Transcript Стъпка 1
Последователностни схеми (логически схеми с памет) 1. Последователностни схеми – основни понятия. - логически схеми с обратна връзка. x f 1 x 2 x x а f 1 2 0 0 0 1 0 0 1 1 0 1 0 0 0 1 1 0 1 0 0 1 1 0 1 1 1 1 0 0 1 1 1 1 а - обратна ръзка. - вътрешно състояние. - начин на функциониране на логическите схеми с обратни връзки. 2. Автоматни модели на последователностни схеми. - входни въздействия. X X 0 , X 1 , X 2 ,........,X N N 2n - входни променливи. x1 , x2 ,........., xn - изходни реакции. Z Z 0 , Z1 , Z 2 ,........,Z L L 2l - изходни променливи. z1 , z 2 ,........., zl - вътрешни състояния. А А0 , А1 , А2 ,........., АК К 2к - вътрешни променливи. а1 , а2 ,........., аk - функция на преходите. Аt 1 ( At , X t ) - функция на изходите. Z 1 ( A, X ) Автомат на Мили. Z 2 ( A) Автомат на Мур. S X , Z , A,, , Анач 3. Задаване на последователностни схеми. 3.1. Таблично задаване. - таблица на преходите. X0 Xi A0 Ai AK XN Aj ( Ai , X i ) Aj - таблица на изходите за автомат на Мили. X0 Xi XN A0 Ai Z j ( Ai , X i ) Zj AK - съвместена таблица на преходите и изходите за автомат на Мили. Aj Zj - белязана таблица на преходите и изходите за автомат на Мур. X0 Z0 A0 Zi Ai Z K AK Xi Aj XN 3.2. Графично задаване. Xi Z j Ai Aj Aj ( Ai , X i ) Z j ( Ai , X i ) Автомат на Мили. Xi Ai Zi Aj Zj Автомат на Мур. Aj ( Ai , X i ) Z j ( Aj ) 4. Структурни модели на последователностни схеми. 4.1. Структурен модел на последователностна схема с КЛС и обратни връзки (без блок памет). z1 x x 1 z2 2 zl КЛС x a2' n a1 a2 ak ak' a1' - функциониране на структурния модел. а) еднократни преходи. z1 x x 1 z2 zl a1' a2' 2 Xi КЛС x n ak' a1 a2 Aij ak Xi Z j Ai Xi Z j Aj б) многократни преходи. z1 x x 1 z2 Z j zl a1' a2' 2 Xi КЛС x n ak' ak a1 a2 '' iij A Xi Xi Ai Ai' Xi Ai'' Xi Aj в) многократни преходи в цикъл. z1 x x 1 z2 zl a1' a2' 2 Xi КЛС x n ak' a1 a2 ak Ai'i' A Xi Ai' Xi Ai'' Ai Xi - импулсни и потенциални сигнали. Потенциален сигнал t Импулсен сигнал min max t - влияние на състезанията в комбинационния блок. - динамични и критични динамични преходи. Xi 11 00 Динамичен преход 10 Xi Xi 11 00 Критичен динамичен преход 10 Xi 4.2. Структурен модел на последователностна схема с КЛС и блок памет. z1 x x 1 z2 2 zl КЛС x n a1 C EA a2 ak ЕА2 ЕАК q1,1q1.r q2,1q2,r q K ,1 qK ,r ЕА1 4.3. Структурен модел на последователностна схема с КЛС и двоен блок памет. z1 x x 1 z2 2 Xi КЛС x zl n ak a1 a2 ЕА1 C a1' C ' ЕА2 a2' ЕА1' ЕА2' q1,1q1.r q2,1q2,r Aij Aij ЕАК a К' ЕАК' q K ,1 qK ,r 5. Елементарни автомати (ЕА). - свойства: - две вътрешни състояния. - автомати на Мур. а а ЕА А изх а а 0 0 1 1 1 0 - пълнота на преходите. 0 1 6.1. Несинхронизирани ЕА. 6.1.1. Елементарен автомат тип “D”. Вътрешното състояние повтаря състоянието на “D” входа. а а D A D 0 1 0 0 1 1 0 1 Aс Ан D=0 D=1 0 D=1 1 D=0 00 0 1 1 0 11 D 0 1 0 1 5.1.2. Елементарен автомат тип “T”. Вътрешното състояние се променя при единица на “Т” входа. Т а а A Т Т=0 Т=1 0 Т=0 1 Т=1 0 1 0 0 1 1 1 0 Aс Ан Т 00 0 0 1 1 1 0 1 11 0 5.1.3. Елементарен автомат тип “R-S”. Установява се в състояние 1 при единица на “S” входа, нулира се при 1 на “R” входа. а а R RS A S RS H0 0H 01 0 1 10 00 01 10 11 0 0 1 0 H 1 1 1 0 H Aс Ан RS 00 0 1 1 0 11 Н0 01 10 0Н 5.1.4. Елементарен автомат тип “J-K”. Установява се в състояние единица при единица на “J” входа, нулира се при единица на “K” входа, променя състоянието си при единици на “J” и “K”. а а KJ A K J KJ H0 0H H1 0 1 1H 00 01 10 11 0 0 1 0 1 1 1 1 0 0 Aс Ан KJ 00 0 1 1 0 11 Н0 H1 1H 0Н 5.2. Синхронизирани еднотактни елементарни автомати. а а Т С а а С С =1 00 01 10 11 A а а J С K R С S D С =0 СТ а а С =0 С =1 00 01 10 11 СD A 0 0 0 0 1 0 0 0 0 1 1 1 1 1 0 1 1 1 0 1 СRS A С =0 000 001 010 011 С =1 100 101 110 111 0 0 0 0 0 0 1 0 H 1 1 1 1 1 1 1 0 H 5.3. Синхронизирани двутактни елементарни автомати (ЕА с двойна структура). а а а а S С R а а S С R S С R C C а' a' а' a' а' R' С S ' ' R' С S C' C' ' R' С S C а C a' S С R а а S С R а 5.4. Тригери в интегрално изпълнение. а а R а а D С а R J C KS Несинхронизиран S а а Синхронизирани R С S а R C а D S Синхронизирани с двойна структура и статични входове C J t K S t R t а t t 6. Синтез на последователностни схеми със