Ниагарски водопад Разположение и общи данни Ниагарският водопад (Niagara Falls) е общо название на три водопада на река Ниагара, Водопадът отделя американският щат Ню Йорк от канадската.
Download ReportTranscript Ниагарски водопад Разположение и общи данни Ниагарският водопад (Niagara Falls) е общо название на три водопада на река Ниагара, Водопадът отделя американският щат Ню Йорк от канадската.
Slide 1
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 2
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 3
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 4
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 5
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 6
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 7
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 8
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 9
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 2
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 3
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 4
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 5
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 6
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 7
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 8
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас
Slide 9
Ниагарски водопад
Разположение и общи данни
Ниагарският водопад (Niagara
Falls) е общо название на три
водопада на река Ниагара,
Водопадът отделя
американският щат Ню Йорк от
канадската провинция Онтарио.
Водопадът се състои от три
части: Хорсшу (Канадски
водопад), Американски водопад
и по-малкия Брайдъл Вейл.
Макар и не особено висок,
водопадът Ниагара е много
широк и е най-големият в
Северна Америка.
Трите водопада са
разделени от Козия
остров.
Западната, канадска част на
водопада има
подковообразна форма с
дължина 790 м, и височина —
52 м (колкото е височината
на храма «Александър
Невски» в София).
Източната част на
водопада, принадлежаща на
САЩ е с дължина 305 м.
Обемът на количеството
вода, което пада е 5720 куб.м в
секунда
Американския водопад
Козият
остров
Ръба на
водопада
Прагове
Канадският водопад (Подкова)
Образуване
Ниагарският водопад
съществува около
10000 години. Когато
завършил последният
ледников период,
масивните ледници,
отстъпвайки,
образували зад себе си
Големите американски
езера. Водата от ез.
Ери протича по 56-км.
река Ниагара в
разположеното на 100
м. по-ниско езеро
Онтарио.
Исторически сведения
Името Ниагара идва от
ирокезка дума, означаваща
„гръмотевични води“.
Първите европейци описали
водопада са Самюел дьо
Шамплен през 1604 г. и Пер
Калм в началото на 18 век.
През 19 век туризмът става
популярен и към средата на
века се превръща в основния
поминък на областта.
Историята на Ниагара през 20
век е свързана с усилията да
се използва енергията му за
производство на
електричество и с опити за
контрол на бързото развитие
на американския и канадския
бряг, заплашващо да унищожи
природната красота на
местността.
Отражение върху
промишлеността и търговията
Първото известно усилие за
използване на водите е от 1759,
когато Даниъл Джонкернс строи
малък канал над водопада, за да
задвижва дъскорезницата си.
Днес между 50% и 75% от дебита на
река Ниагара е отклоняван чрез
четири огромни тунела. След това
водата преминава през
хидроелектрични турбини, които
захранват с електричество близките
райони на САЩ и Канада преди да
се върнат в реката доста след
водопада.
Градовете-близнаци Ниагара Фолс
в провинция Онтарио и щата Ню
Йорк са свързани чрез три моста.
Близките международни летища
Ниагара Фолс и Бъфало Ниагара са
наречени на водопада, както и
Университетът Ниагара, безброй
местни предприятия и дори едно
небесно тяло (астероидът 12382
Ниагара Фолс).
Водопадът в популярната култура
През 1829 Сам Пач, скача във
водопада и става първия известен
човек, оживял след такъв скок. Това
поставя началото на дълга традиция
на подобни безразсъдни опити.
Илюзионистът Дейвид Копърфилд
наскоро добавя името си в този списък,
като успешно се спуска (или, може би,
създава впечатление, че се спуска) по
водопада през 1990.
Посещение на водопада Ниагара в
края на 19 век е описано от Алеко
Константинов в пътеписа му До Чикаго
и назад .
Посещенията на водопада Ниагара,
нарастват рязко през 1953 след
излизането на Ниагара, филм с
Мерилин Монро в главната роля. Покъсно водопадът е място на действие
на филма Супермен II (1980). При
настоящия приток на чуждестранни
туристи посещенията на водопада
надхвърля 14 милиона души.
ИЗРАБОТИЛ:
ВЕЛИМИР ИВАНОВ
Гр. Бургас