Transcript констатации и препоръки

Граждански мониторинг върху прилаганата
от правителството система за предоставяне
на публична информация за управлението
на средства от Европейския съюз (ИСУН)

През 2009г. пред България стои въпросът дали и доколко
страната е способна да се възползва пълноценно от членството
си в Европейския съюз?

Европейската комисия отхвърля оценките за съответствие на пет
оперативни програми - “Регионално развитие”, “Околна среда”,
“Транспорт”, “Техническа помощ”, “Административен капацитет”,
“Развитие на човешките ресурси” и “Конкурентоспособност”.

ЕК констатира, че в България липсва функционираща
информационна система за управление и контрол на изпълнението
на оперативните програми за периода 2007-2013 г.

В България трябва да работи Информационна система за
управление и наблюдение на структурните инструменти на
Европейския съюз (ИСУН) - генератор на информация, позволяващ
на българските власти и на ЕК да осъществяват мониторинг върху
управлението на европейските средства.
 ИСУН - «Информационна красавица, но този, който трябва да
се информира, не е бил там, като се е задавало това
задание.» (Симеон Дянков)
 «След приключване на одита по оценките за съответствие
усилията ще бъдат насочени към отварянето на ИСУН за
бенефициентите и широката общественост.» (Симеон Дянков)

Потърсихме отговорите на следните въпроси:
 Истина или мит е публичната роля на Информационната система за
управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския
съюз в България (ИСУН)?
 Възможно ли е и в каква степен (освен като управленски инструмент за
нуждите на държавните органи и съвети и Европейската комисия) ИСУН да
се използва ефективно и като инструмент за граждански контрол върху
процеса на разходване на европейските средства в България?

Фокусирахме изследването върху:
 Оценката на ефективността на публичния модул на ИСУН;
 Начинът, по който ИСУН комуникира с други инструменти за отчетност и
планиране на европейски средства;
 Нивото на изпълнение на публичния модул;
 Сроковете по въвеждане на отделните модули на системата.
 Етапи на изследването:
 Детайлно проучване на вече създадените модули на системата ИСУН;
 Интервюта с потребителите на ИСУН от държавната администрация;
 Проучване на нормативната рамка за създаването на ИСУН;
 Фокус-група с представители на МС, НПО и медиите за даване на
обратна връзка за това как изглежда интерфейса на публичния модул;
 Проучване на опита на водещи страни от ЕС по отношение на
предоставянето на данни чрез интернет за усвояването на
структурните фондове на ЕС;
 Даване на препоръки за подобряване на публичния модул на ИСУН;
 Изработване и публично представяне на доклад от гражданския
мониторинг.

Съдържанието на информацията;

Визуализацията на данните за изпълнените проекти;

Структурирането на данните и предоставянето на достъп до
тях – формати, стандарти, експортиране, анализ на данни
и др.

Европейската инициатива за прозрачност от 2005г. има три
основни цели:
 Повишаването на отчетността на европейските фондове;
 Укрепването на персоналния интегритет и независимост на европейските
институции;
 Налагането на стриктен контрол върху лобизма.

Минимален общ стандарт на Европейската комисия (ЕК)
относно публикуването на данни за бенефециентите на
европейските фондове – 2008г.
 Държавите членки са длъжни да публикуват годишна последваща
информация за бенефициентите по фондовете;
 ЕК подчертава, че предпочита електронното публикуване чрез
използването на национален и/или регионален уебсайт;
 Всяка държава членка може да обновява информацията, публикувана на
нейния уебсайт, толкова често, колкото сметне за необходимо.
Задължително обаче е публикуването на информация на годишна база.

Европейски преглед на прозрачността – юни 2010 г.
 Според Европейския парламент “пълното съответствие с изискванията на
ЕИП е необходимо да се гарантира чрез подходящо регулиране, по-добро
насочване, предупредителен механизъм и санкции в случаи на неспазване
като последна мярка”.

Основни изводи до юни 2010 г:
 Лесният електронен достъп до данните не води до тяхното по-лесно
разбиране от потребителя;
 Различните начини, за представяне на публичната информация не дават
възможност на потребителя да сравнява отделните данни и да си направи
заключения на ниво Европейски съюз (ЕС);
 Предоставяната информация може да стане полезна за гражданите на ЕС
само ако се подобрят съдържанието на данните и начинът на тяхното
представяне.
 Създадена е сложна система от органи, която да гарантира
законност, ефективност и ефикасност при разходването на
предоставяните от структурните фондове и Кохезионния фонд на
ЕС средства.
 Тази система, обаче е децентрализирана – липсва единен
център на административно ръководство, което поражда
необходимостта от наличието на сериозни и работещи механизми
за координация при управлението на средствата.
 Ако ИСУН съдържа точни и актуални данни, то системата ще се
превърне в основен управленски инструмент за отчетното и
контролирано разходване на европейските средства в България.
 ИСУН компенсира (макар и в ограничена степен) структурните
дефицити на вече съществуващата система за управление на
средствата от ЕС.

До въвеждането на публичния модул на ИСУН в България:
 публикуването на данни за бенефициентите се извършва във форма, която
се различава от препоръчаната от ЕК;
 почти всички оперативни програми не публикуват информация за
изплатените средства по отделните проекти;
 Не се публикува информация, касаеща реалното изпълнение на проектите
- фактическа продължителност и окончателна стойност на проектите,
постигнати и непостигнати резултати, изпълнени и неизпълнени
дейности, степен на изпълнение на заложените индикатори и др.

За пръв път, чрез публичния модул на ИСУН, обществеността може
да получи пълна обобщена информация до ниво проект, за
усвояването на средствата по седемте оперативни програми в
България;

Чрез ИСУН се предоставят публично данни относно прогнозите за
усвояването на европейските средства по години;

Публичният модул на ИСУН дава възможност да се правят
сравнения за изпълняваните проекти в шестте района за
планиране;

Има възможност за търсене на специфична информация. Формата за
разширено търсене позволява въвеждането на ключови думи номер на проекта, седалище на бенефициента, наименование на
договора и др.

ИСУН не предоставя информация за програма “Развитие на
селските райони”, за програма “Рибарство и аквакултури”, както
и за проектите по предприсъединителните инструменти на ЕС и
другите програми на ЕС.

Значителна част от данните, свързани с изпълнителите по
отделните проекти, не са попълнени.

Не се предоставят данни за конкретното изпълнение на
предвидените проектни дейности във връзка със заложените
предварително техни количествени и качествени индикатори.

В публичния модул на ИСУН не са въведени проектите, които са
били подадени, но не са били одобрени или са били одобрени, но
не са получили финансиране поради изчерпване на средствата.

В сайта няма дефиниции за значението на статусите, които
получават отделните проекти. Липсва и информация за причините,
поради които даден проект е с определен статус, например
“прекратен” или “временно спрян”;

ИСУН не предоставя информация за проектите, по които се
отчитат нередности – както от страна на бенефициентите, така и
от страна на държавата;

Публичният модул на ИСУН не дава информация за извършените
одити на европейските средства;

ИСУН не съдържа секция “Помощ”, към която да се обръщат
потребителите при необходимост.

Използваната специфична терминология в Публичния модул на ИСУН
е трудноразбираема за обикновения потребител. Липсва речник на
термините;

Публичният модул не предоставя информация за същността на
отделните оперативни програми и за механизмите, по които
работят те;

Сайтът не осъществява “обратна връзка” с потребителя;

Не се персонализират отговорните за сайта длъжностни лица.
Създателите на публичния модул остават в анонимност;

Все още предстои създаването на модул “Електронни услуги за
бенефициентите”.

Системата на ИСУН трябва да осигури:
 условия за публикуването на едно място на данни за
всички европейски инструменти;
 ясна информация за изпълнението на бюджетите по
различните оперативни програми;
 възможно най-пълна информация за изпълнителите по
съответните договори;
 да се предоставят данни както за договорената
стойност на проекта, така и информация за стойността
на съответния проект (верифицираните и действително
изплатени средства);

Системата на ИСУН трябва да осигури:
 по-разбираемото представяне на данните, чрез
аналитични текстове и въвеждане на географска (картна)
основа за представяне на информацията;
 речник на използваните термини, както и секция
“Помощ”, към която потребителите да се обръщат при
необходимост;
 информация и за неусвоените средства от ОП, както и за
тяхното допълнително преразпределение и усвояване;
 отчетност на реалните количествени и качествени
индикатори, постигнати при изпълнението на проектите;

Системата на ИСУН трябва да осигури:
 обвързаност между изпълнението на проектите и
заложените индикатори в оперативните програми;
 работеща система за обратна връзка, която да
публикува, както сигналите на потребителите за
нередности, така и предприеманите мерки при
констатиране на нередности;
 визуална идентичност – лого, шрифт, цветова схема,
както и оптимизирана форма за търсене;
 реална възможност за използването на полето «Статус
на проекта»;

Необходимо е да се създадат:
 специални улеснения за хората с увреждания - гласови
браузъри, брайлови дисплеи и др.
 реални възможности за използването на ИСУН от външни за
администрацията лица (възможност за експорт на данните в
отворени формати, двуезична версия на системата и т.н.) ;
 условия за постоянното подобряване и обновяване на дизайна и
съдържанието на сайта;
 възможности за обучение на различните заинтересовани групи
от потребителите, как да използват максимално ефективно
публичния модул на ИСУН;
 технически възможности за това данните да бъдат ползвани и
допълнително обработвани от външни за администрацията лица например от заинтересовани НПО.

ИСУН трябва да използва унифицирана система за въвеждане
на данни, която да гарантира установяването на единни
правила за всички оперативни програми, както и
регулярното въвеждане на информацията в системата.

Достоверността и актуалността на данните, представяни
през системата на ИСУН могат да се гарантират само,
когато се посочи чия е персоналната отговорност за
тяхното въвеждане и публикуване.
Антоанета Цонева
Институт за развитие на публичната среда
тел: 02/9582433; 0886815757
e-mail: [email protected]
http://iped-bg.org/bg/index.html