“Актуални проблеми на отбранително - E-DNRS

Download Report

Transcript “Актуални проблеми на отбранително - E-DNRS

“Актуални проблеми на
отбранително-мобилизационната
подготовка”
ИВАН КАРАБАШЕВ
Началник на отдел
“Отбранително-мобилизационна подготовка и
Държавен военновременен план”
Министерство на отбраната
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Същност и задачи на отбранителномобилизационната подготовка.
2. Институционална рамка.
3. Основни нормативни документи.
4. Актуални проблеми на ОМП.
5. Наредба за планиране на граждански
ресурси за отбрана.
1. Същност и задачи на ОМП
Отбранително-мобилизационната подготовка е част
от подготовката на страната за отбрана.
Подготовката на страната за отбрана включва:
 Подготовка на въоръжените сили.
 Подготовка на населението.
 Подготовка на територията.
 Подготовка на икономиката.
ОМП включва последните три елемента без
подготовката на въоръжените сили.
Място и роля на ОМП
Необходимостта от провеждането на ОМП се
обуславя от първата мисия на отбраната –
отбранителна мисия на територията на страната, с
прилагане механизмите на колективната отбрана, за
гарантиране на суверенитета, сигурността и
независимостта на страната и защитата на нейната
териториална цялост.
Основни задачи по ОМП
1. Разработване и поддържане в готовност за изпълнение на
плана за привеждане в готовност за работа във военно
време, военновременния план и други планове и документи,
свързани с отбраната на страната;
2. Организиране подготовката на ръководния състав за работа
във военно време;
3. Организиране работата на Съвета по сигурност;
4. Организиране поддържането в готовност за използване на
системата за управление за военно време;
5. Планиране и координиране на дейностите по изграждането
и поддържането на комуникационно-информационните
системи за управление във военно време;
Основни задачи по ОМП
6. Организиране на денонощно оперативно дежурство за поддържане на
готовност за оповестяване при привеждане от мирно на военно
положение;
7. Осигуряване на граждански ресурси в интерес на отбраната на страната
чрез:
а) осигуряване на заявените мобилизационни ресурси за въоръжените сили
и структурите, ангажирани с отбраната на страната;
б) координиране и контролиране изграждането и поддържането на
мощности и инфраструктура за военновременна дейност;
в) създаване на организация за усвояване и поддържане производството на
стоки и услуги по военновременните планове;
г) планиране на военновременните запаси и държавните резерви;
д) организиране отсрочването от повикване във въоръжените сили на
резервисти и техника от националното стопанство и осигуряване на
трудови ресурси за военновременна дейност;
Основни задачи по ОМП
8.
Подготвяне и организиране на режимното и
ограничителното снабдяване на населението с основни
хранителни и нехранителни стоки;
9. Планиране и разпределяне на финансовите средства за
осигуряване на дейностите, свързани с отбраната;
10. Водене на оперативен отчет и организиране защитата на
обектите от критичната инфраструктура за военно време;
11. Координиране на дейностите по проучване и поддържане
на военните паметници и гробове;
12. Методическо ръководство и контрол на дейностите по
отбранително-мобилизационна
подготовка
по
компетентност на функционален и териториален принцип;
13. Други задачи, свързани с отбраната.
2. Институционална рамка.
Регламентирана в чл. 7, ал. 1, т. 6 на
Закона за администрацията:
6. "Управление при отбранителномобилизационна подготовка"
2. Институционална рамка.





Министерският съвет чрез Междуведомствения
съвет по отбранителна индустрия и сигурност на
доставките;
Министърът на отбраната – общо методическо
ръководство и контрол;
Всички министерства, ведомства и бюджетни
организации и техните териториални структури;
Областните управи и общините /районите/;
Юридическите лица с поставени военновременни
задачи.
Основни нормативни документи по ОМП








Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ;
Закон за държавните резерви и военновременните запаси;
ПМС № 258/2005 г. за дейностите и задачите по ОМП на държавните органи и
юридическите лица с военновременни задачи;
Директива за привеждане на централната и териториалната администрация,
търговските дружества, организациите и държавните предприятия в готовност за
работа във военно време, прета с РМС № 166 от 25 март 2002 година;
ПМС № 212 от 10.11.1993 г. за организиране на денонощно дежурство за
оповестяване при привеждане от мирно във военно положение, при стихийни
бедствия и крупни производствени аварии;
ПМС № 351 от 19.09.1997 г. за приемане на Наредба за организацията и
поддържането на системата за военновременно управление на държавната и
местната администрация, дружествата и организациите в мирно и военно време;
Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните
резерви и военновременните запаси;
НАРЕДБА за отсрочване от повикване във Въоръжените сили при мобилизация
на резервисти и техника преета с ПМС № 150/2001 г.;
Основни нормативни документи по ОМП






