Slide 1

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 2

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 3

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 4

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 5

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 6

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 7

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 8

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 9

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 10

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 11

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.


Slide 12

( 1895 г. – 1925 г. )

o
o

o
o

o

o

15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.
1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници;
съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си
стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.
1911-12 следва романска филология в Софийския университет.
1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава
лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за
творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад"
(1913).
1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил
Верхарн (един от неговите литературни кумири).
1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи
листове".

o

o

o

1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око.
1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен
културен живот, публикува в експресионистичното списание
"Акцион".
1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и
експресионизма в България, където излизат редица негови
естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза"
(1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично
календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета
Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и
"Антология на червената роза" (1924).

o

o

1924 започва издаването на сп.
"Пламък", свързано най-вече с
левия
експресионизъм.
Тук
публикува
критически
и
публицистични
текстове,
експресивния
цикъл "Грозни
прози", поемата "Септември",
началото на поемата "Ад". Заради
"Септември" книжка 7-8 на
"Пламък" е конфискувана, а
авторът е даден под съд. През
януари
1925
списанието
е
забранено. На 14 май 1925 Гео
Милев е осъден по Закона за
защита на държавата на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000
лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години.
15 май 1925 арестуван е, след
което
се
води
"безследно
изчезнал". Заровен е в общ гроб в
Илиянци.

Том
Том II
I
Всяко
изкуство погледнаха
е
Слънчогледите
експресионизъм
слънцето
Ранни статии
Списание
"Везни и Алманах
Стихотворения
Везни
Поемикритика,
публицистика,
Стихотворения
в проза
автопортрети, художници
модернисти
За един нов театър

Том III
Там, дето е народът
Български литературни портрети творци и проблеми
Чуждите влияния върху българската
литература
Списание "Пламък" - критика и
публицистика
Кратка история на българската
проза
Докторската дисертация на Гео
Милев

Том IV
Избрани поетически преводи
Лирика
Драми
Поеми

Том V
Писма и документи
Писма
Документи

Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в
творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин
описва
кървавия
бунт
от
септември
1923г.
В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в
бунта
на
истинския
български
народ.
Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се
нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант .
През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения
и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до
неповторимата
сила
на
поемата
“Септември”.
За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни,
които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството ,
а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение
думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът
прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите,
селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в
единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в
истинското Отечество. Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с
цената на човешката кръв.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането
на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и
потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя
пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива,
изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети,
глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща
нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на
надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът
между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на
мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на
идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното
подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата.
Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е
постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се
формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и
осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния
дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на
сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи
"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре",
"високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино.
Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в
седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез
конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия. Тук внушенията се
постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и
трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват
като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета
глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на
извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без
господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" .
Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването, че кървавото
жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от
богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността,
страданието
и
мъченичеството.