Transcript Психологически аспекти на комуникацията лекар

Психологически аспекти на
комуникацията лекар - пациент
Има ли място психотерапията в денталната
практика?
Милена Манова,
Позитивен психотерапевт,
Мастер- тренер по Позитивна Психотерапия,
www.positumbg.com
Лекарството Лекар



Атмосферата, в която пациентът
получава помощ.
Авторитетът и “Способността за
присъствие на лекаря”
Възможността пациентът да се почувства
разбран и приет от своя лекар често е
по-ефективното лекарство и от найдобрия медикамент
Съдържание на комуникацията
лекар - пациент
Комуникацията е активен и
двустранен процес.
 Винаги съдържа два компонента:
- информационен
- интеракционен: вербално и невербално
реагиране,
- метакомуникация
Информацията по същество е страданието на
пациента/
Интеракцията в медицината е “същина на
терапевтичната връзка”/R.Krause,1995, M.

Franz,1997, N. Peseschkian, 1988/.
Съдържание на комуникацията
лекар - пациент
В класическата комун-я лекарят
е информатор, пациента – слушател.
 Разговорът по съдържание е
анамнестичен и диагностичен:
-диагностично насочени въпроси
-съобщаване на диагноза
- даване на медицински насоки
- инструкции за терапия
 Зъболекарят има по-голяма близост със
страданието, отколкото с пациента. То е негов
същински партньор, с който изгражда
комуникационна връзка.
 Пациентът е лаконичен, а лекарят – делови.
Болестта се приема като лична отговорност на
лекаря и това диктува поведение на
ангажираност.
Модели на обичайна комуникация
“Изкуството да се комуникира е крайъгълният камък
на лекарската компетентност” F. Nager, 1998
Диагностичният разговор е подчинен на йерархията
и дистантен.
В съзнанието на пациента той е обект, не субект;
-няма интерес към психодинамиката;
-не е на фокус личността на пациента;
-не се дава обратна връзка
При ограничена комуникация
не се приема предписаната терапия
Притча:”Хекимът знае най-добре”
Модели на обичайна комуникация
Симптом – преживяване – концепция
Концепции:
“Мразя зъболекари”, “Нe понасям болка”, Това е най-големият ми
страх”, “Това е най-лошото…”
Вербално ниво на диалог: “Сядай!” “Стегни се!” “ Не се ли
научихте да идвате навреме?”, “Аз да не съм ….”, “Защо не
дойде по-рано?
Невербално ниво на диалог:

пространство, времеви рамки;

положение на тялото: скръстени ръце, фронтално, под ъгъл,
динамично;

лицеизраз: ведър, непрегнат, агресивен, стереотипен;

мимика:рефлектираща, застойна, несъгласие

отношение към пациента:омаловажаване, безразличие,
толерантност; внимание

жестове: информативни, неинформативни, объркващи
Модел на ефективна комуникация
Ефективна е комуникацията, която достига до
пациента и
комбинира медицинско и психолог. съдържание
Динамично взаимодействие, което
да подсили или намали емоциите на пациента, който
също е комуникатор и партньор.
Отворени въпроси, а не затворени или сугестивни,
съждения във въпросителна форма
Окуражаване –
Кратко формулирани предписания
Обобщение/поетапно и заключително/
Модел на ефективна комуникация - 2
Промените могат да са в областта на
комуникативните и метакомуникативни умения.
Помощ за самопомощ:
 Какво чух/преживях?/
 Какво почувствах?
 Какво показвам невербално на моя пациент?
 Какво казвам на моя пациент?
Това включва: умение да се слуша, умение да се
пита, умение за обратна връзка
Био-психо-социален модел на болестта /Балинт,
доц. Бончева/.
Внасяне на Positum в денталната практика
Тяло
Дейност
Бъдеще, смисъл
Контакт
Positum чрез елементи на
комуникацията
Всяко страдание е апел за внимание и любов.
1.
Взаимни поздрави
2.
Добронамерен визуален контакт и място за
сядане.
3.
Отворен въпрос за въвеждане:
4.
5.
6.
7.
Диагностика на актуалното състояние
Въпроси, свързани със социалния статус,
отражението на заболяването върху тялото,
дейността и контактите
Обобщение
Обратна връзка
Лекарят като лекарство:




