Transcript Борбата срещу ньойския диктат
Slide 1
Галина Раденкова
10а клас
ПМГ “Христо Смирненски”
Град Перник
Slide 2
Борбата срещу
Ньойския диктат
Slide 3
На 27 ноември 1919г. в 10 часа и 43 минути в
кметството на парижкото предградие Ньой се извършва
церемонията по подписването на Ньойски договор,познат
като онзи , чрез който силите от Антантата наказват
България за участието и в Първата световна война на
страната на Тройния съюз.
Slide 4
Slide 5
Две пехотни роти и взвод кавалеристи отдават почести в
шпалир до залата. След покана от Клемансо пръв полага
подписа си Българският министър-председател Александър
Стамболийски , след него в азбучен ред подписват
представителите на съюзните обединени държави. На
церемонията, която продължава всичко 25 минути,
присъстват представители на френския и чуждия печат.
След подписването, според някои медии, той счупва
писалката заради тежките клаузи. Според други домакините
му предложили да я вземе за спомен,
но той отказал.
Slide 6
Участието на България в Първата световна война на страната
на Германия, Австро-Унгария и Турция се дължи обаче на
категоричното нежелание на Сърбия и Русия да признаят
българския характер на населението на Македония. Доста
двусмислени за бъдещето на страната пък са
споразуменията, с които Великобритания и Франция
обещават на Русия Цариград, Босфора и Дарданелите, тъй
като за да стигне до Протоците, Русия трябва най-напред да
прегази Румъния и България.
Slide 7
Следователно България трябва да воюва не само за
националното си обединение, но и за оцеляването си като
държава. Българските воини достойно бранят националното
име и националното знаме, водени от един завет –
българското национално обединение. Българските армии
отново прегазват на нож сръбските, английските и
френските полкове, с всичките им колониални сили и
резерви, и показват на света как се брани Отечество.
Slide 8
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща
българска делегация при Парижката конференция на
страните, победили във войната. Тя пристига в
Париж на 27 юли и включва:
Slide 9
Пълномощни делегати
Slide 10
Теодор Теодоров - министър-председател и
министър на външните работи и изповеданията,
ръководител на делегацията
Венелин Ганев - министър на правосъдието
Янко Сакъзов - министър на търговията,
промишлеността и труда
Михаил Сарафов – дипломат
Александър Стамболийски –
министър на обществените сгради,
пътищата и благоустройството
Slide 11
Съветници
Slide 12
Иван Евстатиев Гешов - депутат от Народната партия
Иван Луков - началник-щаб на армията
Богдан Морфов - директор на железниците
Стефан Панаретов- посланик в Съединените щати
Никола Сакаров - депутат от
Българската комунистическа партия
Димитър Цоков - дипломат
Slide 13
Експерти
Slide 14
Йордан Иванов - историк и археолог
Йосиф Калев - председател на Дружеството на българските
ционисти
Димитър Михалчев - председател на
Тракийското дружество
Димитър Мишайков - юрист
Slide 15
Янаки Моллов - агроном и икономист
Стефан Нойков - полковник от щаба на армията
Стамо Пулев - агроном
Никола Стоянов - директор на
държавните дългове
Димитър Фурнаджиев - председател на
Евангелистките църкви
Шефик Бей Шефкет Беев - лекар
Slide 16
Други
Slide 17
Надежда Станчова - преводач
Slide 18
Териториални клаузи
Slide 19
Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели
със земи, които дотогава са били в нейните граници .По
силата на Ньойския мирен договор България загубва Южна
Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини –
Босилеградско, Царибродско, потвърдена е отново загубата
на Македония, като по силата на договора към отнетите земи
е присъединена и Струмишка област.
Slide 20
От България са откъснати 11 278 кв.км. площ и тя
остава с площ от 103 000 кв.км. Царибродско и
Босилеградско са присъединени на СърбоХърватско-Словенското кралство, както и 18 села от
Трънско и Знеполско и 8 села от Кулско. Така на
политическата карта на Балканите се появява ново
понятие:
Slide 21
Западни Български покрайнини (Западните
покрайнини), обозначаващо изконни Български земи,
отнети от старите предели на България и предадени
на Сърбия, които никога по-рано, дори в найголямото разширение на средновековната сръбска
държава, не са влизали в нейните предели. Западна
Тракия е оставена под контрола на Съглашението, а
през пролетта на 1920г. е дадена на Гърция по
решение на конференцията в Сан Ремо.