синхронизирани елементарни автомати. Процедура: Стъпка 1: Кодират се входните въздействия, изходните реакции и вътрешните състояния. Стъпка 2: Построява се кодирана таблица на преходите и изходите. Стъпка 3: Прави се избор на елементарни автомати. Стъпка 4: Съставя се таблица на истинност или карта на възбудителните и изходни функции. Стъпка 5: Представят се възбудителните и изходни функции във вид съответствуващ на начина на реализирането им. Стъпка 6: Построява се логическата схема. А Х А0 А1 А2 А3 А Х А0 А1 А2 А3 X 0 X1 A a1a2 X x А1 А2 А3 А0 А3 А2 А1 А0 А0 00 А1 01 А2 10 А3 11 X0 X1 0 X 0 X1 A z1 z 2 Z0 Z0 Z0 Z3 Z 0 00 Z1 01 Z 2 10 Z 3 11 Z0 Z1 Z2 Z3 1 Пример 1 Процедура: Стъпка 1: Кодират се входните въздействия, изходните реакции и вътрешните състояния. Стъпка 2: Построява се кодирана таблица на преходите и изходите. Стъпка 3: Прави се избор на елементарни автомати. Стъпка 4: Съставя се таблица на истинност или карта на възбудителните и изходни функции. Стъпка 5: Представят се възбудителните и изходни функции във вид съответствуващ на начина на реализирането им. Стъпка 6: Построява се логическата схема. А Х А0 А1 А2 А3 А Х А0 А1 А2 А3 X 0 X1 A a1a2 X x А1 А2 А3 А0 А0 00 А1 01 А2 10 А3 11 X0 X1 0 А3 А2 А1 А0 1 x Aс Aн Z a1 a2 a1 a2 z 1 z 2 D1 D2 0 0 0 0 1 0 0 0 1 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 0 1 1 1 0 1 1 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 0 0 1 1 0 0 1 1 X 0 X1 A z1 z 2 1 0 1 1 0 0 0 1 0 Z0 Z0 Z0 Z3 Z 0 00 Z1 01 Z 2 10 Z 3 11 1 1 0 0 1 0 0 0 1 1 1 1 0 0 1 1 0 0 Z0 Z1 Z2 Z3 Пример 1 Процедура: Стъпка 1: Кодират се входните въздействия, изходните реакции и вътрешните състояния. Стъпка 2: Построява се кодирана таблица на преходите и изходите. Стъпка 3: Прави се избор на елементарни автомати. Стъпка 4: Съставя се таблица на истинност или карта на възбудителните функции. Стъпка 5: Представят се възбудителните и изходни функции във вид съответствуващ на начина на реализирането им. Стъпка 6: Построява се логическата схема. А Х А0 А1 А2 А3 А Х А0 А1 А2 А3 X 0 X1 A a1a2 X x А1 А2 А3 А0 А0 00 А1 01 А2 10 А3 11 X0 X1 0 А3 А2 А1 А0 1 x Aс Aн Z a1 a2 a1 a2 z 1 z 2 D1 D2 0 0 0 0 1 0 0 0 1 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 0 1 1 1 0 1 1 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 0 0 1 1 0 0 1 1 X 0 X1 A z1 z 2 1 0 1 1 0 0 0 1 0 Z0 Z0 Z0 Z3 Z 0 00 Z1 01 Z 2 10 Z 3 11 1 1 0 0 1 0 0 0 1 1 1 1 0 0 1 1 0 0 Z0 Z1 Z2 Z3 Пример 1 Aс Ан D 00 0 0 1 1 1 0 0 11 1 Процедура: Стъпка 1: Кодират се входните въздействия, изходните реакции и вътрешните състояния. Стъпка 2: Построява се кодирана таблица на преходите и изходите. Стъпка 3: Прави се избор на елементарни автомати. Стъпка 4: Съставя се таблица на истинност или карта на възбудителните функции. Стъпка 5: Представят се възбудителните и изходни функции във вид, съответствуващ на начина на реализирането им. Стъпка 6: Построява се логическата схема. А Х А0 А1 А2 А3 А Х А0 А1 А2 А3 X 0 X1 A a1a2 X x А1 А2 А3 А0 А0 00 А1 01 А2 10 А3 11 X0 X1 0 А3 А2 А1 А0 1 x Aс Aн Z a1 a2 a1 a2 z 1 z 2 D1 D2 0 0 0 0 1 0 0 0 1 0 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 0 1 1 1 0 1 1 0 1 1 0 0 1 1 0 0 1 0 0 1 1 0 0 1 1 X 0 X1 A z1 z 2 1 0 1 1 0 0 0 1 0 Z0 Z0 Z0 Z3 Z 0 00 Z1 01 Z 2 10 Z 3 11 1 1 0 0 1 0 0 0 1 1 1 1 0 0 1 1 0 0 Z0 Z1 Z2 Z3 x a1 1 1 1 z1 a1 a1 1 1 1 a2 a2 z2 a1 00 0 0 1 1 1 0 0 11 1 1 1 1 x Aс Ан D D1 z1 x1 a1 a1 a 2 1 z 2 a1 a 2 x1 a 2 a2 x Пример 1 x D2 D1 x a1 a1 a 2 xa1 a 2 1 1 1 1 a2 D2 a 2 Процедура: Стъпка 1: Кодират се входните въздействия, изходните реакции и вътрешните състояния. Стъпка 2: Построява се кодирана таблица на преходите и изходите. Стъпка 3: Прави се избор на елементарни автомати. Стъпка 4: Съставя се таблица на истинност или карта на възбудителните функции. Стъпка 5: Представят се възбудителните и изходни функции във вид съответствуващ на начина на реализирането им. Стъпка 6: Построява се логическата схема. Пример 1 x z1 z2 D1 D2 a2 a2 RC D S 1 С нул a1 RC a1 D S Х А X 0 X1 X 2 А a1a 2 А0 А2 А2 А0 А1 А1 А0 А2 А2 А0 А1 А1 Х А0 А1 А2 X 0 X1 X 2 А x 2 H H 1 1 H H H H H 1 1 1 1 2 10 X 0 00 X 1 01 X 2 10 Z0 Z1 Z2 заб 11 заб 11 00 01 x T2 1 x 2 T1 1 Z z1 z2 xx 00 H H 1 H H H 1 1 H H 1 a1 Пример 2 x x 2 H H 1 H H H 1 H H 1 a1 2 1 2 10 0 0 0 1 0 1 0 1 0 0 заб 11 0 0 1 0 0 0 1 0 1 0 00 0 0 1 1 0 0 1 1 H H H H H H 0 1 0 0 1 0 1 0 1 0 0 1 0 1 0 0 0 1 0 1 0 1 1 0 0 1 0 0 1 1 0 1 1 1 H H H H H H 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 1 0 0 1 1 0 1 0 1 1 1 0 1 0 0 1 0 1 1 1 x z1 1 x x a1a2 a1a2 z 1 z 2 в.