Slide 1

България – Малка страна –
Големи възможности


Slide 2

Национална стратегия за
внедряване на електронно
здравеопазване
в България
Статус и перспективи
Dr. Valeri Tzekov,
Deputy Minister, Ministry of Health,


Slide 3

Документът е разработен съгласно
програмите на правителството на
Република България за развитие на
здравеопазването и се базира на
предварително
направен
анализ,
който обхваща:
 българския и световен опит за внедряване на
информационните
и
комуникационните
технологии /ИКТ/ в здравеопазването
 състоянието на здравната система в България;
 тенденциите на формиране на модерно развито
здравеопазване в развитите страни;
 обществените потребности от ползване на
електронни
услуги
в
сферата
на
здравеопазването.


Slide 4

СЪЩНОСТ НА ЕЛЕКТРОННОТО
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

комплекс
от
приложения,
изградени
на
основата
на
модерни ИКТ, включени в обща
организационна, технологична и
правна рамка, и обхващащи
целия аспект на функциониране
на здравната система


Slide 5

Основни принципи на
електронното здравеопазване (1)
 Ефективност
 Повишаване качеството на
здравните грижи
 Медицина, базирана на
доказателства
 Достъпност на медицинската
информация
 Нов вид взаимоотношения между
гражданите и здравните институции


Slide 6

Основни принципи на
електронното здравеопазване (2)
 Обучение на здравните специалисти и на
обществото
 Обмен на информация между здравните
заведения
 Разширяване и улесняване достъпа на
населението до високо специализирани
здравни грижи, независимо от
местоживеенето.
 Етичност
 Равенство в достъпа до здравни грижи


Slide 7

Главни направления на
електронното здравеопазване
 Системи и услуги, предназначени за
сектора по здравеопазване
 Нови възможности за потребителите
на здравни услуги – пациенти и
здрави граждани
 Професионално подпомагане на
здравните професионалисти
 Осигуряване навременни и
коректни данни за здравните власти
и здравните ръководители


Slide 8

ПРАВНА РАМКА
 Национално и европейско право
 Защита на личните данни и здравната
информация
 Достъп до информация
 Интегритет на приложенията
 Защита на потребителите
 Защита на интелектуалната и
индустриалната собственост
 Конкуренция
 Оперативната съвместимост


Slide 9

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО
 75% от ОПЛ се отчитат към НЗОК по
електронен път
 19% от ОПЛ имат достъп до Интернет
 56.3% от ОПЛ поддържат електронни данни
за пациентите си
 2 % до 4 % от ОПЛ (100-200 лекари)
разменят електронна информация за
пациентите си
 Ниска компютърна осигуреност и свързаност
на лекарите в специализираната доболнична
и в болничната помощ


Slide 10

Основни насоки за развитие 1
 Стратегия за въвеждане на ИКТ
 Обучение на здравни кадри за
използване на ИКТ
 Интегриране на наличните
приложения
 Национална свързаност на актьорите
 Национални стандарти и политики за
сигурност, генериране и съхранение
на данните


Slide 11

Основни насоки за развитие 2
 Телемедицински приложения
 Правилата за оперативна
съвместимост
 Здравни портали
 Единна лицензионна политика за
използваните софтуерни решения и
продукти в системата на
здравеопазването


Slide 12

Стратегическа цел
Подобряване
здравното
състояние и качеството на живот
на българските граждани, чрез
осигуряване на равнопоставен
достъп
до
съвременни,
ефективни и качествени здравни
услуги
с
помощта
на
съществуващи
и
нови
технологични
възможности,
в
съответствие с променящите се
потребности
и
повишената


Slide 13

Обща схема на бъдещото функциониране на
системата на електронно здравеопазване

МВР

ГРАО

Компютър/Терминал

ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО

НАП

Електронна карта

Гражданин

ДЗОФ

МЗ

ИНТЕГРАЦИОННА СРЕДА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ

МТСП

НЗОК

ДЗОФ

ДРУГИ
ИНСТИТУЦИИ

ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА МЕДИЦИНСКИ УСЛУГИ
Лечебни
заведения за
извънболнична
медицинска
помощ

Лекарски
кабинет

Амбулатории за
специализирана
медицинска
помощ

Стоматологичен
кабинет

Аптека

Медикодиагностични и
медикотехнически
лаборатории

Лаборатория

Лечебни
заведения за
болнична
помощ

Болница

Спешна
медицинска
помощ


Slide 14

ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ
1. Подобряване качеството на здравните услуги
за гражданите
2. Ориентиране на модела на здравеопазването
изцяло към крайния потребител – гражданина
3. Осигуряване на актуални и обективни данни
за всички медицински и финансови дейности
4. Предоставяне на по-пълна медицинска
информация на здравните специалисти
5. Създаване и използване на телемедицински
инфраструктури.


Slide 15

ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ
6. Eфективна
комуникация
между
здравните специалисти
7. Подобряване на достъпа до здравна
информация за широката публика
8. Изграждане на интеграционна
информационна среда
9. Ангажиране
на
неправителствени
организации и на ИТ сектора за
реализация на стратегията


Slide 16

МЕРКИ
1. Изграждане на интегрирана
информационна система











внедряване на електронни здравни карти;
внедряване на приложения за комплексно обработване на
информацията в реално време, в това число: електронни
направления, електронни рецепти, лабораторни
данни, образи и други изследвания;
изграждане на комплексни и интегрирани помежду си
болнични ИС;
създаване на електронно-медицинско пациентско досие;
изграждане на базова инфраструктура на
здравеопазването – мрежи, свързващи устройства, и др.
изграждане на подходяща база за развиване на
телемедицински проекти.


Slide 17

МЕРКИ








2. Стандартизация и информационна
сигурност
въвеждане на национални здравно-информационни
стандарти
изисквания за оперативна съвместимост на
информационните системи в здравеопазването
внедряване на политики за сигурност на
информационните системи в здравеопазването
Оторизиран достъп до персоналния електронен
здравен запис чрез електронни смарт-карти,
криптирани форми за обмен на данните и т.н.


Slide 18

МЕРКИ
3. Информираност и обучение








Web-базирани услуги в реално време;
Леснодостъпна електронна здравна информация за населението
чрез реализиране на портали за:
права и задължения на осигурените и предоставящите здравни
услуги, реимбурсиране
здравно образование
терапевтични алтернативи
здравна профилактика;
Внедряване на електронни решения за поддържане на
квалификацията и продължаващо обучение за здравните
специалисти;
Разработване на системи за подпомагане на решенията на
здравните специалисти и обмен на клинична информация;
Предоставяне на публични регистри за лечебни заведения, за
изпълнители на медицинска помощ, здравноосигурителни фондове,
аптеки и др.


Slide 19

МЕРКИ
4. Прилагане на добри практики и
оперативна съвместимост.
 Въвеждане на добри практики на
Електронното здравеопазване и
реализацията им с цел да се избегнат
неефективни стъпки.
 Оперативна съвместимост на
електронна здравна мрежа в съответствие
с принципите, нормите на ЕС.


Slide 20

КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА
ПРИОРИТЕТНИ
ПРОЕКТИ






доказани социално-икономически
ползи (на базата на предварително
направени анализи)
безспорен и бърз ефект на
подобряване качеството на
оказваните здравни услуги
доказана връзка и съответствие с
европейски проекти и инициативи


Slide 21

ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА
НА ПОСТИГНАТОТО







I. Индикатори оценяващи обхвата
на ИКТ инфраструктурата
Процент лечебни и здравни заведения с
изградена информационна инфрастуктура
(компютри, мрежа, Интернет).
Процент на здравните специалисти с достъп до
Интернет.
Брой здравни портали.
Процент лечебни заведения с въведени
цялостни интегрирани информационни
системи.


Slide 22

ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА
НА ПОСТИГНАТОТО
II. Индикатори оценяващи
обучението по ИКТ на заетите в
сектора
 Процент на специалистите в сектора,
обучени по ИКТ.
 Процент на ИТ специалисти, заети в
здравния сектор.


Slide 23

ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА
НА ПОСТИГНАТОТО
III. Индикатори за използваемост на ИКТ







Процент от населението над 16 г.(по възрастови групи), ползващо
интернет за здравна информация.
Процент общопрактикуващи лекари, използващи електронни
пациентски записи.
Процент общопрактикуващи лекари, които използват в кабинетите
си персонални компютри, свързани с интернет.
% от здравните специалисти, ползващи Интернет за:
 общуване;
 търсене на информация;
 обмен на здравни досиета на гражданите;
 комуникация с други категории заети в здравеопазването –
други лекари, специалисти, застрахователи, фармацевти.
% аптеки, работещи с електронни рецепти.


Slide 24

УПРАВЛЕНИЕ






Управлението на процеса по изграждане
на електронно здравеопазване се
осъществява от Министъра на
здравеопазването
Съвет за Координация (СК) към
Министъра на здравеопазването
НЗОК


Slide 25

ФИНАНСИРАНЕ





Държавния бюджет – 3-5% от общия бюджет
предвиден за здравеопазване (в страните от
ЕС относителния дял е 5-7%)
От Европейски фондове - съгласно НСРР и ОП
Други източници – други национални и
международни фондове, спонсори, донорски
програми и др.


Slide 26

Следващи стъпки...


План за действие



Пилотни проекти



Национални приложения


Slide 27

БЛАГОДАРЯ
ЗА
ВНИМАНИЕТО