Transcript гл. ас. д-р Жельо Христозов - Висше училище по застраховане и

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ
ИЗМАМИ И МЕТОДИ ЗА
БОРБА С ТЯХ
гл. ас. д-р Жельо Христозов
Висше училище по застраховане и финанси
ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА ИЗМАМА:
 Според българският тълковен речник измама е: „излъгване, лъжа с користна цел”.
 В широк смисъл на думата, застрахователната измама е: умишлено престъпно действие или
серия от действия,, свързано(и) със застрахователната дейност и насочено(и) към
неоснователно получаване на имотни облаги и причиняване вреди на юридически лица,
извършващи застрахователна дейност.
Някои автори, в своите трудове дават следното определение за измама:
 Всички многообразни средства, които човешката изобретателност може да създаде и
до които прибягва съответния индивид, за да получи предимство над друг чрез фалшиви
предложения или скриване на истината. Те включват неочаквани действия, хитрост,
коварност или лицемерие и всякакъв друг нечестен начин да се излъжи човек.
 Застрахователната измама е предизвикване, инсцениране узаконяване на действителни
или мними събития, факти, данни, документи и др. или пригаждането им към конкретна
обстановка, с цел заблуда на застрахователя и последващо извличане на финансова
изгода”
 Според чл. 213 от НК: „Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено
имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста
лева”.
 Според чл. 209 ал. 1 от НК : „Този, който с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна
вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.”
Извод:
Единствената специална разпоредба, която третира застраховането е
регламентирана в чл. 213 от НК, но той касае само "който съзнателно увреди свое
застраховано имущество". Всички останали случаи, отиват по чл. 209 от НК – "който с
цел да извлече за себе си или другиму имотна облага, въведе в заблуждение".
В Кодекса за застраховането (КЗ) съществуват два члена, а именно чл. 188, включен в
раздел „Задължение за обявяване” и чл. 189, включен в раздел „Съзнателно неточно
обявяване или премълчаване”.
 Чл. 188 от КЗ: При сключването на застрахователния договор застрахованият, неговият
пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно
съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
 Чл. 189 от КЗ: „Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал
обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел
за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Ако съзнателно
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че
застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението
му. Застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно
обезщетение или сума само, ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е
оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато съзнателно обявеното или
премълчано обстоятелство е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите,
застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно
съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се
плати според реалния застрахователен риск.”
В Кодекса за застраховането има текст за измамата, но не е казано, че съзнателно и
неточно обявяване е извършена измама. Това е опит за измама!
Съгласно чл. 18. ал. 1 от Наказателния кодекс „опитът е започнатото изпълнение на
умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или
макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици на това престъпление.
КЗ приема, че ако застрахователят е разкрил опит за измама и не е претърпял вреди от
това, т.е. не е изплатил застрахователно обезщетение, то тогава няма наказателна
отговорност
Съгласно чл. 18. ал. 2 от Наказателен кодекс, опитът също е наказуем - „при опит
деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се
взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено.
Застрахователните измами могат да бъдат разделени според различни критерии:
 според тежината:
 тежки – това са индивидуални или организирани престъпни действия в
огромни размери;
 леки – това са т.н. още “малки бели лъжи”.
 според дееца, биват извършени от:
 клиенти на застрахователното дружество;
 трети лица – има се предвид трети лица по договора, ползващи се
лица, или други контрагенти;
 самите застрахователи;
 агенти или брокери;
 държавни служители и администрация.
Що се отнасят до застрахователните дружества, измамите могат да бъдат два основни
вида:
 измами в ущърб на застрахователното дружество;
 измами с цел облагодетелстване на застрахователното дружество.
Първият вид измами се характеризират с облагодетелстване на извършителя и
загуба за дружеството
 отклоняване на корпоративен клиент от служител на застрахователя към посредник на
дружеството, с оглед получаване комисион
 системно одобряване от директор на дадена дирекция на преференциално тарифно число на
определена регионална структура на дружеството или конкретен посредник, с оглед
пренасочване на клиенти. Цел - последващо връщане на комисион на директора.
 подправяне на документи
 системно задържане на по-висок размер касови наличности от утвърдените от
ръководството на дружеството или несвоевременното отчитане на събраните премии от
посредниците.
 преднамерено укриване на данни или информация при сключване на застраховка или за
обстоятелствата, при които е настъпило събитието
 умишлено непредприемане на действия, което е разписано във вътрешни правила или в закон
 неразрешено манипулиране на информационна система, както и изнасяне на информация на
външни лица
 влизане в нерегламентирани отношения с различни контрагенти с цел получаване на
финансова облага
 изкуствено завишаване на размера на щетата и даване част от завишението на
ръководството на дружеството
 злоупотреби с продажба на активи, собственост на застрахователното дружество.