ф T. T 0 0 0 0 1 0 0 0 1 0 a1 a2 Z 01 1 0 1 11 0 a2 Aс Aн X 1 Aс Ан D А0 Z 0 Z 2 Z 0 А1 Z1 Z1 Z 2 А2 Z 2 Z 0 Z1 x X x 2 a2 z2 1 H H H H H 1 H H 1 1 a1 1 0 1 1 H H H H H H 1 1 0 0 H H H H H H a2 1 1 0 1 H H H H H H 1 1 1 0 H H H H H H 1 1 1 1 H H H H H H x x 2 x T1 1 H H 1 1 H H H H H 1 1 1 a1 x 2 a2 x T2 1 H H 1 H H H 1 1 H H 1 x 2 a2 a1 x z1 1 H H 1 H H H 1 H H 1 x 2 a2 a1 z2 1 H H H H H 1 H H 1 1 a1 T1 x1 a 2 a1 T2 x1 a 2 x2 a1 x1 a1 x2 a 2 z1 x1 a 2 x1 x2 a1 x2 a1 a 2 z 2 x1 a1 x1 a 2 Пример 2 a2 T1 x1 a 2 a1 T2 x1 a 2 x2 a1 x1 a1 x2 a 2 z1 x1 a 2 x1 x2 a1 x2 a1 a 2 x x z 2 x1 a1 x1 a 2 2 1 a1 а a2 а & x x a1 a2 ПЛМ 2 1 R J C KS R J C KS 1 T1 T2 нул нул С С 1 1 z1 z2 T1 T2 z 2 z 1 Пример 2 X0 X1 А0 Z0 X1 А1 X0 01 00 0 Z1 X1 Z2 1 00 01 1 А2 1 10 Aс Ан KJ X0 10 0 x a1 00 H0 А a1a 2 А0 А1 А2 00 01 10 заб 11 Z z1 z2 Z0 Z1 Z2 00 01 0 1 H 1 X0 X1 0 1 0 1 H 1 11 0 H заб 11 z2 a2 J1 a2 K1 x J 2 xa1 Пример 3 K2 x a1 x a1 1 H H H H H a2 H H 1 1 a2 1 H 0 H a1 H H H K1 0 H J2 0 H a2 x z2 H a2 x a1 1 H a2 1 z1 x a1 H x x z1 a1 H J1 1 X 10 0 H H H H 1 H a2 K2 H z1 a1 z1 z2 z2 a2 J1 a2 x K 1 a1 J 2 xa1 aа1 K2 x aа1 R J C KS aа2 aа 2 R J C KS 1 С нул Пример 3 Z Х А X 0 X1 X 2 Z 0 А0 А2 А2 А0 Z1 А1 А1 А0 А2 Z 2 А2 А0 А1 А1 А a1a 2 z 1 z 2 a1ax 2x 0 0 0 1 1 0 1 0 0 0 0 1 0 1 0 0 0 0 1 0 1 01 0 0 10 1 0 00 0 1 1 0 xx Aс Ан RS 00 H 0 0 1 0 1 10 X 0 00 X 1 01 X 2 10 заб 11 заб 11 А0 А1 А2 00 01 X 1 2 2 x x 2 1 0 1 0 11 0H H H H H H H H 1 1 x 2 2 a2 H H H H H H 1 a1 1 H H H H H 1 H H 0 1 0 S2 1 x 2 a2 a2 a1 x R2 1 H H H 0 H H Пример 4 x a1 1 S1 1 1 H x x R1 1 H H 01 H H 1 H H H H H H 1 a1 a2 x R1 1 x 2 H H H 1 H H H H H H a1 x 1 x 2 a2 S1 1 H H H H 1 H H 0 a2 a1 x 1 2 H H H H H H 1 1 H H a1 x 1 x 2 R2 x x H H 1 H H H H H H 1 a1 2 3 4 a1 a2 5 6 7 B 1 2 8 9 10 11 12 13 14 15 C a1 R J C KS H H H 1 А 1 x S2 R2 1 H 1 H S1 R1 D a2 a2 z1 z2 R J C KS S2 a2 1 С нул Пример 4 7. Избор на елементарни автомати. - обобщена матрица на входовете. Aс Ан Т 00 0 0 1 1 1 0 1 11 0 Aс Ан 00 0 1 1 0 11 D 0 1 0 1 Aс Ан 00 0 1 1 0 11 D 0 1 0 1 Aс Ан D Т 00 0 0 1 1 1 0 е 11 е Aс Ан KJ 00 0 1 1 0 11 Aс Ан K DJ Н0 0 0 Н0 0 1 Н1 1 0 еv 11 0c H1 1H 0Н е0D е 1T e 0; v 0; c 1 D e 1; v H ; c H KJ - процедура за избор на елементарни автомати. X1 А0 X0 Z0 X1 А1 X0 01 00 0 Z1 X1 Z2 1 00 01 1 А2 1 10 X0 А a1a 2 А0 А1 А2 00 01 10 заб 11 Z z1 z2 Z0 Z1 Z2 00 01 10 0 X x X0 X1 0 заб 11 H H е1 a2 x a1 DT2 H H 1 е2 е2 a2 е1 1 T ; T1 x a 2 e2 1 T ; T2 xa1 xa2 DT1 1 00 0 0 1 1 1 0 е 11 е 10 x a1 е1 Aс Ан DТ 1 0 x a1 1 x z1 H H a2 1 a1 z2 H H 1 1 a2 8. Kодиране на последователностни схеми със синхронизирани елементарни автомати. - избиране на брой на двоични променливи “n” за кодиране на “N” на брой двоичните величини. log2 N n N - избор на съответствие между код и кодирана величина. 2n! V n (2 N )! V 2n! (2 n N )! Ако входните въздействия и изходните реакции са кодирани и при използване на елементарни автомати тип D, могат да се приложат следните правила за достигане на добро кодиране. Правило 1: Състоянията, от които има преходи при едно и също входно въздействие в едно и също ново състояние, трябва да се кодират с набори,които могат да се слепят. Правило 2: Състоянията в които има преходи от едно и също старо състояние за слепващи се набори на входните въздействия трябва да се кодират със слепващи се набори. x x 01 10 11 А 1 А1 А2 А3 А4 А5 А6 Образуване на групи от състояния в съответствие с правило 1. 2 А5 А1 А5 А1 А4 А1 А2 А3 А1 А2 А6 А4 А6 А1 А2 А3 А1 А2 01 ( А2 , А4 , А6 ) ( А1 , А3 ) 10 ( А1 , А4 ) 11 ( А2 , А5 )( А3 , А6 ) Образуване на групи от състояния в съответствие с правило 2. 01 11 ( А5 , А6 ) ( А2 , А5 ) ( А1 , A3 )( A1 , A4 )( A1 , A2 ) 10 11 ( A2 , A6 )( A1 , A3 )(A1 , A2 )( A2 , A3 )( A1 , A6 )( A2 , A4 ) a1 a2 a3 А1 0 А2 0 А3 0 А4 0 А5 1 А6 1 0 0 1 1 0 1 1 0 1 1 0 1 01, 10, 11,00 ( A2 , A5 , A6 )( A1 , A3 )( A1 , A2 , A5 )( A1 , A2 , A3 )( A1 , A4 , A6 )( A1 , A2 , A4 ) 9. Анализ на последователностни схеми със синхронизирани елементарни автомати. 