Transcript Document
МХП, МНП И
МЕЖДУНАРОДНАТА
ЗАКРИЛА НА ПРАВАТА НА
ЧОВЕКА
МЕЖДУНАРОДНО
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
Международното наказателно право е
автономна част от правото, който се
занимава с международните престъпления
и съдилищата, създадени, за да
произнесат по случаи, в които лица носят
международната наказателна отговорност.
Особен клон на международното право
„класическото” МПП, разглежда
взаимоотношенията между Държави
МНП – субект на правото е индивида.
Развитие на МНП
Някои прецеденти в международното наказателно право могат
да се намерят във времето преди Първата световна война.
Едва след края на войната, с Версайския договор се предвижда
създаването на международен наказателен трибунал за съдене
на извършителите на престъпления, извършени през този
период и на Германския Кайзер Вилхелм II. Кайзерът обаче
получава убежище в Холандия.
След Втората световна война , съюзническите сили създават
международен трибунал не само за военни престъпления , но
престъпления срещу човечеството , извършени при нацисткия
режим. Нюрнбергския трибунал провежда първото си
заседание на 20 ноември 1945 година и обявява съдебни
решения на 30 септември / 1 октомври 1946.
Подобен съд е създаден в Япония за военни престъпления
(Международния военен трибунал за Далечния Изток ). Той
действа от 1946 до 1948 година.
Развитие на МНП
Международни и регионални съдилища
Разрешаване на международни спорове и
гарантиране на спазването на
международното право
Международният съд на ООН
Национални съдилища
Имат своята роля за дефиниране на
практиката
Развитие на МНП
Ad hoc трибунали - След започване на
войните в бивша Югославия през 1993 г.
Съветът за сигурност на ООН създава
Международния наказателен трибунал за
бивша Югославия, а след геноцида в
Руанда през 1994 г. създава
Международния наказателен трибунал за
Руанда.
Международен наказателен трибунал за
бивша Югославия (Хага)
Създаден от Съвета за сиурност на ООН (Резолюция
808/Февруари 1993)
Престъпления, извършени на територията на бивша
Югославия от 1991 г.
До момента (17 март 2010 г.) обвинени са 161 лица;
36 излежават наказания; 40 обвиняеми в 17 дела; 11
оправдани; 61 осъдени в 49 дела; 2 починали по
време на процесите.
Четири категории престъпления:
Груби нарушения на ЖК
Нарушения на законите и обичаите на войната
Геноцид
Престъпления против човечеството
Международен наказателен
трибунал за Руанда (Аруша)
Създаден от Съвета за сиурност на ООН
(Резолюция 955/Ноември 1994)
Престъпления, извършени на територията
на Руанда или от граждани на Руанда в
съседни страни през 1994 г.
Три категории престъпления:
Геноцид
Престъпления против човечеството
Нарушения на общия член 3 на ЖК и на
Втория ДП
Международен наказателен съд
1993 г. Комисията по международно право
започва подготвителната работа
посъздаване на постоянен Международен
Наказателен съд.
1998 г. е подписан Римския Статут или
Устава на МНС на дипломатическа
конференця в Рим.
МНС издаде първата заповед за арест
през 2005 година.
Международен наказателен съд
Създаден извън системата на ООН
Постоянно действащ договорен орган
Допълва националните
правораздавателни системи, които не
желаят/не са в състояние да съдят
извършителите на
Геноцид
Военни престъпления
Престъпления против човечеството
Други съдилища с международен
елемент
“хибридни” съдилища и трибунали: - органи на
съдебната власт, в който са представени
международни и национални съдии.
Те са:
Специалния съд за Сиера Леоне, (разследване на
престъпленията, извършени по време на
гражданската война в Сиера Леоне ),
извънредни състави в съдилищата на Камбоджа ,
(разследване на престъпленията на Червените
Кхмери),
специален трибунал за Ливан (разследване на
убийството на Рафик Харири),
Съд за военни престъпления в Косово.
Международни престъпления в
широк смисъл
Престъпления против международното право
Престъпление против човечеството
Престъпление против мира
Военно престъпление
или може да се отнася до транснационалните
престъпления, като съществуват пет основни
вида:
Трафикът на наркотици
Трафик на оръжия
Изпиране на пари
Незаконния трафик на културни артефакти
Трафик на хора
Военни престъпления
История: Понятия като коварство , са съществували в продължение на
много векове, като обичай между цивилизованите страни, но тези обичаи са
първоначално кодифицирани като международно право в Хагските
конвенции от 1899 и 1907. Съвременната концепция за военно
престъпление е доразвита от Нюрнбергския процес на базата на
определението в Лондонската харта , публикувано на 8 август 1945 година.
Освен военно престъпление хартата определя и престъпления против мира
и престъпления срещу човечеството , които често са извършени по време
на войни и съвместно с военни престъпления.
Военните престъпления могат да бъдат извършени по време на
международен и не-международен въоръжен конфликт. Дори
единствено действие може да съставлява военно престъпление.
