Transcript Целият текст ТУК







Какво представлява “пиратството” в
интернет?
Ограбва ли “интернет пиратството”?
Положителни страни на “пиратството”
Помага ли на развитието на културата
“пиратството”
Авторското право
Възможно решение на проблема с
пиратството в интернет
Създаването на Интернет и развитието на компютърните
техно-логии отвори нови хоризонти за развитието на
човечеството. Даунлоудването на музика, филми, снимки,
програми, книги и други подобни е нещо нормално. Не е
ли прекрасно с едно кликване на мишката да
притежаваш
най-новата
музика
или
да
гледаш
последния хитов филм? Да, прекрасно е, особено когато
е базплатно.
През последното деситилетие възникнаха обаче редица
въпроси, на които се търсят адекватни отговори.
Например: Ограбва ли пиратсвото? Кой е ограбения? До
каква степен? Под-помага ли по някъкав начин
развитието на култура?
Медиите у нас често показват различни изследвания,
според които автори и преводачи търпят загуби
вследствие на споделянето на книги, музика, филми и
др. в Интернет. Нека обаче се замислим малко – кой
прави тези изследвания и как реално проучва резултата
от Интернет „пиратството“. Всички знаем, че фирмите,
които предоставят тези резултати са лобистки.
Проблемът идва от това, че те не лобират за авторите
или преводачите, а за издателските къщи. Реално
данните, които се представят отразяват загубите главно
на издателските къщи, а не на самите автори.
Също така, „загубите“ се изчисляват въз основа на
предположението, че потребителят би си купил всеки
един продукт, който е изтеглил от Интернет. Това обаче
няма как да бъде вярно, защотото реално възможността
за сваляне от Интернет е в повечето случаи
единственият вариант да „хвърлим едно око“ на нещо,
което потенциално бихме купили. Много е „неясно“
изготвянето на проучването, а и не е обективно спрямо
авторите. Реално може би е по-добре да се зададе
въпросът, дали Интернет „пиратството“ стимулира или
отказва авторите да творят? Свободното споделяне не
бива да се окачествява за нелегално или за
От другата страна на “барикадата” са различните
звукозаписни, филмови и софтуерни компании. В
стрмежа си да реализират по-големи печалби, те
напълно се абстрахират от променящия се свят и
новите модели на общуване и набавяне на
информация. От другата страна са потрбителите,
които неоторизирано даунлоудват различен вид
информация без да заплатят за това. Свалянето на
музика, филми и книги е модерния начин за
разпространение на култура. Новите поколения
израстват в коренно различно положение от това,
което е било преди 20-30 години. В новите условия
бързото, лесно и безплатно намиране на
информация е част от тяхното съществуване.
От една страна авторите се стремят към
защита на своите интереси и реализирането на
максимални печалби.
От друга страна, потребителите избират поудобния начин и несъмнено по-евтиния да
намерят исканата от тях информация в
интернет, та било то и нелегално.
Така навлизаме в един затворен кръг на противоречето, който
изглежда неразрешим. В действителност пиратсвото ограбва.
Да, но до каква степен?
Трябва ли авторът на книгата или притежателите на правата
върху нея да бъдат компенсирани?
Има ли разлика между свалянето на филми с развлекателен
характер и филми с научно-попупярен и образователен
характер?
Подобни въпроси превръщат авторското право и пиратстовото в
изключително сложна материя.
В днешно време всеки от нас използва сайтове и
тракери за безплатно споделяне на информация. Тази
информация представлява предимно: филми, игри,
музика, софтуер и т.н.Тези продукти, които ние
ползваме без да заплащаме и стотинка обаче, се
оказва, че са създадени от хора. А както знаем, всеки
човек има нужда от едно жизнено важно нещо за да
живее, а именно парите. Тоест излиза, че след всеки
свален филм, игра, песен и т.н., ние го открадваме от
разработчиците му. За това те постоянно се опитват да
затворят колкото се може от тези сайтове за свободно
споделяне, с надеждата, че все повече хора ще
започнат да заплащат за продуктите им.
България е на първо място по интернет
пиратство в Европейския съюз по
данни на европейският директор на
Международната федерация на
звукозаписна индустрия Френсис Мур.
През последните години темата за
Интернет „пиратството“ става все почесто срещата не само в медиите, но и
сред нас – обикновените хората.
Редовно се съобщава за различни
изследвания, които показват какви са
загубите от споделянето на музика,
филми, книги и други авторски
произведения в Интернет, без да се
заплаща за това. За съжаление обаче,
тези резултати се оповестяват като
сухи цифри, без да разясни какво
именно отразяват те. Също така, нито
една медия не се наема да оповести
другата страна , която показва, че
всъщност Интернет „пи-ратството“
помага на авторите.
На всички е ясно, че за да продължават авторите да
създават произведения е важно те да имат мотивация.
Нека погледнем как свободното споделяне в Интернет я
дава.
Огромна
част
от
нас
използваме
ежедневно
Интернет. Там се информираме, комуникираме с
приятели, рабо-тим, разтоварваме се и какво ли още не.
Голяма част от фирмите са осъзнали този факт и са
намерили начин да го използват. Става въпрос за
рекламата в Интернет. Реално там тя може дори да
излезе безплатна, но въпреки това достига до много
голяма аудитория. Именно това е и една от
положителните страни на Интернет „пиратството“ – то
рекламира даден автор и дадена негова творба.