9.1. Статичен анализ. Процедура: Стъпка 1. Записват се изразите за възбудителните и изходни функции, като се използва логическата схема. Стъпка 2. Съставят се таблици на истинност или карти на възбудителните и изходни функции. Стъпка 3. Съставят се кодирани таблици на преходите и изходите или кодиран граф. Стъпка 4. Определят се работните и забранени входни въздействия, вътрешни състояния и изходни реакции. Стъпка 5. Съставят се таблици на преходите и изходите или граф на последователностната схема. z1 z2 z3 R1 S 3 x S1 R1 xa1 R2 S1 x a1 .a 2 .a3 S2 R2 x.a 2 a3 R3 a1 a1 RR SS J CK 1 С нул a2 a2 RR SS J CK a3 a3 RR SS J CK S 2 xa3 R3 xa2 S 3 xa1 9. Анализ на последователностни схеми със синхронизирани елементарни автомати. 9.1. Статичен анализ. Процедура: Стъпка 1. Записват се изразите за възбудителните и изходни функции, като се използва логическата схема. Стъпка 2. Съставят се таблици на истинност или карти на възбудителните и изходни функции. Стъпка 3. Съставят се кодирани таблици на преходите и изходите или кодиран граф. Стъпка 4. Определят се работните и забранени входни въздействия, вътрешни състояния и изходни реакции. Стъпка 5. Съставят се таблици на преходите и изходите или граф на последователностната схема. R1 xa1 S 2 xa3 S1 x a1 .a 2 .a3 R3 xa2 R2 x.a 2 a3 S 3 xa1 x a 1 x R1 1 1 1 1 S1 a 1 a3 a3 1 x a2 1 a x R2 a 1 1 a3 a2 1 1 1 1 S2 a3 1 x a 1 a2 x R3 1 1 1 1 a2 a 1 a3 a2 S3 1 1 1 1 a2 a3 9. Анализ на последователностни схеми със синхронизирани елементарни автомати. 9.1. Статичен анализ. Процедура: Стъпка 1. Записват се изразите за възбудителните и изходни функции, като се използва логическата схема. Стъпка 2. Съставят се таблици на истинност или карти на възбудителните и изходни функции. Стъпка 3. Съставят се кодирани таблици на преходите и изходите или кодиран граф. Стъпка 4. Определят се работните и забранени входни въздействия, вътрешни състояния и изходни реакции. Стъпка 5. Съставят се таблици на преходите и изходите или граф на последователностната схема. R1 xa1 S 2 xa3 S1 x a1 .a 2 .a3 R3 xa2 R2 x.a 2 a3 S 3 xa1 x a 1 x R1 1 1 1 1 RS A x 1 a a3 a3 a 1 x R2 a a2 0 1 0 H 1 1 1 0 H 0 1 0 1 010 0 000 011 a2 a 1 a3 1 1 1 1 1 S2 a3 a2 S3 1 1 1 1 a2 1 111 a3 1 1 001 110 0 x R3 a2 0 0 1 1 1 1 1 11 1 a3 x 10 a 1 1 01 S1 1 a2 00 100 101 1 0 0 1 0 9. Анализ на последователностни схеми със синхронизирани елементарни автомати. 9.1. Статичен анализ. Процедура: Стъпка 1. Записват се изразите за възбудителните и изходни функции, като се използва логическата схема. Стъпка 2. Съставят се таблици на истинност или карти на възбудителните и изходни функции. Стъпка 3. Съставят се кодирани таблици на преходите и изходите или кодиран граф. Стъпка 4. Определят се работните и забранени входни въздействия, вътрешни състояния и изходни реакции. Стъпка 5. Съставят се таблици на преходите и изходите или граф на последователностната схема. R1 xa1 S 2 xa3 S1 x a1 .a 2 .a3 R3 xa2 R2 x.a 2 a3 S 3 xa1 x a 1 x R1 1 1 1 1 RS A x 1 a a3 a3 a 1 x R2 a a2 0 1 0 H 1 1 1 0 H 0 1 0 1 010 0 000 011 a2 a 1 a3 1 1 1 1 1 S2 a3 a2 S3 1 1 1 1 a2 1 111 a3 1 1 001 110 0 x R3 a2 0 0 1 1 1 1 1 11 1 a3 x 10 a 1 1 01 S1 1 a2 00 100 101 1 0 0 1 0 9. Анализ на последователностни схеми със синхронизирани елементарни автомати. 9.1. Статичен анализ. Процедура: Стъпка 1. Записват се изразите за възбудителните и изходни функции, като се използва логическата схема. Стъпка 2. Съставят се таблици на истинност или карти на възбудителните и изходни функции. Стъпка 3. Съставят се кодирани таблици на преходите и изходите или кодиран граф. Стъпка 4. Определят се работните и забранени входни въздействия, вътрешни състояния и изходни реакции. Стъпка 5. Съставят се таблици на преходите и изходите или граф на последователностната схема. R1 xa1 S 2 xa3 S1 x a1 .a 2 .a3 R3 xa2 R2 x.a 2 a3 S 3 xa1 x a 1 x R1 1 1 1 1 RS A x 1 a 10 11 0 0 1 0 H 1 1 1 0 H 0 1 0 011 a3 a3 x R2 a a2 1 a 1 a2 x R3 001 S2 110 100 101 1 a3 a2 a 1 a3 X0 S3 a2 0 1 0 0 a2 1 1 1 1 1 1 0 0 1 1 1 1 1 111 1 1 1 1 1 0 1 a3 x 1 010 000 a 1 1 01 S1 1 a2 00 X0 X1 А0 a3 А2 X0 А3 X1 X1 А4 X0 X1 X1 А1 X0 9.2. Динамичен анализ. - състезания на сигналите. - динамични и критични динамични преходи. 