Transcript ТУК - Община Бяла
Slide 1
Община Бяла, Област Русе
Десети национален конкурс
за
поезия
“Искри над Бяла – 2011”
Slide 2
“Искри над Бяла – 2011”
Жури за деца:
1. Павлина Петкова
2. Атанаска Петрова
3. Татяна Йорданова
Наградени
творби
Жури за възрастни:
1. Камелия Кондова
2. Никола Бенин
3. Иван Станчев
Slide 3
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 12 години
Поощрение
Дебора Петрова –
11 г.
гр. Бяла
Светофар-другар
В студ и сняг стои той пак,
над колите все стърчи.
Денем ли е или нощ студена,
светка с трите си очи.
Щом червеното огрей-стой!да бързаш, ти не смей!
Жълтото ли заблести в очите,
чакай, още малко потърпи!
Най-накрая окото зелено те
изпраща -разрешено !
Но недей по пътя тича!
Иначе, по навик стар,
не му омръзва да помага
добрия светофар!
Slide 4
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 12 години
ІІІ награда
Петя Ангелова –
11 г.
гр. Бяла
Сезоните
Пролет, лято, есен, зима,
четири сезона са това.
Има ги през цялата година
и редуват се така:
Идва пъстра и добра
с птичи песни пролетта.
Ние малките деца
чакаме я за игра.
А пък лятото горещо,
всеки с радост го посреща.
Това е времето,в което
всички бягат към морето.
Пъстро,шарено щом стане,
птичките започват да се канят.
Ще отлитат те на югЕсента дошла е тук.
Щом запушат пак комините,
значи вече зима е.
Вред е всичко побеляло
и е зимен сън заспало.
Тези времена годишни,
те по своему са пищни.
А дечицата, добричките
ги обичат всичките.
Slide 5
“Искри над Бяла – 2011”
до 12 години
Колко е хубаво!
Първият сняг!
Бели снежинки
се сипят и пак
Коледа блесна
и в нашия град.
ІІ награда
Колко е хубаво!
Греят елхи!
Празнично светят
детски очи!
Детско класиране
Ваня Николова –
12 г.
гр. Русе
Колко е хубаво
Всичко блести,
всичко искри!
Коледна песен
в шейните звъни.
Колко е хубаво!
Първият сняг!
Коледо бяла,
обичам те аз!
Slide 6
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 12 години
І награда
Ванеса
Валентинова – 11 г.
гр. Видин
Лаптопът и баба
Баба вече има лаптоп.
Спечели го с джакпот.
Щракна тук – щракна там –
щрака баба с кеф голям.
Даже чата си зарежда,
хронологии заглежда
и си мисли:
- Стига вече с тая прежда!
Сяда да се запознава
и въпроси да задава.
Но какво ли е това?
Май звъни се на вратата –
баба си зарязва чата.
Радост!
Внуците дойдоха.
Но... - отмъкнаха лаптопа...
Slide 7
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 16 години
Поощрение
Ива Иванова – 13 г.
с. Копривец
Коледарче
В селата според обичая
стари ходи група млади коледари.
Тя с песен бодра пожелава,
челядта вкъщи да е здрава!
Тръгнала групата голяма.
Един поспаланко го няма.
Това сънливо коледарче
взе снежен човек за другарче.
Slide 8
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 16 години
ІІІ награда
Любослава
Христова – 15 г.
гр. Горна Оряховица
Напразни надежди
Напразни надежди
надигат плахо глава,
тайни чужди кроежи
ги връщат пак в прахта.
И ето, те умират,
недостигнали сини небеса,
а копнееха да видят
тъй много чудеса.
Има ли смисъл
да се борят отново,
или някой е орисал
да са празно слово?
Slide 9
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 16 години
ІІ награда
Виктория Вичева –
14 г.
гр. Сливен
ХАЙКУ
***
Огнен лъч.
Бледа усмивка върху
напуканата земя.
***
Война на два свята.
Светкавици танцуват
по небето.
***
Полъхва лек ветрец.
Носят се цветове
на глухарчета.
Slide 10
“Искри над Бяла – 2011”
Понякога сънувам ,че съм влакче,
пътуващо в далечни градове ,
вървящо и по линии от злато,
долавящо човешки гласове .