Slide 22
България се отказва от всички свои права и титри върху
територията на Тракия в полза на силите победителки. Те,
от своя страна, се задължават да й гарантират свобода на
икономически излаз на Бяло море. Тази "гаранция" обаче
остава само обещание на книга. Цяла Добруджа остава под
румънска власт.
Slide 23
Slide 24
Договорът задължава България да се откаже от всички
права над отнетите от нея територии. На живеещото
в тях Българско население се предоставя
възможността да определи своето поданство в срок
от 2 години. Тези, които запазват Българско
поданство се задължават в срок от 12 месеца да
напуснат родните си места.
Slide 25
Като неразделна част от Ньойския мирен договор между
България и Гърция е подписана и конвенция за
"доброволно изселване на малцинствата", наложена по
искане на гръцкото правителство, която по-късно се
използва за насилствено прогонване на Българско
население от Гърция и най-вече от Западна Тракия.
Slide 26
Същевременно България се задължава да гарантира правата
на чуждите малцинства, въпреки че за това съществуват
изрични текстове в Търновската конституция, без тези
права да бъдат осигурени за Българските
малцинства в съседните държави. От останалите
извън пределите на България територии 200 000
бежанци са без възможности се връщат в Родината
си.
Slide 27
Икономически клаузи
Slide 28
Не по-леки са икономическите последствия.
България трябва да заплати на победителите
репарации от 2 млрд. и 250 млн. златни франка за
срок от 37 години при 5 % лихва.
Slide 29
Друга клауза е България да предостави на
победителите 12 500 коня, 13 500 крави, 9200 вола,
33 000 овце. Сърбия следва да получава години
наред част от добива на Пернишките въглищни мини.
Загубата в жива сила нанася тежък удар на
структурата на работническата сила. Така земеделието и
добивите са в упадък, индустрията, занаятите, транспортът
също.
Slide 30
По силата на Ньойския диктат, Българската армия се
ограничава на 33 хил. души заедно с полицията и
пограничната охрана, премахва се редовната военна
задължителна служба. България практически е лишена от
боеспособна войска. Забранява се притежаването на военни
кораби, подводници, военна авиация и се определят точно
видовете въоръжение.
Slide 31
Военните клаузи
Slide 32
Морално-психологическите последици са най-тежки. Рухва
надеждата за осъществяване на идеал за национално
обединение в името на които са дадени над 100 000
жертви. САЩ и Италия се обявяват на
конференцията против това разграбване на Българските
територии. По-късно САЩ отказват да ратифицират
Ньойския и другите Версайски договори.
Slide 33
Финансовите ограничения и задълженията задушават
Българската икономика. Правителството на Александър
Стамболийски започва борба за частично изменение на
условията на договора.
Slide 34
Нелека е съдбата на Българите останали извън пределите на
България. Версайската мирна система, наложена от страните
победителки, коренно променя същността на Българския
национален въпрос. Практически от стремеж към
обединение на територии той се превръща в необходимост
да се защитават сънародниците зад границите на страната,
да се съхранява с всички средства тяхната национална
идентичност. Българската държава се бори за съблюдаване
на малцинствените договори приети на Парижката мирна
конференция.
Slide 35
Тези договори задължават правителствата да осигурят
гаранции за поданиците на всяка държава, независимо от
техния произход, национален език и религия. Към тези
гаранции се отнасят равноправието пред законите, частните
и търговски отношения, религиозните и професионалните
изяви, възможност за образование на майчин език.
Slide 36
Съседните държави, желаещи увековечаване на създаденото
статукво не желаят разглеждане на малцинствените въпроси
в междудържавните отношения. При това положение
България е сериозно застрашена от няколко негативни
тенденции: увековечаване на установените граници;
обезбългаряване на земите с Българско население;
денационализация и асимилация на Българите в Югославия
и Румъния.
Slide 37
Жестока е съдбата отредена на Българите във Вардарска
Македония – усилията на кралската власт са насочени към
пряката денационализация и асимилация на това население
и превръщането му в част от сръбската народност. За целта
са ликвидирани стотиците Български училища, църкви и
библиотеки, изградени със средствата на Българското
население в условията на турското робство.
Slide 38
Разгонени са Българските свещеници, учители, владици,
забранена е всякаква културно просветна дейност,
поддържаща Българския дух след населението. Тя се наказва
като тежко престъпление. При липсата на каквито и да било
грижи за икономическото развитие на този район, той става
един от най-изостаналите в кралството с крайно ниско и
мизерно жизнено равнище на населението. Гръцките власти
в Беломорска Тракия и в Егейска Македония действат още
по- брутално.
