Transcript *************.I*******************H*******H***H***H***H***H***H***H

История на с. Мандрица
 Мандрица е село в Южна България, община
Ивайловград, област Хасково. Известно е
като единственото албанско село на
територията на България.
 Различни теории отнасят годината на
основаване на с. Мандрица или към 17 век,
или дори към периода преди падането на
Цариград под османска власт.
История на с. Мандрица
 Според легендата селото е основано от албанци
християни, мандраджии, които снабдявали с
продоволствие османската войска.
 Основната маса албански жители се заселват в
Мандрица в края на 18 век от района на Корча и в
началото на 19 век от областта Сули в Епир.
 След Междусъюзническата война, по силата на
Цариградския мирен договор от септември 1913 г.,
Мандрица остава в пределите на България.
История на с. Мандрица
 Много от жителите на селото бягат на гръцка
територия, в района на Солун и Кавала.
 Най-голяма част от бежанците в Гърция се
установяват в кукушкото българско село Хамбаркьой,
прекръстено в чест на Мандрица на Мандрес.
Останалите се заселват в още около десетина села.
 Днес Мандрица е с население от около 70 души.
Забележителност на селото са запазените големи
триетажни кирпичени и тухлени къщи в гръцки стил
Църквата “ Свети Димитър”
Камбанарията
Основни занаяти в миналото са били
отглеждането на тютюн и бубарството
До днес в Мандрица се съхраняват албанските
народни носии, характерни за района на Корча
Диалектни особености


Липса на копулативен член:
i/e mirë ( добър) – Ø mirë
çupa e mirë( доброто момиче) - mirë
çupë
Интерденталите dh/th преминават в
алвеоденталните проходни z/s:
i/e bardhë( бял) - barzë
i/e gjithë ( всички) – gjisë
Диалектни особености

Предпоставеност на
прилагателните и местоименията:
rroba të bardha ( бели дрехи) –
barza rroba
në shtëpinë tonë ( в нашата къща) në tona shtëpi
*djados shtëpi/ shtëpia e gjyshit/ къщата на
дядо- българската дума дядо получава флексията “s” по
аналогия на албанското склонение в родителен падеж на същ.
имена от ж.р., ед.ч., определена форма.
Диалектни особености

Спрягане на глаголи от I спрежение, сег.вр.,
изявително наклонение:
harroj ( забравям)
Книжовни форми:
unë
harroj
ne
ti
harron
ju
ai, ajo harron
ato, ata
Диалектни форми:
unë harron
neve
tin
harrosh
ive
aju
harron
ato
harrojmë
harroni
harrojnë
harrojme
harroni
harrojnë
БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО
Изготвиха: Анна Капитанова, Дарина
Фелонова, Славея Неделчева