ПМС № 293 от 1.12.2008 г. за утвърждаване на военновременни задачи
на юридически лица за производство на основна военна и гражданска
продукция и услуги;
РМС № 363/2009 г. – за определяне на номенклатурни списъци на
военновременните запаси, нормативите за тях и разчет за необходимите
финансови средства;
Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана, приета с ПМС
№ 267/16.11.2010 г.;
ПМС № 286 от 18.10.2011 г. за възлагане на военновременни задачи по
отбраната на страната на държавните органи, органите на местното
самоуправление и местната администрация и на юридическите лица –
бюджетни организации;
ПМС № 98 от 02.05.2012 г. за приемане на Държавен военновременен
план;
Методически указания за разработване на военновременните планове
/Методика за военновременно планиране/.
4. Актуални проблеми на ОМП
Обективно протичащи процеси:
- реформите и трансформациите в системата
за сигурност и отбрана;
- преходът от централизирана към либерална
пазарна икономика и приватизацията;
- световната икономическа криза;
- периодични промени в структурата на
изпълнителната власт
4. Актуални проблеми на ОМП
Резултати:
- остаряла концептуална и нормативна база;
- затруднения при задължаването на
икономическите субекти;
- намалено финансиране;
- недобре структурирани звена по ОМП;
- липса на обучени кадри.
Мерки за решаване на проблемите
Какво се предприема:
- преглед, промяна на редица нормативни актове –
ЗОВСРБ, ЗДРВВЗ, подзаконови нормативни актове
и разработване на нови нормативни актове;
- организация по прилагане на Наредбата за
планиране на граждански ресурси за отбрана и
разработване на прилежаща методика;
- подобряване работата по обучението и подготовката
на кадрите по ОМП.
5. Наредба
за планиране на
граждански ресурси за отбрана
С наредбата се уреждат условията и реда за
планиране на граждански ресурси за отбрана.
Планирането на граждански ресурси за отбрана е
система от дейности за:
- определяне на военновременните потребности на
страната от военна и гражданска продукция и
услуги;
- възлагане на военновременни задачи;
- разработване на военновременни планове и
програми;
- сключване на договори и споразумения за
осигуряване на плановете и програмите.
5. Наредба
за планиране на
граждански ресурси за отбрана
„Граждански ресурси за отбрана” са трудови (човешки)
ресурси, стоки и услуги (включително ремонт на изделия) от
национално производство или внос, материални,
финансови и други ресурси, необходими на Въоръжените
сили, другите сили от системата за национална сигурност на
Република България, държавната и местната администрация,
населението и икономиката за изпълнение на нормативно
възложени задачи по отбраната на страната, защита и
осигуряване
на
населението,
поддържане
на
административни, социални и икономически дейности и
инфраструктура за устойчиво функциониране на държавата
във военно време.
5. Наредба
за планиране на
граждански ресурси за отбрана
„Военна продукция” представлява въоръжение, техника,
бойни припаси и други, попадащи в списъка на оръжията
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол
на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба,
необходими на Въоръжените сили и другите сили от
системата за национална сигурност на Република България
за изпълнение на задачи по отбраната на страната.
„Гражданска продукция (стоки) и граждански услуги” са
стоките и услугите, необходими на Въоръжените сили и
другите сили от системата за национална сигурност на
Република България, населението, държавната и местната
администрация и икономиката за работа във военно време,
които не попадат в категорията военна продукция.
5. Наредба
за планиране на
граждански ресурси за отбрана
„Стоки от стратегическо значение” са част от
гражданската продукция и са тези стоки, които са от особена
важност за функционирането на държавата във военно
време.
„Услуги от стратегическо значение” са част от
гражданските услуги и са тези административни,
икономически и социални дейности, които са от особена
важност за функционирането на държавата, защита и
осигуряване на населението и поддържането на
инфраструктурата във военно време.
„Услуги от стратегическо значение”

а) административна дейност на държавните органи;
б) функциониране на банковата система и паричното обръщение;
в) съдопроизводство и функциониране на съдебната система;
г) опазване на обществения ред и функциониране на правоохранителната
система;
д) здравеопазване;
е) социални и социално-осигурителни дейности;
ж) логистика, транспорт, съхраняване и спедиция;
з) информационно осигуряване и комуникации;
и) добив, преработка и доставка на енергоносители;
й) производство, пренос и разпределение на електрическа енергия,
топлинна енергия и природен газ;
к) услуги по водоснабдяване и канализация;
л) поддържане на енергийната, транспортната, комуникационната и ВиК
инфраструктура;
м) опазване на околната среда и водите;
н) образование (обучение);
о) опазване на културни ценности;

п) изследвания и развойна дейност и др.














