Slide 1

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 2

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 3

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 4

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 5

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 6

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 7

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 8

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 9

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 10

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 11

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 12

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 13

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 14

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 15

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 16

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 17

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 18

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 19

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 20

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 21

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 22

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 23

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 24

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 25

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 26

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 27

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 28

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 29

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 30

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 31

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 32

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 33

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 34

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 35

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 36

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.


Slide 37

и математика
по Катя Гетова

В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.

Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.

Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.

ДА

НЕ

Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?

Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!

Разгледай ни внимателно.

Кое от нас е второто по големина?

Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.

Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.

В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.

Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?

Червената стрелка сочи наляво.

Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.

С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?

Зелената стрелка сочи направо.

Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.

С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?

Синята стрелка сочи надясно.

Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.

Покажи най-голямото дърво.

Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.

Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.

Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.

Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.

Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.

Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?

Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.

Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?

Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.

В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.

Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.

През коя част от денонощието лягаме да
спим?

Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!

Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.

Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?

Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.

До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!

Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.

Aко не искаш – натисни стрелката.

ДА

Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.