Transcript Етикет и обшуването

ЕТИКЕТЪТ И ОБЩУВАНЕТО.
СВОБОДНОТО ОБЩУВАНЕ
• За да заслужите възхищението и
уважението на хората, трябва не само
да сте високообразовани и да
притежавате забележителни
професионални качества, но и да имате
добри маниери. Общуването с
внимателни и културни хора е леко и
приятно. Затова не се срамувайте от
своята учтивост - добрите обноски
предразполагат и привличат хората.
„Позволете да се обърна към Вас..."
Общуването с когото и да било (познат или непознат)
винаги започва с обръщение. И думите, които използваме в
тези случаи, винаги трябва да са приветливи и
доброжелателни. Според ситуацията има три вида
обръщения: официално, неофициално и неутрално. Дори
добре да се познавате с човека, в официална обстановка
не бива да използвате неофициалната форма на
обръщение (на име, на „ти").
Официалният вид обръщение (на фамилно име,
употребата на титли и звания, на „вие") изглежда
неуместно на приятелско парти, освен ако не искате да се
пошегувате. Неутралното обръщение обикновено се
използва в разговор с непознати в обществения транспорт,
в магазина, на улицата. За него са характерни изрази от
рода на „Извинявайте, слизате ли?", „Извинете, бихте ли
ми казали" и т.н. Тук е задължителна употребата на
местоимението „вие".
Тънкости в употребата на „ти" и „Вue"
•
•
В съвременното общество
говоренето на „ти" е широко
разпространено, особено сред
по-младите хора. В миналото
тази форма е употребявана, за
да се подчертае превъзходство
или привилегировано
положение.
Навремето е бил популярен и
един своеобразен ритуал:
желаещите да минат на „ти"
преплитали помежду си ръце с
чаши с вино, изпивали го до
дъно, целували се и едва тогава
започвали да си говорят на „ти".
Ритуалът се нарича „да пием
брудершафт" или „брудершафт".
Днес това става по-опростено.
•
•
•
•
•
•
•
Правилата на етикета изискват към всеки непознат, навършил
осемнадесет години, да се обръщаме на „вие", макар че има случаи,
когато и спрямо дете, постигнало забележителни творчески успехи, се
използва учтивата форма.
Местоимението „вие" влиза в обръщение, когато говорим с непознати
или малко познати, с по-възрастни хора или с лица, които стоят повисоко в социалната йерархия. Формата „вие" използваме и когато
разговаряме с колеги, до момента, докато се сближим и преминем на
„ти".
Прието е „ти" да се употребява в разговор между приятели, добри
познати и роднини. Няма ясни и строги правила как от „вие" да
преминете на „ти". Важното е да бъдете тактични и да се придържате
към следните съвети:
не бързайте да преминавате на „ти" - прибързаната фамилиарност не е
приятна;
предложението за преминаване на „ти" трябва да произтича от онзи,
който е по-възрастен;
в отношенията между двата пола инициатор за преминаване на „ти"
трябва да бъде жената;
не минавайте на „ти", ако знаете, че човекът, към когото се обръщате,
не може да си позволи по отношение на вас такъв преход.
Тактичност и нетактичност
• Към правилата на добрия
тон се отнася и стремежът
да не поставяме никого в
затруднено положение, да не
говорим само за себе си, да
не клюкарстваме, да не се
бъркаме в чужди работи, да
не задаваме нескромни
въпроси, да не сочим никого
с пръст и да не гледаме
втренчено. Както се вижда, в
основата на тези изисквания
стоят тактичността и
деликатността.
• Ето няколко признака, по които можете да познаете тактичния
човек:
• той никога не изразява категорично мнението си, а ако е
принуден да влезе в спор, се старае да заменя фрази от типа
„Аз не съм съгласен" със „Струва ми се, че...";
• когато нечие мнение е абсолютно неприемливо за него, колкото
се може по-бързо ще се опита да смени темата на разговора;
• никога не става инициатор на разговор, в който се клюкарства
по адрес на един или друг човек, а ако неволно стане участник в
него, ще направи всичко, за да го прекрати;
• никога за никого не казва лоша дума, защото знае, че упреците
и мненията, изказани зад гърба на другия, са неморални;
• не задава въпроси, които могат да причинят на хората болка
или да ги поставят в неудобно положение;
• никога не обсъжда теми, които могат да огорчат събеседника
му;
• когато отговаря на въпрос, засягащ човек, който не му е
симпатичен, непременно посочва добрите му качества.
