Slide 1

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 2

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 3

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 4

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 5

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 6

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 7

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 8

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 9

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 10

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 11

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 12

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 13

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 14

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 15

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 16

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 17

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 18

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 19

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 20

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 21

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 22

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 23

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 24

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 25

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.


Slide 26

Диляна Йорданова
психолог и учител в ОДЗ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКА
ВЪЗРАСТ:

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА
АГРЕСИВНИТЕ ПРОЯВИ и
ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ
в тяхната връзка с:
УБЕЖДЕНИЯТА,
ЦЕННОСТИТЕ,
НАГЛАСИТЕ
към самата агресия.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ И
ДЕТЕТО ЖЕРТВА







АКЦЕНТИ:
Агресията и възпитаването на децата –
формиране на адекватно отношение към
агресивните прояви.
Агресивното дете и детето жертва: възможни
проявления на проблемно поведение и
евентуални причини за тях.
Начини да предпазим децата от проблемно
поведение, свързано с агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ:
Какво представлява агресията




Агресивното поведение е типично за всяко
живо същество, включително и всяко дете;
Тя е необходима за самосъхранението и
оцеляването на живите организми,
включително децата.

Проблемите с агресивното поведение идват от
неспособността да я използваме и управляваме адекватно,
а не от самата нея.
Насилието е онова, което трябва да избягваме на всяка
цена, а не агресията.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Разпространени схващания за агресията


Неизбежна



Преодолима



Полезна



Вредна



Желателна за
„нашия“ свят

Свободно и безкритично
използване на агресията
при възпитаването на
детето.



Проява на „лошите“
хора
Стремеж да се избегне
агресията във
възпитанието на всяка
цена.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ: Прекомерна
употреба на наказание и грубост







Създаване на впечатление, че агресията е
приемлив начин за решаване на проблеми в
общуването;
Възприемане на агресията като начин да
изкупиш вината си и да започнеш начисто;
Предизвикване на гняв (и агресия);

Отвличане на вниманието от решаването на
проблеми към търсенето на отмъщение.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Неагресивно възпитание на всяка цена








Създаване на впечатление, че агресията е
нещо напълно чуждо, далечно, негативно или
забранено;
Слабо опознаване на агресията от страна на
детето: затруднения при разпознаването,
интерпретирането или предвиждането й;
Трудности при намирането на адекватна
реакция спрямо агресията;
Затруднения при употребата / контролирането
на собствената агресивност.

АГРЕСИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
Илюзорна неагресивност






Обидите и ударите не изчерпват формите на
агресия, на които едно дете може да бъде
подложено;
Дори ако детето не е пряка жертва на
родителската агресия, това не означава, че то не
става свидетел на агресия от страна на
родителя към други хора;
За да успее да предаде адекватно отношение
към агресията на детето си, един възрастен
трябва да има изградено такова отношение у
себе си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ
Възможни проявления








Отнася се безкритично към своето поведение,
чувства се свободно да изрази всяка своя
приумица.
Много бързо минава границата между гнева и
агресията (не си дава време да помисли).

Не може да измисли алтернатива на
поведението си или алтернативите не дават
удовлетворителен резултат.
Използва агресивното си поведение като начин
да получи внимание.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
свободно във всяко отношение






Би могло да не си дава сметка за
последиците на своето поведение;
Би могло да се чувства невинно и
безнаказано, независимо какво направи;

Би могло да смята, че агресията е обичаен
и приемлив начин да разрешиш
междуличностни проблеми.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
детето без алтернатива






Би могло да изпитва нужда да научи
повече възможности да влияе върху
поведението на другите;
Би могло да има нужда да тренира и
усъвършенства уменията си в защитена
(домашна) среда;
Би могло да има нужда да наблюдава
адекватен модел на поведение,
алтернативно на агресията.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
действащо преди да помисли






Би могло да притежава темперамент,
характеризиращ се с лесна възбудимост и
силна реактивност;
Би могло да има нужда да тренира своето
търпение и отлагането като цяло;
Би могло да е в начален етап на свободното
дете, безкритично към поведението си.

АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ:
в търсене на внимание




Би могло да смята, че няма друг (или няма
по-ефективен) начин да получи нужното му
внимание;
Би могло да дава знак, че изпитва някакво
страдание или тревожност, за които няма
осъзнатост.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА
Възможни проявления








Приема безкритично чуждата агресия, няма
усещането, че се случва нещо нередно, не се
оплаква;
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси
си го“;

Оплаква се непрекъснато, чувствително,
хленчещо;
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на самозащита.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
експериментиращото дете
Приема безкритично чуждата агресия, не се
оплаква.
 Би могло да възприема агресията към него като
нещо нормално и допустимо;
 Би могло да има потребност от преживяване на
агресия, за да научи повече за нея;
 Би могло да се нуждае от чужд пример за това
как да прояви агресия при нужда;
 Би могло да страда от липса на доверие и да има
усещане, че никой няма да му помогне.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
предизвикващото дете
Търси и предизвиква чуждата агресия, „проси си го“






Би могло да изпитва чувство за вина (усещане,
че е лошо), с което не може да се справи по друг
начин, освен чрез наказание отвън;
Би могло да изпитва затруднения с отношението
към авторитета и потребност от това да го
предизвика;
Би могло да е неспособно да предвиди
последиците от своите действия (не познава
границите на хората и не може да прецени, кога
ще ги прекрачи).

