Transcript ОБОБЩИТЕЛЕН УРОК ВЪРХУ РАЗКАЗА НА ИВАН ВАЗОВ “ ЕДНА БЪЛГАРКА” (МУЛТИМЕДИЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ) • - Първи екип История на творбата Посещението на Иван Вазов в Черепишкия манастир Жанр Основни теми Нощта, денят.

ОБОБЩИТЕЛЕН УРОК ВЪРХУ РАЗКАЗА НА ИВАН
ВАЗОВ
“ ЕДНА БЪЛГАРКА”
(МУЛТИМЕДИЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ)
•
-
Първи екип
История на творбата
Посещението на Иван Вазов в Черепишкия манастир
Жанр
Основни теми
Нощта, денят и реката като символи в творбата
• Написан след Освобождението,
през 1899 г., разказът “Една
българка” връща читателя в
смутната, но героична епоха на
борба срещу поробителите.
Разказът за посещението на Иван Вазов в
Черепишкия манастир е затрогващ. За
първи път патриархът на българската
литература идва в светата обител през
1899 г. За романтичните му красоти и
народополезна дейност научава от
пътеписа на Алеко Константинов в
"Българска Швейцария".
• Илийца има свой прототип, но
писателят не се придържа изцяло
към онова, което научава за
спасението на Ботевия четник в
Челопек.
е разказ –
епично произведение с кратък
обем и една сюжетна линия.
Значима за началото е темата за съдбата
на гяурите роби в българските земи през
19 век.Образът на Илийца се изгражда
чрез участието в изпитания, които
представят темата за избора на житейско
поведение,за силата на вярата и за
любовта. Финалната част на творбата
разкрива темата за саможертвата в името
на другите и свободата.
Както много точно отбелязва Никита Нанков в своята статия „За
робския ден и българската нощ: „Една българка” на Иван Вазов”,
в хода на разказа особено силно е изразено редуването на ден и
нощ. При това дневното и нощното време присъстват с
определени свои внушения. Денят е времето на робството /Н.
Нанков го обозначава като „робския ден”/. В него господари са
потисниците. Нощта е „българската нощ” /Н. Нанков/. Това е
периодът, в който свободно може да се действа в полза и
защита на българското.
В митологията и приказката
- Опасност
- Пресичането на река е
равозначно на подвиг
В разказа ‘’Една българка’’
-“Действащо лице”
-Фон и място на действие
- Преграда, двукратно
изпитание:
-преодоляно чрез слово
- преодоляно чрез физическа
сила и духовна мощ
Втори екип
Фабула, сюжет и композиция на разказа
“Една българка”
от Иван Вазов
КОМПОЗИЦИЯ
ЗАГЛАВИЕ: Една българка
ПОДЗАГЛАВИЕ: Исторически епизод
МОТО: “Аферим, бабо, машаллах” – народна песен
V
част
IV
част
III
част
I
част
Експозиция
II
част
Завръзка
Втора кулминация
Първа кулминация
Развитие на
действието
VI
част
Развръзка
VI
част
Епилог
Ефектът на излъганото очакване
Очаква се едно
но
се случва друго
Впечатление за исторически
текст:
исторически събития и
личностии
→
Художествен текст:
появява се Илийца.
Завръзката на разказа – болното
от две недели внуче
→
Среща с бунтовника в церовата
гора.
Очаквана кулминация в
манастира.
→
Повторно преминаване на
реката.
Втора среща с четника.
Впечатление, че внучето не е
оживяло.
→
Кратки сведения в епилога за
оживялото внуче.
Небрежната молитва е спасила
детето.
→
Желанието на Илйца да стори
добро е спасило внучето.
• Трети екип
-герои в разказа:
• баба Илийца;
• калугерът;
• бунтовникът;
• Главен герой в разказа е баба Илийца.
В нашата литература тя е един от
най-впечатляващите женски образи.
