Фаунистични изследвания върху водните кончета (разред Odonata) от района на Чокльово блато, Конявска планина Дипломант: Белчо Христов Научен ръководител: доц.

Download Report

Transcript Фаунистични изследвания върху водните кончета (разред Odonata) от района на Чокльово блато, Конявска планина Дипломант: Белчо Христов Научен ръководител: доц.

Slide 1

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 2

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 3

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 4

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 5

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 6

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 7

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 8

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 9

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 10

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 11

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 12

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 13

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 14

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 15

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 16

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 17

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 18

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 19

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 20

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 21

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 22

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 23

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 24

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 25

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 26

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 27

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 28

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 29

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 30

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.


Slide 31

Фаунистични изследвания върху
водните кончета (разред
Odonata) от района на
Чокльово блато, Конявска
планина
Дипломант: Белчо Христов

Научен ръководител: доц. д-р Пламен Митов

Цел
Цел на изследването е да се установи видовият
състав и да се проучат някои по-важни биологични,
екологични и зоогеографски особености на
разред Odonata, с което да се постави и началото на
системни биологични и екологични изследвания
на групата в района.

Задачи:

1. Да се установи видовият състав и
разпространението на разред Odonata

на територията на изследвания район.

Задачи:

2. Да се определят фенологичните групи
и сезонната активност на водните кончета.

Задачи:

3. Да се установи типа на обитаваните и
предпочитаните от тях хабитати и

да се определи екологичният тип
на изследваните водни кончета.

Задачи:

4. Да се категоризират зоогеографски водните кончета,
влизащи в състава на изследваната фауна и

да се направи зоогеографски анализ на последната.

Локализация на изследвания район:
Чокльово блато, Конявска планинa

Материал и методи:
 материалът е събиран ежемесечно със стандартен
ентомологичен сак в периода май – септември 2005 г.
 по трансектен метод и от различни хабитати
 уловените ларви са отглеждани в лабораторни условия
 препариране, етикетиране, определяне

Резултати и обсъждане:

1.

Фаунистични изследвания

Списък на установените видове
Семейство CALOPTERYGIDAE

Calopterix virgo
Calopterix splendens

Списък на установените видове
Семейство LESTIDAE

Chalcolestes parvidens
Lestes barbarus

Lestes virens
Sympecma fusca

Списък на установените видове
Семейство COENAGRIONIDAE

Erythroma najas

Erythroma viridulum
Coenagrion puella
Coenagrion pulchellum

Enallagma cyathigerum

Списък на установените видове
Семейство PLATYCNEMIDAE

Platycnemis pennipes
Ishnura elegans

Списък на установените видове
Семейство AESHNIDAE
Aeshna affinis
Aeshna cyanea

Aeshna isosceles
Anax imperator

Списък на установените видове
Семейство CORDULIIDAE

Cordulia aenea

Списък на установените видове
Семейство LIBELLULIDAE
Libellula depressa
Orthetrum albistylum

Orthetrum brunneum
Crocothemis erythraea
Sympetrum flaveolum

% разпределение на установените досега,
новите и очаквани
видове
% разпределение
на установени
досега
видове, нови и предполагаеми
51%
Очаквани видове

26%

Устновени видове
досега
Нови за района

23%

Резултати и обсъждане:
2. Биологични, екологични и
фенологични бележки

Aeshna affinis Vander Linden, 1823
Биология и екология: Ларвите на вида са представители на
лимнофилната епифитна фитофилна биоценоза. Обитатели
са на постоянни водоеми. Могат да се развиват и в условия
на леко завишена соленост на водата (до 4 ‰). Имагинират
ниско по растителните стъбла. Откривани са и във
вътрешността на гъсто обрасли тръстикови масиви.
Двете крайни месеца, очертаващи периода на летене на
A.affinis в България са май и октомври и са от наблюдения,
проведени в Южната част на страната. В края на май видът
се появява и по черноморското крайбрежие

Общо разпространение на вида в България
23

E of Greenwich

24

25

26

27

28

44
44

9
8

43

7
6

43

5
4
3
2
1
0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

42
42

28
A e sh n a a ffin is
Va n d er L in d e n, 18 2 3

23

24

25

26

27

28

Общо разпространение на вида в Европа

Фенограма, илюстрираща пиковете на летене
по месеци

7
6
5
4
3
2
1
0

М

А

М

Ю

Ю

А

С

О

Н

% разпределение на водните кончета
по фенологични групи

зимуващите
видове
пролетните видове

40%

пролетно-летните
видове

22%
4% 4%

30%

летните видове
лятно-есенните
видове

Резултати и обсъждане:

3. Зоогеографски анализ

% разпределение на зоогеографските групи
водни кончета
% разпределение на зоогеографските групи водни
кончета на територията на Чокльово блато

Холарктична
група

4%

9%

Холопалеарктичн
а група
4%
13%

22%

Евро-сибирска
група
Европейска група

17%

Европейскомедитеранска
група
Холомедитеранск
а група

22%
9%

Източномедитера
нска група
Медитераноафротропична
група

Изводи:
1. Съставен е пълен списък на установените видове
водни кончета от разред Odonata от района на

Чокльово блато. Този списък включва 23 вида,
отнасящи се към 15 рода и 7 семейства. От тези
видове, 17 са нови за изследвания район

Изводи:
2. В „Природозащитен списък” на Маринов (2003)
влизат 4 вида от установените, в следните

категории: „Застрашен” - Erythroma najas,
„Уязвим” - Cordulia aenae, Chalcolestes parvidens;
„Почти застрашен” - Sympetrum flaveolum

Изводи:
3. Чокльово блато е се явява второто място на
територията на България, (за първи път се

наблюдава в резерват „Сребърна”, Маринов,
2003) където видове от род Erythroma – Е. najas и
E. viridulum се срещат в един и същ хабитат.
Считаме този факт, като едно рядко и интересно
явление.

Изводи:
1. Установените данни, натрупаният опит и анализите
ни показват, че Чокльово блато

разполага с

много добър фаунистичен ресурс водни кончета.
Създадени са естествени условия за развитие на
многообразна одонатна фауна. За една по-добра
база данни, ще са нужни още по-задълбочени

изследвания в екологичен, фенологичен аспект,
както и фаунистичен разбира се.