Детско класиране
до 16 години
І награда
Биляна Великова –
15 г.
гр. Борово
Влакче
Сънувам,че летя през житни ниви,
огрявано от слънчеви лъчи,
с прозорци от блестящи диаманти,
оглеждащо се в борови гори.
Сънувам ,че се скитам из полята
и люшкам се по релси от мечти,
и без кормило бавно управлявам
вагоните със сребърни сълзи.
Отново като в приказка танцувам
по релсите, обляни във мечти
и с жажда за пътувания слушам
шумящите дървета и гори .
Но идва миг, във който се събуждам
и връщам се със мъка на света ,
но пак мечтая да сънувам вечно,
да бъда влакче, пълно с чудеса !
Slide 11
Трета награда
Кръстьо
Иванов
Раленков
град Бяла Слатина
Slide 12
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІІ награда
Кръстьо Раленков
гр. Бяла Слатина
А пък цигани брулеха
орехи
Дъжд. И дъх на запалена шума.
Като тъжни лица посивяха посоките.
И денят
бавно
късаше
струни.
А пък цигани брулеха орехи.
Опна бяла палатка мъглата.
Срамежливо дърветата клони разголваха.
И увисна на косъм
животът на лятото.
А пък цигани брулеха орехи.
Аз ги гледах в пейзажа пастелен,
проумял твърде късно
любовта, че е рохка.
И се ронех бисквитено в златната есен.
А пък цигани брулеха орехи.
Но защото бях верен свой неприятел,
не се върнах назад,
не заплаках,
не молих.
И умирах в безсмъртната есен, в която
бедни цигани брулеха орехи.
Slide 13
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІІ награда
Кръстьо Раленков
гр. Бяла Слатина
По покрива дъждът чевръсто свири,
подобно виртуозен пианист.
В такива дни не ти се и умира.
Сивее даже белият ти лист.
Не оредяват твоите приятели.
То, нулата, какво да оредява.
Като зъбИ болят те и се клатят
и спомените, и представите.
Дъждът подигравателно мълви,
че с кръв се пише. И до кръв те жули.
Сърцето ти започва да кърви...
А след това е време за акули.
Време за акули
Slide 14
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІІ награда
Кръстьо Раленков
гр. Бяла Слатина
Провинциална неделя
Над града тегне все още жегата.
Вече месец не е валяло.
И се стеле прахът, полепва,
за да стане някога кал.
Маранята трепти над глухата,
опустяла набожно уличка.
Господи, даже няма разруха
и жените са просто жени, а не кучки.
И под хладни чаршафи, на сянка, във спалнята
си представят идилии и рождества.
Окръглят животеца тривиален
със сантименталните си четива.
А мъжете им долу човъркат в гаражите,
космати мъже, целите във масло.
После някой мръсен виц ще разкаже
и ще спорят за вечерния белот.
После някой ръцете си ще избърше
във парцали от стара риза,
ще запали цигара, по мъжки
ще се вгледа във Мона Лиза репродукция от списание, лепната на стената,
ще каже, че е грозничка, ала става...
После ще тури ключ на гаража
и ще си тръгне, за да обядва.
Slide 15
Втора награда
Красимир
Йорданов
град Пловдив
Slide 16
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІ награда
Красимир Йорданов
гр. Пловдив
Необятно
стихотворение
Защото исках да живея необятно,
да чувствам, да обичам необятно,
да нямам ръст, да не познавам граници,
да се превърна в океан или вселена завързах се за пролетния облак.
Така се запознах със светлината.
Подобни срещи винаги се помнят.
Особено когато си премръзнал
в очакване на нещо неочакванонапример пукването на зората.
Тя тихо ми поднесе цветовете най-мълчаливото богатство на природата.
С най-облачните на света очи
изпивах акварелите на Господ
и мислех си - това е необятът!
…
Slide 17
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІ награда
…
От нищото се появиха звуци:
жуженето, бръмченето, цвърченето...
С най-непослушното на този свят ухо
долавях непонятните вибрации.
И беше светло, цветно, мелодично!
