Transcript Помилването в Европа: Политики

Помилването като
инструмент на националните
наказателни политики
д-р Ива Пушкарова, д-р Наталия Киселова,
Стажантски екип при Комисията по помилването
Българско-германска конференция:
,,Помилването – репресия и хуманност в съвременните наказателни политики“,
28-29 ноември 2012 г.
Сравнителноправно изследване на
режимите за помилване в 17
европейски държави,
2012 г.
Австрия, Великобритания, Германия, Гърция,
Дания, Испания, Италия, Норвегия, Полша,
Португалия, Румъния, Русия, Турция, Унгария,
Финландия, Франция, Холандия
Помилването в Европа
Конституционно право на държавния глава:
само в Турция принадлежи на Парламента
Същност
Правно действие
безусловно индивидуално
освобождаване от изтърпяване на
наложено наказание, изцяло или
частично, или чрез заменяне с полеко по вид
прекратява или изменя правоотношенията по изпълнение на
съдебно наложеното наказание или
учредява нови правоотношения по
изпълнение на по-леко наказание
Всички изследвани държави: в Италия и Холандия може да бъде условно
безусловно освобождаване от
наказателна отговорност
прекратява всички отношения по
реализация на отговорността, вкл.
наказателния процес
Австрия
реабилитиращ ефект
Помилваният се счита неосъждан;
Ограничава публичността на данните
за съдимостта му
Австрия, Гърция, Русия
Помилването в Европа: Приложимост
Момент на приложимост
Държави
Влизане на осъдителната присъда в сила
Всички изследвани
Привличане на дееца като обвиняем
Австрия
Видове наказания
Държави
Всички, предвидени в правната система
Всички останали
Всички, предвидени в правната система, вкл.
наложени в процедура по импийчмънт
Норвегия
Всички без доживотен затвор, за който се прилага
съдебна замяна с л.св.
Финландия
Всички без безусловно наложени глоби до 225 Евро
Холандия
Лишаване от свобода и неплатена глоба
Турция
Лишаване от свобода, имуществена санкция и
общественополезен труд
Франция
Ефективно лишаване от свобода
Румъния
Помилването в Европа: Приложимост
Видове престъпления
Държави
Формално към всички видове престъпления:
Всички
изследвани
Типично се отказва помилване при:
- рецидив след помилване
- рецидив в изпитателен срок
- рецидив след амнистиране
- трафик на хора
- трафик на наркотици
- сексуални престъпления
- непредпазливи пътнотранспортни
престъпления след употреба на алкохол
Австрия, Русия
Русия
Русия
Австрия
Австрия
Австрия
Австрия
Всички без престъпления против горския фонд
Турция
Ограничения с оглед подсъдността
Полша, Германия
Помилването в Европа: Политики
Основание: изключителност на случая
Държави
Средство за преодоляване на неправда, която произтича от Австрия, Германия,
по-нататъшно изтърпяване на законно наложено наказание Холандия
в конкретен случай поради нововъзникнали обстоятелства
Стимул на корекционния процес при тежки наказания:
,,принцип на надеждата”
Австрия
Не е способ за ревизия / корекция на съдебни актове
Австрия, Полша,
Великобритания
Средство за облекчаване на пренаселеността на затворите
Италия, до 1992 г.