10. Управляващи автомати (микропрограмни автомати). 10.1. Управляващ и операционен автомат. Операция Условия Данни (операнди) ОА УА Управляващи сигнали (микрооперации) Данни (резултати) 10.2. Особености на управляващите автомати. - входни въздействия (условия). - изходни реакции (управляващи сигнали или микрооперации). - вътрешни състояния. 10.3. Задаване на управляващи автомати. - блок схема на алгоритъма. - таблица на преходите и изходите. Операция Условия Данни (операнди) ОА УА Управляващи сигнали (микрооперации) Данни (резултати) 10.2. Особености на управляващите автомати. - входни въздействия (условия). - изходни реакции (управляващи сигнали или микрооперации). - вътрешни състояния. 10.3. Задаване на управляващи автомати. - блок схема на алгоритъма. - таблица на преходите и изходите. начало x 1 0 1 y y 1 2 y y y 3 2 0 4 x 2 1 y y 5 6 x 3 0 1 y 8 x 4 0 1 y y 5 6 край y 7 10.2. Особености на управляващите автомати. - входни въздействия (условия). - изходни реакции (управляващи сигнали или микрооперации). - вътрешни състояния. 10.3. Задаване на управляващи автомати. - блок схема на алгоритъма. - таблица на преходите и изходите. начало x 1 0 1 y y 1 3 № ред А1 2 y y y 2 А0 1 2 4 А2 0 3 x 2 4 1 y y 5 А3 6 5 6 x 3 0 y 7 1 y 8 А0 А1 А0 А1 А2 А2 А3 А0 А3 А4 Условие А4 4 1 8 9 y y 5 6 А0 край Микрооп. y y2 x x 1 1 1 y y y 3 2 x y y x y 5 2 2 x y 3 А0 x3 x А0 x3 x4 А4 А0 4 x 0 7 Aс Aн 6 8 7 y 8 y y 6 y y 6 5 5 4 10.2. Особености на управляващите автомати. - входни въздействия (условия). - изходни реакции (управляващи сигнали или микрооперации). - вътрешни състояния. 10.3. Задаване на управляващи автомати. - блок схема на алгоритъма. - таблица на преходите и изходите. 10.4. Синтез на управляващи автомати. № ред Aс Aн А0 А1 А0 1 2 3 4 5 6 7 А1 А2 А2 А3 А0 А3 А4 Условие y y2 x x 1 1 9 Произв. а1 a2 a3 001 № произв. x1 a1 .a2 .a3 p1 000 x1 .a1 .a2 .a3 p2 010 a1.a2 .a3 p3 011 x2 .a1.a2 .a3 p4 000 x2 .a1.a2 .a3 p5 100 x3 .a1 .a2 .a3 p6 000 x3 .x4 .a1.a2 .a3 p7 000 x3 x4 a1 .a2 .a3 p8 000 a1 a2 .a3 p9 1 y y y 3 2 x y y x y 5 2 2 x y 3 А0 x3 x А0 x3 x4 А4 А0 4 8 Микрооп. 6 8 7 y 8 y y 6 y y 6 5 5 4 D1 p6 y1 p1 D2 p 3 p 4 y 2 p1 p3 D3 p1 p 4 y 3 y 4 p3 Aн y5 y6 p4 p8 p9 y 7 p6 y8 p 7 p5 10.5. Матрична реализация на управляващ автомат. а3 а2 а1 x x x x 1 2 3 4 а1 а1 а 2 R C D1 S D3 D2 D1 y y y y y y y y 1 2 3 4 5 6 7 8 нул C 1 а 2 а3 R C D2 S а3 R C D3 S 10.6. Замяна на входните променливи. xx 1 x 2 n а1 а2 КЛС q1 qr 1 2 & l аk Процедура: Стъпка 1: Образуват се подмножества от променливи, съответстващи на всяко вътрешно състояние. Стъпка 2: Определя се броя на променливите q с които заменяме променливите x . Стъпка 3: Съставя се таблица на съответствие между променливи q , вътрешни състояния и променливи x . Стъпка 4: Съставят се функциите за q като функция на А и x . Стъпка 5: Минимизират се тези функции. r № ред 1 2 3 4 5 6 7 Aс Aн А0 А1 А0 А1 А2 А2 А3 А0 А3 А4 Условие y y2 x x 1 1 1 y y y 9 3 2 x y y x y 5 2 2 x y 3 А0 x3 x А0 x3 x4 А4 А0 4 8 Микрооп. 6 8 8 y y 5 6 y y 5 X A0 x1 X A1 X A2 x2 X A3 x3 , x4 X A4 7 y 4 6 Процедура: Стъпка 1: Образуват се подмножества от променливи, съответстващи на всяко вътрешно състояние. Стъпка 2: Определя се броя на променливите q с които заменяме променливите x . Стъпка 3: Съставя се таблица на съответствие между променливи q , вътрешни състояния и променливи x . Стъпка 4: Съставят се функциите за q като функция на А и x . Стъпка 5: Минимизират се тези функции. r № ред 1 2 3 4 5 6 7 Aс Aн А0 А1 А0 А1 А2 А2 А3 А0 А3 А4 Условие y y2 x x 1 1 1 y y y 9 3 2 x y y x y 5 2 2 x y 3 А0 x3 x А0 x3 x4 А4 А0 4 8 Микрооп. 6 8 5 6 y y 5 X A2 x2 X A4 8 y y X A1 X A3 x3 , x4 7 y 4 X A0 x1 6 q1 А0 x1 А1 А2 x2 А3 x А4 - 3 q2 - x 4 - Процедура: Стъпка 1: Образуват се подмножества от променливи, съответстващи на всяко вътрешно състояние. Стъпка 2: Определя се броя на променливите q с които заменяме променливите x . Стъпка 3: Съставя се таблица на съответствие между променливи q , вътрешни състояния и променливи x . Стъпка 4: Съставят се функциите за q като функция на А и x . Стъпка 5: Минимизират се тези функции. r № ред 1 2 3 4 5 6 7 Aс Aн А0 А1 А0 А1 А2 А2 А3 А0 А3 А4 Условие y y2 x x 1 1 1 y y y 9 3 2 x y y x y 5 2 2 x y 3 А0 x3 x А0 x3 x4 А4 А0 4 8 Микрооп. 