Transcript Лекари и мобилност

Измерения на лекарската миграция през
погледа на БЛС
Доц. Златица Петрова, БЛС, ФОЗ
Международна конференция
ЛЕКАРИ И МОБИЛНОСТ
София, 22-23 ноември 2012г.
Ефективното функциониране на всяка
здравна система зависи от :
• броя на човешките ресурси,
• тяхната квалификация
• мотивация.
Наличието на квалифицирани и
високоефективни здравни кадри влияе върху
ръста на икономиката и благосъстоянието
на населението, равният достъп до
медицински специалисти има ключово
значение за пълната реализация на правото
на здраве на всеки човек.
Годин
а
Лекари
Дентални
лекари
2009
27 988
6 493
2010
27 977
6 355
2011
28 411
6 655
Източник НСИ, здравеопазване, 2012
Година
Лекари
Година 2008
35039
Година 2009
34444
Година 2010
34908
Година 2011
32271
Година 2012
31355
Източник: БЛС, регистър 2012г
Лекари на 100 000 население в някои страни на ЕС - 2008 г.
500.0
450.0
400.0
350.0
300.0
250.0
200.0
150.0
100.0
50.0
0.0
Austria
Norway
Iceland
Lithuania
Bulgaria
Germany
Czech Republic
Spain
Estonia
Latvia
Hungary
Belgium
Cyprus
Finland
Croatia
United Kingdom
Slovenia
Romania
Poland
Източник: Eurostat,Yearbook, 2011
В болничната помощ работят 53.5%,
в извънболничната помощ 29.0%
от лекарите, регистрирани в БЛС.
Възрастовото разпределение на
лекарите е следното:
до 30 г. – 5%;
31-45 г. – 25.2%;
46-60 г. – 48.4%;
над 60 г. – 20.1%.
През 2010 г. 3 793 лекари работят в
ндивидуални практики за ПИМП80.28%
931 лекари в групови практики за
ПИМП- 19.72%
Осигуреност с ОПЛ на 100000 души население
2002
Белгия
България
Чешка реп.
2005
2006
2007
2008
2009
119,2
118,0
117,3
115,6
114,1
113,3
67,5
67,8
66,8
65,2
62,9
65,4
72,4
72,0
70,5
70,0
70,1
:
Дания
65,4
69,1
68,9
68,6
66,9
Германия
66,5
66,6
66,5
66,1
65,5
65,5
Естония
95,9
80,7
81,9
85,2
85,6
82,2
Ирландия
51,3
50,6
50,1
52,6
52,6
54,8
:
Гърция
:
26,2
24,8
31,2
27,1
27,6
Испания
:
71,3
72,0
69,8
72,8
73,8
162,7
164,0
163,4
162,3
161,9
159,7
Италия
82,3
80,4
79,1
79,4
78,0
76,7
Латвия
44,0
56,7
57,2
57,7
58,5
58,5
Литва
60,9
65,6
67,2
68,8
68,3
69,1
Нидерландия
63,2
67,1
69,2
70,1
71,2
139,9
146,2
150,8
153,0
152,4
155,0
9,6
14,3
13,6
16,3
22,3
20,5
158,0
167,6
171,2
177,1
183,8
190,1
69,3
67,4
82,4
122,6
127,5
83,1
100,4
102,2
101,0
102,4
101,9
Франция
Австрия
Полша
Португалия
Румъния
Финландия
:
:
Швеция
56,1
58,9
60,3
61,6
61,9
Великобритания
65,9
72,1
72,3
73,3
75,5
79,3
59,7
59,2
59,6
58,6
58,6
Исландия
:
:

Брой специалисти (физически лица) в лечебни заведения,
сключили договор с НЗОК.
година
2006
2007 2008 2009
2010
общо
8046
8534
12561
8870 9235
 Броят на болниците в България – 4.60/100
000 е по-висок от средния показател за
Европа – 2.62/100 000.