Военновременните потребности на страната от
граждански ресурси отразяват потребностите за
въоръжените сили, населението, поддържането на
инфраструктурата и функционирането на икономиката
на страната във военно време.
Чрез военновременните задачи на държавните органи
се определят техните задължения по осигуряване с
граждански ресурси на въоръжените сили и
населението, поддържането на инфраструктурата,
функционирането на икономиката и държавната
администрация във военно време.
Чрез военновременните задачи на юридическите лица
се определят техните задължения за производство или
доставка на граждански ресурси във военно време.
Задължени субекти:
Планирането на граждански ресурси за
отбрана се извършва от:
министерствата,
ведомствата
и
второстепенните разпоредители с бюджетни
кредити към тях;
- органите на съдебната власт (съд,
прокуратура и следствие);
- областните управи;
- общините (районите към тях);
- организациите и юридическите лица с
възложени военновременни задачи.
Основа за планиране:
Планирането на граждански ресурси за отбрана се
основава на:
- документите по чл. 11, ал. 2 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България;
- задачите по отбраната на страната, възложени с
нормативен акт;
- стратегическите и оперативните планове на
въоръжените сили;
- плановете за привеждане от мирно във военно
положение и плановете за мобилизация на
въоръжените сили и другите сили от системата за
национална сигурност на Република България;
- статистически данни за брой на населението,
потребление и др.
Области за планиране:
1. производство или внос на стоки и услуги, необходими за
въоръжените сили и другите сили от системата за
национална сигурност на Република България с възложени
задачи по отбраната на страната.;
2. производство или внос на стоки от първа необходимост и
друга гражданска продукция за населението;
3. производство или внос на стоки от стратегическо значение
за икономиката на страната;
4. извършване на услуги от стратегическо значение за
осигуряване устойчиво функциониране на държавата;
5. трудови, материални, финансови и други ресурси,
необходими за изпълнение на дейностите по наредбата.
Възлагане на задачи:
Министерският съвет, по предложение на министъра на
отбраната, възлага военновременни задачи на държавни
органи и на юридически лица за осигуряване на граждански
ресурси за отбрана.
 На юридическите лица се възлагат военновременни задачи
за:
1. производство, ремонт и доставка на основна военна
продукция;
2. производство и доставка на стоки и услуги от стратегическо
значение.

Видове военновременни планове:

Държавен военновременен план;
Ведомствени военновременни планове;
 Териториални военновременни планове;
 Военновременен план на юридическо лице.

Разработване на планове:
Военновременните планове включват текстуална и таблична
част:
1. В текстуалната част се описват: основанието и целта за
разработване на плана; мирновременния предмет на дейност
и характерните особености на съответната организация,
разработваща плана; ограничения и други предпоставки;
приложима отраслова икономическа информация;
приложима регионална (териториална) географска,
демографска, социална, икономическа и друга информация.
2. В табличната част се включват таблици и форми,
съдържащи информация за: поставените военновременни
задачи; дейности и производствени програми за тяхното
изпълнение (когато е приложимо); разчети за ресурсното
осигуряване на плановете; друга приложима информация.
Ресурсно осигуряване на плановете:



Субектите, които изготвят военновременни планове,
планират трудови, материални, финансови и други ресурси
за осигуряване изпълнението на плановете и поставените им
военновременни задачи.
Планирането на трудови ресурси има за цел да осигури
необходимия капацитет от ръководни кадри, специалисти и
работници за изпълнение на военновременните задачи.
Материалните ресурси, необходими за изпълнение на
военновременните планове, включват: мощности, суровини,
материали, възли, детайли, инструментална екипировка,
резервни части, гориво-смазочни материали и други.
Планиращите субекти, заявяват и необходимите им
финансови средства за изпълнение на плановете.
Финансовите средства се включват във военновременния
бюджет на страната.
Методическо ръководство и контрол:

Общото
методическо
ръководство
по
разработването
и
поддържането
на
военновременните планове се извършва от
министъра на отбраната, а прякото от съответния
държавен орган, непосредствено контролиращ
изпълнението на военновременните задачи.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!