Transcript  Международната търговия е материалновеществена и организационно-техническа форма на проявление на международните пазари. Изразява се във възникването на основата на международното разделение на.

 Международната търговия е материалновеществена и организационно-техническа форма
на проявление на международните пазари.
Изразява се във възникването на основата на
международното разделение на труда и на връзки
между предприятия от различни страни, същността
на които се състои в размяна на стоки, услуги и
стопански блага като цяло. Характерно е, че тази
размяна се осъществява посредством валути на
държави и най-често във форма на покупкопродажба.
 За разлика от международните пазари, които са
обективна икономическа категория
междутериториалната търговия предполага
целенасочена стопанска дейност по
осъществяването на стокообмена и размяната
въобще между различни страни. Следователно тя
включва и такива субективни елементи като:
вътрешна търговия и валутна политика;
организационни структури; управление и
администриране за всяка страна, участваща в
международния обмен
 Следователно международната
търговия най-често се дефинира
като външна търговия включваща
най-общо експортни, импортни и
реекспортни операции на
държавите.
 Разделителният критерии на външнотърговските
сделки спрямо други видове търговски операции,
е че единят партньор-контрагент е чуждестранно
лице. Актът на пресичане на държавната граница
е съществен критерии в голям брой случаи на
външно-търговски операции, но има и сделки
(посреднически, експортни), при които стоката
не преминава границата на продавача.
 Сделките във външната търговия акумулират
транспортни, застрахователни, платежни, кредитни
и други операции, договорите, за които са
субсидиарни (съпровождащи) спрямо външнотърговския контракт. За това външната търговия
включва не само чисто търговски сделки, т.е.
покупко-продажби, но и други облигационни
отношения.
 Външната търговия играе за
националната икономиката ролята на
вход (импорт) и изход (експорт) към
обкръжаващата я среда (световното
стопанство). Тя е фактор за
икономическия растеж, който действа
опосредствано чрез вътрешните
(производствени) фактори на
икономическа динамика. За това и
всички форми на
международноикономически отношения
условно могат да се сведат до външна
търговия.
В зависимост от направлението на стокопотоците
външната търговия бива

Вносна търговия – покупка на стоки и услуги от чужбина.
Тя е основен валутен разход в платежния баланс на
държавата. Импортьорът увеличава потребявания
национален продукт, а също и разпределяеми
национален доход, т.е. от гледна точка на
икономическия растеж означава допълнителен прилив
на производствени ресурси и в този смисъл и при
определени условия е фактор на стопанска динамика.

Износна търговия – продажба на стоки и услуги в
чужбина. Тя е основен източник на валута в платежния
баланс. Експортът означава разширяване на пазара, т.е.
увеличаване на каналите за реализация. Активен фактор
на растежа в националните сметки


Реекспорт – включва сделките, с които една страна
купува стоки и услуги от друга страна и ги продава на
трета страна без съществена преработка. Тези сделки са
еднократни операции по препродажба като
инициативата е на реекспортьора, който осъществява
сделката от свое име и за своя сметка.
При простата реекспортна сделка участват по една
фирма от страните експортьор, реекспортьор и
импортьор. При сложната реекспортна операция
реекспортьорът е един, а фирмите в страната експортьор
или страната импортьор са няколко, като в операцията
могат да включат и повече стоки. В международната
търговия се срещат многостранни реекспортни операции,
в които участват няколко реекспортьора от различни
страни. Целта им е да скрият страните производител или
вносител и да заобиколят забрани и ембарго. Има
няколко разновидности на реекспортна търговия:


Транзитна търговия –
стоката преминава през
реекспортната държава и
без да престоява в
складове и без да търпи
каквато и да е
манипулация се отправя
за страната вносител.
Складова търговия – тя е
разновидност на
транзитния реекспорт, но
при нея стоката престоява
в реекспортната страна на
склад в очакване на
клиента – краен
импортьор/купувач и
евентуално претърпява
несъществена преработка
и търговска дообработка.
Сделките свързани със
складовата търговска част
се наричат срочни
 Класически реекспорт – включва операции, при
които стоката въобще не влиза в реекспортиращата
страна, а директно пътува от износителя до
вносителя, т.е. реекспортьорът икономисва
транспортни разходи. Международните стокови
борси по правило осъществяват операции по
класически реекспорт.
 Свързани експортно-импортни операции, при които
сделката по вноса се извършва едновременно със
сделката по износа, т.е. експортната операция не
може да се извърши без импортната. Тези сделки
имат елемент на посредничество, но не на
търговско, а чрез използването на доверено лице
(банка), чиято задача е да гарантира, че и двете
страни ще изпълнят задълженията си, като
експедират стоката. Тези сделки имат характер на
стокообменнна търговия.
От гледна точка на дължината на каналите за реализация и звената,
през които преминава стоката външната търговия бива:
 Директна – контрагентите на външно-търговския
контракт са износителя и вносителя, без да
участват посредници по изкупуването и пласмента
извън техните страни.

