Transcript Детските тсрахове и тревожност

ДЕТСКИТЕ СТРАХОВЕ
как да ги разберем и да
помогнем
Мила Маркова, психолог, семеен психотерапевт
Първа Детска Консултативна Клиника, 1dkk.com
Страх и тревожност
Природата на страха произхожда от древна част на
нервната система, която е обща между човека и млекопитающите
животни. Там се регулират модели на поведение, които са във
връзка с поведение на нападение и защита.
В съвременният живот на човека страхът има много и
различни значения.
Въпреки това той е съставна част от човешкото
преживяване, от която не можем да се откажем.
ТРЕВОЖНОСТ
 Тревожността е неделима част от живота на всеки





човек.
Родителите се стремят да спестят на детето си
тревожността
Кога детето е достатъчно голямо, за да понесе
тревожността?
Тревожността и страхът са необходими и полезни за
детето.
Страх и тревожност действат на детето чрез родителите
Прекалено слабият страх (безстрашни деца) също е
проблем при възпитанието на детето
Поведения на детето при страх:
-уклончиво, отбягващо поведение при определени
ситуации
-целенасочено отричане на страх от определени
предмети, паяци, асансьори, тъмното и др.
-принудително, тиранично и изискващо поведение
-мъчителни натрапливи действия и мисли
-смущения при заспиването или нощния сън
- вкопчващо се поведение и протест при раздели
-смущения на телесни функции: болки в корема,
буца в гърлото, вцепенение и др.
- нощно напикаване
-заекване
Какво можем да направим:
- да не се стремим да отглеждаме детето в “стерилна„ среда
- да приемаме детето такова, каквото е
- да се стремим да не го поставяме в среда, която е прекалено
стресираща и изпълнена със стимули и непознати неща
- да слушаме активно детето си
- ако имаме „безстрашно„ дете: в ежедневието да му даваме ясни и
еднозначни напътствия и задачи
-да се опитаме да открием какво се възприема от нашето дете като
страшно и стресиращо
Кога да се притесняваме и да търсим помощ:
- когато усещаме безсилие и не можем сами да се справим с
детето си
- когато виждаме, че въпреки нашите усилия, симптомите на
детето се засилват
Базисна сигурност
 Основна роля за бъдещото психично развитие
 Изгражда се на базата на сигурната привързаност
 Предпоставка за отглеждането на едно психично
здраво, любознателно, уверено в себе си и готово
да експериментира дете
 Основна роля за изграждането й има
емоционалната връзка майка-дете
Страх от непознати
 Кърмачетата различават грижещите се за тях лица и
правят разлика между познато и непознато.
 Страхът от непознати е усилване на тази реакция така,
че тя ясно се разпознава като страх
 Той се получава когато: детето дотогава е било
зависимо изключително от един грижещ се за него
човек или когато кърмачето внезапно е изненадано от
голяма доза от нещо непознато, което превръща
неговото любопитство в страх
Какво можем да направим
 Ако майката е социално интегрирана за детето е много




ценно да изгради с нея близка връзка.
Да сме подготвени,че децата изживяват света на първо
място чрез чувствата на майката или друг близък човек
Да се стремим да включим в грижите за детето поне
още един до трима човека
Да запознаваме детето с непознатото постепенно и на
малки порции, да му осигурим плавен преход
Още в ранните месеци да се направи нужното, за да не
се чувства детето чуждо в квартала и със съседите
Страх при раздяла
 Деца между 6 месеца и 4 години реагират особено




чувствително при раздяла
В началото децата реагират бурно при раздяла, после
се примиряват и спират да се съпротивляват, накрая
не си представят връщането на значимия човек
След дълга раздяла децата гледат на значимия човек
като на непознат.
След раздяла детето може продължително време да
бъде раздразнително и да се страхува
Реакциите при раздяла са различни. Фактори:
темперамент и възраст; видът на връзката му с
липсващото лице; условията за живот по време на
раздялата
Как да помогнем:
 Да подготвим детето преди предстояща раздяла
 Своевременно да сложим начало на заместителни
връзки за детето
 Ранен партньор за изграждане на връзка трябва да
бъде не само майката, но и бащата
 Да осигурим на детето достъп до лицето, което ще
замества майката, да е на разположение
 Да окуражаваме децата от рано да приемат
положително малки ситуации на раздяла.
Когато двамата родители работят
Децата се натоварват
 Родителите защитават
когато:
правото си на
единствени, които
 Родителите са в различни
имат връзка с децата
смени, не се виждат и не
могат да комуникират
помежду си
 Заместващите грижи са
оскъдни, а не предозирани
 Родителите не са в сигурно
партньорство с другите
лица, които полагат
заместващите грижи
Какво става, когато родителите се разделят
или разведат
 Децата се мислят за виновни за раздялата, служат като
буфер между родителите, трябва да издържат един
истински процес на траур
 Не могат да схванат окончателността на раздялата
Как да помогнем:
 Да подготвим своевременно детето за развод, раздяла
 Развода да не означава пълна загуба на единият
родител за детето
 Да имаме предвид, че 10 малки, драматични раздели са
много по-малко травматични от една дълга
 Да имаме предвид, че на непознато място детето
винаги реагира бурно на раздяла
Нощни страхове
 За детето заспиването е израз на новопридобитата




