Transcript Поклон, будители народни!
ПОКЛОН , БУДИТЕЛИ НАРОДНИ !
ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ Кой събуждал умовет е, бранел българскот о слово, та кат о вълшебно цвет е да разцъфне т о от ново?
Знам, книжовницит е ст ари силит е си не пест или – с книги, вест ници, буквари българския дух крепили.
Да се знае, да се помни, че България е жива!
На будит елит е скромни българинът кит ка свива.
Ангелина Жекова
Първи ноември
е Денят на народните будители, Денят за почит на предците ни книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало. На този ден се прекланяме и изразяваме своята благодарност към онези, които от времето на светите братя Кирил и Методий, та чак до наши дни, радеят за книжовност, просвета и наука и имат съществен принос за съхраняването на българския род и език, за духовното и интелектуално израстване на българина и културния възход на България.
На 1 ноември почитаме делото на Свети Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на Патриарх Евтимий, на героите от Българското Възраждане, на книжари и издатели, на хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани на Европа и света.
Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски, който днес се счита за молител пред Бога и покровител на всички българи.
Първото неофициално честване на Деня на народните будители - Първи ноември, е в Пловдив през 1909 г., а от 1 ноември 1923 година с Указ на цар Борис ІІІ празникът е обявен за общонационален в памет на заслужилите българи. След прекъсването му в 1945 г., традицията отново се възобновява на 28 октомври 1992 г.
Св. св. Кирил и Методий
Солунските братя проповядваха на родния славянски език, обучават на славянско четмо ученици и покръстват изповядващите езичество племена, превеждат част от Библията и църковни книги за новото славянско богослужение. Великото дело на светите братя превръща България в център на славяноезичната просвета. Благодарение на славянскатата просвета в християнска Европа се създава и гръцката. Оценявайки по достойнство делото на Кирил и Методий, папа Йоан Павел ІІ ги обявява за светци – покровители цивилизовано човечество.
Един от най-реномираните университети в България – Великотърновският и Националната библиотека в София носят името на светите братя Кирил и Методий, а в град Кюстендил - Първо основно училище “Св. св. Кирил и Методий”.
ОУ “Св. св. Кирил и Методий” - Кюстендил
Св. Климент Охридски
Ученик на светите братя Кирил и Методий, първобългарски просветител и книжовник, пръв български учител - учител на учителите и създател на българското училище, епископ, създател на множество трудове, неделни слова и поучения, жития, естественонаучни съчинения и други. Най важното му съчинение е “Пространните жития на светите Кирил и Методий”. Неслучайно най-старото и авторитетно висше училище в България – Софийският университет, носи неговото име, а в град Кюстендил Началното училище и Професионалната гимназия по селско стопанство.
Св. Паисий Хилендарски
Пътуващ монах, видял и почувствал болезнено голямата драма на поробения български народ, Паисий е покрусен от безправността и безпросветността на българите, от факта, че се срамуват от своя род и език.
В продължение на две години той се рови из библиотеките на православни манастири, броди по чужди земи, среща се с историци и събира зрънце по зрънце извори за историята на България. След това се усамотява в своята манастирска килия, написва “История славянобългарска” и тръгва сам да я разнася, за да я преписват и четат навред из поробеното отечество.
ПРЕПИСИ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Достойните наследници на светите братя Кирил и Методий учениците от ОУ “Св. св. Кирил и Методий” – Кюстендил, преписаха и оформиха по оригинален начин Паисиевата история и я завещаха на своите бъдещи съученици.
“За вас е пот ребно и полезно да знает е извест нот о за делат а на вашит е бащи, какт о знаят всички други племена и народи своя род и език, имат ист ория и всеки грамот ен от т ях знае, разказва и се гордее със своя род и език.”
Из “История славяноболгарская” Този завет остави на поколенията св. Паисий и до днес го следват учениците от VІ основно училище, носещо неговото име в града ни и студентите от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
ОУ “Св. Паисий Хилендарски” - Кюстендил
Софроний Врачански
Виден учител, духовник и книжовник, последовател на делото на Паисий, пръв преписва Историята. Издига в култ просветата на народа, която е възможна единствено чрез живия народен език.
Автор е на “Житие и страдание грешнаго Софрония” – автобиографичен труд, в който на достъпен народен език описва не само своите премеждия, но и теглилата на българския народ и “Възвание към българския народ”.
Поставя началото на новобългарската художествена литература и българското книгопечатане.
Евангелие поучит елно
За сичките недели през годината, за господските и богородични празници и за по големите светии. Собрал от славянски и от гречески Софрониа, епископ врачанский, родом котлениц, и сочинил на българский язик в 1806 г.
“ Н Е Д Е Л Н И К
“
от Софроний Врачански ПЪРВАТА ПЕЧАТНА КНИГА НА НОВОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Неофит Рилски
Монах, художник и учител, “патриарх на българското народно училище, на българските книжовници и педагози”, “жива летопис на Българското възраждане”. Учител е в Габровското училище.
Написал е първата “Българска граматика”, “Таблици взаимоучителни”, изработва първия правилник за правата, задълженията и поведението на учениците, в които включва изисквания както за дисциплината, така и за морала и културата в обществото и първия български глобус.