• Приложението баба Илийца от
старото здраво поколение
• Двете страни на образа:
- Илийца е единствена, необикновена
- Илийца все пак е като всички,
обикновена жена от народа
• Отец Евтимий е въплъщение на калугерското
лицемерие и на егоизма. Той е изграден в
контраст с образа на Илийца. Поведението му е
в разрез с християнските канони.
• Фигурата на бунтовника се
очертава предимно през погледа
на Илийца. Убийството на
Джамбалаза демонстрира високия
дух на четника и отдадеността му
на националната идея.
Самоубийството на героя е
саможертвен акт в името на
свободата.
• Четвърти екип
• Художествени похвати и изразни
средства в разказа “Една българка”
•Още в първата част на разказа авторът откроява няколко ярки
контраста:
“мълчание – говорене’’
“анонимност – наименуване”
’’бягство – идване ’’
“оттегляне – настъпване “
“подчинение – опълчване “
Градация в първата част е молбата на баба Илийца.
Ролята на ретроспекцията в
разказа
Ролята на пейзажа
На тревожното душевно състояние на баба Илийца
съответстват широко разгърнатата нощна картина.
Манастирът е символ на опазването и съхранението
на българщината. По време на робството той е бил и
сигурно убежище за нуждаещите се . Манастирът в
разказа е представен в друга светлина .
Върхов момент е
освобождаването на
ладията от притягащата я
за брега верига. Изграден е
чрез употребата на
хипербола. Действията на
Илийца са значително
преувеличени. Уголемена е
силата и мощта й,
придадени са нечовешки
измерения на конфликта, в
който влиза.
Пространството е описано във вертикална и в
хоризонтална проекция. Горе се надвесват
намусените чуки, а долу пък се чува
застрашителният шум на бездната. Борбата за
освобожденито на лодката протича хоризонтално.
В момента на върховното напрягане липсва
каквото и да било описание . Цялото внимание на
читателя е насочено върху действията на баба
Илийца. Съсредоточено е върху физическите й
усилия .
Втора кулминация в
творбата е мнимата
смърт на детето. Тогава
излизат на преден план
себеотрицанието и
жертвеготовността на
героинята. Най-сигурно
доказателство за това е
фактът, че в стремежа
си да спаси бунтовника
тя забравя дори за
собственото си внуче.
Чрез изразеното съмнение, че е
сторила грях, Илийца се проявява като
високоморална жена: “Взех
манастирско скришом, Боже, прощавай,
грях сторих...”. Християнството учи на
отзивчивост към ближния, към
изпадналия в беда, но една от десетте
Божи заповеди гласи: “Не кради!”
Илийца не изпада в самодоволство от
стореното, а е критична към себе си.
Този нюанс в поведението й става още
по-ярък на фона на малодушното
поведение на калугера и на останалото
население.
В засилен контраст е поведението на българите и
турците без водач.Дори когато войводата им е
загинал,четниците не отстъпват.Те са подчинени на
идеята за приемствеността в борбата и избират пътя
в името на съкровения идеал-свободата на
отечеството
Другата лична история - на Илийца и болното и внуче приключва с успешен край. Героинята вече не е между
живите, но внучето й е оцеляло и се е превърнало в
"левент". Независимостта е отвоювана.
Композиционна рамка – композиционен похват, при който в началото и в
края на творба се включват едни и същи елементи – място, герои, събития
и т.н. Композиционна рамка откриваме и в разказа “Една българка “ – и в
първа, и в шеста част се говори за известно на всеки българин събитие –
разгрома на Ботевата чета, и за конкретни исторически личности , каквито
са Ботев и Джамбалаза. Така поведението на баба Илийца и нейните
усилия да спаси два човешки живота могат бъдат оценени от читателя не
просто като проява на доброта, но и като нравствен подвиг, вдъхновен от
родолюбие.
Използвани уебсайтове:
• www.litclub.com
• www.bg.wikipedia.org
• www.duma.bg