 В заведенията за болнична помощ работят 15
264 лекари, в заведенията за извънболнична
помощ - 10 589 лекари.
 Заб. Следва да се има предвид при представяне
на резултатите за разпределение на кадрите по
сектори, че много от лекарите и специалистите
по здравни грижи работят не само в едно лечебно
заведение.
 Регионалното разпределение на
медицинските специалисти – лекари и
специалисти по здравни грижи е
непропорционално и дисбалансирано,
 което води не само до затруднен достъп на
населението до здравни грижи,
 но създава определени проблеми при
работата на медицинския персонал – в някои
региони се работи в намален числен състав
или при липса на някои специалисти, които
са твърде важни за местното здравеопазване.
Това влошава качеството на предоставяната
медицинска помощ и определено влияе
върху ефективността и резултатността
медицинския труд.
Ямбол
1.3
Шумен
1.8
Хасково
2.4
Търговище
1.0
Стара Загора
5.3
София-област
1.6
София
28.7
Смолян
1.0
Сливен
2.1
Силистра
1.0
Русе
2.4
Разград
0.9
Пловдив
10.3
Плевен
5.0
Перник
1.5
Пазарджик
2.8
Монтана
1.6
Ловеч
1.8
Кюстендил
1.4
Кърджали
1.1
Добрич
1.7
Габрово
1.5
Враца
2.2
Видин
1.3
В.Търново
2.9
Варна
9.0
Бургас
3.9
Благоевград
1.8
0.0
5.0
10.0
15.0
20.0
25.0
30.0
35.0
Засилваща се тенденция към
недостиг на медицински персонал –
лекари и медицински сестри
Причини:
• недостатъчна до липсваща политика за
решаване на общите и специфични
проблеми на човешкия ресурс в
здравеопазването;
• лоша политика на обучение и
квалификация;
• недостатъчни стимули и липса на
мотивация на здравните кадри;
• липса на стратегическо планиране
• на адекватна политика на финансиране и
инвестиции;
• емиграция в чужбина.
 Миграцията и емиграцията на здравни
професионалисти нараства в последните години
Причини:
• свободно движение на хора, стоки и услуги;
• икономическите кризи и териториалните
диспропорции;
• влизането на България в Европейския съюз и
признаването на дипломите ;
• бавните до липсващи решения на
икономически и професионални проблеми;
• разликите в благосъстоянието на цели
общества и различни обществени и
професионални групи
•
Различията се измерват с икономически
показатели на макро и микро равнище:
като брутен вътрешен продукт;
ниво на безработица;
равнище на доходите;
структура на доходите и потреблението;
индекси на човешко и социално развитие;
измерителите на субективно благоденствие.
Дисбаланс при лекарите съществува на
регионално ниво, на ниво специалност, на ниво
лечебни заведения, на ниво общини.
Посока на миграционните процеси:
•
•
•
•
от по-малките градчета към големите населени места;
от публичния към частния сектор;
от болничната към извънболничната;
трансгранични миграционни процеси
Последици-негативни,
• сериозни последици върху свободния избор на
лечебно заведение, осигурения свободен достъп,
• адекватното предоставяне на здравни услуги и в
крайна сметка върху качеството на живот в малките
населени места;
• намалена ефективност на работата на
здравеопазната система, създава се безпорядък и е
източник на икономически загуби;
• миграцията се отразява и върху мениджмънта на
лечебните заведения, като намалява резултатността и
иновативността им.
Негативните ефекти за индивида при
миграцията
са разрушаване на семействата, трудности при
преодоляване на езиковата бариера, трудности
при адаптирането към чужда култура и
правила.
Негативните ефекти за системата
загубата на квалифицирани кадри със своите
знания, умения и опит, придобити след скъпо
за обществото и индивида държавно
образование и разклатено доверие в системата;
Липсват точни данни за емиграцията,
както и система и ресурси за
наблюдение на явлението, в т.ч. за
реализацията на здравните кадри в
чуждите здравни системи и на
завърналите се от емиграция в нашата
страна.