6 8 q1 А0 x1 А1 А2 x2 А3 x А4 - 3 6 y y 5 X A2 x2 X A4 8 y y X A1 X A3 x3 , x4 7 y 5 4 X A0 x1 6 q1 x1 A0 A1 A4 x2 A2 A1 A4 x3 A3 A1 A4 x1 a2 x2 a2 a3 x3 a3 q2 x4 A0 A1 A2 A3 A4 x4 q2 - - x 4 - - замяна с една променлива r 1 Аi Аi x x i i Аi x x j Аj ' j Аj x x 1 n аk а1 Мултиплексор q 1 & а1 1 аk Блок памет Dk l y 1 y m D1 10.6. Декомпозиция на матриците. а1 а2 x 1 x аk n 1 2 & l 1 yy 1 2 y m D1 D2 Dk 1 , 2 ,.......,l Множество от редове на таблицата X h Множество от входни променливи от ред Y h Множество от изходни променливи от ред h h Строи се граф с толкова върха, колкото са редовете в таблицата на преходите и изходите на управляващия автомат. Върховете i и j са свързани, ако: X X Y Y i j i j Определят се несвързани помежду си подграфи. Броят им определя броя на матриците, на които се декомпозира изходната матрица. Съответствуващите на всеки подграф множества от входни променливи, изходни променливи и редове от изходната матрица (върхове в подграфите), определя входовете, изходите и редовете на подматриците, на които се декомпозира изходната матрица. №ред Ац 1 А1 Ан А3 условия микрооп . x y7 А1 А3 А6 x - 1 x y10 y11 y10 y11 5 А8 x7 .x8 - 6 А2 А1 x7 .x8 8 А3 x1 .x3 9 А7 А4 x1 .x2 2 3 А2 4 А3 7 А4 10 11 А5 12 13 14 А5 15 16 17 18 19 А7 А8 1 1 7 x1 .x3 y2 y5 y10 y3 y 4 y1 y3 y 4 y3 y 4 А4 А5 А8 А2 x4 .x6 А3 А8 x5 .x7 x5 .x7 y1 y 6 y13 y 6 y13 y 6 y8 y10 y11 y12 y10 y11 А5 1 y1 А8 А5 x x x1 .x2 x4 .x6 x 4 x 5 6 6 - y 9 y14 X 1 x1 X 2 x1 X 3 X 4 x7 X 5 x7 x8 X 6 x7 x8 X 7 x1 x3 X 8 x1 x3 X 9 x1 x2 X 10 x1 x2 X 11 x4 x6 X 12 x4 x6 X 13 x4 x6 X 14 x4 X 15 x5 x7 X 16 x5 x7 X 17 X 18 x6 X 19 x6 Y 1 y7 Y 2 Y 3 y10 y11 Y 4 y10 y11 Y 5 Y 6 y2 y5 y10 Y 7 y3 y4 Y 8 y1 y3 y4 Y 9 y3 y4 Y 10 y1 Y 11 y6 y13 Y 12 y6 y13 Y 13 y6 y8 Y 14 y10 y11 Y 15 y12 Y 16 y10 y11 Y 17 y1 Y 18 Y 19 y9 y14 X 1 x1 X 2 x1 X 3 X 4 x7 X 5 x7 x8 X 6 x7 x8 X 7 x1 x3 X 8 x1 x3 X 9 x1 x2 X 10 x1 x2 X 11 x4 x6 X 12 x4 x6 X 13 x4 x6 X 14 x4 X 15 x5 x7 X 16 x5 x7 X 17 X 18 x6 X 19 x6 Y 1 y7 G1 Y 2 Y 3 y10 y11 10 Y 4 y10 y11 Y 5 Y 6 y2 y5 y10 Y 7 y3 y4 Y 8 y1 y3 y4 G2 Y 9 y3 y4 Y 10 y1 6 Y 11 y6 y13 Y 12 y6 y13 Y 13 y6 y8 Y 14 y10 y11 Y 15 y12 Y 16 y10 y11 Y 17 y1 Y 18 Y 19 y9 y14 G3 2 1 X G1 x1 , x2 , x3 7 Y G1 y1 , y3 , y4 , y7 8 17 9 4 15 3 X G2 x5 , x7 , x8 Y G2 y2 , y5 , y10 , y11 , y12 14 5 16 11 18 X G3 x4 , x6 Y G3 y6 , y8 , y9 , y13 , y14 13 12 19 а3 а2 а1 x1 x2 x3 & 1 2 7 8 9 10 17 x5 x7 x8 & y1 y3 y 4 y7 3 4 5 6 14 15 16 x 4 x6 & 1 1 R C D1 S а3 а 2 а3 а1 а 2 а1 R C D2 S R C D3 S y 2 y5 y10 y11 y12 11 12 13 18 19 1 нул y6 y8 y9 y13 y14 1 C D1 D2 D3 10.7. Декомпозиция на управляващия автомат. X Z 1x 1 S1 Y1 Z 1y Z x2 X2 S2 Y2 X Z y2 Z xM M SM YM Z yM критерии за избор на разделянето на вътрешните състояния на групи: - входните променливи за компонентните автомати да образуват непресичащи се подмножества. - изходните променливи за компонентните автомати да образуват непресичащи се подмножества. Процедура за разделяне на вътрешните състояния на групи: Стъпка 1: Определят се подмножества от входни променливи X Ai съответствуващи на всяко вътрешно състояние. Стъпка 2: Определят се подмножества от изходни променливи Y Ai съответствуващи на всяко вътрешно състояние. Стъпка 3: Строи се граф с върхове – вътрешни състояния и дъга между два върха, ако е изпълнено: - X A X A Y A Y A i j i j Стъпка 4: Определят се несвързани помежду си подграфи. Стъпка 5: Определят се подмножествата от входни променливи, изходни променливи и вътрешни състояния, които съответстват на определените подграфи. №ред Ац 1 А1 Ан А3 условия микрооп . x y7 А1 А3 А6 x - 1 x y10 y11 y10 y11 5 А8 x7 .x8 - 6 А2 А1 x7 .x8 8 А3 x1 .x3 9 А7 А4 x1 .x2 2 3 А2 4 А3 7 А4 10 11 А5 12 13 14 А6 15 16 17 18 19 А7 А8 1 1 7 x1 .x3 y2 y5 y10 y3 y 4 y1 y3 y 4 y3 y 4 А4 А5 А8 А2 x4 .x6 А3 А8 x5 .x7 x5 .x7 y1 y 6 y13 y 6 y13 y 6 y8 y10 y11 y12 y10 y11 А5 1 y1 А8 А5 x x x1 .x2 x4 .x6 x 4 x 5 6 6 - y 9 y14 X A1 x1 X A2 X A3 x7 , x8 X A4 x1 , x2 , x3 X A5 x4 , x6 X A6 x5 , x7 X A7 X A8 x6 A1 S A4 Y A4 y1 , y3 , y4 Y A5 y6 , y8 , y13 Y A6 y10 , y11 , y12 Y A7 y1 Y A8 y9 , y14 A3 A2 S2 1 A7 S3 Y A1 y7 Y A2 y10 , y11 Y A3 y10 , y11 A6 A5 A8 Процедура за декомпозиция на управляваш автомат: Стъпка 1: Образуват се множествата входни променливи за компонентните автомати: Xm X Ai ; X m X m Z xm Ai Am Стъпка 2: Образуват се множествата входни променливи за компонентните автомати: Ym Y Ai ; Ai Am Y m Y m Z ym Стъпка 3: Образуват се множествата вътрешни състояния за компонентните автомати: B A m m b m X 1 X A1 X A X A x , x X 2 X A2 X A X A x X 3 X A5 X A x 4 7 3 8 6 4 , x6 1 5 2 , x3 , x 7 , x8 Процедура за декомпозиция на управляваш автомат: Стъпка 1: Образуват се множествата входни променливи за компонентните автомати: Xm X Ai ; X m X m Z xm Ai Am Стъпка 2: Образуват се множествата изходни променливи за компонентните автомати: Ym Y Ai ; Ai Am Y m Y m Z ym Стъпка 3: Образуват се множествата вътрешни състояния за компонентните автомати: B A m m b m X 1 X A1 X A X A x , x X 2 X A2 X A X A x X 3 X A5 X A x 4 7 3 1 6 8 4 Y A Y A y , y , y Y 2 Y A2 Y A Y A y Y 3 Y A5 Y A y 7 3 8 6 6 , x3 , x 7 , x8 , x6 Y 1 Y A1 4 5 2 1 2 3 4 , y7 , y 5 , y10 , y11 , y12 , y8 , y 9 , y13 , y14 Процедура за декомпозиция на управляваш автомат: Стъпка 1: Образуват се множествата входни променливи за компонентните автомати: Xm X Ai ; X m X m Z xm Ai Am Стъпка 2: Образуват се множествата входни променливи за компонентните автомати: Ym Y Ai ; Ai Am Y m Y m Z ym Стъпка 3: Образуват се множествата вътрешни състояния за компонентните автомати: B A m m b m X 1 X A1 X A X A x , x X 2 X A2 X A X A x X 3 X A5 X A x 4 7 3 1 6 8 4 Y A Y A y , y , y Y 2 Y A2 Y A Y A y Y 3 Y A5 Y A y 7 3 A1 A1 , A4 , A7 8 A A2 , A3 , A6 2 A 3 A5 , A8 6 6 , x3 , x 7 , x8 , x6 Y 1 Y A1 4 5 2 1 2 3 4 , y7 , y 5 , y10 , y11 , y12 , y8 , y 9 , y13 , y14 B 1 A1 , A4 , A7 , b1 B 2 A2 , A3 , A6 , b2 B 3 A5 , A8 , b3 m Стъпка 4: Определяне наm Z xm , Z ym и функциите на преходите и изходите . Ако в S има преход от Аi в Аj : Ai , X h A j Нека Аi и Тогава: Аj Ai , X h Yt принадлежат на Sm : m Ai , X h Ai , X h A j m Ai , X h Ai , X h Yt Нека Аi и Тогава: Аj принадлежат съответно на Ai , X h bm m Ai , X h Yt z j m Smи S p p b p , z j Ai , X h A j p b p , z j Y0 №ред Ац 1 А1 Ан А3 условия микрооп . x h Ас y7 Ан А1 А3 А6 x 1 - А1 b1 1 x y10 y11 y10 y11 5 А8 x7 .x8 - 6 А2 А1 x7 .x8 8 А3 x1 .x3 9 А7 x1 .x2 10 А4 x1 .x2 А4 А5 А8 А2 x4 .x6 А3 А8 x5 .x7 x5 .x7 y1 y 6 y13 y 6 y13 y 6 y8 y10 y11 y12 y10 y11 А5 1 y1 А8 А5 x x 2 3 А2 4 А3 7 11 А4 А5 12 13 14 А6 15 16 17 18 19 А7 А8 1 1 7 x1 .x3 x4 .x6 x 4 x 5 6 6 y2 y5 y10 y3 y 4 y1 y3 y 4 y3 y 4 - y 9 y14 А1 2 Xh x 1 Yt y 7 z3 А1 x x1 .x3 8 b1 x1 .x3 9 А7 x1 .x2 y3 y 4 10 А4 x1 .x2 y1 А7 b1 1 y1 b1 А4 z4 7 17 А4 1 S 1 y3 y 4 y1 y3 y 4 z3 z5 №ред Ац 1 А1 Ан А3 условия микрооп . x h Ас y7 Ан Xh Yt А1 А3 А6 x 3 А2 A3 1 - y10 y11 1 4 А3 А6 y10 y11 x y10 y11 y10 y11 5 А8 x7 .x8 - 6 А2 А1 x7 .x8 8 А3 x1 .x3 9 А7 x1 .x2 10 А4 x1 .x2 А4 А5 А8 А2 x4 .x6 А3 А8 x5 .x7 x5 .x7 y1 y 6 y13 y 6 y13 y 6 y8 y10 y11 y12 y10 y11 А5 1 y1 А8 А5 x x 2 3 А2 4 А3 7 11 А4 А5 12 13 14 А6 15 16 17 18 19 А7 А8 1 1 7 x1 .x3 x4 .x6 x 4 x 5 6 6 y2 y5 y10 y3 y 4 y1 y3 y 4 y3 y 4 - y 9 y14 5 b2 x7 x7 .x8 6 А2 x7 .x8 А2 x5 y10 y11 15 А3 x5 .x7 y12 16 b2 x5 .x7 А3 z3 14 А6 b2 S 2 z8 y2 y5 y10 y10 y11 z8 №ред Ац 1 А1 Ан А3 условия микрооп . x h Ас y7 Ан Xh А1 А3 А6 - А5 b3 x4 .x6 x 11 1 12 A5 x4 .x6 x y10 y11 y10 y11 13 А8 x 5 А8 x7 .x8 - А8 6 А2 А1 x7 .x8 А5 x x x1 .x3 z8 - 8 А3 А8 9 А7 x1 .x2 А5 z5 - 10 А4 x1 .x2 А4 А5 А8 А2 x4 .x6 А3 А8 x5 .x7 x5 .x7 y1 y 6 y13 y 6 y13 y 6 y8 y10 y11 y12 y10 y11 А5 1 y1 А8 А5 x x 2 3 А2 4 А3 7 11 А4 А5 12 13 14 А6 15 16 17 18 19 А7 А8 1 1 7 x1 .x3 x4 .x6 x 4 x 5 6 6 y2 y5 y10 y3 y 4 y1 y3 y 4 y3 y 4 - y 9 y14 18 А8 19 b3 4 6 S 3 6 Yt y 6 y13 z 4 y 6 y13 y 6 y8 - y 9 y14 S1 x x x 1 2 3 5 7 8 S2 & & 1 x x x ПЛМ1 1 4 6 & ПЛМ2 1 ПЛМ3 z8 z3 z5 y1 y3 y 4 y7 S3 x x y 2 y5 y10 y11 y12 z4 y6 y8 y9 y13 y14 11. Стандартни възли – последователностни схеми. 11.1. Броячи. 11.1.1. Функция – Вътрешното състояние съответства на броя на подадените входни въздействия. 