и математика по Катя Гетова В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники и Кики и нашите приключения. Да зпочнем от времето, когато.
Download ReportTranscript и математика по Катя Гетова В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники и Кики и нашите приключения. Да зпочнем от времето, когато.
Slide 1
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 2
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 3
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 4
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 5
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 6
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 7
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 8
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 9
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 10
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 11
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 12
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 13
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 14
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 15
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 16
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 17
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 18
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 19
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 20
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 21
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 22
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 23
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 24
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 25
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 26
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 27
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 28
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 29
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 30
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 31
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 32
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 33
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 34
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 35
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 36
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 37
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 2
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 3
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 4
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 5
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 6
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 7
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 8
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 9
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 10
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 11
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 12
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 13
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 14
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 15
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 16
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 17
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 18
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 19
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 20
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 21
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 22
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 23
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 24
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 25
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 26
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 27
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 28
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 29
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 30
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 31
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 32
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 33
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 34
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 35
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 36
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.
Slide 37
и математика
по Катя Гетова
В приказката се разказва за нас, прасенцата Вики, Ники
и Кики и нашите приключения.
Да зпочнем от времето, когато вече сами трябваше
да се грижим за себе си.
Всяко едно от нас трябваше да си построи къща.
Харесахме си една полянка и се захванахме за работа.
Аз,Вики, си построих къща от вейки, Ники, най-малкото
ни братче построи къщичката си от слама, а Кики, найголемият от нас – от тухли.
Очаква те интересен, нов край на
приказката. За да разбереш какъв е,
трябва да отговориш вярно на моите
въпроси. Като кликнеш с мишката върху
картинката с верния отговор ще се
приближаваш все повече към края. Taм,
където няма задача – ще те приближава
ето такава стрелка
Готов ли си да започваме?
Ако си готов, натисни зеления квадрат.
Ако не желаеш да научиш новия край,
натисни червения.
ДА
НЕ
Преброй колко сме. В коя група квадратчета са
толкова, колкото сме ние?
Ние сме прасенца ТРИ,
братчета най-добри!
Разгледай ни внимателно.
Кое от нас е второто по големина?
Аз, Ники, съм
второто
по големина прасенце.
Много обичаме слънчевата ни полянка и всяка
сутрин се събираме на нея, за да решим какво ще
правим през деня.
В една такава утрин забелязахме, че от гората се
задава Вълчо. Скрихме се в къщичките си. А той
гледа и се чуди. Досети се, че това са нашите
къщички. Но не можа да разбере коя къща на кого е.
Ако застанеш срещу Вълчо и тръгнеш
наляво, ще откриеш къщичката на Вики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи наляво?
Червената стрелка сочи наляво.
Ако тръгнеш направо, ще откриеш моята къщичка.
С какъв цвят е стрелката, която сочи направо?
Зелената стрелка сочи направо.
Ако тръгнеш надясно, ще откриеш къщата на Кики.
С какъв цвят е стрелката, която сочи надясно?
Синята стрелка сочи надясно.
Както си играехме безгрижно на поляната, доволни, че
си имаме покрив над главата, забелязахме, че Вълчо ни
наблюдава скрит зад най-голямото дърво.
Покажи най-голямото дърво.
Покажи цветето пред
най-голямото прасенце.
Открий и покажи цветето
до най-малкото прасенце.
Покажи прасенцето, което е
между другите две прасенца.
Покажи пеперудата над
второто по големина прасенце.
Дойде есента.Задуха силен вятър. Събори моята
къщичка и тази на Вики. Остана само къщата на Кики,
защото беше от тухли.Разплакахме се с Вики, защото
се страхувахме от Вълчо. Съжали ни Кики и ни
приюти. Така заживяхме заедно.
Всяка сутрин, щом Слънчо надникнеше през прозореца,
ставахме и правехме гимнастика.
След това закусвахме и се захващахме за работа.
През коя част на денонощието правехме всичко
това?
Много обичаме да работим в градина. Събираме
плодовете и зеленчуците за зимата.
Преброй колко са зеленчуците.
В коя числова картинка точките са толкова,
колкото са зеленчуците?
Помогни ни да съберем в кошницата само
плодовете с червен цвят.
В празната кошница събери само плодове с жълт
цвят.
Улисани в работа, не забелязвахме кога се
изтъркулваше деня и звезди заблещукваха на небето.
Уморени и доволни от свършената работа се
прибрахме в къщичката на Кики и заспивахме.
През коя част от денонощието лягаме да
спим?
Изнизваха се ден след ден. Предпочитахме да си стоим у
дома, защото навън ставаше все по-студено. На Кики
един ден му доскуча и погледна през прозореца. Навън
валеше първият сняг. Зарадвахме се!
Облякохме се с топли дрехи и излязохме навън.
Направихме си снежен човек.
Преброй снежните топки, от които направихме снежния
човек.В коя група сините квадратчета са толкова,
колкото са снежни топки?
Доволни от играта се върнахме у дома. През прозореца на
топлата ни стая видяхме, че с тракащи от студ зъби зад
оградата наднича Вълчо. Не се опита да влезе в къщичката
ни, защото помисли снежния човек за някакво чудовище.
Уплаши се, хукна през глава и повече не се е връщал.
До нова среща, приятелю на
приказките и математиката!
Aко искаш още веднъж да отговариш на
нашите въпроси, натисни зеления бутон.
Aко не искаш – натисни стрелката.
ДА
Ето наша снимка,
която можеш да
оцветиш.
Подаряваме ти я.