Transcript Светлина и цвят
•
Основно значение за развитието на съвременната наука за цвета имало откритието на английския физик Исак Нютон за разлагането на светлината и получаването на спектралните цветове.
Опит на Нютон. Първите изследвания върху разлагане на светлината Нютон провел през 1672, служейки си с тристенна призма, представляваща и до ден днешен незаменимо средство за изследване и демонстрация на това явление.
•
При разлагане на бялата светлина Нютон открил седем главни цвята: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и виолетов. Тези седем цвята според него отговаряли на седемте тона в музикалната стълбица. В съвременната физика цветът индиго се приема като съставна част от синия. 1 2 1.
2.
Получаване на спектъра чрез разлагане на бялата светлина.
Спектралните цветове не подлежат на разлагане.
•
Спектралните цветове може да бъдат затворени във формата на кръг.
•
Чрез събиране на червената и синьо виолетовата част от спектъра се получава пурпурен цвят.
•
Възгледи на Гьоте, представляващи основа на неговата теория за цвета.
•
Гьоте смятал жълтия цвят и граничещите с него области близки до светлината, а синият цвят и съседните граничещи с този цвят принадлежащи към тъмнината.
-
1.
При поглед през призмата установил че: жълтият цвят и граничещите с него области били най близки до светлината синият цвят и съседните граничещи с този цвят принадлежали към тъмнината 2.
В процеса на отдалечаване на призмата от наблюдавания предмет областта на жълтия цвят се разширявала и се разделяла на две части – жълта и червена.
синята граница, разширявайки се показвала тенденция за разчленяване в синя и виолетова
•
В труда на Гьоте намираме също сведения, засягащи естетическото въздействие на групи цветове от цветния кръг Гьоте дал следните определения за групи цветове
-
допълнителни цветове (противоположни) ”хармонични”
-
чужди цветове (отделени от съседните) “характерни”
-
близки цветове (съседни) “нехармонични”
•
Събирането на светлинни лъчи се нарича синтез или адитивно получаване на тон.
1 При получаването на тон при адитивният метод основни цветове са червения, зеления и синия цвят 2
•
Субтрактивно смесване на цветовете 1 Основни цветове при субтрактивното (тоновото) смесване на цвета са червения, жълтия и синия цвят.
2
•
Задача, демонстрираща различието между адитивното (оптическото) получаване на тон и субтрактивното (тоновото смесване на цвета Материал за изпълнение на задачата - темперни бои.
1 2
•
Задача, демонстрираща различието между адитивното (оптическото) получаване на тон и субтрактивното (тоновото смесване на цвета Материал за изпълнение на задачата - темперни бои.
1 2
•
В края на XIX век поанталистите се стремят да използват съзнателно ефекта на адитивното получаване на тон чрез полагане на боите една до друга на платното 1 2 Жорж Сьора. Фарът в Онфльор 1886
•
Постимпресиони стите гарантират чрез чистотата на боите, че така се получава на платното “максимум светлота, цветност и хармония, чрез оптическо смесване на изкючително чисти пигменти” Пол Синяк.
1 2 Анри Едмон Крос. Бряг в Антибах 1891-92.
•
Поанталистите се стремят, както казва Пол Синяк към “обособяване на отделните елементи (локален тон, светлинен цвят) всички оттенъци и тонове на спектралните цветове”.
Пол Синяк. Пристанище в Марсилия 1906.
•
Оптическо събуране на цвета Съвремените художници използват често ефекта на точковия растер за възприемане на по-сложен тон.
Дейвид Хокни (1986) Ваза с цветя и плодове
•
Макар че се учат от импресионистите постимпресиони стите не приемат техния подход на изобразяване подобен “мигновена фотография” Клод Моне. Руанската катедрала вечер 1894 Клод Моне. Руанската катедрала по пладне 1894
•
Те критикуват импресионистите заради липсата на композиционен баланс в техните платна.
•
“Неоимпресиониста, следвайки съветите на Дьолакроа, не започва да живописва преди да е установил каква ще бъде композицията му” – Пол Синяк.
Анри Едмон Крос. Около моя дом 1906-07
•
Една от най критикуваните работи е на импресиониста Моне от постимпресиони стите , която според тях не е достатъчно изразителна, според техните представи за композиция. Клод Моне. Езеро в Монжерон. Около 1876