Transcript РОЛЯТА НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР В ПРЕВЕНЦИЯТА НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ Гл

РОЛЯТА НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР
В ПРЕВЕНЦИЯТА
НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
Гл. ас. д-р Георги Петрунов
Университет за национално и световно стопанство
Изпиране на пари: същност и рискове

Изпирането на пари е вторична престъпна дейност, то
започва с плодовете от предикатно престъпление и завършва
със средства, които могат да бъдат използвани за всякакви
цели безопасно или поне с минимален риск от разкриване.

Изследователи го определят като една от най–големите
индустрии в света.

Според МВФ изпраните пари на глобално ниво са между 2 и
5% от световния БВП или около 1,5 трилиона долара.

Изследователи разделят „мръсните пари”, според произхода
на три вида – престъпни, от корупция и от данъчни измами
или търговски манипулации.

Проблемът „мръсни пари” крие не само икономически, но и
сериозни социални рискове, които изискват и съответния
отговор.
Ефекти от прането на пари (Unger et al.
2006) Краткосрочни :
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
загуби за жертвите и печалби за извършителя – реален сектор
изкривяване на потреблението и спестяванията – икономика, реален сектор
изкривяване на инвестициите - икономика, реален сектор.
изкуствено повишаване на цените – икономика, реален сектор
нелоялна конкуренция – икономика, реален сектор
промени във вноса и износа - икономика, реален сектор
влияние върху производителността, доходите и заетостта - икономика, реален
сектор
по-ниски или по-високи доходи за публичния сектор – икономика, публичен и
финансов сектор
промяна в търсенето на пари, обменни и лихвени курсове – икономика,
публичен и финансов сектор
нарастване на нестабилността на обменни и лихвени курсове – икономика,
публичен и финансов сектор
по-голяма възможност за кредит - икономика, реален сектор
по-високи парични потоци – икономика, финансов, публичен сектор
изкривяване на икономическите показатели – политически сектор, публичен и
финансов сектор
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
Ефекти от прането на пари (Unger et al.
2006) Дългосрочни ефекти:
застрашава приватизацията – икономика, политически, обществен и финансов
сектор
промяна в чуждестранните преки инвестиции – икономика, реален сектор,
обществен и финансов сектор
риск за финансовия сектор – икономика, социален, финансов сектор
нереални печалби за финансовия сектор – икономика, финансов сектор
застрашава надеждността на финансовия сектор – социален, реален сектор,
финансов сектор
нелегалният бизнес пречи на легалния – икономика, политически, реален
сектор, финансов сектор
корупция – социален, финансов сектор и реален сектор
намалява или увеличава нивата на растеж – икономика, реален сектор
подкопаване на политическите институции – политически, публичен и финансов
сектори
подкопаване на външно-политическите цели - политически, публичен и
финансов сектор
увеличена престъпност – социален, политически, реален сектор, публичен и
финансов сектори
нарастване на тероризма – социален, политически, публичен и финансов сектор
Място на
съвременните
превенцията и
политики
частния
за
сектор в
сигурност
Рискът е вътрешно състояние на обществения процес.
 От тук произтича и основната цел на политиките за сигурност, а именно
съзнателно и целенасочено редуциране на риска, т.е. превенция на риска,
а не борба с определен външен враг.
 Тази концепция води след себе си и промени в субектите, които ще
осъществяват тази превенция.
 От тук произтичат промени в две важни направления:
1. функциите за наблюдение и оценка на рисковете се прехвърля от службите
за сигурност, пряко натоварени с опазване на вътрешния ред, и към
представители на частния сектор;
2 започват да се използват нови начини за набиране на информация,
необходима за превенция на риска.
 Разузнаването, познато от близкото минало с неговата тайнственост и
конспиративност преминава и към по-явно набиране на информация от
частния сектор.
 Коренно се променя ролята на информатора и начина, по който той
събира и предоставя информация.

Основни принципи в превенцията на изпирането на
пари
и
ролята
на
частния
сектор
Основният акцент в случая с изпирането на пари е върху
самооценката на т.нар. задължени лица и тяхната възможност за
идентифициране на риска.

Службата за финансово разузнаване променя начина си на
събиране на информация и по този начин основните й функции
преминават в: получаване, анализиране и изпращане към
компетентните власти на финансова информация, отнасяща се до
изпиране на пари.
Рисковият подход - за намаляване на риска, който е гъвкав към
условията, при които работят различните задължени лица и бързо
адаптиращ се към промяната на заобикалящите условия.
Рисковият подход поставя основния акцент върху самоопределянето
от страна на частния сектор, на задължените лица, които трябва да
идентифицират рисковете да бъдат включени в процеса на изпиране
на пари, които стоят пред тях и да въведат мерки за намаляване на
тези рискове.



Някои компоненти от ситуацията в България по
превенция на изпирането на пари и ролята на
частния сектор






Р България формално е приела международните изисквания в областта на
противодействие на изпирането на пари.
Законодателно с превенцията на изпирането на пари са ангажирани 32 типа
лица и институции, огромната част, от които от частния сектор.
Но, изключително важно е и практическото приложение на законовите
изисквания.
Според данни на САД „Финансово разузнаване” – ДАНС, през 2011г. от
общо 1427 уведомления за съмнителни операции 1034 или 72,46% са от
банки, а 321 или 22,49% са от небанкови финансови институции. Т.е. 5% от
уведомленията за съмнителни операции са от останалите 30 категории
задължени лица, които не участват достатъчно активно в процеса по
подаване на информация за съмнителни операции.
Възможни причини за това може да търсим в незапознатост с изискванията
на закона или с липса на мотивация за прилагането им на практика.
Ефективното включване на представителите на частния сектор в системата
за превенция на изпирането на пари означава гарантиране целостта на
финансовата система и повишаване сигурността на страната като цяло.
Благодаря за вниманието!
Гл. ас. д-р Георги Петрунов
Университет за национално и световно стопанство