Настана пролетност! Прегърнах необята
и в опит да обхвана необхватното,
усетих как започвам да раздавам
натрупаните светлини и звуци,
любови, цветове и хармоничности...
Красимир Йорданов
гр. Пловдив
Останаха ми само шепа думи.
Необятно
стихотворение
Това ще е най-ценният подарък
за най-недосетливото момиче,
което трябва да ме изостави,
ако поиска да живее необятно!
Slide 18
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІ награда
Красимир Йорданов
гр. Пловдив
Скъпа, пак си потънала в някаква сива дълбока депресия нервно пушиш, въздишаш, не искаш да правим любов.
В знак на протест против себе си даже не просваш прането.
Не ми разрешаваш на мен да го сторя и даже не казваш защо...
Аз не съм психиатър и никога няма да бъда,
макар от такива да има до втръсване нужда по тия земи.
Кротко търкалям през дните идея за нашето бъдеще моето, твоето, това на децата... Ела, помогни!
Скучна наука за оцеляване в бойни условияпари за цигари, за бири, за хляб и за Интернет.
Социалните мрежи се ползват предимно от хора,
които са сигурни, че нищо не им е наред...
Явно са всички зомбирани вече от телевизия,
от кръстословици, радио, филми, судоку, белот и шах.
Такава удобна преструвка е думата "криза",
такава промивка на мозъка е "Световният крах" !
Под небето все още има време за нас, без съмнение!
Виждам как сядаш пред компа и тръгваш на лов за любими...
мелодии, клипчета и ... стихотворения!
После просваш прането и искаш да правим Любов!
Неделя
Slide 19
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІ награда
Красимир Йорданов
гр. Пловдив
Необходимост
Аз те имам, но те нямам.
Друг те няма, но те има.
Пълна зрителна измама –
весел щъркел посред зима!
И се мръщиш, и те гледам.
И се смея, и нехаеш.
Глупава необходимост –
като да ловиш безкрая.
Да преливаш пусто в празно,
да строиш дворци сред блато,
да опиташ някак важно
да измериш небесата –
ето ти задачка проста.
Като за детето в мене.
Но рекичката под моста
ми нашепва ”Няма време...”
Кукувици го изпиха.
Таралежът го разнесе,
а щурецът го набута
в клубове по интереси.
Малко време ми остана –
колкото да си до мене.
Колкото да те подкрепям
в опитите за летене.
Slide 20
Първа награда
Галена
Георгиева
Воротинцева
град Твърдица
Slide 21
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
І награда
Галена
Воротинцева
гр. Твърдица
Домът ми
Домът ми беше сякаш от стъкло прозрачен до последната прашинка
и хорското всевиждащо око
делеше ме на крайни половини,
превръщаше прашинките във кал,
от семето за цвете никна плевел
и всеки, който нещо ми е дал,
надникна през стъклото – да си вземе.
За всички имаше и хляб, и сол,
но мекото в душата ми превтаса,
и щом гърбът ми се оказа гол,
прицелиха се в мене с гръм и трясък.
И рухнах – нямах носещи греди.
Днес стъпвам по стошена стъклария,
но всеки ден, щом с мене зазори –
превръщам се във ясна права линия –
начало няма и не виждам край,
но мен ме виждат – още съм прозрачна.
Чернеела гората – кой ти хай!
То всичко почерня, но още крача.
И пак издигам стъклени стени –
да гледат, да се вижда, да се знае –
щом някой ден без мене зазори
да светя – от началото до края.
Slide 22
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
Може би ще умра. На Земята дано й олекне –
натежах й с презряла вина. Ако стана на прах,
ще затрупам дълбоко под мен всички равни пътеки,
по които не стъпих дори – да не би да е грях.
Може би ще умра. Може би. И е сигурно даже.
Аз не зная за другите. Само че нощи и дни
всяка глътка вода я пестях като цяр за прокажен
и през сушав сезон оцелявах с трохи от мечти.
Да ви кажа, преди да умра, че това е логично.
Но живях. И ръцете ми служеха като криле.
И сега съм щастлива, че пълно и щедро се вричах,
че от всичко изгубено днес ми е всъщност добре.