Свободното общуване
Победете своята стеснителност
• Когато попаднете в непозната компания и
обстановка, можете ли с всеки събеседник свободно
да водите разговор на каквато и да била тема? Ще
успеете ли да заинтересувате непознат човек, да
събудите у него не само симпатия, но и желание да
поиска да общува с вас и в бъдеще? Ако сте
отговорили утвърдително на тези въпроси, не четете
написаното по-надолу.
• И обратното, ако въпросите са ви смутили или отговорите ви са
отрицателни, значи, че при всяка по-необичайна ситуация се
обърквате и не знаете как да поведете разговор. „Прекалена
стеснителност" е милосърдната диагноза, която могат да ви
поставят хората, с които сте се срещали по купони или на гости.
Не бива обаче да приемате това като присъда за цял живот. От
вас се изисква да усвоите изкуството на свободното общуване,
защото то е важна част от вашия индивидуален,
професионален и делови имидж. Няколко най-обикновени
похвата и спазването на определени правила ще ви помогнат да
овладеете изкуството на свободното общуване.
•
•
•
Да започнем със срамежливостта. Според психолозите човек, който се
възприема като срамежлив, смята, че се страхува от хората, но
всъщност се страхува от самия себе си. Ако този проблем ви тревожи,
най-вероятно подсъзнателно мислите, че сте безинтересни за другите.
Отпуснете се и се постарайте да погледнете по-трезво на света и на
себе си.
Запомнете: важното е да се научите да се отпускате по време на
общуване, а още по-важно е да направите това своевременно. Тук май
няма да мине без лека усмивка. Започнете да се успокоявате, като се
усмихвате преди началото на всеки разговор, а не тогава, когато
усетите, че се сковавате. И за да ви стане това навик, тренирайте
вкъщи пред огледалото. Ако силно се вълнувате, когато влизате в
непознато помещение, спрете за миг пред вратата, изправете рамене и
един-два пъти поемете по-дълбоко въздух. Нали ви стана по-леко? По
време на разговора се постарайте да дишате равномерно и да
отпуснете мускулите си (особено мускулите на лицето).
Сега, след като се научихте да се противопоставяте на
срамежливостта, няма да е зле да се постараете да направите на
събеседника си благоприятно впечатление.
•
•
•
•
•
Алгоритъмът на вашите действия
трябва да е следният:
усмихнете се на предполагаемия
събеседник и приветливо се
ръкувайте с него - това отнема
приблизително 10-15 секунди;
опитайте се да направите
комплимент на събеседника си, като
непременно се обърнете към него
на име, няколко пъти му се
усмихнете и покажете, че той ви е
заинтересувал.
Ако успеете да се справите с това
за две минути, можете да сметнете,
че сте спечелили неговите
симпатии.
И още един проблем: какво да
правите, ако по време на разговора
не знаете как да стоите и къде да
денете ръцете си. Преди всичко се
постарайте да застанете изправени,
не дръжте ръцете си на хълбоците,
не ги кръстосвайте на гърдите си това не съответства на правилата
на етикета - седнете или се
облегнете на подходящ предмет.
Тайните на приятното общуване
• Умението да се разговаря, както и умението да се поддържа
разговор имат много важно значение за общуването между
хората. За да бъдеш добър събеседник, трябва много добре да
познаваш това, за което говориш, и да умееш да изразяваш
мислите си в такава форма, че да бъдат интересни, да не
звучат назидателно или нравоучително. В никакъв случай не
бива да говорите дълго и да не позволявате на човека до вас да
вземе думата.
• За да бъде общуването с вас приятно, проявявайте сдържаност:
не се увличайте да обсъждате въпроси, които се отнасят само
до вашата особа и вашия събеседник или са разбираеми само
за вас двамата, когато към компанията ви се присъедини и още
някой. Не бива да се хвалите с успехите си, да говорите за
болестите си, още по-малко да шушукате.