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
оплакващото се дете
Оплаква се непрекъснато, чувствително е,
хленчещо






Би могло да използва оплакването като
заместител на пряката агресия („Оплаквам се,
за да ги накажат.“);
Би могло да използва чуждата агресия като
полза за себе си – получаване на внимание и
грижа;
Би могло да се чувства незащитено и в
опасност непрекъснато, да е тревожно и да
търси закрила.

ДЕТЕТО ЖЕРТВА:
безпомощното дете
Опитва се да се защити безрезултатно,
неспособно да се научи на ефективна
самозащита.






Би могло да отрича агресията в себе си или
агресивните прояви да го карат да се чувства
„лошо“;
Би могло да страда от липса на адекватен
модел за самозащита и допустимо агресивно
поведение;
Би могло да изпитва недоверие към самото
себе си и към възможността да се справи.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Избягване на проблеми, свързани с агресията














Не насърчавайте агресията при никакви обстоятелства;
Не оценявайте личността въз основа на нейната
агресивност;
Давайте възможност агресивните прояви в семейството и
извън него да се коментират;
Давайте възможност на детето да използва самозащита в
рамките на семейството;
Не убеждавайте детето си, че е едно или друго (агресивно
или неагресивно);

Давайте възможност на детето да се докосва до адекватен
модел за полезна агресия и ефективна самозащита;
Грижете се профилактично за самочувствието на детето.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Не оценявайте
личността според нейната агресивност
●

●

●

За да има възможнст детето да използва
самозащита, без да се страхува, че ще
разочарова близките си;
За да не се чувства агресивното дете още полошо и „заслужаващо наказание“;

За да се избегнат емоционални проблеми,
свързани с повишена тревожност и
безпричинно усещане за вина.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за коментар










Не е необходимо и желателно детето да дава оценки на
поведението на родителя;
Не е необходимо и желателно родителя да се оправдава
за своето поведение;
Детето има право да изрази емоциите си, ако е било
потърпевш от агресията на родителите;

Родителя е редно да признава правото на детето да се
чувства зле (и да съобрази последващото си поведение с
дадената обратна връзка);
Агресията не бива да се превръща в табу, тя трябва да
може да се обсъжда и коментира.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Давайте възможност за самозащита
●

●

●

Всяко поведение се усвоява чрез трениране в
защитена (домашна) среда;
Можете да контролирате количеството агресия,
което детето използва, за да се защити, чрез
намаляване на изискваното количество от нея за
постигане на успех;
Необходимо е повишено внимание и бърза
съобразителност към стремежа на
неагресивното дете да се защитава и проявява
агресия.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Не слагайте етикет на детето
●

●

●

Детето ще споделя мнението, което идва от
родителите (или други значими възрастни);

Детето до голяма степен ще се държи по
начина, по който възрастните очакват от него
(както за позитивните, така и за негативните
неща);
Дори да се опита да се държи по различен от
очаквания начин, детето почти не може да влияе
върху вече изградено мнение у възрастните.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ:
Показвайте на детето адекватни модели
●

●

●

Давайте личен пример за овладяване на емоции
и контролиране на поведението;

Давайте личен пример за посигане на ефективна
и адекватна самозащита в конфликтни
ситуации;
Давайте личен пример за търсене и намиране на
решения в ситуация на конфликт.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ: Грижете се за
самочувствието на детето.
●

●

●

●

Хората с адекватно самочувствие са по-устойчиви
емоционално, по-неподатливи на гняв и обида;

Те имат възможност по-реалистично да преценят
кога интересът им е засегнат и кога се налага да
реагират;
Самочувствието влияе благоприятно върху
упражняването на самоконтрол, както и върху
убедеността в собствения успех.
Никога не насърчавайте дете да бъде агресивно,
ако имате съмнения, че страда от липса на
самочувствие.

Вместо заключение
●

●

●

Агресивните прояви не бива да се насърчават
или пренебрегват – на тях трябва да се търсят
приемливи алтернативи;
Агресивните прояви не могат и не бива да бъдат
заличени от поведението на детето или спирани
винаги и на всяка цена – те трябва да се
управляват;
Агресивните прояви и проблемите в тази област
са свързани пряко с начина, по който мислим,
оценяваме и се отнасяме към агресията като
такава.