 умишлено унищожаване на застраховано имущество, инсцениране на застрахователни
събития или изкуствено завишение на размера им
 неотчитане на сключени застраховки или поредни вноски
 завишаване на разходни сметки и отклоняване на излишъка за собствена облага.
 подправяне на дати, суми и количества върху документи за да се прикрият липси.
 изопачаване на резултатите от застрахователна и инвестиционна дейност.
 контролиране или участие на длъжностни лица на застрахователя, заемащи ръководни
позиции, във фирма(и), контрагент(и) на застрахователя.
Към вторият тип измами, извършени с цел облагодетелстване на самото
застрахователно дружество могат да се отнесат:
 неправилно (по-малко) изплатени суми, застрахователни обезщетения или дължими
комисионни.
 завишаване на премийния приход чрез фиктивни застраховки и свързаното с това
прикриване или компенсиране на загуба на пазарен дял.
 изкуствено завишаване на финансовия резултат с цел постигане на бюджетните цели или
при намерение за продажба на дружеството.
 неправилно представяне на сделки, оценки и преоценки на активи, задължения, приходи и
други.
 по-високо тарифиране на конкретни сделки, без да е налице по-висок риск за това
 умишлени действия при отчитането на информация с цел подобряване картината на
финансовото състояние на застрахователното дружество пред външни контрагенти
(например без преоценки на актив(и); прехвърляне на премии за следващ отчетен период с
цел коригиране на размера на определени видове технически резерви, като IBNR, например и
др.)
 продажби или прехвърляния на погрешно представени активи
 нарушения на закони, наредби, правила и др.
 плащане на доверени сервизи (често собственост на дружеството) сумата на извършените
ремонти на ръка, без издаване на фактура от тяхна страна, а щетата се оформя като
получена от застрахования на каса
 завишение на размера на щетите при издаване на възлагателни писма за доверени сервизи
(собственост на застрахователя), завишаване по този начин на размера на изплатените
обезщетения, респ. намаляване на финансовия резултат и избягване плащането на данъци
 други данъчни измами.
 други видове, некласифицирани по-горе
Мерките срещу застрахователните измами могат условно да се разделят на две
групи:
 Мерки, организирани и приложени от страна на държавата, към които спадат
 централизирани бюра, организирани от регулаторните органи;
 законодателни промени;
 обмен на информация между държавните органи и застрахователите;
 Мерки, организирани и приложени от страна на застрахователите, към които
спадат:





изграждане на звена за предотвратяване на измами (мобилни групи);
служба за вътрешен контрол;
обучение на персонала;
информация за потребителите;
общи информационни системи за идентифициране на лица които извършват измами
Проблема със застрахователните измами може да бъде преодолян до голяма степен
чрез създаването на единна база (регистър), в която да се включат всички видове
измами и опити за такива. В тази база всички застрахователи ще могат да публикуват
и да имат достъп до:
 всички случаи с установени и разкрити данни за измама или опит за такава;
 умишлено причинени щети, кражби, умишлени пожари, финансови и лизингови
измами;
 отказани щети или частично платени, поради неверни данни и доказателства;
 всички случаи на временни и трайни увреждания на лица, настъпили при
съмнителни обстоятелства.
С цел ограничаване на застрахователните измами във връзка с предявени претенции
считаме, че застрахователните дружества в България трябва да предприемат следните
стъпки:
 изграждане на система за безопасност в застрахователното дружество и изработване на
вътрешни правила за ограничаване на измамите, чрез идентификация на възможните
източници и осъществяването на превантивни действия, съответстващи на потенциалните
загуби и уязвимост
 точно прилагане на мерките от вътрешните правила за контрол и предотвратяване
изпирането на пари, както и засилена дейност от страна на специализираната служба за
“Вътрешен контрол”, регламентирана по чл. 62. от Кодекса за застраховане.
 застрахователните дружества да се стремят да ограничават опитите за измама, като
оповестяват на потребителите на застрахователни услуги и трети лица, от които е
изискана информация, последиците от потвърждаване на неистински факти или непълна
информация
 въвеждане на информационни технологии в бизнес процесите на застрахователя с цел
изключване на човешкия фактор и злоупотребите
 застрахователите да осигурят на служителите в дирекция „Ликвидация и регрес” адекватно
обучение, с цел идентифициране на индикатори за потенциални случаи на измама във връзка с
предявените претенции
 изграждане и въвеждане на система за информационен обмен между Националната полиция
и застрахователните компании при противодействие на кражби и застрахователни измами с
автомобили по застраховка „Каско” на МПС, по подобие на изградената „единна
информационна система за задължително застраховане” към Гаранционния фонд
 въвеждане от застрахователите на системи и услуги, базирани на GPS концепцията.
 въвеждане от застрахователите на усъвършенствани правила за подбор и преценка на
клиентите в процеса на сключване на застрахователните договори
 преминаване към електронни полици по всички видове застраховки и изграждане на единни
информационни масиви както за сключените полици, така и за заведените претенции.