Transcript 2. Историческо възникване и оформяне на идеята за правата на

Защита на правата на човека
проф. д-р Даниел Вълчев
Историческо възникване и оформяне
на идеята за правата на човека
Структура
1. Опорни точки на идеята за правата на човека
2. Абстрактният човек като самостоятелна ценност
3. Правото не е непременно свързано с държавата
4. Право и права
5. Изводи
6. Още един поглед
1. Опорни точки на идеята за правата на човека
Идеята за правата на човека има три основни опорни точки:
•
•
•
разбирането за абстрактния човек, разглеждан като
самостоятелна ценност
възприемането на идеята, че съществува право с всеобща
валидност, надхвърляща границите на отделната държава
твърдението, че в юридически контекст може да се говори не само
за право, но и за права
2. Абстрактният човек като самостоятелна ценност (1)
Тази идея не е напълно чужда на античното общество, но
•
•
•
човекът е само част от общия космически ред, той няма собствена
философска тежест
има твърде големи различия в социалния статус (свободен и роб;
гражданин и чужденец; философ, воин и т.н.)
не човекът е образ и подобие на Бог, а боговете са човекоподобни
(отсъствие на монотеистична религия)
2. Абстрактният човек като самостоятелна ценност (2)
Идеята се оформя в християнското мислене още през
патритическия период
•
•
Опора в библейските текстове (човекът е ценност)
 Битие, 1:26-27 — човекът е създаден по Божий образ и подобие
 Послание на Павел към галатяните, 3:26-28 — единството на
човешката природа, олицетворявана от Христос и т. н. (равенство
чрез вярата)
Християнството е религия на спасението – тезата за задгробния
живот на свой ред принизява политическите, социалните и
икономическите различия, съществуващи между хората през тяхното
земно съществуване
2. Абстрактният човек като самостоятелна ценност (3)
•
•
Ренесанс (човекът-творец, човекът-търсач) – на различни
основания утвърждават ценността на човека
Идеята за абстрактния, надарен с права човек се оформя в
модерния си вид през 17 и 18 век, благодарение на новото
естествено право (рационализъм, субективизъм, договорна
теория)
 свобода и равенство между хората в тяхното естествено
(додържавно) състояние
 всеки индивид следва да запази определени поведенчески
възможности (естествени права) и в рамките на държавата
 индивидът е първичен, а общността — вторична
2. Абстрактният човек като самостоятелна ценност (4)
•
•
Донякъде предпоставя буржоазните революции и се
утвърждава от класическите либерални доктрини през
втората половина на 19 век
Големият ренесанс на темата за правата на човека в края на ХХ
век
 не прибавя почти нищо съществено към известната вече
философска обосновка
 новото е в настойчивостта за позитивноправно осигуряване на
идеята както в рамките на националните правни системи, така и
(най-вече) на наднационално равнище
3. Правото не е непременно свързано с държавата (1)
•
•
•
•
Древните гърци са считали, че редът в обществото е функция
на световния космически ред; добър законодател е онзи, който
опознае космическия ред и го възпроизведе в обществото
Римските юристи приемат, че съществува право, което е общо
за всички цивилизовани народи, но jus naturale и jus gentium са
били схващани no-скоро като съвкупности от универсални етични
норми, а не толкова като правен ред с наддържавно действие
Християнско средновековие – ius идва от iustum
Новото естествено право – (рационализъм) наличие на
универсални правила, регулиращи отношенията между индивид и
политическа общност
3. Правото не е непременно свързано с държавата (2)
•
•
Класическата либерална мисъл на XIX век – индивидуализъм
и универсализъм
XX век и особено неговата втора половина – опити за създаване
на наднационален позитивноправен ред, почиващ върху
общоприети етични постулати
4. Право и права (1)
•
Римските юристи
 говорят за право в множествено число, за да обозначат няколко
различни нормативни масива (jus civile, jus gentium, jus naturale)
 правото се приема за пропорция, а не за съвкупност от поведенчески