Slide 39
С жесток терор те се стараят колкото се може по-бързо да
изселят Българското население от родните му земи, за да
осигурят заселването на гръцките бежанци от Мала Азия.
Към Българите, които все пак остават се прилагат сурови
мерки за денационализация. Поради малобройността на
останалото в родните си селища население потънало сред
гръцкото мнозинство, тук процесът на денационализация е
по-успешен отколкото във Вардарска Македония под
сръбска власт.
Slide 40
Slide 41
Привидно по-благоприятно е положението на Българите в
Добруджа. Румънските власти не провеждат политика за
асимилиране (пряко). Те запазват и четирите частни
Български училища в Южна Добруджа и позволяват да се
създадат две културно-просветни формирования на
Българското малцинство - Висшият съвет на Българите в
Румъния и Българските културни общества.
Slide 42
Заедно с това обаче във всички държавни училища е
забранено изучаването на Българския език, десетките хиляди
Българчета трябва задължително да се обучават на румънски
език.
Slide 43
Българското общество е подложено на изключителен
икономически гнет, една част от земята му е отнета заради
заселването на румънските колонисти. Истинско бедствие за
Българите е и преселването на няколкото хиляди куцовласи
от Македония. Румънските власти не полагат почти никакви
грижи за районите населени с Българи. В годините на
румънско господство Добруджа си остава в пълен мрак без
пътища, без водоснабдяване, без медицински грижи.
Slide 44
В публикувания през 2003г. Меморандум на Националния
комитет за промяна на статута на Западните
покрайнини се казва: „съгласно чл. 29 от Ньойския
мирен договор е съставена международна комисия от
френски, японски, британски, сръбски и Български
представители, която да определи гранична линия на
място”. Изпълнението на тази задача се оказва
изключително трудна. Френският представител в
международната комисия по очертаване на сръбскоБългарската граница – полк.
Slide 45
Ордвони признава, че „няма по-неестествена граница от
тази, която игнорира всички географски и етнографски
условия и затваря многохилядно население в лабиринт от
безизходни клисури на изток от границата, а на запад от
непреходна крепост от планини”. Така се очертава една от
най-нехуманните граници, наречена „черната граница”. Тя
разсича 25 Български села – Груинци, Ресен,
Страцимировци, Петачинци, Банки, Врабча, Долна
Небля и др. като разделя къщи, дворове и ниви,
извори и кладенци, гробища, черкви и пътища,
семейства, роднини и приятели.
Slide 46
В граничните села е забранено да се държат кучета, да се
сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно
време. Българското население посреща с бурни протести
решението взето в Ньой. Три години Българите в Западните
покрайнини носят черни забрадки. В своята книга “Войната
се завъща” френският журналист Анри Пози пише:
„Аз видях Български майки гробовете , на чиито деца бяха
на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от
скъпите им гробове, понеже им е забранено да се
приближат”.
Slide 47
Slide 48
Slide 49
Slide 50
Опитите за сърбизирането на Българското
население срещат организирана съпротива. На 15 и
16 юни 1924г. в София се основава Временен
върховен комитет за бежанците от Западните
покрайнини. Създава се организация с повече от
3000 члена, разпределени в 68 дружества. Започва
издаването на вестниците „Западни покрайнини” и
„Западно ехо”.
Slide 51
Представителят на организацията е Българският
поет Емануил Попдимитров, който пледира за
правото на Българите пред редица международни
форуми. Под ръководството на Емануил
Попдимитров към Върховния комитет е създаден
научен институт „Западни покрайнини”, в който
членуват 44 именити Български учени. Основна цел
на Института е да събира и опазва материали за
Българския характер на населението там.
Slide 52
През 1923г. се създава вътрешна западнопокраинска революционна организация „Въртоп”. Тя
въплъщава идеята за въоръжена борба за
национално освобождаване и присъединяване на
западните покрайнини към България. Когато
репресиите достигат застрашителни размери,
членовете на организацията пристъпват към серия
от атентати, политически убийства и диверсии на
територията на Враня, Ниш, Пирот, Цариброд и Белград.
Днес, 8 десетилетия по-късно България има историческия
шанс да потърси решение на този национален въпрос.