Посредническа – трета страна съдейства при
сключването на сделката. Тя удължава канала на
реализация, но има и предимства, тъй като
включва специализирани търговци с голям опит и
широка мрежа от делови връзки.
От гледна точка на задграничните операции
 Особено важно геостратегическото
и географско положение на
държавите, по което те се
подразделят на периферни и
транзитиращи.
От гледна точка на кръга от стоки, които се отчитат
във външната търговия



Тя се дефинира на два вида – генерална (обща) и
специална търговия. Това деление е важно за
маркетинговата пласментна стратегия на предприятията и
е важен аспект на външно-търговската политика и
реализация въобще.
Генералната търговия обхваща целия внос, износ,
реекспорт и специфични операции и сделките със злато и
други ценности. Тя включва и всички плащания,
произтичащи от пространственото преместване на стоките
и от изменението на тяхната собственост (транспортни
тарифи, застраховки, навлог и други).
Специалната търговия обхваща само износа на стоки,
които са произведени или трайно преработени в страната
и вноса на стоки предназначен за крайно потребление в
страната. Следователно специалната търговия не включва
посредническата и реекспортна търговия, а специалните и
специфични операции, като производство и търговия с
оръжие, бойна техника, злато и други.
 Най-голямата търговска сила в
света е Европейския съюз, 20 %
от вноса и износа се дължат на
него. Още при самото му
създаване преди 50 години, една
от основните идеи е била
свободната търговия между
страните членки. Приоритет на
Съюза е либерализирането на
търговските отношения, както с
богатите, така и с по-бедните
държави.
Търговия на България

Износът за държави извън Европейския съюз (ЕС) е свил
с 59% търговския дефицит на България за ноември
до 270 млн. лв. съобщи Националният статистически
институт. Данните дори показват излишък от 103 млн.
лв. по салдото с трети страни, което означава, че
местните фирми са намерили пазари за продукцията си в
Азия и Африка и така реагират на спадащото търсене от
традиционни партньори в еврозоната.
Тази тенденция се наблюдава почти през цялата 2012 г.,
но през ноември е едно от най-сериозните й
потвърждения, защото експортът за ЕС е спаднал с 3%, а
за сметка на това към трети страни се увеличава с 37%.
С натрупване за единадесетте месеца на годината обаче
търговският дефицит се увеличава с 80% и размерът му
вече е 6.35 млрд. лв., които са най-високите нива от
2009 г. насам.

Вносът на България от трети страни за януари 2012
г. се е увеличил с 0,9% спрямо същия месец на
предходната година и възлиза на 1,4 млрд. лева (по
цени CIF). Външнотърговското салдо (износ FOB внос CIF) на България с трети страни за януари 2012
г. е отрицателно и достига 284 млн. лева. По цени
FOB/FOB (след елиминиране на разходите за
транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото
също е отрицателно и възлиза на 216,5 млн. лева.
Търговия на България с ЕС за 2012 година(
ЯНУАРИ -ЮЛИ 2012 ГОДИНА)
През периода януари - юли 2012 г. износът на
България за ЕС намалява с 0.6% спрямо същия
период на предходната година и е в размер на
13.8 млрд. лева (табл. 1 и 2 от приложението).
Основните търговски партньори на България са
Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и
Белгия, които формират 71.4% от износа за
страните - членки на ЕС (табл. 3 от
приложението). През юли 2012 г. износът за ЕС
се увеличава с 0.1% спрямо същия месец на
предходната година и е в размер на 2.2 млрд.
лева.
 Вносът на България от ЕС за периода януари
- юли 2012 г. се увеличава с 12.3% спрямо
същия период на предходната година и е на
стойност 17.1 млрд. лв. по цени CIF (табл. 1
и 2 от приложението). Най-голям е
стойностният обем на стоките, внесени от
Германия, Италия, Румъния, Гърция и
Испания (табл. 3 от приложението).През юли
2012 г. вносът на България от страните членки на ЕС, нараства с 3.3% спрямо същия
месец на предходната година и е на стойност
2.6 млрд. лв. по цени CIF.