Transcript Априорно и апостериорно Тема № 10 План на лекцията 1. 2. 3. 4. 5. 6. Априорно/апостериорно и аналитично/синтетично Априорно/апостериорно и търсенето на доказателство Априорно/апостериорно и необходимо/условно Значение на термина "опит" Значение на "независим" (от опита) Дефиниране.

Априорно и апостериорно
Тема № 10
План на лекцията
1.
2.
3.
4.
5.
6.
Априорно/апостериорно и
аналитично/синтетично
Априорно/апостериорно и търсенето на
доказателство
Априорно/апостериорно и необходимо/условно
Значение на термина "опит"
Значение на "независим" (от опита)
Дефиниране на независимостта на априорното
1. Априорно/апостериорно и
аналитично/синтетично


Разграничението между априорно и апостериорно е
епистемологическо
Прилага се спрямо: начините на познание, твърденията,
умозаключенията, понятията, обосноваването
– Априорно обосноваване:



причината да се смята, че едно твърдение е истина, не се намира в
опита, а се извежда от рефлексията върху неговото съдържание;
произтича от чистото мислене или от разума
Спорни въпроси:
– В какъв смисъл априорното обосноваване е независимо от
опита?
– Възможно ли е епистемологически по-ясно обяснение на
позитивния характер на априорното обосноваване?
1.2. Априорно/апостериорно и
аналитично/синтетично

Кант:
– Аналитично:
 зависи изцяло от дефинициите на неговите термини
 истинно по дефиниция
– Синтетично:
 зависи от действителното състояние на света
 истинността е условна (относителна), зависи от
фактическото състояние на нещата
1.3. Априорно/апостериорно и
аналитично/синтетично
 Емпирици:
– отъждествяват аналитичното с априорното и синтетичното с
апостериорното
– не съществуват синтетични априорни твърдения
 Рационалисти:
– съществуват синтетични априорни твърдения
– синтетичните истини са априорни в смисъл, че нашите
умове не биха могли да мислят по друг начин: 2+2=4
– разумът е последната основа, върху която почиват
 Извод: Последната основа на цялото знание трябва
да бъдат идеите на разума
2. Априорно/апостериорно и
търсенето на доказателство
 Априорно доказателство:
– дедуктивно
– феноменът се доказва чрез закон,
– чрез показване, че антецедентът и законът включват консеквента и
феномена
 Апостериорно доказателство:
– индуктивно
– законът се доказва чрез феномена
 Пътят на доказателството е обратен на пътя на изследването.
 В доказателството се стремим да утвърдим известни истини, а
при изследването търсим неизвестни истини.
 И двата процеса съдържат едни и същи принципи и по
същество един и същи материал.
2.2. Априорно/апостериорно и
търсенето на доказателство

Форми на доказателство - априорно и апостериорно:
– Към апостериорното принадлежат:



свидетелствата,
аргументацията чрез показване хода на нещата,
даването на пример или посочването на образец
– Към априорното принадлежи мисленето от аксиома или
дефиниция
– Смесени форми на доказателство:




От отделни примери извеждаме по индукция определен принцип и
след това прилагаме този принцип към конкретен случай
Мисленето възоснова на опит: към бъдещето е априорно, а към
миналото апостериорно
Мисленето чрез сходство или различие
Мисленето по аналогия
3. Априорно/апостериорно и
необходимо/условно

Необходимо е твърдението, което е истинно или неистинно във
всички възможни светове.

Условните твърдения са истинни или неистинни поне в един
възможен, но не и във всички възможни светове.

Ако едно твърдение е необходимо, то трябва да бъде
познаваемо единствено априори.

Условните твърдения са познаваеми единствено апостериори.

Изключения: съществуват условни априорни истини
("Стандартът на метъра в Париж е дълъг точно един метър.");
някои необходими истини са апостериорни (Водата е H2O.).

Разграничението априорно/апостериорно е епистемологическо,
а разграничението необходимо/условно е метафизическо.
4. Значение на термина "опит"
 Опит:
– сетивно+памет+интроспекция
– обектите на познание са характеристики на действителния
свят
– отношението между тези обекти и усещанията, паметта и
интроспекцията са предимно каузални
 Индивидуален – социален опит: Социалната памет и
интроспекция са априорни спрямо нашия
индивидуален опит.
 Такова разбиране на опита би изключило съществуването на условни априорни и на необходимо
апостериорни твърдения.
5. Значение на "независим" (от
опита)

Априорното може да се основава на опита, но той на
свой ред е предхождан от разбирането.

Първоначалното, изходното оправдаване е изцяло
априорно.

Пример: твърдението “Ако нещо е червено, то не е
зелено" трябва да съдържа в себе си понятията за
червено и за зелено, които на свой ред изискват
предварителен визуален опит за тези цветове.
Но истинността на това твърдение не произтича от
опита, а по-скоро от чистата мисъл или от рационалната рефлексия, или просто от мисленето за свойствата и
отношенията, които са налице.
6. Дефиниране на независимостта на
априорното
 Как могат разумът или рационалната рефлексия сами
да обосноват истинността на едно твърдение?
– чрез позоваването на рационалната интуиция или прозрение
(ограничено е до тривиалните аналитични твърдения)
– Като се приеме, че вярата в много от априорните принципи
или твърдения (например законът за непротиворечието), е
съществена страна на самото рационално мислене и дискурс
– Чрез изявите на неосъзнатия априоризъм.
Тези, които го споделят не са запознати нито със същността
на твърдението, в което вярват, нито с условията, които го
обуславят. Те нямат експлицитни епистемологични
основания за своя възглед и не търсят такива, защото смятат,
че са свободни от пред-понятия, пред-разбирания и т.н.,
защото смятат, че така трябва да бъде.
Литература

Основна: Върбанов, И. Метаморфозите
на априорното икономическо познание,
В. Търново, 2006, с. 54-65.
Основни термини и автори

.............
 .............
 .............