Slide 53
Библиография – Интернет
bg.wikipedia.org
www.promacedonia.org
forum.boinaslava.net
www.events.bg
www.ndt1.com
www.stranabg.com
bg.altermedia.info
Slide 54
КРАЙ
Галина Раденкова
10а клас
ПМГ “Христо Смирненски”
Град Перник
Slide 2
Борбата срещу
Ньойския диктат
Slide 3
На 27 ноември 1919г. в 10 часа и 43 минути в
кметството на парижкото предградие Ньой се извършва
церемонията по подписването на Ньойски договор,познат
като онзи , чрез който силите от Антантата наказват
България за участието и в Първата световна война на
страната на Тройния съюз.
Slide 4
Slide 5
Две пехотни роти и взвод кавалеристи отдават почести в
шпалир до залата. След покана от Клемансо пръв полага
подписа си Българският министър-председател Александър
Стамболийски , след него в азбучен ред подписват
представителите на съюзните обединени държави. На
церемонията, която продължава всичко 25 минути,
присъстват представители на френския и чуждия печат.
След подписването, според някои медии, той счупва
писалката заради тежките клаузи. Според други домакините
му предложили да я вземе за спомен,
но той отказал.
Slide 6
Участието на България в Първата световна война на страната
на Германия, Австро-Унгария и Турция се дължи обаче на
категоричното нежелание на Сърбия и Русия да признаят
българския характер на населението на Македония. Доста
двусмислени за бъдещето на страната пък са
споразуменията, с които Великобритания и Франция
обещават на Русия Цариград, Босфора и Дарданелите, тъй
като за да стигне до Протоците, Русия трябва най-напред да
прегази Румъния и България.
Slide 7
Следователно България трябва да воюва не само за
националното си обединение, но и за оцеляването си като
държава. Българските воини достойно бранят националното
име и националното знаме, водени от един завет –
българското национално обединение. Българските армии
отново прегазват на нож сръбските, английските и
френските полкове, с всичките им колониални сили и
резерви, и показват на света как се брани Отечество.
Slide 8
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща
българска делегация при Парижката конференция на
страните, победили във войната. Тя пристига в
Париж на 27 юли и включва:
Slide 9
Пълномощни делегати
Slide 10
Теодор Теодоров - министър-председател и
министър на външните работи и изповеданията,
ръководител на делегацията
Венелин Ганев - министър на правосъдието
Янко Сакъзов - министър на търговията,
промишлеността и труда
Михаил Сарафов – дипломат
Александър Стамболийски –
министър на обществените сгради,
пътищата и благоустройството
Slide 11
Съветници
Slide 12
Иван Евстатиев Гешов - депутат от Народната партия
Иван Луков - началник-щаб на армията
Богдан Морфов - директор на железниците
Стефан Панаретов- посланик в Съединените щати
Никола Сакаров - депутат от
Българската комунистическа партия
Димитър Цоков - дипломат
Slide 13
Експерти
Slide 14
Йордан Иванов - историк и археолог
Йосиф Калев - председател на Дружеството на българските
ционисти
Димитър Михалчев - председател на
Тракийското дружество
Димитър Мишайков - юрист
Slide 15
Янаки Моллов - агроном и икономист
Стефан Нойков - полковник от щаба на армията
Стамо Пулев - агроном
Никола Стоянов - директор на
държавните дългове
Димитър Фурнаджиев - председател на
Евангелистките църкви
Шефик Бей Шефкет Беев - лекар
Slide 16
Други
Slide 17
Надежда Станчова - преводач
Slide 18
Териториални клаузи
Slide 19
Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели
със земи, които дотогава са били в нейните граници .По
силата на Ньойския мирен договор България загубва Южна
Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини –
Босилеградско, Царибродско, потвърдена е отново загубата
на Македония, като по силата на договора към отнетите земи
е присъединена и Струмишка област.
Slide 20
От България са откъснати 11 278 кв.км. площ и тя
остава с площ от 103 000 кв.км. Царибродско и
Босилеградско са присъединени на СърбоХърватско-Словенското кралство, както и 18 села от
Трънско и Знеполско и 8 села от Кулско. Така на
политическата карта на Балканите се появява ново
понятие:
Slide 21
Западни Български покрайнини (Западните
покрайнини), обозначаващо изконни Български земи,
отнети от старите предели на България и предадени
на Сърбия, които никога по-рано, дори в найголямото разширение на средновековната сръбска
държава, не са влизали в нейните предели. Западна
Тракия е оставена под контрола на Съглашението, а
през пролетта на 1920г. е дадена на Гърция по
решение на конференцията в Сан Ремо.