България ( БЛС) издава удостоверения на
лицата, придобили професионална
квалификация по медицинска професия в
България, които желаят да упражняват
професията си в друга страна – членка на ЕС и
съхранява тези данни.
В същото време сертификатите за работа в
чужбина носят информация само за
намеренията за емиграция
• Няма данни колко от лицата, на които е
издадено удостоверение, действително отиват в
друга държава, получават признаване на
професионалната си квалификация и започват
работа по специалността си.
• Няма информация и за завърналите се от
емиграция или пребиваване по някакъв повод в
друга държава.
•Това е така по две причини: лекарите на които са
издадени сертификати запазват своето членство в
БЛС и не се отписват от регионалните колегии.
Съответно при завръщането си не го възстановяват.
• Спорадична информация има само от тези , които
са замразили своето членство и при завръщането си
го възстановяват
По данни на БЛС общ брой издадени сертификати по
години:
Към м. Юли 2012г. – 256 бр.
Към 6. 11. 2012- са издадени 407 сертификата
Новозавършили 2012г. – 32 бр
Новозавършили 2011 г. – 17 бр.
Без специалност
- 78 бр.
С две специалности
– 10 бр.
С три специалности
– 1 бр.
По специалности:
Вътрешни болести;
Акушерство и гинекология;
Хирургия;
Детски болести;
Образна диагностика;
Анестезиология и интензивно лечение;
Офталмология ( Очни болести);
Ортопедия и травматология;
Дерматология и кожни болести;
Психиатрия;
Неврология;
Патолози – 3 бр.
Страни:
Германия;
Англия;
Франция;
Европейски съюз.
По възраст:
1950 – 1959 – 55 бр;
1960 – 1969 - 59 бр.;
1970 – 1979 – 63 бр;
1980 – 1989 – 79 бр.
"
2011г. са
507 бр.
За страните:
Германия, Англия, Швеция, Европейски съюз.
По специалности:
Доктори без специалност и скоро завършили–
за Германия;
Хирурзи – Европейски съюз и Обединено
Кралство;
Микробиолози - Европейски съюз;
Детски болести - Европейски съюз и Обединено
Кралство.
Патолози;
Психиатри;
Ортопеди и травматолози.
2010 г. са 500 бр.,
най – много са за Обединено Кралство, Германия и
Ирландия и са:
По специалности:
Анестезиолози;
Вътрешни болести;
Невролози;
Гинеколози
Патолози – 2 бр.
Хирурзи;
Ортопеди и травматолози и др.
2009 г. са 501 бр.,
Предимно за страните: Англия, Ирландия и
Европейски съюз и са:
По специалности:
Анестезиология и интензивно лечение;
Акушерство и гинекология;
Обща медицина;
Детски болести;
Кардиолози и др.
Общо за трите години-1508 издадени
сертификата
Тенденциите в общия брой заминаващи лекари се
запазва през четирите години 2009-2012–средно около
500 лекари.
Променя се характеристиката на заминаващите по
възраст и специалности. През последните две години
се увеличава броя на новозавършилите и на тези без
специалност, съответно се увевличава броя на
заминалите до 35 годишна възраст. Освен
традиционните анестезиология, акушерство и
гинекология, хирургия, се включват
нови специалности–психиатрия, патология, образна
диагностика, офталмология.
Като възрастово разпределение
близо 50% от лекарите са на
възраст между 46 и 60 г. Наймного удостоверения за лекари са
издадени за Великобритания,
Германия и Франция, следвани от
Испания, Ирландия, Швеция,
Норвегия, Италия и Белгия. Тук
също има известна промяна през
последните години, Германия
заема първо място през 2011 и
2012 година.
основни причини за миграцията се сочат:
по-добро заплащане,
по-добри условия на труд,
възможност за кариерно развитие,
високият стандарт на живот,
умора от несвършеното от здравната реформа,
липса на доверие във водената здравна
политика и др.
