ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА ЗА УЧИЛИЩЕ

Download Report

Transcript ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА ЗА УЧИЛИЩЕ

АСПЕКТИ НА
ПОДГОТОВКАТА ЗА
УЧИЛИЩЕ
1. Готовността за училищно
обучение и новите
изисквания на началното
образование
2. Интелектуална готовност
(специална подготовка)
3. Готовност за социалната
роля „ученик”
4. Психологическа готовност
1.Готовността за училищно
обучение и новите изисквания
на началното образование
Детето в първи клас е поставено
в нова позиция - много отговорна
и изискваща от него:
 висока работоспособност,
устойчиво положително
отношение към обучението в
училище,
специфично критично
отношение към самия себе
си, към своята работа и
нейните резултати,
по-развити нравственоволеви качества,
по-сложни форми на
умствена, аналитикосинтетична дейност.
Обучението в училище
предполага и овладяване на
някои умения и навици за
извършване на учебни
действия. Това са така
наречените общи способи за
действие, които улесняват
детето при овладяването на
новата за него учебна
дейност.
2. Интелектуална готовност
Развитие на интелектуалните
процеси и способности –
памет, внимание, мислене,
въображение
Формирането на обобщени
способи за обследване на
предметите
Овладяваната система от
сензорните еталони
Специалната подготовка:
развитие на устната реч
(свързаната реч, обогатяване
на речта, лексика, активен
речник);
познания за природата и
обществената среда;
развитие на фонематичния
слух – правилно чуване и
звукопроизношение;
 подготовка за четене и
писане – звуци и символи
(букви);
начални математически
представи – количества,
броене, числа, форми,
величини.
3. Готовност за социалната
роля “ученик”
 Самосъзнание - да изгради
представа за себе си, да разпознава
някои свои емоционални състояния
 Самопознание – Аз-образ - да
опознае собственото си тяло, да
осъзнае потребността да се грижи за
него
 Социално поведение (идентитет и
емпатия).
4. Психологическа готовност
Социално-психологическата –
формирането на обществени
мотиви на поведение,
усвояване на правилата и
нормите на отношение към
другите хора,
Умение да установява и
подържа определени
взаимоотношения с връстниците
Мотивационната готовност
лично отношение към ученето –
мотиви, подбуди за постъпване в
училище:
- външни атрибути (чанта,
учебници, моливи, тетрадки)
- вътрешни с интелектуален
заряд – получаване на знания
 подходящи емоционални
реакции на учебните задачи
осъзнаване на социалната
значимост на постъпване в
първи клас
 развитие на представите за
съдържателната страна на
училищното обучение
осъзнаване на собственото
отношение към знанията
разбиране на изискванията
за добра дисциплина
разбиране на указанията и
препоръките за извършване
на определена дейност с цел
решаване на поставената
задача
Емоционално-волева
готовност
Произволност и управляемост
на поведението:
- умението да преодолява
посилни трудности
- навици за самостоятелност
- умение в общуването да се
насочва към определени,
съзнателно приети задачи,
норми, правила
Развитие на произволните
психически процеси:
- възприятие - възможност за
целенасочени наблюдения
на предмети и явления;
обследване на предмети
чрез сензорни еталони;
Възприемане на
съществените белези.
- внимание (произволно и
непроизволно)–
задържането му даже
тогава, когато материалът не
представлява непосредствен
интерес
- памет – запомняне на
съответните знания, способи
и правила на действие
Развитие на потребностите
- потребност от определени
социални отношения - води
до развитие на някои
социални умения и качества:
толерантност, емпатия,
сътрудничество, екипност,
- познавателна потребност:
• с теоретична насоченост самостоятелната интелектуална
задача, несвързана с игра или
практическа ситуация,
предизвиква активна
интелектуална дейност
• с практическа насоченост търси различни обходни пътища
(досещане, проба и грешка,
заучаване без разбиране)
СПЕЦИФИКА НА
ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ
ПРОЦЕС
В ПОДГОТВИТЕЛНА
ГРУПА/КЛАС
1. Равнопоставеност на
подражание и
самостоятелност в процеса
на обучение
2. Специфика на
организиране на учебния
процес в подготвителна
група
Възрастово обусловена
невъзможност да се постигне
пълноценна учебна дейност в
предучилищна възраст.
ЗАТОВА:
се формират предпоставки,
отделни компоненти, елементи
на учебната дейност
се организира нов вид дейност,
различна от игровата, която да
осигурява усвояването на
система от знания и умения.
процесът на обучение в
подготвителна група се
построява като се съобразява
със склонността на детето да
подражава и с непрекъснато
нарастващите му възможности
за самостоятелна дейност.
1. Равнопоставеност на
подражание и самостоятелност
подражанието и
самостоятелността са напълно
противоречиви и сякаш взаимно
изключващи се, но те са и
взаимно обусловени и
свързани;
само тяхното единство може да
осигури положителния
развиващ ефект на обучението
Работата по подражание
Чрез анализ на готов
продукт – нарисуван обект,
картина, апликация
Чрез показ на действие по
дадения образец от учителя
или от дете
Чрез разпределение по
групи и изпълнение на
поставената задача от поможещи деца в подгрупата.
Останалите имат
възможност да я решат чрез
подражание.
2. Организиране на учебния
процес в подготвителна група
 Да създава необходимите условия за
формиране на умствена активност
на децата и да съхрани у тях
чувството за “свобода на избора”
 В подготвителна група започва
етапът на основното учене, което
предполага нови форми за обучение,
различни от играта и
педагогическата ситуация
 Формиране на общоучебни
умения:
 умение да възприема и
разбира задачата и да се
насочва към нейното
решаване;
 умение да се ръководи от
определени правила при
решаване на задачата;
използване на знанията,
уменията и навиците в нова
познавателна ситуация –
преносимост на знанията;
 овладяване на способи за
решаване на задачата;
умения за анализ и оценка
на получения резултат.
Вниманието на детето се
насочва към:
 Крайния резултат - Какво да се
направи?
 Начините за изпълнение на задачата
– Как да се направи?(начини, способи
за действие)
 Да не действа по пътя “проба грешка”, да не търси обходни, посложни и неефективни пътища за
решаване на задачата
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ УЧИТЕЛ – ДЕТЕ
В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ
Форми за задаване на способи
за действие:
във вид на точно указание,
отнасящо се към всеки
последователен елемент на
действието;
като общо правило, което детето
трябва да спазва при
извършване на цялото действие
Диагностика на
готовността за
училище
1. Детерминанти на
готовността за училище
2. Диагностични методи и
тестове за определяне на
готовността за училище
3. Критерии и средства за
измерване
1. Детерминанти на
готовността за училище
 Качества на ума;
 Логическо мислене; комбинативност;
 Класификация и сериация на
понятия;
 Обем от знания;
 Способност да помни;
 Критично наблюдение;
 Разбиране съдържанието на речта
Интелектуална готовност
за училище
Компоненти
- обща осведоменост за
действителността;
- степен на развитие на
познавателните процеси;
- формиране на елементи на
учебна дейност
Детерминанта - овладяване
на езика и развитие на
речта
Комуникативни компетенции
1. Справяне с информация
изразена със символи –
букви, цифри и др.
2. Звуков анализ на речта:
-думи
- изречения
Детерминанта – овладяване
на математически знания
1. Критерий: знания за
посоките и границите в
пространството; за времето.
Измерване: прости задачи
за определяне на посоките,
частите на денонощието,
отворена и затворена линия;
2. Критерий: знания за анализ,
описание и групиране на обекти
по съществени признаци, знания
за множества и количествени
отношения.
Измерване: стандартизирани
задачи за определяне на:
принадлежност към групи
сечение
наредба на реални или
изобразени обекти
3. Критерий: знания за числата от
1 до 10 и цифрите им; състав на
числото; връзка между число,
мярка и измервано количество.
Измерване: прости и интегрирани
задачи за :
опериране с числата от 1 до 10 и
цифрите им;
броене в прав и обратен ред от 1
до 10; броене през едно, броене
по двойки;
4. Критерий: знае и назовава
геометричните фигури кръг,
триъгълник, квадрат,
правоъгълник; уподобява
формата на различни предмети;
Измерване: задачи за:
установяване на логически и
математически връзки, които са
в оновата на конструиране на
геометрични фигури и
предмети;
Детерминанта – готовност за
овладяване на учебната дейност
Формиране на елементи на
учебна дейност (елементарни
учебни навици)
- слуша и изпълнява указания;
- контролира своите действия;
- самооценява се;
- използва наученото в нова
ситуация (трансфер на знания и
умения)
 Използване
(ИМ):
на
математиката
Подбира необходимите и
подходящи знания и умения и
планира как да ги използва при
решаването на поставената
задача;
Използва подходящи
материали, работи внимателно и
точно;
 Преодолява трудности по найпростия и логически верен начин;
 Довършва задачата и отбелязва
резултата, ако това е необходимо;
 Комуникационни умения (КУ):
 Разбира самостоятелно прости и
по-сложни
задачи
в
познат
контекст или с подобно на вече
изученото съдържание; работи с
помощ,
когато
контекстът
е
непознат;
Описва точно работата,
която е извършил и планира
какво и как ще решава понататък;
“Записва” решението на
задачата и го обяснява устно
или по друг начин, ако е
необходимо; доказва
правотата на своите действия
Лични качества (ЛК )
Показва готовност да
започне работа по
задачата и постоянства
при решаването й, с
помощ, ако е необходимо;
Показва готовност да
опита отново, когато е
сгрешило;
Показва гъвкавост при избора
на начин за действие и
независимост в мисленето и
действията си;
Работи съвместно с другите
членове на групата като споделя
с тях своите намерения и идеи;
съобразява се стехните
забележки, ако те са уместни;
Примерни средства
Сложни задачи:
Пощальонът трябва да даде по
едно пакетче само на децата,
които носят очила, но е
затруднен. Помогни му като
напишеш кръстче + (истина),
или чертичка - (грешка), в
подходящото квадратче. Виж
примера!
• В един цирк нямали шапки за всички
клоуни и, за да не се карат,
директорът отбелязал в таблица с
буквата М клоуните, които могат да
носят шапки и с буквата Н - клоуните,
които не могат да носят шапки.
Разгледай внимателно таблицата и
нарисувай шапка на всеки клоун,
който може да я носи. Колко шапки
са имали в този цирк? А колко
клоуни?
Подреди животните по
височина като ги
номерираш. Започни с
цифрата 1 от найвисокото животно.
Посочи със стрелка кой
на кого казва: “Аз съм повисок от теб”.
І. Изследване на перцептивните
действия чрез класификация
по три основни признака
II. Умения да съотнасят
множества
а) Нарисувай горе в десния ъгъл, толкова
малки топки, че да има за всяко дете по
една
б) Нарисувай на всеки две момиченца по
една голяма топка
ТЕСТ за проверка на паметта
1. Набор от 10 думи, които нямат
връзка помежду си: кон, слон,
шум, син, ръка, сол, сапун, коте,
нос, кола.
- Сега ще видим каква памет
имаш. Аз ще прочета думи, а ти
ще повториш всички думи, които
запомниш. Ще преброим думите,
които си запомнил и ще разберем
много ли си запомнил или малко.
Слушай внимателно.
Щом спра да чета и ти дам знак
започвай да повтаряш. Думите се
четат бавно с равен и ясен глас.
Не се дават никакви други
обяснения, не се приказва нищо
на детето, за да не се отвлича
вниманието му.
След като детето повтори
запомнените думи се дава
следната инструкция:
- Браво, ти си запомнил много думи, но
това не са всички думи. Аз ще ги
прочета отново, а ти пак ще ги
повториш. Опитай се да зопомниш
тези, които не си казал.
Така се повтаря до 4 пъти, за да се
даде възможност на детето да каже
всички думи.
След 1 час се прави проверка на
отстрочената памет:
- Помниш ли, днес с теб учихме
няколко думи. Интересно ми е дали
помниш някои от тях? Кажи ги.
N
І
кон
слон
+
+
шум
+
син
+
ръка
сол
сапун
година
нос
кола
Общ
брой
+
+
6
ІІ
ІІІ
ІV
Ако се получи примерно
такъв резултат: 5 - 8 – 10- 8
(отсрочена памет), това
говори за добра механична
памет.
Показатели за добра памет:
1. Детето си спомня не по-малко от 5 думи от
първи път;
2. След 3-4 четения са заучени 9-10 думи;
3. След 1 час детето е забравило не повече от
2 думи от заучените;
4. По време на теста детето няма провали,
т.е. спомня си по-малко думи от предидущия
път (например 7-3-6-9/9).
В повечето случаи наличието на провали е
признак на преумора или някаква
разсеяност. Опитът се повтаря след 2 дни с
нови думи.
ТЕСТ
за проверка на наличието на елементи на учебна дейност
Умение да слуша и да изпълнява
указанията на възрастния
- Днес с вас ще се научим да рисуваме красиви орнаменти.
Аз ще казвам как да чертаете линията, а вие правете само това което
казвам.
Спомняте ли си коя е дясната ви ръка? Правилно, тази, с която държите
молива. Протегнете я встрани. Накъде сочи тя?
- Към вратата.
Значи, когато кажа да рисувате линията надясно, трябва да я насочите към
вратата. А къде сочи лявата ръка?
- Към прозореца.
- Правилно. Когато кажа "наляво", вие ще начертаете линията към
прозореца. Аз ще ви казвам и колко дълга да бъде линията - едно или две
квадратчета. Рисувайте само това, което аз ще ви казвам. Когато нарисувате
линията, спрете и чакайте да кажа как да начертаете следващата. Новата
линия трябва да започва оттам, откъдето е завършила предишната.
След това на децата се показва откъде трябва да започнат да чертаят
орнамент (горе вляво). Започва диктовкана тренировъчен орнамент, на който
могат да се правят поправки и доуточнения.
Диктовка:
- Едно квадратче нагоре. Едно квадратче надясно. Едно квадратче надолу.
Едно квадратче надясно. Едно нагоре и т.н. до 7-то квадратче. А сега рисувай
сам орнамента, който се получи до края на реда. (рис.1).
Диктовка за следващите орнаменти, по време на които не се доуточнява
нищо и не се подсказва:
- Две квадратчета нагоре. Едно квадратче надясно. Едно квадратче нагоре. Две
надясно. Едно надолу. Едно надясно. Две надолу. Две надясно. Две нагоре. Едно надясно.
Едно нагоре. Две надясно. Едно надолу. Едно надясно. Две надолу. По-нататък рисувай
орнамента сам.
- Две квадратчета нагоре. Две надясно. Едно надолу. Едно наляво. Едно
надолу. Едно наляво. Едно надолу. Две надясно. Продължи сам. (рис.2)
- Две квадратчета нагоре. Едно наляво. Две нагоре. Едно надясно. Едно
надолу. Две надясно. Едно надолу. Едно наляво. Две надолу. Едно надясно.
Едно нагоре. Две надясно. Едно нагоре. Едно наляво. Две нагоре. Едно
надясно. Едно надолу. Две надясно. Едно надолу. Едно наляво. Две надолу.
Продължи сам. (рис.3)
Критерии и средства за
измерване
Критерии
Използване на знанията;
Комуникационни умения;
Лични качества.
Средства
Типови задачи:
- прости
- сложни
Използване на знанията
Подбира необходимите знания и
умения и планира използването
им
Преодолява трудности по найпростия и логически верен
начин
Довършва задачата и отбелязва
резултата, ако това е
необходимо
Комуникативни умения
Разбира самостоятелно
прости и по-сложни задачи
Работи с помощ, когато
контекстът е непознат
Описва извършеното и
планира следващи действия
“Записва” решението и го
обяснява устно
Лични качества
Готовност да започне работа и
постоянство при решаването й
Готовност да опита отново,
когато е сгрешило
Гъвкавост при избор на начини
за действие и независимост в
мислене и действия
Работи съвместно и споделя
идеи
Начини за оценяване
Цифров
с ДА и НЕ или с 1 и 0 и се
изчислява оценъчен
коефициент Ко=M/N
Аналитичен
При оценка на отношението на
детето към дейността,
Развитие на интелектуални,
практически и комуникационни
умения
Личностни качества
а. Оцвети в червено фигурите,
които имат по 4 връхчета
б. Оцвети в жълто фигурите, които
нямат връхчета
в. Загради със син молив в една
група всички най-малки фигури
г. Загради със зелен молив в
една група всички фигури, които
имат по три връхчета
д. Загради с червен молив в една
група най-големите фигури
• ЛИТЕРАТУРА
1.Факирска Й. Педагогически
технологии за стимулиране на
познавателната активност на 5-7годишните. С. 2009.
• 2. Факирска Й. и колектив. Книга за
учителя на подготвителна група за
училище. С., НИО, 2001.
• 3. Факирска, Й., колектив. Пред прага
на училището – програма за
подготовка на 5-7-годишните деца за
училище. С., Труд, 2000.
Те заслужават вашето
внимание
ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА
ЗА УЧИЛИЩЕ – ПРЕХОДНО
ЗВЕНО МЕЖДУ ДЕТСКАТА
ГРАДИНА И НАЧАЛНОТО
УЧИЛИЩЕ
1. За прехода между детската
градина и началното
училище
2. Необходимост от специално
организиране на
подготвителни
групи/класове за училище
1. Преходът между детската
градина и началното училище сложен и продължителен
процес, свързан с:
нарастване на неговите
отговорности;
изменението на мястото на
детето в обществото;
необходимостта от по-голяма
самостоятелност и
независимост;
лична отговорност;
отлична подготовка и развитие
на умствените способности на
детето;
психическа готовност за
училище.
Преходът се осъществява в
няколко посоки:
Овладяване на подходящо
образователно съдържание,
което да бъде основа за
надграждане и реализиране
на съответното
образователно съдържание в
1. клас.
Промяна на формите и
методите за реализиране на
образователния процес,
които без да копират
училищните методи за
обучение се доближават до
тях и подготвят детето за
новата учебна дейност.
Промяна в режима на децата
по посока на удължаване на
времето за обучение.
Промяна на обстановката и
средата в детската
занималня, която повече да
напомня и да наподобява
тази в училище.
Промени в нагласите и
очакванията на децата и
техните родители.
Предварително запознаване
на децата с обстановката в
училище чрез реализиране
на посещения и срещи с
начални учители и с
ученици.
2. НЕОБХОДИМОСТ ОТ
СПЕЦИАЛНО ОРГАНИЗИРАНЕ
НА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА
ЗА УЧИЛИЩЕ
Подготвителната група за
училище съдейства за:
 Подготовка за овладяване
на новата учебна дейност;
Промени в психическото,
интелектуалното и
личностното развитие на 5-6годишните;
Формиране на по-голяма
самостоятелност,
независимост и лична
отговорност при достигане
на общи цели на
групата/класа;
Подготовка за овладяване на
новата учебна дейност чрез
формиране на комплекс от
психически и личностни
качества:
висока работоспособност и
концентрация на
вниманието;
устойчиво положително
отношение към обучението в
училище;
специфично критично отношение
към самия себе си, към своята
работа и нейните резултати;
по-развити нравствено-волеви
качества;
по-сложни форми на умствена,
аналитико-синтетична дейност;
целенасоченост и устойчивост на
дейността.
Овладяване на умения и
навици за извършване на
учебни действия:
общи способи за действие
владеене на достъпни за
възрастта методи на
познание
развитие и трениране на
паметта и асоциативното
запомняне
социална подготовка за
успешен преход към новата
социална роля на ученик формиране на социална
мотивация на дейността на
децата
диференциация на игровите
от учебните мотиви - смяна
на процесуалната
стимулация, специфична за
игровата дейност, с
резултативна
готовност да мислят,
преживяват, решават и
действат в условия на
проблемност - условия за
участие в самостоятелни,
индивидуални или групови
продуктивни и творчески
дейности
развиване на умение за
работа в екип - включване
в общи, съвместни
дейности, за да откриват
другите и да споделят
общи цели с тях
 да опознаят себе си изграждане на начална
представа за самия себе
си, за да ги научим да
живеят заедно.
Промени в интелектуалното
развитие:
Способност за извършване
на класификация и
сериация на определени
обекти.
Формиране на умение да
възприема, запомня и
спазва правила за действие
– т.н. елементи на учебна
дейност.
Умение да целеполага – да си
поставя цел и да работи за
нейното постигане.
Умение да работи в екип за
изпълнение на обща задача.
Умение да приема критични
оценки и да се самооценява.
Пораснали интерес и
предпочитания към буквите и
цифрите като символи и знаци
за четене, писане и смятане
Смяна на играта с ученето като
основна дейност
диференциация на игровите от
учебните мотиви
смяна на процесуалната
стимулация, специфична за
игровата дейност, с
резултативна
участие в самостоятелни,
индивидуални или групови
продуктивни и творчески
дейности
СИСТЕМА И
СЪДЪРЖАНИЕ НА
ДЕЙНОСТИТЕ В ПГУ
1. Цели на подготвителната
група за училище
2. Принципни изисквания
при подбора и
съдържанието на
дейностите
3. Организиране на
педагогическия процес изисквания
1. Главни възпитателнообразователни цели
Развиване на
познавателните структури,
усвояване на елементарни
форми на знаковото
мислене и овладяване на
умения за саморегулиране
на познавателната дейност.
Осмисляне на принципа за
съхранение и вариативност в
света чрез когнитивните
операции за класификация,
серияция, сравнение и
обобщение.
Развиване на общоучебни
умения като предпоставки за
овладяване на учебната дейност
в училище
Стимулиране на поведение и
отношения, които са полезни за
по нататъшното обучение в
училище.
Развиване на детската
индивидуалност и
самостоятелност.
Развиване на познавателните,
естетическите и
социалнонравстните
преживявания и волево
регулиране на поведението.
Овладяване на специфични
знания и умения за
художественотворческо
изразяване и изобразяване.
Създаване на отношение към
здравословен начин на живот и
развитие на двигателна
дееспособност
2. Принципи при подбора на
съдържанието
Приемственост - гарантира
непрекъснатост на
образователното съдържание от
ДГ към НУ
Достъпност - отговаря на
възможностите на децата
Научност – достоверни факти
Занимателност – интересни и
любопитни факти
3. Организиране на
педагогическия процес изисквания
Включване в различни
дейности – познавателни,
двигателни, комуникативни,
художествено-естетически,
игрови и конструктивнотехнически
Осигуряване на
познавателното развитие
чрез специално
организирано обучение
Осигуряване на
интелектуални и социални
гаранции за равни шансове
на всички деца
Детето се поставя в центъра
на дейността и се приема
такова, каквото е с неговите
познания и опит и с неговите
слабости и недостатъци
Осигурява се индивидуално
развитие на всяко дете чрез
оценка и отчитане на
постиженията и на
развитието му
ПРОЕКТИРАНЕ НА
ЦЯЛОСТНА
МЕТОДИЧЕСКА
СИСТЕМА В
ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА
1. Форми за организация на
дейностите в подготвителна
група за училище
2. Условия за реализиране на
съвместна дейност
Поради своята гранична позиция
– между детската градина и
училище, между играта и
ученето, ПГ има големи
отговорности за подготовката на
децата за училище. Необходимо
е да се използват специални
форми за организация на
педагогическия процес и на
дейностите, които да не копират
училищните форми, но и да не
повтарят тези от детската
градина.
БЛОКОВА ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
2. Условия за реализиране
на съвместна дейност
контактът между
участниците в дейността
осигурява обмен на действия
и информация
смисълът на дейността и
нейните крайни резултати да
се разбират от всички
участници
наличие на ръководител, който
организира съвместната
дейност, разпределя
задълженията в съответствие с
възможностите на участниците
възникване и проявяване в
процеса на дейността на
междуличностни отношения,
чиито характер влияе за
постигане на крайния резултат
ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ДЕЙНОСТТА НА
ДЕЦАТА
1. Подходи за организация на
възпитателно-образователния
процес
2. Организация на
педагогическата среда в ПГУ
3. Съвместна предметно
практическа дейност на
учителя с децата (партньорство)
4. Самостоятелна индивидуална
или групова дейност (СИГД)
1. Подходи за организация на
възпитателно-образователния
процес
• Личностен подход – на децата се гледа като на активни и
свободни същества, съпричастни към дейността на групата и емоционално мотивирани да участват в нея.
• Дейностен подход – учителите
въвеждат децата в дейности, които да стимулират потребности
и да развият техните способности. На детето се признава необходимостта да се движи, да се
изразява и да действа свободно.
• Програмно-целеви подход – цялостният живот, обучението и
възпитанието на детето в ПГУ се
организират по предварително
поставени цели.
• За по-добра организация възпитателно-образователният процес
в ПГУсе разделя условно на три
модула, дейностите в които се
допълват и съчетават по найдобрия за детето начин: специално организирано обучение,
съвместна предметно-практическа дейност на възрастния с
децата (партньорство) и свободна индивидуална или групова
дейност на децата.
• Системен подход –
предполага всички дейности
и всички знания да се
организират в система и в
определена
последователност. Това се
постига чрез разработването
на специална програма за
подготвителна група за
училище.
1. Организация на
педагогическата среда в ПГУ
Изграждането на подготвителната група, като нова
педагогическа среда, отговаря на потребностите от общо
развитие и специална подготовка на 6-7-годишните деца
за постъпването им в училище.
• Организацията на образователния процес в ПГУ
трябва да осигури амплификация на развитието и
емоционално благополучие на детето и в същото
време да отговаря на
изискванията на училището и родителите.
• Не трябва да се допуска тенденция към изграждане на
педагогическата среда на подготвителната група по принципа
на училищната педагогическа
среда и на учебните часове.
• Обучението и възпитанието на
децата се осъществяват чрез
форми за съвместна, колективна и индивидуална дейност.
Три функции на ПС в ПГУ:
• Възпитателната функция се
свързва с насочването на
детето към определени
социални и емоционалномотивационни умения.
• Детето се насочва към развитие
на емпатия, емоционална
устойчивост и отзивчивост,
съчувствие. Мотивите от
емоционални се ориентират към
рационални.
• Образователната функция е
свързана с овладяването на
необходимия обем от знания
и умения, които да
гарантират лесно
адаптиране на детето,
постъпвайк в първи клас и
осигуряват специалната
подготовка на детето за
училище.
• Формиращата функция е
свързана с цялостното
формиране на детската
личност, с появата и
формирането на нагласи желание да стане ученик,
умения са самоконтрол и
самооценка и за
самостоятелно решаване на
поставените учебни и
практически задачи.
• Тези функции са възможни, когато
се обръща сериозно внимание не
само на организацията на
материалната среда, но и на
взаимоотношенията учител-дете-деца
и дете-деца. Това предполага
обогатяване на формите и методите
на работа за осъществяване на
педагогическото взаимодействие дава се по-голяма самостоятелност и
инициативност на децата.
Организация на материалната
среда в ПГУ означава подбор
и наредба на :
подходяща мебелировка,
достатъчно играчки,
съвременни учебнотехнически средства,
място за: обучение, игра,
свободно избираема
дейност, хранене, съвместна
дейност с възрастни,
почивка.
Трябва да дава възможност
на всяко дете за свободна
изява и да го подготвя за
обстановката в І. Клас
Обстановката в групата трябва
да позволява да се провеждат
и разгръщат творчески и
конструктивни игри. Да има
кът за игра, играчките и
конструкторите да са на
достъпно място за всяко дете
Играчките да са механизирани
и електронни, да има
конструктори, детски компютри
и т.н.
Образните играчки (кукли, меки
плюшени животни и д-р.), с
изключение на тези за куклен
театър, не са предпочитани от
децата и постепенно трябва да
отстъпват място на другите.
Набор от кукли за куклен
театър, стативи, бои и хартия
за рисуване, материали за
апликиране и моделиране,
набор от подходящи
музикални инструменти за
самостоятелно музициране,
компютри (детски и
истински) с подходящ
софтуер.
Книжки за разглеждане,
оцветяване и други задачи,
много сметачен материал
(карти, домино, сметало и д-р.)
Организацията на средата в
ПГУ не трябва:
 да прилича на тази в
детската градина
 да копира средата в
училище
Форми на съвместна дейност
(партньорство)
четенето на книги,
 слушането на музика,
 разговори за прочетеното и
чутото,
съвместно разглеждане на
илюстрации,
рисуване, апликиране,
групови настолни
дидактични игри
компютърни игри,
труд, разходки, екскурзии,
гледане на филми или
театрални спектакли
Самостоятелна дейност
(групова или индивидуална)
игротека,
художествено ателие,
музикално ателие,
театрална работилница,
ателие за конструиране,
ателие за ръчен труд
Инициативност и активност
на децата и на възрастния
СЪВРЕМЕННИ
МЕТОДИ ЗА
ОБУЧЕНИЕ В ПГУ
1. Пасивни методи
2. Активни методи на
обучение в детската
градина
3. Интерактивни методи
Взаимоотношения детеучител при пасивни методи
Активни методи
Интерактивни методи
Плюсове и минуси на
интерактивните методи
Създават възможност на всеки
да се включва активно в
процеса на обучение и да
предлага свои решения на
поставените задачи
Позволяват на детето да чувства
своя успех, което го стимулира
за по-голяма активност и прави
учебния процес продуктивен
Всички деца имат възможност
да разберат и осъзнаят не само
своите успехи, но и своите
пропуски
Създава се атмосфера на
взаимна подкрепа и
солидарност, което улеснява не
само получаването на нови
знания, но и развива
собствената познавателна
дейност на всеки участник
Решаването на обща задача
развива кооперирането и
сътрудничеството в процеса на
познание.
Интеракцията практически
изключва доминирането на
някой от участниците в групата
или на отделно мнение над
другите.
Участниците се учат:
 да мислят критично
да решават сложни
проблеми
да изказват алтернативни
мнения
да участват в дискусии
да общуват с други хора
Интерактивните методи
създават определен
дискомфорт на
интелектуално пасивните
деца, защото ги изважда от
тяхното привично състояние
– учителят да говори, а те да
се правят, че слушат;
учителят да задава въпроси,
а те да се снишават и да се
правят, че не присъстват.
Снемат нервното напрежение,
което се създава при
изпитването, защото
изказването на мнение пред
връстници е много по-лесно.
Използването на интерактивните
методи трябва да се дозира
правилно според възрастта на
обучаваните и според етапа на
развитие на познавателната
дейност.
Въпреки че по дефиниция при
интеракцията всеки има право
да изказва своето мнение,
съществува опасност да
доминира мнението само на
един, който доминира
психологически в групата.
Ако учителят не прилага
правилно технологията на
интерактивните методи, вместо
взаимодействие и творчество в
групата може да се възцари
анархия.
Интерактивни
подходи
1. Творчески задачи
2. Работа в малки групи
3. Обучаващи игри (ролеви игри,
дидактични игри, имитации,
делови игри)
4. Социални проекти –
драматизации, песни,
приказки
5. Ситуативни методи
1. ТВОРЧЕСКИ ЗАДАЧИ в ПУВ
Задачи за:
 пресъздаване на
поведението на герои от
литературно произведение
 илюстрация на приказка
или на отделни моменти от
нея
 моделиране на предмети и
образи
• Когато е поставена на група
деца, има творчески дух - при
обсъждане на идеята, на
средствата, на начините за
постигане, има атмосфера на
откритост и търсене.
Поставената творческа задача
мотивира децата не само с
идеята, но и с възможността
сами да избират пътя и
средствата за постигането й.
• Неизвестността на отговора и
възможността да намериш свое
собствено правилно решение,
основано на своя личен опит и
на опита на своите приятели и
съиграчи, позволяват да се
създаде основа за
сътрудничество,
взаимообучение, общуване на
всички участници в
образователния процес,
включително и педагога.
Критерии за избор на творчески
задачи
да няма еднозначен отговор или
решение;
да е практическа и полезна за
децата;
да е свързана с техния живот;
да предизвиква интерес у
децата;
максимално да служи на целите
на обучение
Изисквания за преминаване от
репродуктивни към
изследователски методи
 Съобщаване на новите знания.
 Формиране на умения на
репродуктивно ниво:
 Демонстрация на дейността в
цялост и по елементи (показ
и обяснение от учителя на
операциите и действията);
Организация за изработване
на умения в опростени
условия (повторение на
операциите от децата);
Организация на самостоятелна
практика с непрекъсната
обратна връзка между детето и
учителя (упражнения с
индивидуални средства).
 Преход към търсещата
продуктивната фаза – на
децата се дава възможност
да предлагат решения и да
ги изпълняват
 Организация на проблемна
ситуация – решаване на
конкретни задачи
(имитационно моделиране)
 Задължителен анализ на
своята дейност (рефлексия)
4. Социални проекти
Използване на
драматизации на
приказки и разкази с цел
нравствено възпитание,
овладяване на
изразителна реч и
развитие на общуването
между децата
Етапи на работа
подготовка: подбор на
произведение –да е
познато, достъпно,
героите да са ярки,
костюми, разучаване на
реплики;
реализация:
разпределение на ролите;
анализ и оценка: прави
се от учителя за всяко
дете и от самите деца – за
собственото си
изпълнение и за
изпълнението на
останалите
5. СИТУАТИВНИ МЕТОДИ
дават възможност да се
извършва преход от натрупване
на знания към действие
учи участниците да анализират
информацията, да откриват
ключови проблеми и да намират
алтернативни пътища за
решение, да ги оценяват и да
избират оптимален вариант
Изисквания към
използването на ситуация
Проблемната ситуация да не
се ограничава с конкретна
тема;
При анализа на ситуацията
децата да умеят да откриват
вътрешните причини, а не
техните външни проявления;
Анализът да не приключва с
откриването на един проблемен
аспект на ситуацията, а да се
търсят и други проблеми;
Участниците да дават примери
от личния си опит, доказващи
правилността на тяхното
решение;
Подходът към работата с
практическите ситуации да бъде
системен
ИГРОВИ
ТЕХНОЛОГИИ В
ПОДГОТВИТЕЛНА
ГРУПА
1. Същност и значение на
игровите технологии за
познавателната дейност
на децата
2. Целеви ориентации
3. Организиране и
провеждане на
дидактичната игра
Що е игрова технология?
Група от методи и похвати
за организация на
педагогическия процес
под формата на различни
педагогически игри
Характеристики:
ясно поставена цел,
определени правила (в скрит
или явен вид)
колективна дейност - играта
спомага да се формира
умение за сътрудничество и
съдържателно общуване в
съвместната дейност.
 образователно съдържание
(в зависимост от вида на
играта) е ясно формулирано
или действа индиректно
съответни резултати, които
могат да бъдат обосновани,
отделени в явен вид и, които
се характеризират с
познавателната си
насоченост
1. Същност и значение на
игровите технологии за
познавателната дейност на
децата
Главна движеща сила е
активизирането и
интензифицирането на
дейността на детето
Играта е динамична,
непрекъснато изменяща се по
структура и форма дейност
Играта дава възможност на
учебната дейност да става
все по-целенасочена, да
протича все поорганизирано, или с други
думи, дава възможност
учебната дейност да се
развива като водеща,
доминираща дейност за
децата в начална училищна
възраст.
Наред с развлекателните си
функции, играта има и:
комуникативни (усвояване на
диалектиката на общуване),
 диагностични и корекционни
(използва се за диагностика
и за корекции в развитието);
развиващи функции
(осъществява се
самореализацията на
личността, защото чрез
влизането в роля детето
участва в човешката
практика и упражнява
реално поведение)
2. Целеви ориентации
Разширяване на познавателната
дейност
Развитие на елементи на учебна
дейност – общоучебни умения и
навици
Развитие на трудовите навици
Развитие на личността
В игровата технология се
включват последователно игри и
упражнения, формиращи
умението да се отделят
основните характерни признаци
на предметите, да се сравняват и
съпоставят.
Игровите технологии са
съставени от отделни игри и
елементи – ролеви, дидактични,
имитационни, драматизация,
театър.
3. Организиране и
провеждане на дидактичната
игра
три етапа: подготовка,
провеждане, анализ и
обобщение (преценка и
перспективи)
Подготовка – подбор на
темата, на образователното
съдържание, осигуряване на
игрови материали
Провеждане – разучаване,
проиграване под
ръководство на учителя,
самостоятелна игра
Анализ и обобщение на:
 познавателните действия
(как го правя);
получения резултат (какво
направих);
оценка на получения
резултат
• Дидактичната игра развива
логическото мислене като
дава възможност за
последователно изпълнение
на логическите операции
анализ, синтез, сравняване,
абстракция, обобщаване,
конкретизация и
класификация в процеса на
игровото действие.
• Същевременно това са и
познавателни операции и
владеенето им гарантира
развитие на познавателната
дейност на детето.
4. Изисквания към ДИ
При подбора:
дидактичната задача, която
съдържат, да не разрушава
игровото действие, т.е.
дидактичната игра да не се
превръща в дидактично
упражнение или беседа
да съответства на
психологическите
особености на 5-7-годишните
деца и да бъде посилна за
тях
При организирането и
провеждането:
да се спазва доброволният
характер на участие
да се създава игрова ситуация и
да се предизвиква интерес е
децата
да се създава познавателно
отношение към знанията и
уменията
да се формират умения да се
самоорганизират и да работят
самостоятелно
КОМПЮТЪРНИ
ТЕХНОЛОГИИ
1. Предимства и недостатъци на
информационните технологии
при обучението на деца
2. Компютърът – средство за
обучение и активизиране на
познавателната дейност на
децата
3. Същностни характеристики на
компютърната дидактична игра
4. Ролята на учителя
1. Предимства и недостатъци
• осигурява пряк достъп до
определена информация и
познания, които трудно биха се
постигнали по друг начин
• предлага решения на проблеми,
експериментиране без реална
опасност за живота и здравето
на детето
• Продължителното седене
пред компютъра създава
проблеми за тялото
• Възможност за
комбинирано представяне на
информация и участие на
повече анализатори
• Моделиране на сложни
математически закономерности
и правила, които са трудни за
разбиране
• Кратковременна памет и
внимание - настъпва умора от
продължително седене пред
компютъра, въпреки забавното
и интригуващо представяне на
информацията
2. Компютърът – средство за
обучение и активизиране на
познавателната дейност
Имитационна среда, която
развива:
образност, точност, свързаност
и логичност на мисленето;
взаимодействено обучение без
необходимост да се чете
висока степен на внимание,
мотивация и взаимодействие
3. Същностни характеристики
на КДИ
Програмирани игри с правила,
които имат образователно
съдържание, правила, игрово
действие.
Получаването на знания и
формирането на умения и
навици зависи от начина на
построяване на играта.
При едни игри детето търси
верния отговор като се
стреми да спазва
определено правило за
действие. Чрез постигане на
решението по пътя на
пробата и грешката у него се
развиват изследователски
рефлекси и творческите му
възможности.
При други игри, при грешен
отговор, след повторно
погрешно натискане на
съответния клавиш, компютърът
сигнализира за грешката, а
след това дава правилното
решение. Чрез този дедуктивен
подход се постига по-резултатно
взаимодействено обучение, при
което детето получава
определен обем от информация
за по-кратко време.
Игрите с тестирани отговори
могат да се използват,
когато детето притежава постабилни и трайни знания и
може да ги прилага на
практика. Те възпитават
устойчивост на замисъла,
сигурност в правилността на
взетото решение и увереност
в собствените сили.
4. Ролята на учителя
да бъде софтуерен
критик,
съветник и консултант на
родителите,
учител и партньор на
децата
и нещо повече
софтуерен критик
Да съобрази уменията на
децата с концепцията на
продукта
Съвместима ли е с хардуера
Съобразена ли е с
познанията и възможностите
на децата за работа с
компютър
Как и кога да се представи на
детето и да му се дава ли
време да я разучава или
направо да играе
Налице ли са игров замисъл
и игрови правила, които
стимулират познавателната
активност на детето
 Използвани ли са графики и
анимация за неможещите да
четат
Има ли текст и за кого е
предназначен
 Достатъчно дълги ли са
звуковият и светлинният
сигнал
Какви са художествените
качества на анимацията и
сюжета и подходящи ли са
за възрастта на децата
Консултант на родителите
да споделя с родителите
впечатления от детските
постижения или неуспехи
да премахне или да намали
евентуални страхове
да ги запознае с избора на
софтуер и да им го препоръча за
вкъщи
да предупреди за
пристрастеност
Учител и партньор
При избор на софтуер да се
съобразява с предпочитанията
на децата
Да подкрепя детската
инициатива и самостоятелност
Да използва автентичен,
лицензиран софтуер
Да подбере и подреди игрите в
система
да наблюдава работата на
децата и да развива
умението им да използват
компютъра, за да подобри
ефективността му.
Да следи как го използват.
Да знае какви нива на
играта упражняват. Дали се
придвижват напред в
овладяването им?
Във всеки един момент от
работата на децата с компютър
да има готовност да стане техен
партньор, да помогне, когато го
помолят или да коригира, когато
грешат
По време на заниманията да
бъде най-често до найнуждаещите се, да ги провокира
с въпроси,
Да ги окуражава при верен
отговор, независимо че и
компютърът го прави,
 Да ги коригира внимателно при
грешка и да стимулира тяхната
активност.
Подкрепа и поощрение за поплахите и несигурни деца.
Правилната оценка може да ги
стимулира за продължаване на
играта.
Учителят е организатор на
средата и начина за работа с
компютрите.
Той разпределя играещите
групи, мотивира се пред децата
за своя избор и следи за реда в
залата.
Осигурява занимания за онези,
които в момента не играят на
компютър, за да не пречат на
останалите
ТЕХНОЛОГИЯ НА
ГРУПОВАТА
РАБОТА
1. Групова познавателна
работа - средство за
индивидуализиране и
диференциация на учебния
процес в подготвителна
група
2. Технология на
организиране и
провеждане на групова
познавателна работа
1. СРЕДСТВО ЗА
ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ И
ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ
ПРОЦЕС
 Груповата работа дава възможност
на всяко дете да упражни своите
умения и да приложи на практика
своите знания и в същото време му
позволява да свери знанията и
действията си с тези на другите
деца.
Чрез взаимопомощ и
партньорство знаещите и
можещите подпомагат своите
партньори и същевременно се
упражняват в самостоятелност,
а децата с известни
затруднения в общуването или в
познавателната дейност
получават възможност да ги
преодолеят с помощта на своите
връстници.
Груповата работа:
 предполага задължително съвместна
дейност – решаване на обща задача
от група деца, които си разпределят
отделните операции.
 благоприятства развитието на
познавателната активност на децата
 гарантира ефективно педагогическо
общуване
 позволява да се реализира субектно
общуване между деца и възрастен
създава у детето умение да
действа в група от връстници, да
се кооперира с тях, да се
състезава и да реализира
елементи на специфична детска
субкултура, която е необходима
за благополучното му
съществуване в детското
общество
създава условия за
осъществяване на рефлексия и
взаимно обогатяване на децата
оформя определено „детско
общество”, в което всяко дете
заема своето място.
в ситуацията „дете в детското
общество” съществуват найблагоприятни условия за
взаимодействия и за
формиране и изява на
сътрудничество, съподчинение
и взаимен контрол.
детето се учи да подчинява
своите непосредствени желания
на общите цели, да оказва
помощ и да получава помощ.
детето се научава да действа в
група от връстници и да
взаимодейства с тях и да
подчинява личните си интереси
на общите, и да се съобразява с
желанията, намеренията и
действията на своите партньори.
детето се учи да преодолява
трудностите, да контролира
изпълнението на действията
(своите и на партньорите) и да
оценява резултата, което е
важна предпоставка за
подготовката му за училище.
формира се умение да
ръководят определена обща
дейност и да се подчиняват на
ръководството на своите
връстници.
2. ТЕХНОЛОГИЯ НА
ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ
Роля на учителя в два
аспекта:
Подготовка и организация на
груповата работа
Провеждане
Важни моменти при
организацията
Децата да притежават
знания и умения,
необходими за
самостоятелно изпълнение
на групово задание
Инструкциите на учителя да
са максимално ясни, точни и
конкретни
На групата да се предоставя
достатъчно време за
изпълнение на заданието,
включително и за
разискване, разпределение
на подзадачите
За групата, която се справя
със заданието по-рано от
останалите, да се предвидят
специални занимания
поощрение/оценка при
груповата работа осигуряване на групови
награди
не трябва да се поставят
„етикети” на участниците и
на групата като цяло
задания за работа и
очакваните конкретни
резултати да се обмислят за
всяка група поотделно.
 Изисквания при
провеждането:
 Заданието да се съобщи на
цялата група преди
разделянето на подгрупи.
 Да се обсъди с децата,
разбират ли поставената
задача (практическа или
познавателна).
Да се излъчи (определи) водач
(лидер) на групата.
Да се разпределят действията
(подзадачите), които всеки
участник ще извършва.
Да се изработят (или напомнят)
правила за работа в групата.
Да се разисква извършеното от
всеки и полученият резултат
като
цяло (оценка) вътре в малката
група и пред цялата група.
Да се очертаят следващи
действия (планиране).
Учителят да изпълнява своята
роля като организатор и
съизпълнител (партньор) на
съвместната дейност. Дейността
и участието му се предопределят
от етапа на работа в групата.
Етапи на работа
Начален етап - учителят
определя водача (лидер) на
групата. Обяснява същността
на задачата, правилата
(последователността) за
решаването ѝ и крайния
резултат.
Етап на самоинициатива и
самоконтрол - децата сами
избират своя лидер,
разпределят по свое
желание операциите и
действията и сами следят за
спазване на правилата
(самоконтрол)
• За консултации:
• www.dete-bg.com
• [email protected]
• GSM 0897 909 756