Slide 1

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 2

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 3

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 4

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 5

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 6

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 7

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 8

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 9

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 10

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 11

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 12

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 13

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 14

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 15

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.