Transcript Ценността на човешкия разум
Slide 1
ЦЕННОСТТА НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ
Изготвила: Цветина Митова, XІ-а клас
Slide 2
ЦЕННОСТ
Ценност е термин, широко използван
във философската и социологическата литерату
ра за обозначаване на човешкото, социално
и културно значение на
определенни явления от действителността.
Всички индивиди или култури, които не се
намират в социална изолация и са с адекватни
езикови умения, имат определени подлежащи
и определящи в същото време ценности или
стойности, които имат значение за
цялостната ценностна система.
Slide 3
Ценностна система
Ценностната система е съгласуван набор
от етични ценности на
дадено лице, организация или общество, които
служат като стандарт за насочване на
човешкото поведение във всички ситуации.
Добре дефинирана ценностна система
е моралният кодекс.
Slide 4
Морал
Морал служи за изучаване на етиката, която е по-широко
философско понятие.
Моралът най-общо е система от принципи на поведение и
отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (т.е.
до дуализма и не бива да се бъркат с
правилно и неправилно или хубаво и лошо или приятно и неприя
тно, които са относителни спрямо гледната точка на човека,
докато понятията добро и зло са абсолютни и не зависят от
гледната точка) и са тясно свързани с човешката етика.
Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към
определено общество. След законът, моралът е втори и
следващ позитивното право източник на правото в страните
възприели континенталната правна система. Други термини,
свързани с морала, са начин на поведение и ценностна система в
религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е
поведението, което общността очаква от човека - да се грижи
приоритетно за общностните интереси.
Slide 5
По същество, цялото многообразие от предмети на
човешката дейност, обществените отношения и влизащите в
този кръг природни явления могат да придобият качеството
на «предмет на ценност» или на обекти на ценностно
отношение, тоест да бъдат оценявани в плана на добро или
зло, истина/неистина, красота/безобразие, допустимо или
забранено, справедливо/несправедливо и т.н.. Способите и
критериите, на основание на които се произвеждат самите
процедури на оценяване на съответните явления, са
закрепени в общественото съзнание и култура като
«субективни ценности» (постановки и оценки, императиви
и забрани, цели и проекти, изразени под формата на
нормативни представи), които имат значението на
ориентири за дейността на човека. «Предметни» и
«субективни» ценности са нещо като двата полюса на
ценностното отношение на човека към света.
Slide 6
Ценностна структура на културата
Същността на ценностната структура на културата
са ценностите като обективни характерности,
включващи положителното или отрицателното им
достойнство, което ние оценяваме едва в момента
на оценяването.
Ценностите не са просто дар на субективната ни
нагласа спрямо нещата, а съвкупност от обективни
дадености, които ние срещаме вън от нашето
съзнание, както например в дърветата и в хората.
Необходимо е обаче да правим и разлика между
ценностите и ценните неща, водени от
разбирането, че ценностите се проявяват като
свойства на нещата, съдържащи се в тях
Slide 7
Ценностите не са неща, нито пък реалности - те не са предметния свят.
Ценностите са един вид иреални свойства, съдържащи се в реалните
предмети. Те не могат да бъдат видени с очите като цветовете, нито
разбрани като числата и понятията. Например, красотата на
една статуя или картина справедливостта/несправедливостта на
конкретна постъпка, чарът на изящен женски профил не са неща, които
могат да бъдат разбирани, или да не могат да бъдат разбирани. Те са
ценности, защото могат само да бъдат „усещани” и по-точно „ценени” или
„неценени”, т.е. „ценността” има характер на свойство. Също така,
ценността изисква винаги да бъде отнесена към нещо конкретно по
свойство, ранг или материя. Например „добротата” е винаги нечия
доброта. Една ценност е винаги или положителна или отрицателна. Нищо
в света на битието не е отрицателно в пълния смисъл, що се касае до
неговия ранг. Например, „изискаността” е положителна ценност, спрямо
отрицателната степен „неизисканост”. Същевременно обаче, тя е понизша ценност от „нравствената доброта” или от „красотата”.
Забележително е мнението на Ортега-и-Гасет, че една достойна по своето
предизвикателство задача е пренаписването на историята на културата,
като процес на откриване, формиране и натрупване на „ценности”.