Интернет е едно от най-добрите места за реклама на
авторски произведения, при това възможността човек да види
какво представляват преди да ги купи, дава много по-голям
шанс за продажба. От тук мисля, че достатъчно добре става
ясно, че Интернет „пиратството“ не само, че не ограбва, а даже
напротив – стимулира покупката на авторски произведения.
Проблемът идва от там, че с разрастването на споделянето на
книги в Интернет намалява ролята на издателските къщи.
Авторите виждат, че могат да намерят
клиенти много лесно и да продават
директно на тях. Така всичките приходи
(без тези за дизайнер, превод и т.н.) ще
отидат при тях, вместо да ги вземе някоя
издателска къща. Хубавото е, че все
повече автори разбират как стоят
нещата и се съобразяват с това. Все
повече хора публикуват безплатно
стихотворения или разкази, все повече
музиканти пускат свободно за сваляне
песните си.
Цялата система е морално предубедена относно пиратството.
Интернет доставчиците например (ISP, Internet Service
Provider) ни дават, безплатен достъп до безброй други услуги,
информация и файлове. Или с други думи казано дават ни
пиратството или ако трябва да продължим да си играем с
думите, предоставят ни Internet Served Piracy.
Започна се с разпространението
в мрежата на фрагменти от
програмен
код,
след
това
книгите се превърнаха в онлайн
четиво,
без
нуждата
от
заплащане
на
физическия
носител, след това се прехвърли
на музиката, а когато скоростите
се повишиха обгърна и видеото.
В момента имаме сайтове,
като YouTube, имаме торент
сайтове, имаме и какво ли още
не за споделяне и най-вече
популяризиране. И в крайна
сметка
какво
се
получава?
Печелят
доставчиците
на
Не е ли по-добре да имаме
свободен достъп до
информация?
Нека не оставяме да бъдем
манипулирани и по
отношение на Интернет
„пиратството“!
Интернет пиратството не
само не ограничава
развитието на
съвременните видове
изкуства, но и оказва
позитивно влияние.
До този извод са стигнали
американски учени, които
са анализирали киното и
музикалната индустрия.
Несъмнено “пиратството в интернет” има и някои
положително страни като това на-пример, че почти
никой нямаше да е чувал за Бил Гейтс и Windows,
ако не същ-ествуваше пиратството? Недопустимо е
да се мисли, че най-богатата софтуерна компания
няма средствата и възможно-стта да се бори с
пиратството, ако наисти-на го иска. Небива дори
да си помисляме, че е невъзможно създаването
на унифи-цирана система за борба с пиратството.
Напротив, но явно не е необходимо да го правят на
този етап.
Независимо че пиратството има и някои свои положителни черти, то се
разглежда като престъпление и борбата с него продължава с пълна сила и
променлив успех. И неминуемо заговори ли се за този“феномен” винаги се
изтъква на преден план незакоността му и нарушенията относно авторските
права.
В България правната рамка, която
регулира отношенията по повод
авторските права е Законът за
авторското право и сродните му права.
Този закон е приет през 1993 година
като до сега е претърпял редица
изменения и допълнения, които са
пряко или косвено обвързани с
применето ни в Европейския съюз.
Идеята за приемането на подобен закон
е продиктувана е необходимостта от
защита правата на авторите във връзка
с разпространението на тех-ните
произведения, както и за стимулиране
на творческата им дейност.
Пиратсвото е широко разпространено, а
изпълнителната и съдебната власт се оказват
безпомощтни за справяне с него. През
изминалите години особено популярни станаха
редица показни акции срещу разпространителите
на нелегаен софтуеар, филми, музика и.т.н.
Проведена бе и правителствената кампания под
надслов “Пиратсвото ограбва”, но в крайна
сметка тези мерки се оказаха не особено
ефективни. За решаването на проблема е
необходимо намирането на изход, който да
представлява компромис между двете гледни
точки.
Решението трябва да се търси по-пътя на
компромиса между двата
противопоставящи се полюса. Път към
подобен компромис е възприменато на
задължително минимално заплащане, на
базата на което потребителите да
придобиат възможността за временен
достъп или цялостно сваляне на
информация за лично ползване.
Естествено заплащането трябва да бъде
такова, че да бъде психически и
финансово възприемливо от
потребителите и същевременно да
удволетворява авторът или притежателя
на правата върху съответното
произведение.
По пътя на компромиса трябва да се възприеме и единен
подход към различните видове информация. Идеята е да
бъде направено разграничение между различните типове
информация. Тоест разграничаване между информацията с
чисто развлекателен характер и информацията, която има
образователно и научно съдаржание и спомага за развитието
на образованието и културата.
Такова разграничение би ни дало
възможност да определим коя
информация се нуждае от
заплащане за ползването й и коя не.
Намирането на компромис трябва да
бъде придружено и с промени в
законодатеството. Закона трябва да
бъде балансиран израз на
интересите на различни страни, а не
както сегашния, които почти изцяло
представя интересите на авторите.
Едно е сигурно, че докато не бъде
взето разумно и удовлетоворяващо
двете страни решение, споровете ще
продължат. Такова решение може и
трябва да бъде взето по пътя на
преговорите и компромиса.





http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2939911
http://blqqq.wordpress.com/2010/10/26/internet-piratstvo/
http://www.webcafe.bg/id_1467740031
http://ghettogospel.blog.bg/technology/2009/06/27/priznahapiratstvoto-za-polezno.354863
http://pcworld.bg/14860_piratstvoto_naj_golemiyat_marketingov_trik_
v_istoriyata&page=1
Автор: Цветелина Георгиева
студентка,спец.Философия, ФФ на СУ