Определението се съдържа в няколко правни норми: Статута на
Нюрнбергския международен военен трибунал; Женевските конвенции и
Допълнителните протоколи към тях; Уставите и съдебната практика на
Международните Наказателни трибунали за бивша Югославия и за Руанда
и Устава на Международния Наказателен съд. Такива определения се
съдържат и в законодателството и съдебната практика на много страни.
Международния Наказателен трибунал за бивща Югославия признава, че
определението за военно престъпление според обичайното международно
право включва и сериозни нарушения, извършени по време на немеждународен въоръжен конфликт. По-късно -Устава на МНС и на
Трибунала за Руанда изрично го предвижда.
Военни престъпления - примери
Умишлено убийство на закриляно лице (напр. Ранен или
болен комбатант; военопленник; цивилно лице);
Изтезаване или нечовешко дтношение към закриляно лице;
Умишлено причиняване на значително страдание или
сериозно нараняване на тялото или на здравето на
закриляно лице;
Атаки върху цивилно население;
Незаконно депортиране или трансфер;
Използване на неразрешени оръжия или методи за водене
на бойни действия;
Неправилно използване на отличителните емблеми на
ЧК/ЧП или други защитни знаци;
Убииство или нараняване чрез измамен начин на лица,
принадлежащи към враждебната страна или армия;
Ограбване на публична или частна собственост.
Универсална юрисдикция
Като страни по ЖК, държавите се задължават да приемат
съответно законодателство, необходимо да се накажат
лицата, виновни за груби нарушения на конвенциите.
Държавите също се задължават да преследват в
националните съдилища лице, за което се предполага, че е
извършило сериозно нарушение за конвенциите или да го
предадат на друга страна.
Следователно извършителите на сериозни нарушения, т.е.
Военнопрестъпниците следва да бъдат преследвани по
всяко време и навсякъде и държавите са отговорни да
гарантират това.
От националните съдилища
От международен орган
МХП изисква от държавите да дирят и наказват всеки, който
е извършил сериозно нарушение, независимо от неговата
националност или мястото на извършване на
престъплението.
МХП И ПЧ
Прилики
Закрилят живота, здравето и достойнството на човешката личност
Много от нормите са подобни
Закрила на живота; Забрана на изтезанията и жестокото
отношение; основни съдебни гаранции при наказателно
преследване; забрана на дискриминацията; закрила на децата и
жените; достъп до храна и здраве.
Различна философия и развитие, но съвременните договори
съдържат разпоредби, приложими и към двете
Например: Конвенцията за правата на детето и Протокола за
участието на деца във въоръжен конфликт и Римския Статут на
МНС.
МХП се занимава с въпроси отвъд приложното поле на ПЧ
Водене на бойни действия; статус на комбатанти и на
военопленниеци; защита на емблемите
ПЧ се занимава с аспекти в мирно време, които не са уредени от
МХП
Свобода на пресата; право на събирания, на стачка и др.;
МХП и ПЧ
Кога се прилагат?
МХП – ВК; МВК/НМВК.
ПЧ – по принцип винаги – и в мирно време, и по време на
въоръжен конфликт.
Ограничения?
МХП – Прилага се в една изключителна обстановка, като
ВК, следователно не е допустимо отменяне на негови
разпоредби.
ПЧ – някои договори допускат ограничаване на определени
права в ситуации на обществена опасност, кото застрашава
живота на нацията. Ограничаването следва да е
пропорционално на кризата, не следва да бъде налагано на
дискриминационен принцип и да не противоречи на други
норми на МП – вкл. на МХП.
Някои права на човека не може да бъдат ограничавани,
например право на живот, забрана на изтезанията или на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, забрана на
робството и забраната за обратно действие на наказателното
право.
МХП и ПЧ
Приложимост
МХП е задължително за всички страни в конфликта –
държавите, правителствените въоръжени сили и
въоръжените бунтовни групи.
ПЧ – правила, които обвързват правителствата в
отношенията им с лицата.
Лицата имат ли задължения?
МХП съдържа задължения за лицата и предвижда, че
лицата могат да бъдат наказателно отговорни за “сериозни
нарушения” на ЖК и Първия ДП и за други сериозни
нарушения на законите и обичаите на войната (военни
престъпления). МХП установява универсална юрисдикция, с
МНС – и при НМВК.
ПЧ – лицата нямат определени задължения според
договорите за ПЧ, но то съдъра лична наказателна
отговорност за нарушения, които съставляват
международни престъпления, като геноцид, престъпления
против човечеството и изтезания.
МХП и ПЧ
Закриляни лица
МХП – лицата които не/вече не вземат
участие в бойните действия.
Ранените и болните на бойното поле и на море;
корабокрушенците; военнопенници; цивилни,
включително вътрешни разселени лица, жени,
деца, бежанци, лица бз статус, журналисти и
други категории лица.
Закрилят се и от ефектите на атаките –
принципът на разграничаване.
ПЧ – всички лица.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!