Transcript Международна среда за развитие на научните изследвания в

Николай Павлов
15 януари 2015 г.
Основна цел и теза
 Целта на презентацията е да дефинира
международната среда за развитието на научните
изследвания в областта на сигурността и отбраната
в Република България
 Тезата е, че понастоящем в рамките на ЕС и НАТО е
налице много благоприятна международна среда
за развитие на националните научни изследвания
в областта на сигурността и отбраната, но поради
системни проблеми в държавното управление
благоприятните възможности не се използват
пълноценно.
Международна среда за научни
изследвания
Европейска комисия,
Програма “Хоризонт
2020”
Организация за наука
и технологии на
НАТО
Научни изследвания
в областта на
сигурността и
отбраната
Европейска агенция
по отбрана
Програма на НАТО
“Наука за мир и
сигурност”
Управление на научните изследвания
в областта на сигурността и
отбраната в ЕС
 дуализъм в управлението с две отделни агенции,




съответно за отбранителни изследвания и за
изследвания в областта на гражданската сигурност
нормативна основа на управлението
развита система от административни органи за
управление на научните изследвания
конкурсно начало и водещо участие на независими
оценители в процеса на възлагане на научни
изследвания
значително финансиране
Органи за управление
Изследвания в областта
на гражданската сигурност
Европейска
комисия
ГД “Предприятия
и индустрия”
(DG ENTR)
Отбранителни
изследвания
Европейска
агенция по
отбрана (EDA)
Изпълнителна
агенция за научни
изследвания
(REA)
Тематична област “Сигурни
общества” в Хоризонт 2020 –
1,7 млрд. Евро за програмния период
8 Приоритетни направления:
Управление на кризи
Устойчивост при бедствия и климатични промени
Защита на критичната инфраструктура
Комуникационни технологии и съвместимост
Етично / обществено измерение на сигурността
Борба срещу престъпността и тероризма
Сигурност на границите и външна сигурност на ЕС
Киберсигурност
Проблеми, свързани с научния
потенциал:
 Ниска конкурентоспособност на българските научни
организации и фирми на международни пазар на
научни изследвания и технологии в областта на
сигурността и отбраната. Липса на достатъчно
качествени научни и технологични продукти.
 Недостатъчно познаване на международните програми
 В сравнителен план най-значимите успехи са при
кандидатстване за проекти в областта на гражданската
сигурност (по опита от 7 Рамкова програма, приоритет
Сигурност). Участието в проекти на EDA и NATO STO е
много слабо, като една от причините е задължителната
институционална подкрепа от страна на МО.
Проблеми, свързани с
международното научнотехнологично сътрудничество
 Международната дейност в областта на научните
изследвания в сигурността и отбраната се
осъществява хаотично от Министерство на
отбраната и Министерство на образованието и
науката.
 Неефективност на т.нар. Национална контактна
мрежа по 7 РП / Хоризонт 2020
 Недостатъчни международни контакти на
повечето български научни организации и фирми
с водещи играчи на международния пазар
Проблеми, свързани с националните
представители и с национални контактни лица
по различните международни програми
 Липсва каквато и да е правна уредба за определяне
националните представители и лицата за контакт в NATO
STO и в нейните панели, в Научния комитет на НАТО, в
EDA, в тематичните области „Сигурност” и „Космос” на
Рамковите програми на ЕС.
 Определянето на българските представители в тези
структури става без ясни критерии и отговорности, по
правило тези длъжности са по съвместителство и не се
заплащат трудови възнаграждения.
 Досега изобщо не е определяно национално лице за
контакт на Република България по въпросите на науката
и технологиите в EDA.
Липса на научно-технологично
разузнаване на национално ниво
 Няма данни понастоящем някоя от двете
разузнавателни служби на Република България да
осъществява разузнавателна дейност в областта на
научните изследвания и технологиите в областта на
сигурността и отбраната.
 Неадекватно осигуряването на заинтересованите
български организации с актуална чуждестранна
научно-технологична информация
 Информационното осигуряване и разузнавателната
дейност на практика отсъстват като елемент от
държавната поддръжка за научните изследвания в
областта на сигурността и отбраната.
Заключение
 Българските научни организации и фирми все още не
успяват да се възползват от благоприятната международна
среда в рамките на НАТО и ЕС и да развиват своите
научноизследователски способности в областта на
сигурността и отбраната.
 Идентифицирани са няколко причини за това състояние,
които са свързани с неефективното управление на
научните изследвания в областта на сигурността и
отбраната на национално ниво.
 Решението на проблемите е възможно чрез системен
подход, чрез разработване и прилагане на концептуален
модел за добро управление на научните изследвания в
областта на сигурността и отбраната на национално ниво.