Transcript Document

МХП, МНП И
МЕЖДУНАРОДНАТА
ЗАКРИЛА НА ПРАВАТА НА
ЧОВЕКА
МЕЖДУНАРОДНО
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
 Международното наказателно право е
автономна част от правото, който се
занимава с международните престъпления
и съдилищата, създадени, за да
произнесат по случаи, в които лица носят
международната наказателна отговорност.
 Особен клон на международното право


„класическото” МПП, разглежда
взаимоотношенията между Държави
МНП – субект на правото е индивида.
Развитие на МНП
 Някои прецеденти в международното наказателно право могат
да се намерят във времето преди Първата световна война.
Едва след края на войната, с Версайския договор се предвижда
създаването на международен наказателен трибунал за съдене
на извършителите на престъпления, извършени през този
период и на Германския Кайзер Вилхелм II. Кайзерът обаче
получава убежище в Холандия.
 След Втората световна война , съюзническите сили създават
международен трибунал не само за военни престъпления , но
престъпления срещу човечеството , извършени при нацисткия
режим. Нюрнбергския трибунал провежда първото си
заседание на 20 ноември 1945 година и обявява съдебни
решения на 30 септември / 1 октомври 1946.
 Подобен съд е създаден в Япония за военни престъпления
(Международния военен трибунал за Далечния Изток ). Той
действа от 1946 до 1948 година.
Развитие на МНП
 Международни и регионални съдилища


Разрешаване на международни спорове и
гарантиране на спазването на
международното право
Международният съд на ООН
 Национални съдилища
 Имат своята роля за дефиниране на
практиката
Развитие на МНП
 Ad hoc трибунали - След започване на
войните в бивша Югославия през 1993 г.
Съветът за сигурност на ООН създава
Международния наказателен трибунал за
бивша Югославия, а след геноцида в
Руанда през 1994 г. създава
Международния наказателен трибунал за
Руанда.
Международен наказателен трибунал за
бивша Югославия (Хага)
 Създаден от Съвета за сиурност на ООН (Резолюция
808/Февруари 1993)
 Престъпления, извършени на територията на бивша
Югославия от 1991 г.
 До момента (17 март 2010 г.) обвинени са 161 лица;
36 излежават наказания; 40 обвиняеми в 17 дела; 11
оправдани; 61 осъдени в 49 дела; 2 починали по
време на процесите.
 Четири категории престъпления:




Груби нарушения на ЖК
Нарушения на законите и обичаите на войната
Геноцид
Престъпления против човечеството
Международен наказателен
трибунал за Руанда (Аруша)
 Създаден от Съвета за сиурност на ООН
(Резолюция 955/Ноември 1994)
 Престъпления, извършени на територията
на Руанда или от граждани на Руанда в
съседни страни през 1994 г.
 Три категории престъпления:



Геноцид
Престъпления против човечеството
Нарушения на общия член 3 на ЖК и на
Втория ДП
Международен наказателен съд
 1993 г. Комисията по международно право
започва подготвителната работа
посъздаване на постоянен Международен
Наказателен съд.
 1998 г. е подписан Римския Статут или
Устава на МНС на дипломатическа
конференця в Рим.
 МНС издаде първата заповед за арест
през 2005 година.
Международен наказателен съд
 Създаден извън системата на ООН
 Постоянно действащ договорен орган
 Допълва националните
правораздавателни системи, които не
желаят/не са в състояние да съдят
извършителите на



Геноцид
Военни престъпления
Престъпления против човечеството
Други съдилища с международен
елемент
 “хибридни” съдилища и трибунали: - органи на
съдебната власт, в който са представени
международни и национални съдии.
 Те са:




Специалния съд за Сиера Леоне, (разследване на
престъпленията, извършени по време на
гражданската война в Сиера Леоне ),
извънредни състави в съдилищата на Камбоджа ,
(разследване на престъпленията на Червените
Кхмери),
специален трибунал за Ливан (разследване на
убийството на Рафик Харири),
Съд за военни престъпления в Косово.
Международни престъпления в
широк смисъл










Престъпления против международното право
Престъпление против човечеството
Престъпление против мира
Военно престъпление
или може да се отнася до транснационалните
престъпления, като съществуват пет основни
вида:
Трафикът на наркотици
Трафик на оръжия
Изпиране на пари
Незаконния трафик на културни артефакти
Трафик на хора
Военни престъпления
 История: Понятия като коварство , са съществували в продължение на
много векове, като обичай между цивилизованите страни, но тези обичаи са
първоначално кодифицирани като международно право в Хагските
конвенции от 1899 и 1907. Съвременната концепция за военно
престъпление е доразвита от Нюрнбергския процес на базата на
определението в Лондонската харта , публикувано на 8 август 1945 година.
Освен военно престъпление хартата определя и престъпления против мира
и престъпления срещу човечеството , които често са извършени по време
на войни и съвместно с военни престъпления.
 Военните престъпления могат да бъдат извършени по време на
международен и не-международен въоръжен конфликт. Дори
единствено действие може да съставлява военно престъпление.
 Определението се съдържа в няколко правни норми: Статута на
Нюрнбергския международен военен трибунал; Женевските конвенции и
Допълнителните протоколи към тях; Уставите и съдебната практика на
Международните Наказателни трибунали за бивша Югославия и за Руанда
и Устава на Международния Наказателен съд. Такива определения се
съдържат и в законодателството и съдебната практика на много страни.
 Международния Наказателен трибунал за бивща Югославия признава, че
определението за военно престъпление според обичайното международно
право включва и сериозни нарушения, извършени по време на немеждународен въоръжен конфликт. По-късно -Устава на МНС и на
Трибунала за Руанда изрично го предвижда.
Военни престъпления - примери
 Умишлено убийство на закриляно лице (напр. Ранен или








