Transcript Свободи на движение в Европейския Съюз

Свободи на движение в
Европейския Съюз
Обща характеристика
Икономически основания
 Теорията за „относителното предимство“
 Методи за икономическа интеграция – свободна
търговия, митнически съюз, единен пазар
 „Позитивна“ и „негативна“ интеграция


Основните свободи – не изискват мерки за прилагане от
органите на ЕС или държавите-членки;
Хармонизационни мерки – чл. 114 – 115 ДФЕС – изискват
прилагане на вторичното право от държавите-членки.
Що е то „основни свободи на
движение“
 В икономически смисъл – средство за осъществя-
ване на общ пазар на:




стоки;
услуги (временно или трайно – свобода на установяване);
капитал;
работна ръка.
 В правен смисъл – субективно право на лица,
непритежаващи гражданство на дадена държавачленка, насочено срещу тази държава-членка:

„негативни“ / „защитни“ права – казват какво държавата
НЕ МОЖЕ.
Източници на правото
 Първично право на ЕС:
 Договор за функциониране на ЕС – чл. 28 – 66 ДФЕС;
 Решения на Съда в Люксембург (най-често – по
преюдициални запитвания).
 Ефект за държавите-членки: примат на правото
на ЕС (26/62 Van Gend en Loos).
 Значение на вторичното право:


Не са критерии за валидност на актовете на ЕС;
Вторичното право ги изключва (принцип на „позитивната
интеграция“), но не и ако държавата е въвела
допълнителна защита (C-322/01 DocMorris, p. 63 seqq.).
Отграничения
 от основните права, кодифициране в Хартата;
 от правата на гражданите на ЕС;
 от хармонизацията по чл. 114 – 115 ДФЕС.
Отграничения - 1
Разлика с основните права, прокламирани в
Хартата
 Правата от Хартата са критерий за валидност на




актовете на вторичното право, четирите свободи – не
са.
Основните права като граница на свободите: C112/00 Scmidberger, p. 77.
Основните права имат неикономически характер.
Основните права могат да бъдат ограничавани на потесен кръг от основания, за разлика от основните
свободи
Основните права се прилагат от държавите-членки
винаги при прилагане на правото на ЕС, основните
свободи – само при „презгранични ситуации“.
Отграничения - 2
Разлика с правата, произтичащи от
гражданството на Съюза (чл. 20 и сл. ДФЕС)
 Гражданството на Съюза има неикономически
характер – C-184/99 Grzelczyk, p. 31.
 Правата на гражданин на Съюза не могат да
бъдат ограничавани, освен на основания
посочени изрично във вторичното право.
 Правата на гражданин се прилагат от държавитечленки винаги при прилагане на правото на ЕС,
основните свободи – само при „презгранични
ситуации“.
Отграничения - 3
Разлика с хармонизиращите мерки
(чл. 114 и сл. ДФЕС)
 Хармонизация се осъществява чрез вторичното
право.
 Хармонизационните мерки могат да предвидят
държавата изцяло да отмени собственото си
законодателство в дадена област или да го
уеднакви с вторичното право (пълна хармонизация).
 Хармонизацията се прилага и при липса на
„презгранична ситуация“.
Основни правила за тълкуване
 Всички понятия имат утвърдено в правото на ЕС
значение и не се
националното право:

прилагат
дефиниции
от
смисъл – държавите да не обезсмислят свободите чрез
въведени в националното право критерии.
 Оправомощаващите
норми
се
тълкуват
разширително, ограничаващите – стеснително:

смисъл – да се разшири възможно най-силно обхвата на
свободите, за да не се обезсмисля основната им задача –
ефективно изграждане на общ пазар.
Схема за работа с основните
свободи
1. Приложно
поле
application,
Schutzbereich);
2. Мярка,
на свободата (scope of
domaine
d'application,
нарушаваща
Beeinträchtigung);
3. Изключения
свободата
(restriction,
от свободата („оправдания“ на
мярката – justification, Rechtsfertigung).
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
 Определяне
на предмета на закрила на
свободата
(не
се
прилагат
национални
дефиниции, а такива от правото на Съюза):
стоки – вътреобщностни стоки;
 услуги – възмездна, временна икономическа дейност;
 установяване – трайна предприемаческа дейност;
 капитал – финансови инструменти;
 работници – търсене и предоставяне на работна сила.