Срество за преодоляване на недостатъци в наказателното
правосъдие и на обществено разногласие по въпроси на
криминализацията и декриминализацията
Португалия,
Холандия
Средство за облекчаване и либерализиране на суровата
наказателна политика, наследена от комунистическата ера
Русия, 90-те г-ни
Единствен способ за облекчаване на положението на
осъдени на доживотен затвор и на лишени от свобода, на
които съдът е отказал предсрочно освобождаване
Унгария
Обстоятелства, които правят помилването вероятно
Държави
Възстановени вреди от престъплението
Австрия, Полша
,,Морална невиновност”
Великобритания
Престъплението не е тежко
Испания
Съдебна грешка относно авторството на престъплението
Норвегия
Разкаяние и добро поведение след осъждането
Испания, Полша,
Русия
Молителят учи
Холандия
Малък остатък от наказанието
Испания, Полша
Здравословни и семейни обстоятелства след осъждането Полша
Принцип на хуманността
Румъния, Русия
Обществено мнение
Русия
Нововъзникнало /новооткрито след осъждането
обстоятелство, което би довело до по-леко наказание /
оправдаване
Холандия
Наказанието е загубило целесъобразността си
(доживотен затвор)
Холандия
Помилването в монархиите
• Участие на изпълнителната власт (основен партньор в процедурата):
- случаите се разглеждат и докладват от членове на
правителството / министър на правосъдието
(Великобритания, Испания, Норвегия, Дания);
- указът за помилване се приподписва от член на
правителството
• Участие на съдебната власт:
- задължително уведомяване на съда и прокуратурата и
получаване на предварително становище от осъдилия съд /
компетентен прокурор
(Холандия, Испания)
• Участие на народното представителство:
- задължително предварително съгласие при помилване на
министри, осъдени в процедура по импийчмънт / от съда
(Дания, Норвегия)
Помилването в републиките
• Участие на изпълнителната власт:
- случаите се разглеждат и докладват от членове на правителството
(Унгария, Финландия, Франция, Австрия, Италия);
- задължителна предварителна консултация с правителството / министър
(Португалия, Гърция)
- указът за помилване се приподписва от член на правителството
(Германия, Италия, Румъния, Франция, Италия)
• Участие на съдебната власт:
- случаите се разглеждат и докладват от съдебен орган / прокурор
(Унгария, Австрия, Полша)
- задължително уведомяване на съда и прокуратурата и получаване на
предварително становище от осъдилия съд / компетентен прокурор
(Финландия, Франция, Италия)
• Участие на народното представителство:
- задължително предварително съгласие при помилване на министри,
осъдени в процедура по импийчмънт / от съда
(Гърция)
- Правото на помилване се упражнява с решение на Парламента, прието с
мнозинство от 3/5 от списъчния състав на народните представители
(Турция)
Общи изводи
• Монархът е по-ограничен при упражняване на правото на
помилване от президента. В републиките типично функционират
специални съвещателни органи (Комисии по помилване),
изразяващи относително по-голямата автономия на президента.
• При упражняване на правото на помилване в монархиите посъществена роля има правителството, а в републиките –
съдебната власт. В републики със силни монархически традиции
участието на двете власти е относително равнопоставено.
• Ограниченията върху правото на помилване, породени от намеса
на различни власти в процеса на вземане на решение, зависят не
само от формалната правна уредба, а и от реалната
конституция (степента на развитие на неоконституционализма).
В държави в по-напреднал стадий титулярът на правото на
помилване е независим при упражняването му. В другите
държави процедурното участие на изпълнителна и/или съдебна
власт води до изземване на правото в различна степен, като
решението за помилване в някои държави реално се взема извън
държавния глава.
Общи изводи
• Приложението на помилването към наказания, наложени
при импийчмънт, и автономността на президента при
упражняване на правото на помилване зависи от
конституционната връзка на държавния глава с
изпълнителната власт:
- В държави, в които държавният глава се счита близък до
или част от изпълнителната власт, помилването:
- е неприложимо към наказания, наложени при импийчмънт,
на високопоставени държавни служители, които обичайно
принадлежат към изпълнителната власт;
- се интерпретира като правомощие на орган на изпълнителна
власт.
- В държави, в които държавният глава не се счита близък
до изпълнителната власт, помилването:
- не е формално ограничено с оглед процедурата, в която е
наложено наказанието, и качествата на наказаното лице;
- се интерпретира като лично право на държавния глава.
Благодарим за вниманието!
,,Милостта побеждава по други закони...
Наказанието и неговий размер се диктуват
не само от възмездието за извършеното
деяние, но и от обществената полза; а тази
полза, ако в някои случаи изисква применението на закона във всичката му строгост, в
други случаи диктува мекост и милост…
Надеждата, която питае затворникът, че
от неговото разкайване, от доброто му
поведение зависи да получи смекчение или
отмяна на наказанието, много повече може
да повлияе на неговото поправяне, отколкото
най-тежкото наказание...”
Алеко Константинов, из хабилитационен труд „Правото за помилване по
повод на новия наказателен закон“, защитен за постъпване като преподавател
по наказателно право в ЮФ на СУ, година преди смъртта му през 1897 г.