Slide 22
България се отказва от всички свои права и титри върху
територията на Тракия в полза на силите победителки. Те,
от своя страна, се задължават да й гарантират свобода на
икономически излаз на Бяло море. Тази "гаранция" обаче
остава само обещание на книга. Цяла Добруджа остава под
румънска власт.
Slide 23
Slide 24
Договорът задължава България да се откаже от всички
права над отнетите от нея територии. На живеещото
в тях Българско население се предоставя
възможността да определи своето поданство в срок
от 2 години. Тези, които запазват Българско
поданство се задължават в срок от 12 месеца да
напуснат родните си места.
Slide 25
Като неразделна част от Ньойския мирен договор между
България и Гърция е подписана и конвенция за
"доброволно изселване на малцинствата", наложена по
искане на гръцкото правителство, която по-късно се
използва за насилствено прогонване на Българско
население от Гърция и най-вече от Западна Тракия.
Slide 26
Същевременно България се задължава да гарантира правата
на чуждите малцинства, въпреки че за това съществуват
изрични текстове в Търновската конституция, без тези
права да бъдат осигурени за Българските
малцинства в съседните държави. От останалите
извън пределите на България територии 200 000
бежанци са без възможности се връщат в Родината
си.
Slide 27
Икономически клаузи
Slide 28
Не по-леки са икономическите последствия.
България трябва да заплати на победителите
репарации от 2 млрд. и 250 млн. златни франка за
срок от 37 години при 5 % лихва.
Slide 29
Друга клауза е България да предостави на
победителите 12 500 коня, 13 500 крави, 9200 вола,
33 000 овце. Сърбия следва да получава години
наред част от добива на Пернишките въглищни мини.
Загубата в жива сила нанася тежък удар на
структурата на работническата сила. Така земеделието и
добивите са в упадък, индустрията, занаятите, транспортът
също.
Slide 30
По силата на Ньойския диктат, Българската армия се
ограничава на 33 хил. души заедно с полицията и
пограничната охрана, премахва се редовната военна
задължителна служба. България практически е лишена от
боеспособна войска. Забранява се притежаването на военни
кораби, подводници, военна авиация и се определят точно
видовете въоръжение.
Slide 31
Военните клаузи
Slide 32
Морално-психологическите последици са най-тежки. Рухва
надеждата за осъществяване на идеал за национално
обединение в името на които са дадени над 100 000
жертви. САЩ и Италия се обявяват на
конференцията против това разграбване на Българските
територии. По-късно САЩ отказват да ратифицират
Ньойския и другите Версайски договори.
Slide 33
Финансовите ограничения и задълженията задушават
Българската икономика. Правителството на Александър
Стамболийски започва борба за частично изменение на
условията на договора.
Slide 34
Нелека е съдбата на Българите останали извън пределите на
България. Версайската мирна система, наложена от страните
победителки, коренно променя същността на Българския
национален въпрос. Практически от стремеж към
обединение на територии той се превръща в необходимост
да се защитават сънародниците зад границите на страната,
да се съхранява с всички средства тяхната национална
идентичност. Българската държава се бори за съблюдаване
на малцинствените договори приети на Парижката мирна
конференция.
Slide 35
Тези договори задължават правителствата да осигурят
гаранции за поданиците на всяка държава, независимо от
техния произход, национален език и религия. Към тези
гаранции се отнасят равноправието пред законите, частните
и търговски отношения, религиозните и професионалните
изяви, възможност за образование на майчин език.
Slide 36
Съседните държави, желаещи увековечаване на създаденото
статукво не желаят разглеждане на малцинствените въпроси
в междудържавните отношения. При това положение
България е сериозно застрашена от няколко негативни
тенденции: увековечаване на установените граници;
обезбългаряване на земите с Българско население;
денационализация и асимилация на Българите в Югославия
и Румъния.
Slide 37
Жестока е съдбата отредена на Българите във Вардарска
Македония – усилията на кралската власт са насочени към
пряката денационализация и асимилация на това население
и превръщането му в част от сръбската народност. За целта
са ликвидирани стотиците Български училища, църкви и
библиотеки, изградени със средствата на Българското
население в условията на турското робство.
Slide 38
Разгонени са Българските свещеници, учители, владици,
забранена е всякаква културно просветна дейност,
поддържаща Българския дух след населението. Тя се наказва
като тежко престъпление. При липсата на каквито и да било
грижи за икономическото развитие на този район, той става
един от най-изостаналите в кралството с крайно ниско и
мизерно жизнено равнище на населението. Гръцките власти
в Беломорска Тракия и в Егейска Македония действат още
по- брутално.