 Междудържавна ситуация
 Липса на хармонизация
Приложно поле - 1
Междудържавна ситуация
 Свободите са насочени към междудържавния
оборот на блага – това е европейското им
измерение.
 За да имаме случай на прилагане на свобода,
трябва да се засяга (реално или вероятно)
елемент, чужд за собствената ни държава .
 Това не означава, че самото благо (стока, услуга)
трябва да преминава граница: достатъчно е това
да е една страна по договора или потенциален
клиент (C-384/93 Alpine Investments, p. 19 – 22).
Приложно поле - 2
Свободно движение на стоки – обхват:
 Понятие
за стоки - „продукти, които имат
парична стойност, и които сами по себе си са
годни да бъдат обект на правни сделки“ (7/68
Комисията с/у Италия) – и културни ценности.
 Включва енергии – C-379/98 PreussenElektra.
 ИЗВОД – близо до понятието „движими вещи“
по българското право.
 „Стоки в свободно обращение“ – чл. 29 ДФЕС във
връзка с чл. 28, пар. 2 ДФЕС:


свободата се прилага и към стоки от трети страни,
стига митническите формалности да са изпълнени.
Приложно поле - 3
Свободно движение на услуги – обхват:
 Услуги - „субсидиарна“ дефиниция – чл. 57 ДФЕС
 Двойна природа – свободно предлагане на услуги
и свободно получаване на услуги (186/87 Cowan,
р. 17) => свободно движение.
 Възмездност – не е задължително да е пряко в
пари, не е задължително да идва от получателя
на услугата (съед. Дела C-51/96 и C-191/97
Deliège, р. 51 – 57).
 „Услугите“ може да са незаконни в една от
държавите – C-159/90 Grogan (аборти), C-243/01
Gambelli (хазарт).
 ИЗКЛЮЧЕНИЕ - „публична власт“.
Приложно поле - 4
Свобода на установяване – обхват:
 Установяване – създаване или упражняване на





предприемаческа или професионална дейност
(C-55/94 Gebhard, р. 23 – 25).
РАЗГРАНИЧЕНИЕ С УСЛУГИТЕ – дълготрайност.
Прилага се и към юридически лица – чл. 49, изр.
2 ДФЕС.
Прилага се и към ръководния персонал на ЮЛ.
Създава право на свободно движение.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ - „публична власт“.
Приложно поле - 5
Свободно движение на работници – обхват:
 Работник – лице, което
 предоставя работната си сила на друго лице
 в
рамките на реално и ефективно икономическо
отношение (със заплащане), а не за реинтеграция в
обществото (344/87 Bettray, p.17),
 без значение от размера на заплащането (53/81 Levin, p.
14 – 17)
 и работното време (139/85 Kempf, p.14).
 Работник
е и търсещият работа (С-292/89
Antonissen, p. 13).
 Има право на свободно движение.
 Да не се прилага преходен режим (за нови
държави-членки).
Приложно поле - 6
Изключението „публична власт“:
 Прилага
се при свободата на установяване,
свободното движение на услуги и на работници.
 Тълкува се ограничително: само онези дейности,
които са пряко и непосредствено свързани с
упражняването на държавна власт в смисъла на
възможност за свободно и еднолично използване
на властническа принуда. Не се прилага за:



частни охранители – C-114/97 Комисията с/у Испания, р.
35;
адвокати – 2/74 Reyners;
нотариуси – C-54/08 Комисията с/у Германия.
Приложно поле - 7
Свободно движение на капитали – обхват:
 Капитал
– всякакви сделки с финансови
инструменти, вкл. ценни книги и дялово участие
(примерен списък в директива 8/361/EEC – вж. C302/97 – Konle, l. 22).
 Плащания – насрещни парични престации за
дадена стока или услуга (съединени дела 286/82
и 26/83 Luisi & Carbone, l. 16).
 Не се прилага за мерки спрямо трети държави,
действали преди 1993 г. (за България, Естония и
Унгария – 1999 г.).
ОГРАНИЧЕНИЯ
 Определяне на субекта, които е задължен да не
създава ограничения;
 Определяне на видовете ограничения според
ефекта им:



пряка дискриминация
непряка дискриминация
неутрални мерки, създаващи фактически спънки.
Ограничения - 1
Задължени лица
 Задължени да прилагат свободите на движение
са държавите-членки. Понятието „държава“ се
тълкува в широк смисъл:


финансирани от държавата лица: 249/81 BuyIrish, p.28.
при бездействие на държавата: C-265/95 Комисията с/у
Франция, р. 30.
 Приравнени
на държавата
организации, осъществяващи
върху дадена сфера:


образувания –
пълен контрол
спортни организации: 36/74 Walrave & Koch, p. 17;
синдикални организации: C-438/05 Viking, p. 37.
Ограничения - 2
Задължени лица - 2
 При свободното движение на работници – всеки
работодател (изолирано решение; има спор в
доктрината дали е приложимо към всички
работодатели или се прилага, тъй като се отнася
до банка) :
C-281/98 Angonese, p. 34.
Ограничения - 3
Забранени мерки – пряка дискриминация:
 Това е правило, което пряко се прилага само
спрямо определени групи лица, стоки или
капитали: напр. забрана за заемане на
определени постове от чужденци, забрана за
внос, по-високи данъци за чужденци.
 При стоките:



въвеждане на мита;
такси с равностоен ефект – 2/69 Diamantarbeiders, p. 15;
количествени ограничения (т. нар. квоти).
Ограничения - 4
Забранени мерки – непряка дискриминация:
 Това
е правило, което прилага към всички
„неутрален“ критерий, но има ограничителен
ефект само за определена група лица
(чужденци): напр. изисквания за лицензиране,
депозити, застраховане.
 Забрана: формулата 8/74 Dassonville, p. 5:
Ограничения - 5
Формулата 8/74 Dassonville, p. 5 :
„Всички правила за търговия, които са
в състояние да попречат, пряко или
непряко, реално или евентуално, на
вътреобщностната търговия следва
да се приемат за...“ забранени от
правото на Съюза
Ограничения - 6
Забранени мерки – фактически ограничения:
 Правило,
което се прилага спрямо всички, но
променя пазарните условия за чужденци.
 Проблем -
къде е границата? Формулата Dassonville
на практика обхваща всичко.
 На първо място: изискването за взаимно признаване –
120/78 Cassis de Dijon
 Пробив при стоките – формулата C-267/91 и C-268/91 Keck:
Ограничения - 7
Формулата C-267/91 и C-268/91 Keck, р. 16:
„[О]братно на решеното по-рано, прилагането
към продукти от други държави-членки на
национални разпоредби, които забраняват или
ограничават (1) дадени условия [на договора]
за продажба, не пречат (...) на търговията
(...) по смисъла на (...) Dassonville, стига тези
разпоредби да (2) се прилагат към всички
търговци, действащи на държавната
територия, и доколкото (3) засягат по същия
начин, правно и фактически, продажбата на
вътрешнодържавни продукти и такива от
други държави-членки.“
Ограничения - 8
Забранени мерки – фактически ограничения:
 Развитие на юриспруденцията – тестът за „достъп
до пазара“.
 Същност – основните свободи забраняват всяка
мярка, която ограничава достъпа до пазара, но
не и упражняването на дейността.
 Прилага се широко от Съда:




стоки – C-322/01 DocMorris, p. 74;
услуги - C-384/93 Alpine Investments, p. 38;
установяване – C-442/02 CaixaBank, p. 12;
работници - C-190/98 Graf, p. 23.
ИЗКЛЮЧЕНИЯ
 Представляват
предвидени в правото на ЕС
причини, които изключват прилагането на
основните свободи
 Различни според това дали се прилагат към:
 пряко дискриминиращи мерки;
 непряка дискриминация или неутрални мерки, създаващи
фактически спънки.
 Условия за прилагане на изключенията – да се
прилагат еднакво
пропорционални
за
всички
и
да
са
Изключения - 1
Изключения при пряка дискриминация:
 Само посочените в Договорите изключения
 При стоките – дълъг списък, посочен в чл. 36
ДФЕС.
 Капитал – чл. 65 ДФЕС.
 Услуги и установяване:



обществен ред – реална опасност за националната
сигурност (231/83 Cullet, p. 32 – 33);
обществена сигурност – само реално девиантно поведение
на лицето, на което се налага мярката, е основание за
прилагане (41/74 Van Duyn, p. 13);
обществено здраве – само болестите, посочени в списък
към Директива 2004/38/ЕО.
Изключения - 2
Изключения в останалите случаи:
 Посочените в Договорите изключения + „особени
изисквания от общ интерес“ (формула „Cassis de
Dijon“
120/78,
Rewe-Zentral
AG/
Bundesmonopolverwaltung für Branntwein, р. 6)
 Практически – всяка причина, която представлява
обществен интерес и може да оправдае
прилагането на дадена ограничителна мярка
спрямо предлагането на стоки, услуги, работна
сила или капитали на пазара (примери: защита
на потребителите, културни традиции).
 Непозволени основания: данъчни съображения.
Изключения - 3
Ограничаване на изключенията:
 Пропорционалност
в тесен смисъл: мярката,
която налага изключение от основната свобода,
трябва
да
засяга
правната
сфера
на
упражняващия свободата в най-малка степен.
(178/84 Комисия с/у Германия, р.28).
 Изключението трябва да се прилага еднакво към
националните и ненационалните продукти –
121/85 Conegate Ltd., p. 16.
Литература
 Barnard, Catherine. The Substantive Law of the EU:
The Four Freedoms. Oxford, OUP, 2010.
 Craig, Paul. de Búrca,Gráinne. EU Law: Text, Cases
and Materials. 5th ed. Oxford, OUP, 2008.
 Ehlers,
Dirk. Europäische Grundrechte und
Grundfreiheiten. 3. Aufl. Berlin, de Gruyter, 2009.
 Calliess, Christian. Ruffert, Matthias. EUV/AEUV.
Kommentar. 4. Aufl. München, BECK-Verlag, 2011.
Напред към свободата!!!
И до другата събота!