Гимназия “Неофит Рилски” в град Кюстендил , която чества своя 130-годишен юбилей през тази година, носи неговото име, а учениците й са горди със своя патрон.
Името на Неофит Рилски е и патрон на Югозападен университет – Благоевград.
Д-р Петър Берон
Просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар. Радетел за равноправно място на българите сред останалите европейски народи. Убеден е, че само просветеният народ може да бъде европейски народ. Затова всички български деца трябва да се учат и образоват.Петър Берон е просветител от най-висока класа за времето си не само в България, но и в Европа.
Езиковата гимназия в града ни – член на Асоциацията на Кеймбридж училищата, носи името на достойния българин.
Рибен буквар
През 1824 година излиза “Буквар с различни поучения” или т.нар. “Рибен буквар”.
Наречен е “Рибен буквар” заради изобразения на корицата делфин.
Има енциклопедичен характер.
Съдържа 8 раздела: Буквар, Молитвеник, “Добри съвети за възпитанието на детето”, “Умни ответи”, “Басни”, “Различни истории”, “Физически сказания”, Аритметика.“Рибният буквар” е преиздаван шест пъти, това е първият български учебник, първата детска книга, съдържаща художествени четива със светски характер, според изследователите.
Васил Априлов
Просветен деец и книжовник.
Основава със свои средства първото българско училище в Габрово – Габровската гимназия през 1835 година. Автор на “Деница на новобългарското образование” и “Допълнение към Деница...”, “Български грамоти”, “Мисли за сегашното българско учение”.
Найден Геров
Писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България.
Автор е на първата българска поема “Стоян и Рада” и на “Речник на българския език”.
През 1846 г. открива първото класно училище в страната в родната Копривщица. На 11 май 1851 г. по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира тържество, посветено на Св. св. Кирил и Методий.
ОУ “Даскал Димитри” - Кюстендил
Даскал Димитри (Димитър Стоянов)
Просветен деятел, книжовник. Учи в Килийното училище при църква “Успение Богородично” в град Кюстендил. С упорит труд и самообразование успява да се издигне и на 18-годишна възраст става един от най-известните учители. Учителства в с. Извор, Босилеградско. Следи излизащите тогава книги и периодичен печат. Чете преводна руска литература. През 1865 г. в двора на църквата “Св. Димитър” под негово ръководство се изгражда училищна сграда, в която той разкрива второто взаимоспомагателно училище в Кюстендил – Долньомахленското. Днес ОУ “Даскал Димитри”в града ни е познато с успехите си училище.
Даскал Димитри е активен участник в борбата за църковна независимост.
Марин Дринов
Основоположник на българската историческа наука, първият български министър на народното просвещение, благодарение на него София става столица, основоположник на народното образование след Освобождението, негово дело е създаването на Народната библиотека в София.
Марин Дринов е най-крупната следосвобожденска фигура в областта на науката и образователното дело в България.
Днес неговото име носи издателството на Българската академия на науките, а в нашия град училището със 100-годишна история – ОУ “Професор Марин Дринов”.
ОУ “Професор Марин Дринов” град Кюстендил
Георги Стойков Раковски
Поет, философ, революционер, народопсихолог. Патриарх на българското националноосвободително движение, основател на двете белградски легии, един от най забележителните строители на българската нация и национален характер. Автор е на “Горски пътник”, “Показалец” и други.
На Раковски принадлежи крилатата мисъл на националноосвободителната борба, която стои написана на всяко българско знаме – Свобода или Смърт .
Неговото име носи Професионалната гимназия по дървообработване и горско стопанство в града ни и Военна академия в град София.
Христо Ботев
Поет, редактор, съредактор и издател на няколко вестника, посвещава живота си на една идея – идеята за свободата на Отечеството, на една мисъл – мисълта за бунт, на една страст – страстта на бореца за правда и свобода. Участва дейно в работата на Българския революционен централен комитет.
Автор на стихотворения, които, както той би казал, “светът и до днес повтаря”: ”До моето първо либе”, “На прощаване”, “Борба”, “Моята молитва”, “Майци си” и др.
Неговото име носят с достойнство учениците от ОУ “Христо Ботев” в
Васил Левски
Патриот и демократ, който с духа и заветите си стана будител на млада и нова България, Апостолът е синоним на българската национална идентичност. След Отец Паисий той издига най-висок глас за българската свобода, за национална и държавна независимост, за българска самоличност в балканската и европейската действителност. Опазването на националността Левски вижда не само в самозатварянето, в стремеж към съхраняване на самобитното, но и в приобщаването към достиженията и ценностите на по-напредналите европейски нации и държави.
Националната спортна академия, Националният стадион в София и Спортно училище “Васил Левски” в Кюстендил носят името на Апостола.
Други народни будители:
Владислав Граматик Григорий Цамблак Иларион Макариополски Неофит Бозвели Братя Миладинови Матей Граматик Петко Рачов Славейков Любен Каравелов Добри Чинтулов Васил Друмев Захари Стоянов Добри Войников Сава Доброплодни Иван Вазов Братя Евлоги и Христо Георгиеви и много други