Slide 39
С жесток терор те се стараят колкото се може по-бързо да
изселят Българското население от родните му земи, за да
осигурят заселването на гръцките бежанци от Мала Азия.
Към Българите, които все пак остават се прилагат сурови
мерки за денационализация. Поради малобройността на
останалото в родните си селища население потънало сред
гръцкото мнозинство, тук процесът на денационализация е
по-успешен отколкото във Вардарска Македония под
сръбска власт.
Slide 40
Slide 41
Привидно по-благоприятно е положението на Българите в
Добруджа. Румънските власти не провеждат политика за
асимилиране (пряко). Те запазват и четирите частни
Български училища в Южна Добруджа и позволяват да се
създадат две културно-просветни формирования на
Българското малцинство - Висшият съвет на Българите в
Румъния и Българските културни общества.
Slide 42
Заедно с това обаче във всички държавни училища е
забранено изучаването на Българския език, десетките хиляди
Българчета трябва задължително да се обучават на румънски
език.
Slide 43
Българското общество е подложено на изключителен
икономически гнет, една част от земята му е отнета заради
заселването на румънските колонисти. Истинско бедствие за
Българите е и преселването на няколкото хиляди куцовласи
от Македония. Румънските власти не полагат почти никакви
грижи за районите населени с Българи. В годините на
румънско господство Добруджа си остава в пълен мрак без
пътища, без водоснабдяване, без медицински грижи.
Slide 44
В публикувания през 2003г. Меморандум на Националния
комитет за промяна на статута на Западните
покрайнини се казва: „съгласно чл. 29 от Ньойския
мирен договор е съставена международна комисия от
френски, японски, британски, сръбски и Български
представители, която да определи гранична линия на
място”. Изпълнението на тази задача се оказва
изключително трудна. Френският представител в
международната комисия по очертаване на сръбскоБългарската граница – полк.
Slide 45
Ордвони признава, че „няма по-неестествена граница от
тази, която игнорира всички географски и етнографски
условия и затваря многохилядно население в лабиринт от
безизходни клисури на изток от границата, а на запад от
непреходна крепост от планини”. Така се очертава една от
най-нехуманните граници, наречена „черната граница”. Тя
разсича 25 Български села – Груинци, Ресен,
Страцимировци, Петачинци, Банки, Врабча, Долна
Небля и др. като разделя къщи, дворове и ниви,
извори и кладенци, гробища, черкви и пътища,
семейства, роднини и приятели.
Slide 46
В граничните села е забранено да се държат кучета, да се
сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно
време. Българското население посреща с бурни протести
решението взето в Ньой. Три години Българите в Западните
покрайнини носят черни забрадки. В своята книга “Войната
се завъща” френският журналист Анри Пози пише:
„Аз видях Български майки гробовете , на чиито деца бяха
на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от
скъпите им гробове, понеже им е забранено да се
приближат”.
Slide 47
Slide 48
Slide 49
Slide 50
Опитите за сърбизирането на Българското
население срещат организирана съпротива. На 15 и
16 юни 1924г. в София се основава Временен
върховен комитет за бежанците от Западните
покрайнини. Създава се организация с повече от
3000 члена, разпределени в 68 дружества. Започва
издаването на вестниците „Западни покрайнини” и
„Западно ехо”.
Slide 51
Представителят на организацията е Българският
поет Емануил Попдимитров, който пледира за
правото на Българите пред редица международни
форуми. Под ръководството на Емануил
Попдимитров към Върховния комитет е създаден
научен институт „Западни покрайнини”, в който
членуват 44 именити Български учени. Основна цел
на Института е да събира и опазва материали за
Българския характер на населението там.
Slide 52
През 1923г. се създава вътрешна западнопокраинска революционна организация „Въртоп”. Тя
въплъщава идеята за въоръжена борба за
национално освобождаване и присъединяване на
западните покрайнини към България. Когато
репресиите достигат застрашителни размери,
членовете на организацията пристъпват към серия
от атентати, политически убийства и диверсии на
територията на Враня, Ниш, Пирот, Цариброд и Белград.
Днес, 8 десетилетия по-късно България има историческия
шанс да потърси решение на този национален въпрос.
Slide 53
Библиография – Интернет
bg.wikipedia.org
www.promacedonia.org
forum.boinaslava.net
www.events.bg
www.ndt1.com
www.stranabg.com
bg.altermedia.info
Slide 54
КРАЙ