самостоятелност
То изживява заспиването като сбогуване, през нощта
мозъкът му извършва тежка душевна работа
Детето има нужда от защитна рамка, която да държи
нощния страх малък
Всяка вечер то се отделя от родителите си и трябва да
знае, че тях ги има и през нощта, независимо, че не са
при него
На определен етап от развитието си детето има нужда
от “преходен„ обект
Как можем да помогнем
 Да оформим преход, ритуал на заспиването
 Да не играем превъзбуждащи игри преди заспиване
 Да бъдем гъвкави и да слушаме детето
 Можем да позволим на детето да спи при нас в
леглото, но трябва това да е само в извънредни
ситуации, да не му става прекалено удобно в
родителското легло
 Да не се опитваме да смекчим сбогуването
дотолкова, че за детето то да изчене
Нощни страхове и кошмари
 През нощта мозъкът на детето обработва случилото се






през деня
Детето отново преживява дневните емоции
Когато детето има нощни страхове трябва да се запитаме
дали то не е неволно въвлечено в родителски конфликти
и грижи
Да се опитаме да разберем от детето какво го тревожи
Да ме предложим успокоение, преходен обект
Да се опитаме да разберем дали нещо от дневния живот
на детето не ги предизвиква
Ако нощните страхове продължат по продължително
време – седмици, да потърсим помощ от психотерапевт
Училищни страхове
Те са различни, с различни причини, при различни
обстоятелства:
 Затруднения в отделянето на детето от майката
 Ако детето е жертва на злонамерено групово действие
 Особености на характера на детето и учителите
 Свръхизискване за постижения
Основно правило:
- да се направи всичко, за да се запази радостта от
постиженията; да се намали натискът; изискванията;
да се осигури повече време за децата; да не се
насилват децата, които имат фобия от училището, а да
се работи съвместно с учителите, за да се справят с
проблема
Страхове при болест
Те възникват по няколко
причини:
 От неразбирането на детето
за състоянието му
 От страха на родителите,
който то усеща
 От страха, че тялото му ще
се разпадне
 От магическата
представа,че болестта е
резултат от лошото
поведение на детето
 Страхът от смъртта е главно
страх от самотата
 Хроничната болест е
свързана и със страх от
непрекъсна зависимост
от родителите,лекарите
и болницата
Страх и насилие





Страхът може да причини агресия и обратно
Децата не могат да понесат чувство на безсилие
Детският страх е отражение на този на родителите
Има реални и въображаеми заплахи
Насилието е няколко вида:физическо, психическо,
емоционално. Те въздействат по различен начин.
Какво можем да направим:
 Да се погрижим за реалистична оценка на опасностите
 Да признаем собствения си страх и този на детето
 Да сме подготвени, че в семейството има по-голяма
опасност да се преживее страх, отколкото във
враждебния външен свят
Новите потребности:
 Гледането на телевизия, сърфирането в интернет и




говоренето по мобилен телефон не причиняват
автоматично страх и не отнемат фантазията
Колкото едно дете е по – несамостоятелно и изолирано
толкова по вредно е влиянието на новите технологии,
по-изолирано остава то
Гледането на телевизия, както и интернет може да
причинят поведение, подобно на наркомания
Важно е да контролираме предаванията и времето,
което детето прекарва пред телевизора
Нужно е да сядаме с него често и да обсъждаме
гледаните предавания и филми, прочетеното в
интернет, да контролираме потока информация ,която
достига до него
Благодаря за вниманието!
Мила Маркова – e-mail:[email protected] , 1dkk.com,
Първа Детска Консултативна Клиника, ул. “Чавдар
Мутафов”№ 25Б