размисъл от теренна работа в България

 Създаване на:  ЕАМ – Национален фронт за освобождение - 27/9/1941  ЕДЕС – Национална гръцка републиканска лига - 15/10/1941  ЕЛАС – Национална армия за народно освобождение - 16/2/1942  ЕПОН – Обединена пан-елинска младежка организация - 23/2/1943


 Начало на периода на Белия терор – 1945

Според Вурна, в този период са регистрирани: 1 289 убити, 6 671 ранени, 34 931 арестувани, 31 632 измъчвани, 18 767 разрушения и грабежи, 677 разрушени офиси,, 509 опити за убийства и 165 изнасилвания на жени.

  смята се, че 23,000-24,000 деца са евакуирани по този начин Кралица Фредерика създава “Кралските лагери”, където деца от планинските райони се събират, за да се предотврати “отвличането им от комунистите и превръщането им в анти-гърци”.

Терминът “бежанец” в изследването ми описва 3 категории бежанци: децата, изведени от Гърция по време на Гражданската война; борците от гръцката демократична армия, които идват направо в България или през други социалистически страни и децата на бежанците, родени в България.

   Милан Ристович твърди, че 1 500 деца пристигат в България през юни 1948 Делегати на Червения кръст се срещат с 1 792 деца на възраст 2-16 г. и настанени в Сливен, Стара Загора, Бургас, Ботевград, Карлово, Горни Парнисер и Горни Земен. К. Цеку отбелязва, че “първата група деца пристига в България на 15/3/1948 и е настанена в село Банкя; през юни броят им достига 1 752, а към края на лятото – 2 500.”

  Централната общност на гръцките бежанци, в меморандум до гръцкия парламент от ян. 1975 г., твърди, че 6 800 бежанци живеят в България. За момента не съществуват данни за броя на децата, родени от гръцки бежанци в България; единственият начин те да се открият, е чрез самите бежанци – деца или борци.

За борците от гръцката демократична армия и цивилните бежанци се използва терминът

бежанци

. В първите 5 години след пристигането им, се появява и специфичният термин

политиемигранти

, използван като контраст на по-общия

емигранти.

Бежанците се наричат и гръцки емигранти – това е и начинът, по който бежанците от Егейска Македония наричат себе си.

Българските конституции от 1947 г. и 1971 г. включват правото на убежище за чужденци, преследвани заради прогресивни политически деяния и възгледи. Конституцията от 1947 г. дава на чужденците “право на убежище заради споделяне на демократични принципи, национално освобождение, работнически права и свобода на научни и културни дейности”

Както Лииса Малкки отбелязва, “принудителните движения на население имат невероятно различни исторически и политически причини и включват хора, които - макар всички те да са преместени – се намират в радикално различни ситуации духовни ситуации”.

и пред разнородни препятствия. По такъв начин терминът бежанец има аналитична стойност не като етикет за специален, обобщен “тип” или “вид” човек или ситуация, а единствено като широка юридическа или дескриптивна рубрика, в която е включен цял огромен свят от различни социо-икономически статуси, лични истории и психологически или

Както отбелязва Симпсън, “не всички хора без държава са бежанци, нито всички бежанци са технически без държава… Липсата на държава не е ключова характеристика на бежанеца, макар че на практика много бежанци са хора без държава”

Както пише Малкки: “Имплицитният функционализъм на голяма част от ‘бежанските изследвания’ е особено очевиден, когато работим с въпроси на идентичността, културата, етничността и ‘традицията’. Отново и отново намираме в тази литература схващането, че да си “изкоренен” и изваден от националната общност означава автоматична загуба на

През 1973 Е. Ф. Кунц отбелязва, че “независимо дали бежанецът избира да напусне родината си чрез бягство или отива в изгнание поради тежка бежанска измерения”.

ситуация, социалните връзки на бежанците с населението в родните им страни имат три

Малкки смята, че “изгнание’ е област, която лесно се естетизира, докато етикетът ‘бежанец’ се отнася до бюрократичното и международното хуманитарно поле”. MALKKI Lisa., “Refugees and Exile: from ‘refugee studies’ to the National Order of Things”, Annual Review of Anthropology, 1995, 24 : pp.513.

Според Госио, «основната разлика (…) е между име, което е дадено отвътре, начинът, по който човек нарича себе си – това са

ендоними

и които нарича другите -

автоними екзоними

» – и имената, приписани отвън, начинът, по който човек е наричан от другите и с

Малкки: “често се счита априори, че простият факт на движение или преместване през националните граници води до загуба, а не до трансформация на културата и/или идентичността”.

«Етническият факт», Казва Госио, «отначало е представен като връзка, всъщност връзка между идентичността и другостта» “Le fait ethnique se présent d’abord comme une relation, en l’occurrence une relation identité/alterité”

След Гражданската война, гръцката държава издава 136 кралски декрета, които лишават 22 266 души от тяхната националност, поради тяхната ‘анти-национална дейност в чужбина’ .

Както сочи Силвия Педраца: “в историческия период на Гражданската война, Западът и Изтокът си оспорват върховенството на техните политически и икономически системи. Политическият имигрант, който успее в борбата за свобода, се превръща във вълнуващ символ, така нужен за легитимация на външната политика”.

Малкки посочва, че “възприемането на страната на убежище като странна често се дължи на предположението, че родината или страната на произход е не само нормалната, но и идеалната страна за обитаване за всеки човек - мястото, където човек се вписва, живее в мир и има безпроблемна култура и идентичност”.