Transcript Инфлация

ИНФЛАЦИЯ
Анти-инфлационна политика
ИНФЛАЦИЯ
Определение: повишаване на
ценовото равнище
 Чиста инфлация: цените на стоките
и разходите за производството
растат в еднаква степен
 Дефлация : понижаване на
ценовото равнище

Пари и Инфлация
Реалното парично предлагане (М/Р)
е: номиналното парично
предлагане М разделено на
ценовото равнище Р
М/Р = L (Y, r)
Y- реален доход
r - лихвени проценти
L(Y,r) – реалното парично търсене

Пари и Инфлация

Релации:
А. Номинални РЗ : Цени
(в краткоср. и дългоср. период)
Б. Лихвени проценти (номинални,
реални), заетост, цени
Пари и инфлация
Според количествената теория на
парите: промените в номиналното
парично предлагане водят до промени в
ценовите равнища, но няма ефект върху
произведения продукт и заетостта.
MV = PY
M- номинална парична маса
V – скорост на парично обръщение
PY – номинален доход

Пари и инфлация
Според
школата
на
монетаристите:
промените в цените предизвикват
промени в номиналното предлагане на
пари.
Според М. Фридмън инфлацията е
монетарен феномен, т.е. поражда се от
увеличение на номиналната парична
маса.
Следователно, ако се ограничи печатането
на пари, то инфлацията ще бъде
обуздана:
“Извадете
кислорода
и
пожарът ще угасне”.
Зависимости между номинални пари, цени,
реални пари и реален доход
Номинални пари и цени, 2000г
(1962г = 100)
Япония Франция Англия
________________________________________
Номин. пари
3021
1477
5039
Реални пари
474
730
1198
Реален доход
1290
290
235
-----------------------------------------------------------------Източник: МВФ
Инфлация

Инфлацията може да бъде представена
и като разликата между (а) растежа на
номиналните пари и (б) растежа в
търсенето на реални пари (в проценти).

Реалният лихвен процент и реалният
доход се променят незначително в
период до една година, т.е. според
Количествената
теория
реалните
променливи се променят бавно.
Инфлация и лихвени
проценти
Хипотеза на Фишер: високата
инфлация води до адекватно
високи номинални лихвени
проценти.
 Реална лихва = Номинална лихва –
инфлацията.
Пример: ако номиналната лихва е
15 %, а инфлацията е 12 %, то
реалната лихва е 3 %.

Инфлация и лихвени
проценти

Бързият растеж на номиналните
пари води едновременно до висока
инфлация и високи номинални
лихви. Това намалява търсенето на
реални пари, което обуславя
различната динамика в движението
на парите и цените докато
предлагането на реални пари се
изравни с търсенето на реални
пари.
Инфлация и лихвени
проценти

Пример: Хиперинфлацията в
Германия
(01.1922 = 1)
Пари
Цени
РПари
Инфл/
мес
______________________________________________
01.1922
1
1
1.00
5
07.1923
354
2021
0.18
386
09.1923
227 777
645 946
0.35
2532
10.1923
20 201256 191 891 890
0.11
29 720
--------------------------------------------------------------------------
Инфлация и лихвени
проценти

“Бягство от налични пари” (flight
from cash)
– е колапсът на
търсенето на реални пари при
висока
инфлация
и
високи
номинални лихви. Причината е, че
става прекалено скъпо да се
държат пари в наличност, поради
бързото им обезценяване.
Инфлация, пари и
дефицити



Високата инфлация изисква растеж на
парите в обръщение. Печатането на пари
за финансиране на бюджетния дефицит
поражда или стимулира инфлацията.
Следователно,
ограничаването
на
дефицита чрез рестриктивна фискална
политика е средство за ограничаване на
инфлацията.
Друг инструмент е финансирането на
дефицита с ДЦК вместо с касови
кредити.
Инфлация, пари и дефицити

При
хиперинфлация
фискалната
политика е вън от контрол. Понеже никой
не би дал заеми на правителството при
такива
условия,
то
единствения
възможен източник за финансиране на
дефицита е печатането на все повече
пари. Увеличаването на паричната маса
още повече подклажда инфлацията.
Инфлация, пари и дефицити

Сеньоражът е реален доход за правителството
чрез “печатането на пари”.
Търсенето на реални пари М/Р расте с
увеличението на реалния доход. Дългосрочният
растеж на реалния доход позволява да се
увеличават парите в обръщение без да
предизвикват увеличение на цените.
Инфлационен данък: растеж на реалния доход на
правителството поради намаляването на реалната
стойност на номиналния държавен дълг.
Инфлация, пари и дефицити
Но може ли увеличаването на
реалния доход за правителството
да
расте
безкрайно
чрез
инфлацията?
 Не, защото при бързо увеличение
на паричната маса данъчната база
се свива по-бързо отколкото
увеличението на данъчната ставка.

Про-инфлационни
фактори

А. Причинена от увеличение на
търсенето
(demand pull inflation)

Б. Причинена от повишение на
производствените разходи (цени на
суровини, енергия, труд и т.н.)
( cost-push inflation)
Видове инфлация
(1)
Пълзяща
(2) Галопираща
(3) Хиперинфлация – над 500 или над
1000 % годишно
Инфлация : Безработица

Кривата на Филипс
(на името на проф.
Филипс, London School of Economics), който през
1958г извежда обратната зависимост между
годишната инфлация и годишната безработица.

A W H Phillips, "The Relationship Between
Unemployment and the Rate of Change of Money
Wage Rates in the United Kingdom, 1861-1957',
Economica NS, vol. xxv (November, 1958), 283-99
Проф. Филипс
Крива на Филипс
Крива на Флипис

В дългосрочен период: вертикална.
Също като предлагането, което в
дългосрочен период не зависи от
движението
на
цените
(икономическите
агенти
се
адаптират
към
тези
ценови
промени).
По
същият
начин
Кривата на Филипс е вертикална,
тъй като равновесната безработица
е независима спрямо инфлацията.
Крива на Филипс
В краткосрочен период: високата
безработица е свързана с по-ниска
инфлация. Височината на кривата
на Филипс отразява очакваната
инфлация.
 Тя приема същата форма, както и
кривата на търсене в краткосрочен
период и има низходяща форма.

Изводът на Филипс не се потвърждава
(Великобритания 1981-2000г)
Инфлация : безработица
САЩ, по времето на Президента Труман
СТАГФЛАЦИЯ

Определение: свиване на БВП,
съпроводено с висока инфлация,
причинено от неблагоприятен шок в
предлагането.
Ефекти от инфлацията





Фискална спирачка – инфлацията води до
увеличение на номиналните доходи, което от своя
страна тласка облагането към по-високи ставки
(при по-големи доходи)
По-голям реален данък и върху доходите от
дивиденти (допълнително облагане на капитала)
Преразпределение на доходите за сметка на победните домакинства
Обедняване на вложителите и обогатяване на
кредито получателите
Икономически диспропорции