І награда
Галена
Воротинцева
гр. Твърдица
Може би ще умра. Кой ще вземе със мене завоя? –
всяка следваща пряка е тайна. И искам да знам:
като дойде нощта и след отлив настъпи прибоят,
ще ме чака ли някой със лодка, гребло и платна
и с попътния вятър, поръчан за мене отрано,
и с един летописец – да помни и в миг призори
да пребори срама пред деветото мое коляно,
и да каже, че пращам вързопче строшени мечти.
А деветото мое коляно да чака на нокти,
да брои и да смята – какво и по колко мечтах,
и дали ще им стигне мечта – да преминат живот
със изправен грбнак под товара на чувство за грях,
Може би ще умра
дето аз го сгреших. Дето режех преди да премеря.
После снаждах несръчно рогатия страх със кураж.
Като тръгна от тук – щур наследник след мен да замери
с камък, с клетва и с песен – ще дойда на същия праг.
Slide 23
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
І награда
Галена
Воротинцева
гр. Твърдица
Циганка
Първото нещо, което отвлече
беше на изгрева златото
и по бакърите сякаш потече
сок от черешово сладко.
Райска градина дали не отмъкна...
Как нацъфтяха полите ù! –
дето край тях всяка нощ ще замръква
тропот на конски копита.
Легна си в моите нощи край блатото,
пя с моя вятър в камъша.
После понесе в две кошници лятото,
сбрано от къща на къща.
Гледат я алчно – пълнят очите си...
Чакам да спре и край мене.
Вече дори не залоствам вратите си –
няма какво да ми вземе.
Ще ù покажа да види ръката ми –
лъже за жълти стотинки –
да наврачува път до вратата ми,
обич – макар и прашинки,
да ми завее далече кахърите
с вятър – неверник по пладне,
и като пълни със слънце бакърите –
лъч и за мен да открадне...
Slide 24
“Искри над Бяла – 2011”
Наградени
творби
Автор : Фил Дянков
За контакти : 7100 гр. Бяла
област Русе
ул. “Бяло море” 5
GSM : 0886622179
0895171583
0879005432
e-mail : [email protected]
SKYPE : fdiankov
Община Бяла, Област Русе
Десети национален конкурс
за
поезия
“Искри над Бяла – 2011”
Slide 2
“Искри над Бяла – 2011”
Жури за деца:
1. Павлина Петкова
2. Атанаска Петрова
3. Татяна Йорданова
Наградени
творби
Жури за възрастни:
1. Камелия Кондова
2. Никола Бенин
3. Иван Станчев
Slide 3
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 12 години
Поощрение
Дебора Петрова –
11 г.
гр. Бяла
Светофар-другар
В студ и сняг стои той пак,
над колите все стърчи.
Денем ли е или нощ студена,
светка с трите си очи.
Щом червеното огрей-стой!да бързаш, ти не смей!
Жълтото ли заблести в очите,
чакай, още малко потърпи!
Най-накрая окото зелено те
изпраща -разрешено !
Но недей по пътя тича!
Иначе, по навик стар,
не му омръзва да помага
добрия светофар!
Slide 4
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 12 години
ІІІ награда
Петя Ангелова –
11 г.
гр. Бяла
Сезоните
Пролет, лято, есен, зима,
четири сезона са това.
Има ги през цялата година
и редуват се така:
Идва пъстра и добра
с птичи песни пролетта.
Ние малките деца
чакаме я за игра.
А пък лятото горещо,
всеки с радост го посреща.
Това е времето,в което
всички бягат към морето.
Пъстро,шарено щом стане,
птичките започват да се канят.
Ще отлитат те на югЕсента дошла е тук.
Щом запушат пак комините,
значи вече зима е.
Вред е всичко побеляло
и е зимен сън заспало.
Тези времена годишни,
те по своему са пищни.
А дечицата, добричките
ги обичат всичките.
Slide 5
“Искри над Бяла – 2011”
до 12 години
Колко е хубаво!
Първият сняг!
Бели снежинки
се сипят и пак
Коледа блесна
и в нашия град.
ІІ награда
Колко е хубаво!
Греят елхи!
Празнично светят
детски очи!
Детско класиране
Ваня Николова –
12 г.
гр. Русе
Колко е хубаво
Всичко блести,
всичко искри!