• Крайно нетактично е да прекъсвате събеседника си и да се
изказвате непочтително за шефа си или да говорите неприятни
неща за свои приятели, колеги или роднини, да правите на
висок глас забележки за маниерите и облеклото на
присъстващите.
• Като разговаряте с човек, когото не познавате
достатъчно добре, не е прилично да го докосвате, да
слагате ръка на коляното или рамото му, за да
привлечете неговото внимание. Неприлично е да се
прозявате в компания (ако не е възможно да се
сдържите, направете го незабелязано за околните).
• Би трябвало да кашляте и кихате дискретно, като
държите пред устата и носа си безупречно чиста
носна кърпичка. И само в краен случай си служете с
ръката. У нас за разлика от порядките в чужбина е
прието, когато някой кихне, да му кажат „Наздраве!",
а той да благодари.
За шегаджиите и любителите на
остроумия
• Казаната на място шега,
умело поднесеният виц,
точната, но не хаплива
забележка могат да обогатят
и украсят вашата реч, да я
направят по-ярка, поизразителна. Не бива обаче
да се увличате от подобни
похвати, иначе може да се
получи противоположен
резултат. Изтърканите от
честа употреба шеги и
вицове правят общуването
скучно и дразнят.
• Особена роля в подобни случаи играе чувството ви за такт и
мярка, както и интуицията, която ще ви помогне да оцените
характера и настроението на събеседника си. Няма ясни
правила как да си служите с шегата, затова ще споменем някои
табута:
• недопустими са лошите, обидните шеги, които унижават
достойнството не само на събеседниците, но и на други хора;
• пошло, неинтелигентно е да се шегувате с безпомощни хора, с
инвалиди или болни;
• неуместни, а при определени условия и недопустими са шегите
и вицовете, при които се употребяват нецензурни и груби изрази
и думи, осмиващи полови, национални или културни различия.
• Ако чуете неуместна шега, постарайте се да я неутрализирате,
като смените темата или в краен случай прекъснете разговора.
В случай че не успеете, опитайте да накарате човека, от чиито
уста излиза, да разбере колко зле звучат думите му. А иначе
реакцията на хубавата шега или забавния виц следва да е
еднозначна - майсторството на разказвача трябва да бъде
възнаградено с усмивка, с искрен смях.
БЕЗУПРЕЧНО ПОВЕДЕНИЕ ВКЪЩИ
Отношението към нашият дом
• Повече от половината си живот от човек прекарва в
своя дом. Доколко той (къща, апартамент, вила) ще
бъде удобен, уютен, добре подреден, зависи от
обитателите. Не, не би следвало да е крепост,
непристъпна за други хора. Но не и място за
всякакви посещения. Не случайно в последно време
приемането и ходенето на гости обикновено
предварително се уговарят. Отношението към нашия
дом ни представя пред околните по особено
изразителен начин. От него често се съди за самите
нас.
• Естествено, всичко зависи и от материалните възможности.
Нужно е да се знае, че домът ни започва от входната врата, а на
жилищата в блокове - от самия им вход (независимо от
заявеното посещение се препоръчва използването на
домофонната уредба за последно съобщаване за идването).
Вратата би следвало да носи общоприетите белези - четлив
надпис или номер. Твърде важен е звънецът (при съвместно
ползване на жилището с други семейства броят на
позвъняванията показва чии гости идват, затова такова
пояснение е необходимо). Изтривалката предпазва от внасянето
на кал, прах и други нечистотии. Входното антре е лицето на
дома - подредено, почистено, осветено.
• Домът е преди всичко за постоянните му обитатели семейството. И той трябва най-напред да отговаря на
неговите нужди. Благополучието, спокойствието и
вътрешносемейните отношения зависят не от
мебелите и другото обзавеждане (те са част от тях), а
от духа, взаимното разбиране и уважение между
членовете на семейството. Разбира се, не само ние
оформяме дома си, но и той ни формира и влияе на
настроението, здравето, характера.
ИЗГОТВИЛ: НЕНА АНДРЕЕВА