Transcript ФАЛИТЪТ НА „ГИРДАП“ (1925)

Румен Аврамов
Център за академични изследвания
Конференция на БМА, 1 ноември 2014

Фалитът на банка „Гирдап“ (1925)
Фалитът на фирма „Братя Бъклови“ (1929)
Спасяването на „Кредитна банка“ (1931)
Консолидиране на банковата система (1934)
Атаката срещу ДСК (1989)
Общи изводи

КТБ като remake







Какво е „Гирдап“ ?
• Траектория 1881 – 1919
• Фигурата на Бончо Боев (Интелектуалец /
държавен служител (управител на БНБ 19061908); Аферист
• Узряване за фалит (1919-1920): налице са и
политическите (попада в губещия политически
клан) и икономическите (разядена отвътре)
предпоставки
Класическата дилема на БНБ: да спасява или да
оставя?

1920-1921: Загуба на доверие от БНБ
• „Гирдап“ – Историко-престижни аргументи
1922: Благосклонност на БНБ
1923: БНБ втвърдява позицията си
• „Гирдап“ – Фалитът като апокалипсис
1924: БНБ екзекутира; 1925: несъстоятелност
1926: Апелативно дело. БНБ неутрална
1926-1937… Ликвидация. Светът не свършва

Линията на БНБ: успоредна на политическата








Вътрешен кръг; Репутация; Грабеж; Счетоводен
хаос
Опити за „спасяване“ отвътре: кухи и фиктивни
трансфери на активи
Поуки от фалита
• За него се знае дълго преди събитието
• Невъзможен без БНБ
• Невъзможен без политиката
• Дълговете като кръвоносна система на
зависимостите




Какво са „Братя Бъклови“ ?
Контекстът (1927-1929)
Погледът на БНБ: Заслепението
• Юни 1929: Превъзходна оценка (през БТБ)
• Юли 1929: Втора (пряка) превъзходна оценка
(с дребни пропуски) и рефинансиране
Октомври 1929: фалит





След фалита
Редуциране на капитала
Признание за безсилие от БНБ
Обществен отзвук
Поуки от фалита
• На какво се крепи репутацията




Какво е „Кредитна банка“?
Run срещу банката (юли 1931): Отглас от краха
на Creditanstaldt
Разказът на М. Рясков или урок по W. Badgehot
Началото (14-15 юли): Психозата







Малки жестове за психологическо въздействие
Втори защитен клапан: банката-майка
Крайният ресурс – БНБ
• Пряк контакт. Too big to fail
• Проверка на балансите и рефинансиране
Нужната политическа санкция
Връх на паниката (17 юли) и пречупване (18 юли).
Заключителна подкрепа: архаичен пиар
Репутационен ефект: институционален и личен
Поука
• Как работи Badgehot (пропуснатото трето правило)


Контекстът: Крахът на длъжниците след
кредитната еуфория 1927-1929
• Първи решения и решението от 1934
• Банка-болница: Погасителната каса
Крахът на кредиторите
• Пасивност на БНБ: спонтанна консолидация и
пазарни решения (1929)
• Държавно дирижирана макроконсолидация
(1934): БЗКБ; Банка“Български кредит“ (БК)
от 19 банки


Брой функциониращи банки: 159 (1931); 116
(1934); 71 (1938); 28 (1943)
Принципи и техники
• Оздравяване
• Индулгенция
• Жонглиране с активи и всеобщо подозрение



Резултат I: БК
• Оразмеряване и легитимиране на
декапитализацията. БК: номинален капитал
(555 млн. лв.) – редуциран капитал (88 млн.
лв.)
Резултат II: Разширяване икономическото и
политическо влияние на държавата
Поуки
 Екзистенциялният въпрос на „оздравяването“
 Пазарно / Държавно решение


Банков надзор
• Създаване post-factum като институция за
„прочистване“ след стопанска катастрофа
• До 1931: Скепсис и всепризнато безсилие
• Закон за защита на спестовните влогове (1931)
Банкерският съвет: палиативи и компромиси


Първият и единствен run при комунизма
• Огледалният шок 1985
Място на ДСК в монобанката
• Пасивни функции
• Активни функции
• Консолидираният баланс на ДСК и БНБ
 Сметка на ДСК в БНБ като 100 %
задължителни резерви
 Скачени съдове



Атаката срещу ДСК (юни ): 7-8.2: от всички
влогове за 2 месеца
Реакция
• През протоколите на ДСК
• Алтернативата: блокиране на влоговете /
достъп без ограничения
Основен макроикономически резултат
• 80-кратно намаление прираста на ресурса на
ДСК в БНБ



Затихване на атаката (юли-септември)
• Годишни резултати
Монетарни последици
• Юни-юли: пик на банкнотната емисия (10 % месечно
през юни; 65% за 1989)
 Стерилизиране: Износ на левове
• Как се печатат пари (в СССР)
 Нови купюри и съкровищни билети (нереализирани)
 Резервна каса
Поуки
• Концептуални последици: мержелеещата се опция за
освобождаване на цените



В търсене на постоянно убягващия „автентичен
капиталист“
• Културата на консервативното банкиране:
научените и забравени уроци
Вътрешните кредити
Срастване на банките и политиката
• Списъкът Тевене

БНБ и кризата с КТБ
 Припомняне: какво означаваше въвеждането на Паричен съвет ?
 Премахване възможностите за кражби през сеньоража и валутната политика:
чрез ампутиране на функции (парична политика) и въвеждане на автоматизми
 Оставяне на БНБ единствена активна функция: банковият надзор
 Загубените репутация на / доверие към БНБ
 Високи докато се ограничаваше в пасивните си функции (автоматизмите на
Паричния съвет)
 Пометени когато започна да упражнява „творчески“ (очевидно пристрастно)
активната си функция (надзорът)
 Пометени от катастрофална комуникационна политика на БНБ
 Потвърждение на генералния извод:
 Всичко управлявано „ръчно“ от българското общество се проваля
 Загубената (несъществуващата) независимост на БНБ
 Пометена въпреки формалните защити, които се оказва, че не струват нищо
 БНБ сама предаде независимостта си бягайки от отговорност да взема
решения, които е длъжна да взима сама
 Одитът върши работата, която е следвало да върши Банков надзор
 Поднасяйки сервилно на политиците да вземат ключови решения
 Независимостта беше потъпкана брутално: политиците хазяйничат и
диктуват на БНБ решения, които трябва да са нейни


Търговските банки: българските банки нищо не са
научили въпреки Паричния съвет и Европейския съюз
КТБ
• Предопределеност? Не може една банка да расте с
40% годишно когато другите няма къде да инвестират
• Неминуем крах. Въпросите са Кога ? и От Какво: от
политически или от икономически импулс
(собствената си тежест)
• Капиталов / Ликвиден проблем
• Затваряне / Спасение. Рационалност / Интерес
 Интересите на „ликвидаторите“ / „крепителите“
 Колективните вопли около КТБ: по-отблъскваща от
корупцията е само „борбата“ с нея

Отговорностите: необходимост от пореден цикъл
трансфер на легитимност и суверенитет навън
 Премахване последната „автономна“ функция
на БНБ: надзорът към Европейския банков
съюз
 Търговските банки: външен Assets’ Quality
Review

Неясен изход: самата Европа има да се бори и
трудно се справя със сходни проблеми („банков
национализъм“)