Transcript европейска конвенция за защита на правата на човека и

Защита на правата на човека
проф. д-р Даниел Вълчев
Европейска конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи
(ЕКЗПЧОС)
Структура
1. Исторически контекст
2. Подготовка на проекта, приемане и развитие
3. Структура и съдържание
4. Права и свободи, предвидени в Конвенцията
5. Контролен механизъм
1. Исторически контекст
•
•
Равносметката след Втората световна война
Приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от
Общото събрание на ООН – 10 декември 1948 г.
•
Предварителни стъпки на европейско равнище – инициативата
•
Създаване на Съвета на Европа (СЕ) – 5 май 1949 г.
„Конгрес на Европа” – дава тласък за създаването на Съвета на Европа и
предлага създаването на проект на Харта за правата на човека
 10 държави подписват договора за създаване – Белгия, Дания, Ирландия, Италия,
Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Обединеното кралство, Франция и Швеция
 Днес СЕ има 47 държави-членки (1 страна кандидат-член: Беларус; статутът на
Беларус на специално поканена страна е замразен)
 Седалище – Страсбург
 Органи – Парламентарна асамблея (ПАСЕ), Комитет на министрите, Европейски
съд по правата на човека, Конгрес на местните и регионални власти
2. Подготовка на проекта, приемане и развитие (1)
•
Изработване на проекта на ЕКЗПЧОС
 ПАСЕ възлага на Комитета по правните и административните въпроси да
изготви доклад по въпроса – август 1949 г.
 ПАСЕ приема доклада – септември 1949 г.
 Създаден е Комитет от правителствени експерти, който да подготви
проект на текст на основата на доклада – ноември 1949 г.
 Създаден е Комитет на висши служители, който разглежда подготвения
от експертния комитет проект – пролетта на 1950 г.
 Комитетът на министрите одобрява преработения проект, който стеснява
обхвата на първоначалните предложения – август 1950 г.
2. Подготовка на проекта, приемане и развитие (2)
•
Приемане на ЕКЗПЧОС
 Подписване – 4 ноември 1950 г. в Рим
 Влизане в сила – 3 септември 1953 г. (извършени са 10-те ратификации,
необходими за влизане в сила)
•
Развитие на ЕКЗПЧОС
 До момента са приети 14 протокола към Конвенцията
 Някои от протоколите уреждат нови права и стават неразделна част от
Конвенцията
 Други протоколи са заместени или отменени от по-нови или са загубили
сила
3. Структура и съдържание
•
Структура – 3 части:
 Част I – Права и свободи
 Част II – Европейският съд по правата на човека
 Част III – Разни
•
Протоколи към Конвенцията (към момента 14)
 Изменения и допълнения на Конвенцията – № 11 и № 14 (които или заместват
отделни протоколи, или ги отменят или последните загубват значение)
 Добавяне на права и свободи с отделни протоколи (№ 1, 4, 6, 7, 12, 13), които
стават неразделна част от Конвенцията
•
Видове разпоредби
 Материалноправни (разпоредбите, уреждащи правата и основните свободи) и
процесуалноправни (разпоредбите, уреждащи контролния механизъм за
спазване на правата)
 Разпоредби, прогласяващи права и свободи и разпоредби, съдържащи гаранции
за тяхното упражняване
4. Права и свободи, предвидени в Конвенцията (1)
•
В основния текст на Конвенцията











Чл. 2 – право на живот
Чл. 3 – забрана на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение
Чл. 4 – забрана на робството и принудителния или задължителен труд
Чл. 5 – право на свобода и сигурност на личността (31 % концентрация на
осъдителни решения срещу България)
Чл. 6 – право на справедлив и публичен процес в разумен срок (20 %
концентрация на осъдителни решения срещу България)
Чл. 7 – защита срещу обратното действие на наказателния закон
Чл. 8 – право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и тайната на
кореспонденцията
Чл. 9 – свобода на мисълта, съвестта и религията
Чл. 10 – свобода на изразяването на мнения
Чл. 11 – свобода на събранията и сдружаването
Чл. 12 – право да се сключва брак и да се създава семейство
4. Права и свободи, предвидени в Конвенцията (2)






•
Чл. 13 – право на ефективни правни средства за защита (14 % концентрация на
осъдителни решения срещу България)
Чл. 14 – забрана за дискриминация
Чл. 15 – дерогиране при извънредно положение
Чл. 16 – ограничения за политическата дейност на чужденците
Чл. 17 – забрана за злоупотребата с права
Чл. 18 – обхват на допустимите ограничения на правата
Заключителни разпоредби (чл. 52 – 59)

Относно териториалния обхват, денонсирането на Конвенцията, резервите,
разрешаването на споровете по тълкуването и прилагането на Конвенцията,
подписването и ратифицирането на Конвенцията
4. Права и свободи, предвидени в Конвенцията (3)
•
Протокол № 1
 защита на собствеността
 право на образование
 право на свободни избори с тайно гласуване
•
Протокол № 4
 забрана на лишаването от свобода поради невъзможност да бъде изпълнено
договорно задължение
 свобода на движение и на избор на местожителство вътре в страната
 забрана за експулсиране на собствените граждани и право на лицата да влизат на
територията на страната, чиито граждани са
 забрана за колективно експулсиране на чужденци
•
Протокол № 6
 забрана за произнасянето и изпълнението на смъртни присъди
4. Права и свободи, предвидени в Конвенцията (4)
•
Протокол № 7
 процесуални гаранции при експулсиране на чужденци, постоянно пребиваващи на
законно основание на територията на една държава
 право на обжалване на присъдата по наказателни дела пред по-висшестоящ съд
 право на обезщетение на лицето, осъдено за престъпление, когато въз основа на
нови или новооткрити обстоятелства бъде доказано, че е допусната съдебна
грешка
 забрана за ново наказателно производство за престъпления, за които лицето вече
е осъдено или оправдано
•
Протокол № 12 (не е ратифициран от България) – разширява забраната за
•
Протокол № 13 – премахване на смъртното наказание при всички обстоятелства
дискриминация по чл. 14
5. Контролен механизъм (1)
•
По правило контролът за спазване на Конвенцията се
осъществява преимуществено от националните власти – чл. 13
(„ефикасни вътрешноправни средства пред национална институция”)
•
Съгласно първоначалния текст на Конвенцията (чл. 19)
отговорност за контрола имат:
 Европейската комисия по правата на човека (създадена през 1954 г.)
 Европейският съд за правата на човека (създаден през 1959 г.)
 Комитетът на министрите (министрите на външните работи на страните
членки или техни представители)
5. Контролен механизъм (2)
•
Процедура (до 1 ноември 1998 г. – влизане в сила на
Протокол № 11)
 Предварително разглеждане на жалбите от Комисията и произнасяне по
допустимостта им
 По допуснатите жалби се прави опит за приятелско уреждане на спора
 При неуспех Комисията изготвя доклад с мнение за делото по същество
и го изпраща на Комитета на министрите
 Окончателно решение се взима или от Съда, или от Комитета на
министрите
•
С влизане в сила на Протокол № 11 (една година преходен период, през
който действат и двата механизма) основната роля в контролния
механизъм се възлага на Съда по правата на човека със седалище в
Страсбург
Защита на правата на човека
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com