Нов акцент за лекарско
поведение чрез диагностика
и терапия по пътя на думите.
Съзнателно боравене с
пространството, с езика на
тялото и мимиката.
Пациентът е равноправен
партньор, кооперативност
Емпатия и персонално
внимание, защото пациентът
дава своето доверие.
Техники за работа с агресивни и
тревожни пациенти





Асансьор
Гюлле, Балон
Дишане
Визуализиране и самохипноза
Прогресивна мускулна релаксация:
За да започнете, направете три дълбоки коремни
вдишвания, издишвайки бавно всеки път. Докато
дишате си представяйте как цялото напрежение
напуска тялото ви.
Прогресивна мускулна
релаксация
Когато стягате дадена мускулна група, направете го
енергично, без да се напрягате, за около 7-10
сек.
Концентрирайте
се
върху
случващото
се.
Почувствайте нарастващото напрежение във
всяка една мускулна група.
Когато отпускате мускулите, направете го рязко,
после се насладете на внезапното чувство на
отпуснатост. Оставете релаксацията да нараства в
продължение на 15-20sec, преди да преминеге
към следващата мускулна група.
Позволете на всички други мускули в тялото да
останат отпуснати, докато работите върху дадена
мускулна група.
Прогресивна мускулна
релаксация
1.
2.
3.
4.
5.
6.
Започваме с юмруци
Мускули на ръцете
Чело, вежди, мускули около очи
Долна челюст, врат, рамене,
гърди
Корем, седалище, бедра, прасци,
стъпала
Релакс
Визуализация и релаксация



Не гонете безпокоящата ви мисъл и не се борете с
нея. Вместо това помислете дали тя не е
необходима за вас с нещо? Кажете: “Благодаря
ти, че дойде. Довиждане”.
Представете си, че регулирате силата на
приемника/ главата си/. Дайте възможност на
тревожната мисъл да прозвучи високо и ясно 2
пъти, а след това постепенно намалете
височината. Всеки път тя ще звучи по-тихо и потихо, докато не заглъхне.
Натрапливите мисли можете да направите на
весела и игрива мелодия.
Дишане и релаксация
Когато почувствате, че не сте в добро
настроение и не се чувствате добре,
само за 5 минути издишвайте дълбоко.
Усещайте как с издишването
изхвърляте навън мрачното си
настроение и ще бъдете изненадани –
след 5 минути изведнъж ще се върнете
към нормалното си настроение, а
лошото ще е изчезнало, мрачното вече
няма да го има.
Дишане и релаксация
Седнете удобно. Отпуснете долната си челюст и отворете
леко устата. Започнете да дишате през устата, но не
дълбоко. Оставете тялото да диша така, че дишането да
става все по-плитко и по-плитко. Когато почувствате, че
дишането е станало много плитко и устата е отворена,
цялото ви тяло ще се почувства много релаксирано. В
този момент започнете да усещате една усмивка, не на
лицето, а в цялото ви вътрешно същество. Вие сте
способни на това. Това не е усмивка, която идва на
устните, това е вътрешна усмивка.Не е нужно да се
усмихвате с устните на лицето, а сякаш усмивката идва
от корема, коремът се усмихва. Това е усмивка, не е
смях. Тя е много мека, деликатно и нежна. Сякаш малка
роза разцъфва в корема ви и ароматът й се
разпространява из цялото ви тяло. Когато почувствате,
че ви липсва щастие, просто затворете очи и намерете
отново тази усмивка. Тя ще бъде там.
Благодаря за вниманието!
Използвана литература:
М.Балинт “Лекарят, неговият пациент и
болестта”,
Ив. Бончева “Новата комуникация лекар – болен”
Н. Песешкиан, “Психосоматика и позитивна
психотерапия”, Варна, 2003
Н. Песешкиан, “Търговецът и папагалът”, Варна,
1993
Е.Борн, Да се справим с тревожността и фобиите”,
София, 2008
Е. Шахънска, “Раят зад страха”, София, 2012