възможности и необходимости
 човекът е или вещ (т. е. нещо, по повод на което възникват правни
връзки), или адресат на норми (т. е. на забрани, задължения и
разрешения за определено поведение)
•
Късната схоластика
 Франсиско Суарес и университета в Саламанка
 Правото осигурява справедливостта, разбирана като пропорция
 Ius praeceptivum et ius dominativum
4. Право и права (2)
•
Новото естествено право ХVII-ХVIII век
 правата са „свободата на всеки човек да използва своята собствена
власт, както самият тои желае" – Хобс
 човекът е носител на права независимо дали общността му признава
това
•
Втората половина на ХIХ век – теорията за субективното право
 Фридрих Карл фон Савини (“Система на днешното римско право” 18401849)
o Правата са власт на разположение на отделните субекти
o Те очертават област, в която господства тяхната воля по общо
съгласие (право на собствено поведение и право да се изисква поведение
от друг)
o Правата съществуват само в рамките на правното отношение
o Защитата на правата се осъществява чрез иска (actio, Klage)
4. Право и права (3)
 Рудолф фон Йеринг (“Духът на римското право в различните
степени на неговото развитие” 1852-1865)
o В основата на субективното право е не волята, а интересът (правата
съществуват и без да ги искаме – при субекти без правнозначима воля)
o Правата са юридически защитени интереси
o Правата могат да съществуват и без искова защита
•
Днес – юридически призната възможност за собствено активно или
пасивно поведение или възможност за изискване от другиго на
определено поведение, зад която стои някакъв общественопризнат
интерес
5. Изводи
•
•
•
Идеята за правата на човека е продукт на западната интелектуална и
културна традиция (античност, християнско средновековие, модерен
индивидуализъм)
Идеята за правата на човека е индивидуалистична – тя се вписва
хармонично само в концепции, които придават на индивида по-голяма
ценностна значимост, отколкото на общността
Конфликтът между надарения с права индивид и обявеното за суверенно
политическо тяло не може да бъде разрешен, като просто обявим
(подобно на Русо), че отчуждаваики всичките си права в полза на
общността, индивидът намира своята истинска социална свобода.
Свободата не е само участие (Русо), но и автономна сфера (Констан).
6. Още един поглед (1)
•
Conor Gearty, Can human rights survive? – лекция, изнесена в Кеймбридж
през 2005 г. Почти същата теза, но и един допълнителен поглед:
 религията владее истината за понятията добро-зло до края на
Средновековието; до тази истина се достига не чрез разум, а чрез вяра
 През Ренесанса и особено по време на Просвещението Бог е заместен от
Човешкия Разум – истината за доброто и злото е рационална
 Теорията на Дарвин нанася удар на този авторитет – човекът е самоосъзнаващ
се, разбиращ и пресъздаващ света, но все пак си остава бозайник – след
Дарвин остава позитивизмът (легализмът) – доброто е онова, което е
разрешено, а лошо – онова, което е забранено от закона
 През втората половина на 20 век идва говоренето (речевият акт) – доброто
и злото не са абсолютни стойности, те са достижими чрез процедурата
(свободен дискурс при смяна на позициите на говорещите – Хабермас, Алекси
или поставени в първично състояние – Джон Роулс)
6. Още един поглед (2)
•
Къде сме днес?
 Michel Foucault (Surveiller et punir: Naissance de la prison – Надзор и
наказание. Раждането на затвора)
 Животните причиняват болка (страдание) на други същества в борба
за храна, размножаване и при защита; причиняването на болка
(страдание) не е цел
 А човека? Кое е присъщо за него?
 Jeremy Bentham (1748 –1832) – естествените права са nonsense
upon stilts
•
Значение на правата на човека в съвременните общества
 Опит за заместване на религията в мултикултурните общества?
 Минимални стандарти за социално поведение, основани на представи
за добро и зло, които се извеждат не по рационален път, а чрез вяра?
Защита на правата на човека
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com