Коледна песен
в шейните звъни.
Колко е хубаво!
Първият сняг!
Коледо бяла,
обичам те аз!
Slide 6
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 12 години
І награда
Ванеса
Валентинова – 11 г.
гр. Видин
Лаптопът и баба
Баба вече има лаптоп.
Спечели го с джакпот.
Щракна тук – щракна там –
щрака баба с кеф голям.
Даже чата си зарежда,
хронологии заглежда
и си мисли:
- Стига вече с тая прежда!
Сяда да се запознава
и въпроси да задава.
Но какво ли е това?
Май звъни се на вратата –
баба си зарязва чата.
Радост!
Внуците дойдоха.
Но... - отмъкнаха лаптопа...
Slide 7
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 16 години
Поощрение
Ива Иванова – 13 г.
с. Копривец
Коледарче
В селата според обичая
стари ходи група млади коледари.
Тя с песен бодра пожелава,
челядта вкъщи да е здрава!
Тръгнала групата голяма.
Един поспаланко го няма.
Това сънливо коледарче
взе снежен човек за другарче.
Slide 8
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 16 години
ІІІ награда
Любослава
Христова – 15 г.
гр. Горна Оряховица
Напразни надежди
Напразни надежди
надигат плахо глава,
тайни чужди кроежи
ги връщат пак в прахта.
И ето, те умират,
недостигнали сини небеса,
а копнееха да видят
тъй много чудеса.
Има ли смисъл
да се борят отново,
или някой е орисал
да са празно слово?
Slide 9
“Искри над Бяла – 2011”
Детско класиране
до 16 години
ІІ награда
Виктория Вичева –
14 г.
гр. Сливен
ХАЙКУ
***
Огнен лъч.
Бледа усмивка върху
напуканата земя.
***
Война на два свята.
Светкавици танцуват
по небето.
***
Полъхва лек ветрец.
Носят се цветове
на глухарчета.
Slide 10
“Искри над Бяла – 2011”
Понякога сънувам ,че съм влакче,
пътуващо в далечни градове ,
вървящо и по линии от злато,
долавящо човешки гласове .
Детско класиране
до 16 години
І награда
Биляна Великова –
15 г.
гр. Борово
Влакче
Сънувам,че летя през житни ниви,
огрявано от слънчеви лъчи,
с прозорци от блестящи диаманти,
оглеждащо се в борови гори.
Сънувам ,че се скитам из полята
и люшкам се по релси от мечти,
и без кормило бавно управлявам
вагоните със сребърни сълзи.
Отново като в приказка танцувам
по релсите, обляни във мечти
и с жажда за пътувания слушам
шумящите дървета и гори .
Но идва миг, във който се събуждам
и връщам се със мъка на света ,
но пак мечтая да сънувам вечно,
да бъда влакче, пълно с чудеса !
Slide 11
Трета награда
Кръстьо
Иванов
Раленков
град Бяла Слатина
Slide 12
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІІ награда
Кръстьо Раленков
гр. Бяла Слатина
А пък цигани брулеха
орехи
Дъжд. И дъх на запалена шума.
Като тъжни лица посивяха посоките.
И денят
бавно
късаше
струни.
А пък цигани брулеха орехи.
Опна бяла палатка мъглата.
Срамежливо дърветата клони разголваха.
И увисна на косъм
животът на лятото.
А пък цигани брулеха орехи.
Аз ги гледах в пейзажа пастелен,
проумял твърде късно
любовта, че е рохка.
И се ронех бисквитено в златната есен.
А пък цигани брулеха орехи.
Но защото бях верен свой неприятел,
не се върнах назад,
не заплаках,
не молих.
И умирах в безсмъртната есен, в която
бедни цигани брулеха орехи.
Slide 13
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІІ награда
Кръстьо Раленков
гр. Бяла Слатина
По покрива дъждът чевръсто свири,
подобно виртуозен пианист.
В такива дни не ти се и умира.
Сивее даже белият ти лист.
Не оредяват твоите приятели.
То, нулата, какво да оредява.
Като зъбИ болят те и се клатят
и спомените, и представите.
Дъждът подигравателно мълви,
че с кръв се пише. И до кръв те жули.
Сърцето ти започва да кърви...
А след това е време за акули.
Време за акули
Slide 14
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІІ награда
Кръстьо Раленков
гр. Бяла Слатина
Провинциална неделя
Над града тегне все още жегата.
Вече месец не е валяло.
И се стеле прахът, полепва,
за да стане някога кал.
Маранята трепти над глухата,
опустяла набожно уличка.
Господи, даже няма разруха
и жените са просто жени, а не кучки.
И под хладни чаршафи, на сянка, във спалнята
си представят идилии и рождества.
Окръглят животеца тривиален
със сантименталните си четива.
А мъжете им долу човъркат в гаражите,
космати мъже, целите във масло.
После някой мръсен виц ще разкаже
и ще спорят за вечерния белот.
После някой ръцете си ще избърше
във парцали от стара риза,
ще запали цигара, по мъжки
ще се вгледа във Мона Лиза репродукция от списание, лепната на стената,
ще каже, че е грозничка, ала става...
После ще тури ключ на гаража
и ще си тръгне, за да обядва.
Slide 15
Втора награда
Красимир
Йорданов
град Пловдив
Slide 16
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІ награда
Красимир Йорданов
гр. Пловдив
Необятно
стихотворение
Защото исках да живея необятно,
да чувствам, да обичам необятно,
да нямам ръст, да не познавам граници,
да се превърна в океан или вселена завързах се за пролетния облак.
Така се запознах със светлината.
Подобни срещи винаги се помнят.
Особено когато си премръзнал
в очакване на нещо неочакванонапример пукването на зората.
Тя тихо ми поднесе цветовете най-мълчаливото богатство на природата.
С най-облачните на света очи
изпивах акварелите на Господ
и мислех си - това е необятът!
…
Slide 17
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІ награда
…
От нищото се появиха звуци:
жуженето, бръмченето, цвърченето...
С най-непослушното на този свят ухо
долавях непонятните вибрации.
И беше светло, цветно, мелодично!
Настана пролетност! Прегърнах необята
и в опит да обхвана необхватното,
усетих как започвам да раздавам
натрупаните светлини и звуци,
любови, цветове и хармоничности...
Красимир Йорданов
гр. Пловдив
Останаха ми само шепа думи.
Необятно
стихотворение
Това ще е най-ценният подарък
за най-недосетливото момиче,
което трябва да ме изостави,
ако поиска да живее необятно!
Slide 18
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІ награда
Красимир Йорданов
гр. Пловдив
Скъпа, пак си потънала в някаква сива дълбока депресия нервно пушиш, въздишаш, не искаш да правим любов.
В знак на протест против себе си даже не просваш прането.
Не ми разрешаваш на мен да го сторя и даже не казваш защо...
Аз не съм психиатър и никога няма да бъда,
макар от такива да има до втръсване нужда по тия земи.
Кротко търкалям през дните идея за нашето бъдеще моето, твоето, това на децата... Ела, помогни!
Скучна наука за оцеляване в бойни условияпари за цигари, за бири, за хляб и за Интернет.
Социалните мрежи се ползват предимно от хора,
които са сигурни, че нищо не им е наред...
Явно са всички зомбирани вече от телевизия,
от кръстословици, радио, филми, судоку, белот и шах.
Такава удобна преструвка е думата "криза",
такава промивка на мозъка е "Световният крах" !
Под небето все още има време за нас, без съмнение!
Виждам как сядаш пред компа и тръгваш на лов за любими...
мелодии, клипчета и ... стихотворения!
После просваш прането и искаш да правим Любов!
Неделя
Slide 19
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
ІІ награда
Красимир Йорданов
гр. Пловдив
Необходимост
Аз те имам, но те нямам.
Друг те няма, но те има.
Пълна зрителна измама –
весел щъркел посред зима!
И се мръщиш, и те гледам.
И се смея, и нехаеш.
Глупава необходимост –
като да ловиш безкрая.
Да преливаш пусто в празно,
да строиш дворци сред блато,
да опиташ някак важно
да измериш небесата –
ето ти задачка проста.
Като за детето в мене.
Но рекичката под моста
ми нашепва ”Няма време...”
Кукувици го изпиха.
Таралежът го разнесе,
а щурецът го набута
в клубове по интереси.
Малко време ми остана –
колкото да си до мене.
Колкото да те подкрепям
в опитите за летене.
Slide 20
Първа награда
Галена
Георгиева
Воротинцева
град Твърдица
Slide 21
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
І награда
Галена
Воротинцева
гр. Твърдица
Домът ми
Домът ми беше сякаш от стъкло прозрачен до последната прашинка
и хорското всевиждащо око
делеше ме на крайни половини,
превръщаше прашинките във кал,
от семето за цвете никна плевел
и всеки, който нещо ми е дал,
надникна през стъклото – да си вземе.
За всички имаше и хляб, и сол,
но мекото в душата ми превтаса,
и щом гърбът ми се оказа гол,
прицелиха се в мене с гръм и трясък.
И рухнах – нямах носещи греди.
Днес стъпвам по стошена стъклария,
но всеки ден, щом с мене зазори –
превръщам се във ясна права линия –
начало няма и не виждам край,
но мен ме виждат – още съм прозрачна.
Чернеела гората – кой ти хай!
То всичко почерня, но още крача.
И пак издигам стъклени стени –
да гледат, да се вижда, да се знае –
щом някой ден без мене зазори
да светя – от началото до края.
Slide 22
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
Може би ще умра. На Земята дано й олекне –
натежах й с презряла вина. Ако стана на прах,
ще затрупам дълбоко под мен всички равни пътеки,
по които не стъпих дори – да не би да е грях.
Може би ще умра. Може би. И е сигурно даже.
Аз не зная за другите. Само че нощи и дни
всяка глътка вода я пестях като цяр за прокажен
и през сушав сезон оцелявах с трохи от мечти.
Да ви кажа, преди да умра, че това е логично.
Но живях. И ръцете ми служеха като криле.
И сега съм щастлива, че пълно и щедро се вричах,
че от всичко изгубено днес ми е всъщност добре.
І награда
Галена
Воротинцева
гр. Твърдица
Може би ще умра. Кой ще вземе със мене завоя? –
всяка следваща пряка е тайна. И искам да знам:
като дойде нощта и след отлив настъпи прибоят,
ще ме чака ли някой със лодка, гребло и платна
и с попътния вятър, поръчан за мене отрано,
и с един летописец – да помни и в миг призори
да пребори срама пред деветото мое коляно,
и да каже, че пращам вързопче строшени мечти.
А деветото мое коляно да чака на нокти,
да брои и да смята – какво и по колко мечтах,
и дали ще им стигне мечта – да преминат живот
със изправен грбнак под товара на чувство за грях,
Може би ще умра
дето аз го сгреших. Дето режех преди да премеря.
После снаждах несръчно рогатия страх със кураж.
Като тръгна от тук – щур наследник след мен да замери
с камък, с клетва и с песен – ще дойда на същия праг.
Slide 23
“Искри над Бяла – 2011”
Възрастни
І награда
Галена
Воротинцева
гр. Твърдица
Циганка
Първото нещо, което отвлече
беше на изгрева златото
и по бакърите сякаш потече
сок от черешово сладко.
Райска градина дали не отмъкна...
Как нацъфтяха полите ù! –
дето край тях всяка нощ ще замръква
тропот на конски копита.
Легна си в моите нощи край блатото,
пя с моя вятър в камъша.
После понесе в две кошници лятото,
сбрано от къща на къща.
Гледат я алчно – пълнят очите си...
Чакам да спре и край мене.
Вече дори не залоствам вратите си –
няма какво да ми вземе.
Ще ù покажа да види ръката ми –
лъже за жълти стотинки –
да наврачува път до вратата ми,
обич – макар и прашинки,
да ми завее далече кахърите
с вятър – неверник по пладне,
и като пълни със слънце бакърите –
лъч и за мен да открадне...
Slide 24
“Искри над Бяла – 2011”
Наградени
творби
Автор : Фил Дянков
За контакти : 7100 гр. Бяла
област Русе
ул. “Бяло море” 5
GSM : 0886622179
0895171583
0879005432
e-mail : [email protected]
SKYPE : fdiankov