св. Анселм от Аоста, aрхиепископ Kентърбърийски Биография       Анселм Кентърбърийски е средновековен философ и теолог; основател е на европейската схоластика; Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в Аоста, Италия.

Download Report

Transcript св. Анселм от Аоста, aрхиепископ Kентърбърийски Биография       Анселм Кентърбърийски е средновековен философ и теолог; основател е на европейската схоластика; Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в Аоста, Италия.

Slide 1

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 2

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 3

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 4

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 5

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 6

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 7

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 8

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 9

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 10

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 11

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 12

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 13

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 14

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.


Slide 15

св. Анселм от Аоста,
aрхиепископ
Kентърбърийски

Биография








Анселм Кентърбърийски е средновековен
философ и теолог;
основател е на европейската схоластика;
Анселм Кентърбърийски е роден през 1033г., в
Аоста, Италия. Умира през 1109г;
през 1093г. е ръкоположен за архиепископ на
Кентърбъри;
творчеството му е повлияно от св. Аврелий
Августин, Ланфранк и от Боеций.
през 1494г. е канонизиран за светец от
католическата църква.

Най-важни съчинения:








“Монолог”
“Прослогион”
“За граматиката”
“За истината”
“За свободата на избора”
“За падението на дявола”
“Защо Бог стана човек?”

Основни философски концепции:
Вяра и разум
 Форми на истината
 Доказателства за съществуването на
Бога:


 Доказателство

в “Монолог”
 Доказателство в “Прослогион”


Душата на човека
 Душата

след смъртта

Вяра и разум
Начело на всяко валидно метафизично
познание стои вярата.
 Вярата е поставена преди разума.
 Вярата не задушава самостоятелната
активност на човешкия разум.
 Няма чиста вяра в чист разум.


Форми на истината
Истината на волята.
 Истината на същностите.
 Истината на божествените първообрази.
 За да бъде истинно едно нещо, то
трябва да е по същество такова,
каквото трябва да бъде.
 Истинното е правилното.


Анселмовите доказателства за
съществуването на Бога

1. Доказателството в
“Монолог”
Трябва да има едно Благо, което да е
благо само по себе си.
 В световната йерархия трябва да има един
първичен член, който да е преди всички
останали.
 Съществуващите неща предпоставят
битието.


 Съществуването

на Бога в “Монолог” е
зададено като непосредствена необходимост.

Доказателството в
“Прослогион”


доказателството за съществуването на Бога
в “Прослогион” е известно като “Анселмово
доказателство”;



според Анселм този аргумент има две
свойства:
той трябва да е очевиден;
 той трябва да носи цялата теология.


Първото условие на доказателството в
“Прослогион” е вярата.
 Бог е това, от което не може да се мисли
нищо по-голямо.
 Ако се мисли това, от което не може да има
по-голямо, то трябва да се мисли като
съществуващо в действителност.
 Разумът разсъждава, като тръгва от обекта,
за който мисли.


Бог е това, което е по-добре да е,
отколкото да не е.
 Няма рационален път към вярата.
 Бог е такова същество, че притежава
всички съвършенства в абсолютна
степен.
 Следователно Бог е същество без
начало и край, абсолютно и
необходимо.


Човешката душа
Душата е образ Божи.
 Душата има три способности:
 да си спомня чрез паметта;
 да познава чрез познанието;
 да люби чрез волята.
 Следователно: душата е сътворена, за да
познава Бога чрез разбирането си и да го
обича, като най-висше благо, чрез припомняне
на самата себе си като образ Божи.


Душата след смъртта
Тъй като душата е създадена, за да
люби Бога вечно, то тя е вечна.
 След смъртта си, любещата Бога душа
пребивава в един блажен живот.
 Душата, която е избрала презрението
към Бога, след смъртта си изпада в
състояние на вечно наказание.


Credo ut intelligam!
(Вярвам, за да разбирам!)

Използвана литература:


Каприев, Г., Id quo nihil maius cogitari possit
(Философският свят на Анселм от Аоста,
архиепископ Кентърбърийски), София, 2005.



Жилсон, Е., Бьонер, Ф., История на
християнската философия, Стара Загора,
1999.