По данни на “Отворено общество”
. Фактори, благоприятстващи решението за
миграция:
ниското заплащане на труда,
дисбалансите в заплащането по
специалности,
липса на специалисти по други медицински
специалности, което затруднява силно
работата,
недостиг на средства за консумативи и липса
на модерно оборудване.
владеенето на чужд език
• загубата на доверие между лекари и
пациенти, нарастналото напрежение в
обществото по повод медицинските грешки,
• напрежението на работното място,
• тенденциите за индивидуализация на
професията,
• не добри условия за пенсиониране,
• вътрешно-съсловни корупционни практики.
Тези фактори имат значение и за мобилността на
кадрите между лечебните заведения в рамките на
едно населено място или между населените
места.
По данни на БЛС
Още негативни последици
• Средната възраст на общопрактикуващите лекари у
нас е 52 години.
• Страната започва да изпитва недостиг на лекари
специалисти-резултат значителен брой незаети
лекарски длъжности не само в непривлекателните
райони.
• Значителният брой млади, способни лекари сред
емигрантите влияе върху количествената и
качествена осигуреност на българското население с
лекари, води до застаряване на лекарския състав,
възпира естествения процес на кадрово обновление
Какви са перспективите? Какво да се
направи?
 Оценка на състоянието на наличните човешки ресурси и
определяне на реалните потребности от кадри в
здравеопазването по региони, категории, специалности и
възрастови групи, отразени в Национална дългосрочна
стратегия за развитие на човешките ресурси в
здравеопазването.
 Разработване и въвеждане на информационна система за
регистрация и мониториране на персонала в
здравеопазването, в т.ч. и на мигриралите кадри.
 Създаване на стройна концепция за квалификация и
надграждащо продължително обучение на медицинските и
немедицинските специалисти в системата на
здравеопазването.
 Подобряване на системата за професионално развитие и
израстване-превръщането и в система, която търси и
оползотворява потенциала на лекарите, представяйки им
съизмерими професионални хоризонти под формата на
обстойна мрежа от професионални нива със съответни
материални и нематериални измерения.
 Изключително важно е международното сътрудничество по
въпросите на работната сила в здравеопазването,
основаващо се на обща терминология и показатели, на
достоверни и сравними данни и предполагащо наличието
на единни индикатори за оценка на качеството на
специалистите в здравеопазването. Тук важна е водещата
роля на ЕС както в процесите на планиране, обучение,
следдипломна квалификация и продължаващо обучение,
така и по въпросите на мобилността на кадрите от различни
нива.
 Необходимост от превръщането на БЛС от професионална
организация в организация със специални интереси с цел да
защити името на професията, която обединява,
стратегическата си визия за развитието на професията и да
отстои достойната си позиция в публичното и обществено
пространство. БЛС трябва да повлияе на правенето на
политиките, които директно рефлектират върху лекарското
съсловие, да ангажира общественото мнение по начин,
различен от тиражирането в медиите ‘дамгосване’ на
професията и преди всичко на увери собствените си
членове, българските лекари, че БЛС е институцията, която
защитава своите професионалисти, интересите,
достойнството на професията и нейното развитие..
 Да се подпомогне изграждането в лекарското съсловие на
съзнание за колективния елемент в постигането на целите
на професията (колективно съзнание), реализиращо се като
взаимна подкрепа и координирана активност в
преследването на общи интереси.
 Изграждане на ефективна административна система,
подпомагаща и гарантираща съответност между знания,
умения , постижения и достъп до професионални ресурси.
 Осигуряване на заплащане, което съответства на
професионалната квалификация, на интензивността на
труда, позволява инвестиране в професионално развитие,
характеризита се със сигурност и предвидимост по
отношение на измеренията му и получаването му във
времето.
 необходимост от наличие на точни и
съпоставими данни за състоянието,
проблемите, в т.ч. Миграцията на
медицинските специалисти, които да
послужат за вземане на конкретни
практически решения.
 БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО