Transcript Présentation PowerPoint - Бизнес Информационен и

Развитие на клъстери в сферата на туризма и възможности за
партниране чрез програмите на ЕС – COSME и Horizon 2020
Възможности за партниране на клъстерите за
устойчиво развитие в туризма
Основни определения:
Клъстерът се определя като: географски свързана концентрация от
сходни, взаимообвързани или допълващи се фирми с активни
канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които
ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и
услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и
заплахи.
М. Портър – определение за индустриален клъстер.
ВИДОВЕ КЛЪСТЕРИ:
•Хоризонтален клъстер – фирмите са на еднакво ниво на
производство и маркетинг;
•Вертикален клъстер – фирмите са на последователни нива на
производство и маркетинг;
•Секторен клъстер - фирмите са от различни сектори/браншове
Клъстерът е обединение на фирми, имащи сходни интереси, с цел
осигуряване на икономически растеж и конкурентоспособност на
базата на внедряване на иновации и повишаване
производителността на труда.
Практиката показва, че при определени обстоятелства малките
фирми не са в състояние да се самофинансират, и оттук се поражда и
необходимостта от коопериране:
- кооперирано използване на техническата инфраструктура е в
основата на постигането на печалби от мащаба.
- общи пазарни стратегии.
От друга страна, в условията на пазарни отношения и сложна
конкурентна обстановка, външната среда е динамична и често
враждебна, от където произтича неопределеността й.
Ето защо, за фирмите, участието им клъстер обуславя по-високата
степен на прогнозируемост и предполага по-голяма предвидимост
по отношение на очакванията, вследствие на планирането във всяка
една насока:
- финанси,
- човешки ресурси,
- производство,
- маркетинг,
- иновации.
Съществено значение за реализирането на успешен клъстер е
ситуирането му на стратегически оптимална позиция
Опитът показва, че в много случаи близостта на участващите фирми
се оказва решаваща за успеха на клъстерните инициативи.
Благодарение на клъстерите, обменът на информация, знания и
опит е по-добър, а координацията с партньорите е на по-високо
ниво.
Важно е да се отбележи, че клъстерът не е просто обединение на
фирми, бизнес мрежи или фирмена асоциация – отворен е за
участници от повече от един сектор.
Пример – организиране на еднодневни екскурзии за групи туристи с
посещение до историческо място или религиозен обект.
• Практиката показва, че съществуването на един клъстер е
обвързано с водещата индустрия на региона, която е двигател на
регионалното икономическо развитие.
• Ясното определяне на икономическите дейности като водещи и
допълващи всъщност, внася яснота относно изпълняваните от
фирмите роли: на водещи (производства), на продукти и
доставчици.
• В резултат се постига по-голяма гъвкавост и устойчивост за
участващите фирми.
Позитиви на клъстерите:
• Потенциал за мащабни инвестиции и високотехнологични
нововъведения
• Въвеждане на ясни правила на правене на бизнес
• Извеждане на ясна визия за дългосрочно развитие
• По-точно прогнозиране и последващо планиране на бизнеса.
( Точността на прогнозиране е в основата на успешното планиране и
реализацията на бъдещите стратегии, което от своя страна води до
прецизно изпълнение на задачите )
• По-пълна реализация на продукта/услугата.
( Избягването на загуби от свръхпроизводство или незадоволяване на
потребностите, поради липса на ефективни маркетингови проучвания
и стратегии води до разкриване на възможности наличните средства
да се инвестират в правилната посока, а не да се разхищават или да
има недостиг в дадени области. )
Негативи на клъстерите:
• Верижна зависимост на участниците в клъстерите при кризи.
( Тази опасност е в по-висока степен за някои от фирмите при
вертикалните клъстери. )
• Прерастване в картели.
( При хоризонталните клъстери отношенията между фирмите е
възможно да се видоизменят в ущърб на конкурентите на пазара
при липса на ефективна държавна регулация. )
• Възникване на противоречиви положения според Закона за
защита на конкуренцията и конфликт на интереси.
Според Европейският клъстерен меморандум, клъстерите са мощен
катализатор в процеса на иновативното развитие на европейската и
национални икономики на страните –членки.
Клъстерите създават подходяща среда за иновации, възможности за
развитие на квалификацията на персонала чрез интегрирането на
учебни заведения в клъстера, а включването на изследователски
центрове или обучителни институции спомага повишаването на
иновативността и конкурентоспособността на малките фирми.
Трудности пред развитието на клъстерите в България:
• Липса на законова рамка, която да е в подкрепа на създаването и
функционирането на клъстерите. Те се регистрират най-често като
юридически лица с нестопанска цел;
• Липса на финансово обезпечение на процеса на създаване на
клъстери, при все, че външното финансиране е необходимо;
• Липса на ясна представа за същността на клъстерите – липсват
познания за клъстерите като форма на партниране между стопанските
субекти;
• Липса или ограничен обхват на публично-частните партньорства;
Създадените в отделните региони на страната клъстери са
предимно свързани с туристическата индустрия и нейното
развитие.
Добре функционират обаче, и създадените в областите на
информационните технологии, винопроизвоството, енергетиката,
обувната промишленост, произвоството на мебели,
производството на етерични масла и отглеждане на билки и пр.
Клъстери.
Трябва да се отбележи, че не всички клъстери са склонни да се
включат като членове на Асоциацията на бизнес клъстерите в
България, която заявява като своя мисия да работи в полза и
защита интересите им при условията на бизнес средата в
страната.
АСОЦИАЦИЯ НА БИЗНЕС КЛЪСТЕРИТЕ
Членове-инициатори:
1. Клъстер мехатроника и
автоматизация
2. ИКТ Клъстер
3. ИКТ Клъстер Варна
4. Български мебелен клъстер
5. Български морски клъстер
6. Клъстер в енергоизграждането
Елемон
7. Клъстер Информационни ресурси
8. Клъстер Лазери и оптика
Представителност:
Брой представени фирми: над 250
Брой заети лица: 18000 - 20000
Научно-изследователски институции, сред
които
Лаборатории и факултети на ТУ София и ТУ –
Варна,
ВВМУ – Варна, НБУ, УХТ – Пловдив, Русенски
Университет, институти на БАН и други
Неправителствени организации, сред които
Фондация Приложни изследвания и
комуникации;
ГИС – Трансферен център, САИ, БАСКОМ,
Уеб
Асоциация, Агенция за предприемачество и
иновации
- Варна, Бизнес Агенция – Варна и други
Практически съвети за партньорство:
Развитието на стопанската практика на настоящия
етап показва, че клъстерите са успешен подход за
създаване на бизнес предимства и икономически ползи
за предприятията.
Организацията на малките и средни предприятия за
съвместно сътрудничество се осъществява чрез
доброволното им волеизявление, до което са
достигнали вследствие на продължително
партньорство и успешни съвместни проекти.
В резултат, те могат да увеличават продажбите, да
реализират икономии от доставките и пр.
Отбелязва се, че: интегрирането на фирмите в обединение,
означава доверие:
Доверие в:
• качеството на предлаганите продукти и услуги;
• възможността за навременно изпълнение на договорените
условия;
• лидерските умения на ръководителите на отделните фирми;
• Общия стремеж за завладяване на нови пазари и позициониране
на конкурентоспособни продукти.
Разбира се, обединението от предприятия в клъстерна форма по
презумпция се базира на открояващи се лидерски умения, добра
организация и взаимна обвързаност между участниците.
Възможностите за партньорство и съвместни
проекти между клъстери и други организации и
институции:
Възможностите и вариантите на партньорство са различни.
Участниците в клъстера са тези, които вземат решението за
предпочитаните варианти:
•Използване на клъстера като основа за съвместни проекти за развитие
на дейността
Например, клъстерът може да формира основа за съвместно
обучение във фирмите-участници. Подобно обучение може да
подпомогне персонала на участниците, запълвайки отделни
специфични детайли в тяхната професионална подготовка.
• Подкрепа за регионалните алианси на клъстерите.
В конкретния случай се има предвид създаване на регионален
алианс за реализиране на специфична дейност, която изисква
специфични умения на специфични участници. Например, в алианса
може да се специализира звено, което да се занимава с анализ и
прогнози на пазарната конюнктура, в случай, че участващите
фирми предвиждат излизане на външен за тях пазар.
•
Създаване на междурегионални клъстерни алианси
Така например, с нарастването на опита и дейностите, изпълнявани от
клъстера, може да се премине към създаване на междурегионални алианси
сред клъстерите. И това се ефективно решение, в случай, че трябва да се
финансира изграждане на скъпи съоръжения или при необходимост от
получаване на публична подкрепа за реализиране на даден проект и пр.
• Анализът на наличните по темата материали показа, че често
неуспехите на клъстерите се дължат на липса на достатъчно
познания и опит. На следващо място стои липсата на добре
обучени кадри, както и на институционална подкрепа.
Бъдещето пред клъстерите (причнини и предпоставки за
необходимостта им):
•
Повишаване на конкурентоспособността на фирмите в съответните
сектори в България и чужбина е в основата на ръста в икономиката и
устойчиво развитие, което е от важно значение за страната ни. Така
клъстерите ще са нужни на икономиката ни, а в лицето на институциите
клъстерите следователно ще очакват партнъори.
•
Клъстерите като нещо ново и неразработено до голяма степен за
България имат своето място и развитие в икономиката ни. От нас остава
само да се възползваме от възможностите, които ни предоставят за
повишаване на конкурентоспособността ни в колкото се може повече
сектори, в които имаме ресурси и благоприятни възможности за
развитие.
При изготвянето на презентацията са ползвани материали:
Атанасова, А., 2010, Основни проблеми на клъстерното развитие в България,
Сборник научни статии „Предприемачество и клъстерно развитие“, УИ „Н.
Рилски“, Благоевград
Ринкова, Ст., 2010, Необходимост и форми на партньорство между
клъстерите и образователните институции, Сборник научни статии
„Предприемачество и клъстерно развитие“, УИ „Н. Рилски“, Благоевград
Станкова, М., 2010, Имплементиране на клъстерния подход в управлението
на туристическата дестинация, Сборник научни статии „Предприемачество и
клъстерно развитие“, УИ „Н. Рилски“, Благоевград
http://abclusters.org/
Бизнес Информационен и Консултантски Център - Сандански
Европейски Информационен и Иновационен Център – Сандански
(Enterprise Europe Network – Център Сандански)
2800 Сандански, ул.Скопие 5, П.К.50
Тел.: +359 746 30549, Тел./Факс: +359 746 32403
e-mail: [email protected]
www.bicc-sandanski.org
www.bicc-sandanski.org/enterprise-europe-network