Transcript Prof.R.Radev_BG

РЕГИОНАЛНА ЕНЕРГИЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ
„ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ – СТРАТЕГИИ,
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ВЪЗМОЖНОСТИ”
СОФИЯ, 11-12 декември2012
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Императивите на устойчивото развитие.
Корпоративната социална отговорност.
проф.Ради Радев
[email protected];[email protected]
През 2012 година се навършват кръгли годишнини от
провеждането на основни форуми, свързани с околната
среда и устойчивото развитие :
– 40 години от Конференцията на ООН по околната среда
в Стокхолм, юни 1972 г.и от Конференцията на
побратимените градове в София, април 1972 г.,
– 20 години от Конференцията на ООН за околната среда
и развитието и на Срещата на върха по проблемите на
Земята в Рио-де-Жанейро, юни 1992 г.,
– 10 години от Конференцията на ООН за устойчиво
развитие в Йоханесбург, август-септември 2002 г.
Проведе се и Конференцията на ООН за устойчиво
развитие РИО +20, в Рио-де-Жанейро, юни 2012 г.
Това стимулира разглеждане, макар и схематично и
тезисно, на проблематиката на устойчивото развитие.
Терминът “устойчиво развитие“(превод на sustainable
development) се появява за първи път през 1980 г. в
публикация на Международния съюз за защита на
природата (UICN).
Той се широко разпространява в научната общност,
социалната практика и международното сътрудничество
след публикуването през 1987, (в България през1989), на
Доклада на Световната комисия по околна среда и
развитие, с председател г-жа Гро Харлем Брундтланд,
“Нашето общо бъдеще”.
От този доклад е определението „Развитие, което
отговаря на потребностите на настоящето поколение
без да компрометира възможностите на бъдещите
поколения да се отговаря на техните потребности ”
УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ-МИНАЛО,
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ
Защита на
природата
Зелена
икономика
Опазване на
околната среда
:
Устойчиво
развитие
Околна среда и
развитие
Творческото дело на В.И.Вернадски
(1863-1945)
Констатацията, че човешката дейност може да се сравнява с
последствията от геоложките сили.
Създаването на учението за биосферата и очертаването на
предпоставките за прехода към ноосфера
Докладите на Римския клуб
Ежегодните издания на Института за напредъка към устойчиво общество-САЩ
(Уърлдуоч) - Състоянието на планетата-1984 до 2012 [5].
Програмата на ЮНЕСКО "Човекът и биосферата“
Световните конференции на ЮНЕСКО и други организации по проблемите на
образованието и възпитанието в областта на околната среда (Тбилиси, 1977,
Москва,1985.) и по устойчивото развитие (Солун, 1997).
Оценките и предложенията на Световната комисия по околна среда и развитие,
подготвила доклада „Нашето общо бъдеще” представен и високо оценен от
Генералната
асамблея
на
ООН
през
1987
г.
В Предговора на Председателя на тази уникална комисия, се посочва:
“ Може би нашата най-неотложна задача днес е да се убедят държавите в
необходимостта от връщане към многостранността. Стремежът да се намерят
устойчиви пътища за развитие трябва да даде тласък - и то мощен тласък - за
подновено
търсене
на
многостранни
решения
и за
международната икономическа система на сътрудничество.
преустройство в
Във връзка с подготовката на Световната среща на високо равнище по
устойчивото развитие в Йоханесбург през 2002 г., тогавашния Генерален секретар
на ООН Кофи А. Анан дава следната оценка “Изминаха петнадесет години откакто
Световната комисия по околната среда и развитието представи своя исторически
доклад “Нашето общо бъдеще”* пред Общото събрание на ООН. Препоръките на
Комисията - представени единодушно, без резерви или забележки – бяха смели,
далновидни и настоятелни.
Те призовават за цялостно преразглеждане на глобалните
приоритети.
Те илюстрират неизбежната връзка между околната среда,
икономиката и социалните въпроси.
Те определят устойчивото развитие като централен организиращ
принцип за обществата в целия свят” .
Конвенциите на ООН за :
глобалните изменения на климата
опазване на биологичното разнообразие
опустиняването.
Значителните дейности, международни и национални, осъществени в
изпълнение на тези конвенции.
Проекти от Рамковите изследователски програми на Европейската Комисия, на
СКОПЕ към ИКСУ, както и трудове на редица колективи и отделни автори.
Документи на ООН и Европейския съюз.
Основният документ от Срещата на върха в Рио,92 е Дневен
ред 21
Разглеждат се повече от 100 области и се описват 600 мерки
за действия, прецизирайки научните, техническите и
институционални средства, необходими за реализацията им,
с оглед целите на устойчивото развитие да бъдат постигнати
преди края на 21 век.
В 40-те раздела на този обемист документ, / групирани в
четири части – Социални и икономически измерения,
Опазване и управление на ресурсите с оглед на развитието,
Усилване ролята на основните групи, Средства за
реализация/, се съдържа изключително ценна информация
за подобряване управлението на развитието и
въздействията върху околната среда от планетарно до
локално равнище.
ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА
Еврокомисарят по околната среда д-р Янез Поточник очертава
необходимостта от „преобразуване на икономиката” и „революция на здравия
разум”. „В сегашната икономическа криза е трудно да се оспори твърдението, че
всички усилия трябва да се насочат към създаването на нови работни места и
стимулирането на икономическия растеж. Дали обаче това решение е достатъчно
в дългосрочна перспектива?” На този въпрос отговорът е „Не ! Докато
правителствата се избират веднъж на няколко години и могат да се изкушат да
потърсят краткосрочен отговор, всеки човек загрижен за бъдещето на планетата
и за съдбата на идните поколения, осъзнава, че се налага да се замислим върху
това какви работни места и какъв растеж създаваме. Ние трябва не просто да
подобрим икономическите показатели, а да преобразуваме самата
икономика.”
Срещата на Върха през юни 2012 г. „Рио +20”, ще бъде идеалното място за да
започне глобален преход към зелена икономика. Трябва да се даде на частния
сектор доверие и предсказуемост за да инвестира в общество, което може да
направи повече с по-малко, общество, което получава по-голям просперитет и
благосъстояние от знания, общество, което живее в нашите планетарни
граници.
ЕС и 27 държави-членки работят за позитивен и амбициозен резултат от
конференцията ”Рио +20”. Полша, в качеството си на председателство на ЕС,
организира Конференция - министерска среща "Споделяне на. най-добрите
практики на зелената икономика. Към „Рио +20" 11-12 октомври 2011 г.,
Варшава.
Много еко предизвикателства могат да бъдат трансформирани в
икономически възможности.
За да се даде възможност за преход към зелена икономика, трябва да
започне въвеждане на регулаторни и пазарни условия, включително
премахването на вредни за околната среда субсидии, както и използването на
фискални стимули, като се отчитат конкретните обстоятелства и отправни точки
на отделните страни.
ФИРМЕНИТЕ ОТГОВОРНОСТИ
Императивът на устойчивото развитие-единство и равнопоставеност на
трите цели на развитието-икономическа, социална и опазване на околната среда
(за краткост-еко), се обвързва с бизнес средите.
Понастоящем проблематиката на трите вида фирмени отговорности е
твърде актуална. Често те се обединяват в термина корпоративна социална
отговорност (КСО), разглеждана в широк смисъл. Тя е важен компонент в
конкурентната борба.
Нейната същност и обхват се определят по различен начин.
„Световният съвет на бизнеса за устойчиво развитие" определя корпоративната
социална отговорност, като задължение на бизнеса да допринася за устойчивото
икономическо развитие, трудовите отношения с работниците, техните семейства,
местната общност и обществото, като цяло за подобряване качеството на живот.
Концепцията за КСО възниква в САЩ през 60-те години на ХХ в. в резултат на
дебати за социалното поведение на многонационалните корпорации.
Първият в историята доклад на тази тема е подготвен от американска фирма
за сладолед Ben&Jerry's.
Най-яркият пример за проява на корпоративна социална отговорност е
петролният гигант "Шел" (Shell). В отговор на разрастваща се криза и сериозни
финансови проблеми, през 1995-а компанията решава да потопи своя нефтена
платформа в Северно море. Намерението ѝ обаче среща остро неодобрение от
страна на медиите и обществеността, а клиентите дори бойкотират продуктите ѝ.
Случката прераства в скандал и "Шел" се отказва от плановете си. Впоследствие
отразява действията си в аналитичен доклад със заглавие "Печалба или
принципи. Трябва ли да избираме?". Така остава в историята като компанията,
поставила основите на корпоративната социална отговорност.
В Европа понятието "корпоративна социална отговорност" е сравнително
ново. За първи път се използва през 1993-а, когато тогавашният председател на
Европейската комисия Жак Делор се обръща към европейския бизнес с апела да
провежда политика на социално ангажирано поведение. През 2002 г.
Асоциацията за външна търговия (FTA) в Брюксел насочва усилията си към
създаването на обща платформа на различните европейски етични кодекси и
поставя основите на обща европейска система за мониторинг за социално
съгласие. През март 2003 г. асоциацията официално създава сдружение “Бизнес
инициатива за социално съгласие” (Business Social Compliance Initiative - BSCI),
което да разработи Европейската програма за социално съгласие в бизнеса. Днес
членове на BSCI са основни световни корпорации, и техните доставчици трябва
да отговарят на международните социални стандарти. Това е стимул за фирмите
да се сертифицират по SA 8000 - документ, който удостоверява социалната им
отговорност.
Базово проучване на разбирането и практиките на корпоративната социална
отговорност в България бе осъществено в първата половина на 2006 година в
рамките
на
Българската
мрежа
на
Глобалния
договор
на
ООН
.
Стратегия за корпоративна социална отговорност в България за периода
2009-2013 г. е приета с Протокол № 46.15 на Министерския съвет от 25.11.2009 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Впечатляваща активност, мащабни усилия, неотклонна последователност-това
са само някои от оценките на дейностите по преосмисляне и ориентирането на
човешкото настояще и бъдеще и на въздействията върху природата.
Обаче, резултатите на световно, макрорегионално, национално,
микрорегионално и фирмено равнище при управлението на системата “природаобщество” очевидно са незадоволителни.
От тук и големите отговорности пред настоящите и бъдещите поколения.
Благодаря за вниманието!