Slide 8
КРАЙ
Използвана информация: http://bg.wikipedia.org/
ЦЕННОСТТА НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ
Изготвила: Цветина Митова, XІ-а клас
Slide 2
ЦЕННОСТ
Ценност е термин, широко използван
във философската и социологическата литерату
ра за обозначаване на човешкото, социално
и културно значение на
определенни явления от действителността.
Всички индивиди или култури, които не се
намират в социална изолация и са с адекватни
езикови умения, имат определени подлежащи
и определящи в същото време ценности или
стойности, които имат значение за
цялостната ценностна система.
Slide 3
Ценностна система
Ценностната система е съгласуван набор
от етични ценности на
дадено лице, организация или общество, които
служат като стандарт за насочване на
човешкото поведение във всички ситуации.
Добре дефинирана ценностна система
е моралният кодекс.
Slide 4
Морал
Морал служи за изучаване на етиката, която е по-широко
философско понятие.
Моралът най-общо е система от принципи на поведение и
отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (т.е.
до дуализма и не бива да се бъркат с
правилно и неправилно или хубаво и лошо или приятно и неприя
тно, които са относителни спрямо гледната точка на човека,
докато понятията добро и зло са абсолютни и не зависят от
гледната точка) и са тясно свързани с човешката етика.
Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към
определено общество. След законът, моралът е втори и
следващ позитивното право източник на правото в страните
възприели континенталната правна система. Други термини,
свързани с морала, са начин на поведение и ценностна система в
религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е
поведението, което общността очаква от човека - да се грижи
приоритетно за общностните интереси.
Slide 5
По същество, цялото многообразие от предмети на
човешката дейност, обществените отношения и влизащите в
този кръг природни явления могат да придобият качеството
на «предмет на ценност» или на обекти на ценностно
отношение, тоест да бъдат оценявани в плана на добро или
зло, истина/неистина, красота/безобразие, допустимо или
забранено, справедливо/несправедливо и т.н.. Способите и
критериите, на основание на които се произвеждат самите
процедури на оценяване на съответните явления, са
закрепени в общественото съзнание и култура като
«субективни ценности» (постановки и оценки, императиви
и забрани, цели и проекти, изразени под формата на
нормативни представи), които имат значението на
ориентири за дейността на човека. «Предметни» и
«субективни» ценности са нещо като двата полюса на
ценностното отношение на човека към света.
Slide 6
Ценностна структура на културата
Същността на ценностната структура на културата
са ценностите като обективни характерности,
включващи положителното или отрицателното им
достойнство, което ние оценяваме едва в момента
на оценяването.
Ценностите не са просто дар на субективната ни
нагласа спрямо нещата, а съвкупност от обективни
дадености, които ние срещаме вън от нашето
съзнание, както например в дърветата и в хората.
Необходимо е обаче да правим и разлика между
ценностите и ценните неща, водени от
разбирането, че ценностите се проявяват като
свойства на нещата, съдържащи се в тях
Slide 7
Ценностите не са неща, нито пък реалности - те не са предметния свят.
Ценностите са един вид иреални свойства, съдържащи се в реалните
предмети. Те не могат да бъдат видени с очите като цветовете, нито
разбрани като числата и понятията. Например, красотата на
една статуя или картина справедливостта/несправедливостта на
конкретна постъпка, чарът на изящен женски профил не са неща, които
могат да бъдат разбирани, или да не могат да бъдат разбирани. Те са
ценности, защото могат само да бъдат „усещани” и по-точно „ценени” или
„неценени”, т.е. „ценността” има характер на свойство. Също така,
ценността изисква винаги да бъде отнесена към нещо конкретно по
свойство, ранг или материя. Например „добротата” е винаги нечия
доброта. Една ценност е винаги или положителна или отрицателна. Нищо
в света на битието не е отрицателно в пълния смисъл, що се касае до
неговия ранг. Например, „изискаността” е положителна ценност, спрямо
отрицателната степен „неизисканост”. Същевременно обаче, тя е понизша ценност от „нравствената доброта” или от „красотата”.
Забележително е мнението на Ортега-и-Гасет, че една достойна по своето
предизвикателство задача е пренаписването на историята на културата,
като процес на откриване, формиране и натрупване на „ценности”.
Slide 8
КРАЙ
Използвана информация: http://bg.wikipedia.org/