Transcript Западноевропейски регион

Западноевропейски регион
Владислав КУЛЕВ
Георги АРНАУДОВ
Ха клас
Съдържание
• 1. Географско положение, граници и големина на региона
• 2. Оценка на природната среда
– 2.1 Релеф
– 2.2 Полезни изкопаеми
– 2.3 Води
• 3. Население
4. Стопанство
–
–
–
–
4.1 Първичен сектор
4.2 Вторичен сектор
4.3 Третичен сектор
4.4 Място на региона в световното стопанство
• 5. Държави и техните столици
Географско положение, граници
и големина на региона
• Включва 24 страни, 16 от които –
членки на ЕС. Широк излаз на
Средиземно, Северно и Балтийско
море. Отворен към Атлантическия
океан – улеснен контакт с
останалите страни в цял свят, вкл.
Япония и САЩ. Голямо значение за
връзките на страните в региона имат
тунелът Ла Манш и каналът Рейн –
Майн – Дунав.
• Граници: север – Северно море;
запад – Атлантически океан; юг –
Средиземно море; изток –
Прибалтийските страни (Естония,
Литва, Латвия, Полша, Чехия,
Словакия, Унгария и Балкснките
страни без Гърция).
• Големина – прибл. 4 млн. кв. км.
Оценка на природната среда
•
Равнинен релеф със стари планини, особено на Британските острови.
•
Полезни изкопаеми:
– нефт и газ – Великобритания, Холандия и Франция;
– въглища – Рурски басейн (Германия), Уелски и Нюкясълски
(Великобритания);
– железни руди – Лотарингия (Франция) и Швеция;
– цветни метали – Германия, Франция, Испания и Италия;
– калиеви соли – Германия и Франция.
•
Води:
– реки – Рейн, Сена, Лоара, Гарона, По (Италия), Дунав;
– езера – Болсена, Тразименско езеро, Лаго ди Гарда, Лаго ди Маджоре, Лаго
ди Комо; Венерн (Швеция); най-богата на езера страна - Финландия,
неслучайно наричана “Страната на хилядите езера”.
Население
•
Население - около 400 млн. души. Една от най-гъсто населените части
на света - средно 100 души / кв. км. Най-гъсто населена е Малта (1267
души / кв. км), следвана от Холандия и Белгия (>300), а с най-малка
гъстота е Норвегия (13,6).
•
Като цяло регионът е високо урбанизиран, около 75% от населението
живее в градовете. Голям брой градски агломерации.
•
Нисък естествен прираст на населението. Естественото му движение
влияе върху възрастовата структура от стационарен тип. Най-висок във
Ирландия (14.3%), най-нисък в Германия - отрицателен, водещ до
застаряване на населението. Продължителност на живот - 75-80 г.
•
Като цяло Западна Европа се стреми да ограничи потока от имигранти
със система от мерки.
•
Преобладава индо-европейското езиково семейство. Най-многобройни
са германските (немци, англичани, холандци, шведи) и романските
народи (италианци, французи, испанци).
Стопанство
• Първичен сектор. Земеделие:
– Високопроизводително земеделие, задоволяващо
нуждите от хранителни продукти.
Животновъдството е водещо във всички страни.
Големи износители на мляко, месо, грозде и др.
Добре развито зърнопроизводство - пшеница
(40%), царевица, ечемик, овес, картофи. Водещи
технически култури - захарно цвекло (Франция,
Германия, Италия), маслини (Испания, Гърция,
Италия), слънчоглед, лен, памук.
Важно значение в южните части има лозарството.
Отглеждат се още цитрусови култури, нар, бадем.
Стопанство
• Вторичен сектор. Промишленост:
– Добре развити енергетика, металургия, текстилна промишленост. В
северните и южните части важно значение имат хидроенергийните
ресурси.
Франция е водеща в атомната енергетика.
Всестранно развито машиностроене - автомомобилостроене (Рено,
Ситроен - Франция; Фолскваген - Германия; Волво - Швеция),
корабостроене (Великобритания, Норвегия, Португалия, Франция,
Германия, Италия), самолетостроене (Франция).
Химическа промишленост - фармацевтика (Швейцария),
синтетичен каучук (Франция), бои, лакове, пластмаси (Германия),
минерални торове (Белгия), целулозно-хартиена промишленост
(Швеция, Финландия, Норвегия).
Лека промишленост - със стари традиции е текстилната
промишленост (Великобритания, Франция, Италия), рибоконсервна
промишленост (предимно в Норвегия, Исландия, Великобритания,
Испания).
Стопанство
•
Третичен сектор:
–
богат на туристически ресурси. Туризмът е основно перо на доходи за много страни
(Италия, Франция, Швейцария, Испания и др.). За развитието му допринасят високият
жизнен стандарт на населението и високото ниво на урбанизация.
–
бързо развиващо се стопанство поради добре развития транспорт (воден, въздушен,
сухоземен). Налични магистрали с Изт. Европа и Азия от международно значение.
Големи пристанища - Хавър, Марсилия (Франция), Антверпен (Белгия), Хамбург
(Германия), Лисабон (Португалия), Барселона (Испания), Генуа (Италия). Най-големи
летища - Франкфурт на Майн, Лондон, Париж. Най-дълга железопътна мрежа - Белгия.
–
особено важно значение имат добре развитите телекомуникации - бърза и качествена
информация. Стабилната финансова сфера пък позволява движението на капиталите.
•
Развитието на стопанството в Западноевропейския регион е насочено към
рационално използване на ресурсите на отделните страни за по-ефективно
производство. Голямо значение имат съвместните производства, чиито изделия
носят етикета: произведено в Европа.
•
Място в световното стопанство:
–
–
–
–
–
първо място по добив на пшеница;
водещ в атомната енергетика;
първо място по добив на стомана;
световен производител на машинно оборудване, металорежещи машини, ковашкопресово оборудване и оптика;
най-голямото пристанище в света – Ротердам.
Държави и техните столици
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Австрия – Виена
Андора – Андора ла Веля
Белгия – Брюксел
Великобритания – Лондон
Германия – Берлин
Гърция – Атина
Дания – Копенхаген
Лихтенщайн – Вадуц
Люксембург – Люксембург
Малта – Валета
Нидерландия – Амстердам
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Норвегия – Осло
Ирландия – Дъблин
Исландия – Рейкявик
Испания – Мадрид
Италия – Рим
Португалия – Лисабон
Финландия – Хелзинки
Франция – Париж
Швейцария – Берн
Швеция – Стокхолм
• Ватикан, Монако, Сан Марино (град-държави)