11.1.2. Характеристики на броячите: - разрядност - модул на броене k 11.1.3. Видове броячи. - според функцията на броене. - сумиращ брояч. - изваждащ брояч. - реверсивен брояч. - според и k n - пълни броячи. k 2 n - частични броячи. k 2 - според вида на преноса между разрядите. - паралелен пренос. - страничен (текущ) пренос. - последователен пренос. 11.1.4. Входове и изходи на броячите. - входове: - броячни - установяващи - изходи. n n 11.1.5. Синтез на броячи. - синтез на частични броячи. - синтез на пълни броячи. Изваждащ брояч Сумиращ брояч 000 111 001 110 010 101 Т3 x T2 x.a 3 T1 x.a 2 .a 3 Т3 x 011 T2 xa3 100 100 T1 xa2 a3 011 101 010 110 001 111 000 Сумиращ брояч с паралелен пренос а1 а1 R J C KS а2 а2 R J C KS а3 а3 Т3 x R J C KS нул 1 C T2 xa3 T1 xa2 a3 x 1 Изваждащ брояч с паралелен пренос а1 а1 R J C KS а2 а2 R J C KS а3 а3 Т3 x T2 x.a 3 R J C KS нул 1 C x 1 T1 x.a 2 .a 3 Реверсивен брояч с паралелен пренос x1 x2 Т 3 x1 x 2 T2 x1 .a3 x 2 a3 T1 x1 .a 2 .a3 x 2 a 2 a3 а1 а1 R J C KS а2 а2 R J C KS а3 функция 0 0 Запазва състоянието 0 1 сумира 1 0 изважда 1 1 забранена а3 R J C KS нул 1 C x1 1 x 2 1 Сумиращ брояч с текущ пренос а1 а1 R J C KS а2 а2 R J C KS а3 а3 Т3 x T2 xа3 T3 a3 R J C KS нул 1 T1 xa2 a3 T2 a 2 C x 1 Изваждащ брояч с текущ пренос а1 а1 R J C KS а2 а2 R J CKS а3 а3 Т3 x T2 x.a 3 Т 3 а 3 R J CKS нул 1 C x 1 T1 x.a 2 .a 3 Т 2 а 2 Сумиращ брояч с последователен пренос а а R J C KS а1 а1 R J C KS а2 а2 R J C KS а3 а3 R J C KS 1 нул 1 Т x 1 Изваждащ брояч с последователен пренос а1 а1 R J C KS а2 а2 R J C KS а3 а3 R J C KS 1 нул x 1 Сумиращ брояч с последователен пренос а а1 а а1 R J C KS R J C KS а2 а2 R J C KS а3 а3 R J C KS 1 нул 1 Т x 1 Изваждащ брояч с последователен пренос а1 а1 R J C KS а2 а2 R J C KS а3 а3 R J C KS 1 нул x 1 11.1.6. Броячи в интегрално изпълнение. А B C D Бр А B & Ro Пълен четири разряден брояч с последователен пренос А B C D Бр А B & Ro Броячен вход Нулиране Частичен брояч по модул 12 с последователен пренос А B C D Бр А B & Ro Броячен вход Пълен четири разряден брояч с паралелен пренос и паралелно установяване Cu А B C D Бр Cu Cd a b c d L Десетичен брояч с паралелен пренос Cu А B C D Бр Cu Cd a b c d L Cd Cd R R 1 0 0 1 Броячен вход (-1) L R Функция Cd 0 0 Паралелен запис A 0 1 Нулиране B 1 0 Брояч C 1 1 Нулиране D L Нулиране 11.2. Регистри. 11.2.1. Функция на регистрите. - памет. - поразрядни логически операции. 11.2.2. Входове и изходи на регистрите. - паралелни входове. Р x x x 1 2 n - паралелни парафазни входове. Р x x x 1 1 2 x2 xx n n - Последователни входове. Р 0 1 x 1 1 0 0 1 Преместване в дясно Преместване в дясно 1 0 Р Преместване в ляво x n - Установяващи входове. - Управляващи входове (микрооперации). - Паралелни изходи. y y 1 Р 2 0 y n - пoследователни изходи. y 1 Преместване в ляво Р Преместване в дясно Р y n 11.2.3. Синтез на регистри. - регистър с паралелни парафазни входове. зап зап Р x x 1 1 а i 1 x xi i xx n n аi a i 1 Ri Ri 1 S i 1 x а i а i Ri Si 0 0 0 0 Н 0 0 0 1 1 0 Н 0 1 0 0 Н 0 0 1 1 1 0 Н 1 0 0 0 Н 0 1 0 1 0 1 0 1 1 0 1 0 1 1 1 1 1 0 Н аi а i 1 а i 1 i 1 x i 1 x i x i x i 1 x i 1 x Н i Н Н 1 аi зап x i 1 Н Si Н Н аi S i зап.xi зап x Ri Ri зап.xi Ri 1 S i 1 Si зап i - преместващ в дясно регистър. ПД аi 1 ПД Р x 1 а i 1 a i 1 Ri 1 C S i 1 аi аi Ri C S i а i а i Ri Si 0 0 0 0 Н 0 0 0 1 1 0 Н 0 1 0 0 Н 0 0 1 1 1 0 Н 1 0 0 0 Н 0 1 0 1 0 1 0 1 1 0 1 0 1 1 1 1 1 0 Н а i 1 ПД Ri а i 1 Н Н Н 1 аi ПД а i 1 1 Si Н Н Н аi а i 1 Ri 1C S i 1 C ПД Ri ПД.а i 1 S i ПД.ai 1 - регистър с микрооперация поразрядна конюнкция. K Р x x x 1 i а i 1 аi a i 1 Ri Ri 1 S i 1 n K xi а i а i Ri Si 0 0 0 0 Н 0 0 0 1 1 0 Н 0 1 0 0 Н 0 0 1 1 1 0 Н 1 0 0 0 Н 0 1 0 1 0 1 0 1 1 0 0 H 0 1 1 1 1 0 Н аi Si а i 1 K xi Ri Н H Н Н 1 аi Si K xi H Н Н Н аi а i 1 Ri K . x i Ri 1 S i 1 Si 0 K 0 x i 1 x i x i 1 - регистър с микрооперация поразрядна дизюнкция. Д Р x x x 1 i а i 1 a i 1 S i 1 Ri 1 аi Si n аi Ri Д xi а i а i Ri Si 0 0 0 0 Н 0 0 0 1 1 0 Н 0 1 0 0 Н 0 0 1 1 1 0 Н 1 0 0 0 Н 0 1 0 1 1 0 Н 1 1 0 1 0 1 1 1 1 1 0 Н а i 1 Д xi Н Н аi Д xi 1 Si Н Н Н Н аi а i 1 Ri 0 S i 1 Ri 1 xi 1 Н xi Д 0 xi 1 Ri S i Д . xi - регистри с няколко микрооперации. пример: преместващ в дясно регистър с паралелен запис. Ri зап.xi ПД.а i 1 S i зап.xi ПД.аi 1 а i 1 a i 1 Ri 1C S i 1 аi аi Ri C Si а i 1 а i 1 Ri 1 C S i 1 C зап ПД x i 1 x i 1 x i x i x i 1 x i 1 Желая ви успех !