болен комбатант; военопленник; цивилно лице);
Изтезаване или нечовешко дтношение към закриляно лице;
Умишлено причиняване на значително страдание или
сериозно нараняване на тялото или на здравето на
закриляно лице;
Атаки върху цивилно население;
Незаконно депортиране или трансфер;
Използване на неразрешени оръжия или методи за водене
на бойни действия;
Неправилно използване на отличителните емблеми на
ЧК/ЧП или други защитни знаци;
Убииство или нараняване чрез измамен начин на лица,
принадлежащи към враждебната страна или армия;
Ограбване на публична или частна собственост.
Универсална юрисдикция
 Като страни по ЖК, държавите се задължават да приемат
съответно законодателство, необходимо да се накажат
лицата, виновни за груби нарушения на конвенциите.
Държавите също се задължават да преследват в
националните съдилища лице, за което се предполага, че е
извършило сериозно нарушение за конвенциите или да го
предадат на друга страна.
 Следователно извършителите на сериозни нарушения, т.е.
Военнопрестъпниците следва да бъдат преследвани по
всяко време и навсякъде и държавите са отговорни да
гарантират това.
 От националните съдилища
 От международен орган
 МХП изисква от държавите да дирят и наказват всеки, който
е извършил сериозно нарушение, независимо от неговата
националност или мястото на извършване на
престъплението.
МХП И ПЧ
 Прилики


Закрилят живота, здравето и достойнството на човешката личност
Много от нормите са подобни

Закрила на живота; Забрана на изтезанията и жестокото
отношение; основни съдебни гаранции при наказателно
преследване; забрана на дискриминацията; закрила на децата и
жените; достъп до храна и здраве.
 Различна философия и развитие, но съвременните договори
съдържат разпоредби, приложими и към двете

Например: Конвенцията за правата на детето и Протокола за
участието на деца във въоръжен конфликт и Римския Статут на
МНС.
 МХП се занимава с въпроси отвъд приложното поле на ПЧ

Водене на бойни действия; статус на комбатанти и на
военопленниеци; защита на емблемите
 ПЧ се занимава с аспекти в мирно време, които не са уредени от
МХП

Свобода на пресата; право на събирания, на стачка и др.;
МХП и ПЧ
 Кога се прилагат?
МХП – ВК; МВК/НМВК.
 ПЧ – по принцип винаги – и в мирно време, и по време на
въоръжен конфликт.
 Ограничения?
 МХП – Прилага се в една изключителна обстановка, като
ВК, следователно не е допустимо отменяне на негови
разпоредби.
 ПЧ – някои договори допускат ограничаване на определени
права в ситуации на обществена опасност, кото застрашава
живота на нацията. Ограничаването следва да е
пропорционално на кризата, не следва да бъде налагано на
дискриминационен принцип и да не противоречи на други
норми на МП – вкл. на МХП.
 Някои права на човека не може да бъдат ограничавани,
например право на живот, забрана на изтезанията или на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, забрана на
робството и забраната за обратно действие на наказателното
право.

МХП и ПЧ
 Приложимост
МХП е задължително за всички страни в конфликта –
държавите, правителствените въоръжени сили и
въоръжените бунтовни групи.
 ПЧ – правила, които обвързват правителствата в
отношенията им с лицата.
 Лицата имат ли задължения?
 МХП съдържа задължения за лицата и предвижда, че
лицата могат да бъдат наказателно отговорни за “сериозни
нарушения” на ЖК и Първия ДП и за други сериозни
нарушения на законите и обичаите на войната (военни
престъпления). МХП установява универсална юрисдикция, с
МНС – и при НМВК.
 ПЧ – лицата нямат определени задължения според
договорите за ПЧ, но то съдъра лична наказателна
отговорност за нарушения, които съставляват
международни престъпления, като геноцид, престъпления
против човечеството и изтезания.

МХП и ПЧ
 Закриляни лица

МХП – лицата които не/вече не вземат
участие в бойните действия.
 Ранените и болните на бойното поле и на море;
корабокрушенците; военнопенници; цивилни,
включително вътрешни разселени лица, жени,
деца, бежанци, лица бз статус, журналисти и
други категории лица.
 Закрилят се и от ефектите на атаките –
принципът на разграничаване.

ПЧ – всички лица.
 БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!