Логиката на научния процес Тема № 29 План на лекцията 1. 2. 3. 4. 5. 6. Йерархията на епистемологическите действия Системата от твърдения и систематичната емпирична проверка Епистемологическите двойки Границите на научното икономическо познание "Валидност" на.
Download ReportTranscript Логиката на научния процес Тема № 29 План на лекцията 1. 2. 3. 4. 5. 6. Йерархията на епистемологическите действия Системата от твърдения и систематичната емпирична проверка Епистемологическите двойки Границите на научното икономическо познание "Валидност" на.
Л
огиката на научния процес
Тема № 29
План на лекцията
1.
2.
3.
4.
5.
6.
Йерархията на епистемологическите действия Системата от твърдения и систематичната емпирична проверка Епистемологическите двойки Границите на научното икономическо познание "Валидност" на икономическото знание Икономическата наука - свободна от ценностни съждения
1. Йерархията на епистемологическите действия
Причини за априористките грешки на емпиризма, формализма или интуитивизма: несвързаността на епистемологическите действия, които извличат своето значение и плодотворност от участието си в един общ процес непълното разбиране на техническите операции, които предполагат скъсване с привидностите и действията по конструиране и потвърждение на фактите Господстваща и приета
a priori
от повечето практици представа за процеса на научното изследване: цикъл от последователни етапи (наблюдение, издигане на хипотези, проверка на хипотезите, теория, ново наблюдение и т.н.) списък от задачи, разделени според логиката на бюрократичното разделение на труда
1.2. Йерархията на епистемологическите действия
Този възглед е погрешен най-малко по две причини:
представя фазите на "изследването" като външни един спрямо друг етапи и описва неадекватна картина на действително разгъващите се операции, всяка една от които съдържа целия процес в себе си
не схваща логическия ред на епистемологическите действия (раздяла с очевидностите → конструкция → проверка чрез фактите) като несводим до хронологическия ред на операциите на изследването
Всяка фаза, етап или операция (наблюдение, експеримент, интуиция, теоретичен модел, формализация) съдържа в себе си и трите епистемологически действия, приложени в техния ред Всеки метод има своята научна ценност, силни и слаби страни, време, начин и място на приложение, функции и т.н. Но превръщането му в единствен метод, в
"...изъм"
, трябва да бъде отхвърлено Игнорирането на йерархията на епистемологическите действия води до дисоцииране на изследователските операции Освобождаването от спонтанната икономическа наука става чрез възстановяването на действителното отношение между теорията и емпиричното изследване
1.3. Йерархията на епистемологическите действия
Логиката на научния процес не може да бъде сведена до простото разграничаване и/или противопоставяне между независими операции Всяка операция съдържа в себе си отношението между теорията и емпиричната проверка
Методологическият априоризъм греши
, че съществуват универсални инструменти, подходящи за всякаква употреба Така не се изследва валидността на техниките в конкретния случай на тяхното използване, не се поставя под въпрос рутинната употреба на инструментите Усъвършенстването на техниките за емпирична проверка и доказателство трябва да бъде съпроводено с удвояване на теоретичната бдителност към тяхното използване.
2. Системата от твърдения и систематичната емпирична проверка
Практическите операции са толкова добри, колкото теорията, върху която са основани Теорията актуализира епистемологическия приоритет на мисленето спрямо опита
Теорията е фундаментално предварително условие за скъсване с очевидностите, за конструирането и експериментирането
Прави това благодарение на своята систематичност Теорията е гарант срещу априоризма в емпиричните изследвания чрез своята система от понятия и отношения Само тя може да конструира система от факти, между които да установи систематични отношения Научните твърдения ще намерят своето потвърждение само в пълната съгласуваност на цялата система от факти, създадени чрез (а не заради) теоретичните хипотези, които трябва да бъдат проверени
2.2. Системата от твърдения и систематичната емпирична проверка
При този метод на доказване, кохерентността на преднамерено конструираната система от факти е доказателство на самата себе си Този метод предполага систематична проверка на фактите чрез отношението, което те имат помежду си Отделният факт има
смисъл
и извлича своята доказателствена стойност от своите отношения с другите факти и
смисъла
на системата Тази система и нейният критерий за контрол и за интерпретация на всяко ново наблюдение на същия вид феномени
смисъл
са в състояние да бъдат използвани като Доказването чрез кохерентността на системата от доказателства лесно може да доведе до
методологически кръг
, който лесно може да бъде превърнат порочен кръг Затова, ако едно ново и доказано като вярно индивидуално наблюдение противоречи на "смисъла" на системата, тя трябва да бъде преформулирана по такъв начин, че да включва в себе си новото индивидуално наблюдение.
3. Епистемологическите двойки
Башлар за философията на природните науки:
идеализъм срещу материализъм
"приложният рационализъм" обвързва "ценностите на кохерентността" с "предаността към действителното" В епистемологията:
емпиризъм срещу рационализъм Във философия на икономическото познание: теоретично срещу емпирично Хипер-емпиризъм срещу идеология Позитивизъм срещу интуитивизъм Независимо от привидната им противоположност, връзката между тези двойки е толкова силна, че не рядко изследователите, които защитават една или друга от тях, й изневеряват съзнателно или несъзнателно Операциите, които по принцип са изключени, се проявят неконтролирано Примерът на Франсоа Симианд за дедуктивистите, използващи наблюдението, несъпътствано от предпазните мерки или гаранциите, необходими като основа за неговата оправдана и убедителна употреба.
3.2. Епистемологическите двойки
При действително научния подход всяко нарастване на смелостта на теоретичните амбиции изисква нарастваща строгост при представянето на доказателствата, върху които тя се основава Причината за колебанията между различните видове априоризъм е опростената, окарикатурена или екзалтирана представа за природните науки Когато преживеят своя ентусиазъм относновъзможностите на експерименталния метод или относно чудесата на математическите методи, икономистите ще бъдат в състояние да преодолеят опозицията между рационализма и емпиризма и средствата за движение както към по-голяма теоретична кохерентност, така и към по-голяма съгласуваност с реалността.
4. Границите на научното икономическо познание
Реалната икономика притежава познаваеми структурни характеристики.
Но знанията за тях не са доказано истинни Самият обект на икономическата наука е смислово и ценностно натоварен.
Той принадлежи на субект, който следва бързо конструиращата се действителност.
Поради това човешкото съзнание винаги и закономерно изостава от изпреварващия го обективен свят.
Ученият създава субективни идеи за своите обекти.
Тези обекти са субективните идеи, вярвания, разбирания, знания, ценности, намерения, афекти и умения на изучаваните субекти, и/или техните обективирани резултати (артефакти).
Изследователят създава субективна картина на един обект, който сам по себе си има собствена субективна картина за икономическата действителност (Хайек).
Идеите на учения са идеи от втори порядък, опосредствано знание за духовния свят на изучаваните субекти и резултатите от техните действия.
Неговият предмет не е обективна реалност в смисъла на природните науки, а е сам по себе си субективна реалност или обективирана субективна реалност.
4.2. Границите на научното икономическо познание
Знанието за икономическата реалност не може да бъде свободно от презумпции копие на обективните факти. Цялото знание за икономическата сфера е винаги знание, изхождащо от определена гледна точка.
Някои допускания са недоказуеми чрез средствата на която и да е наука.
Те могат само да бъдат интерпретирани като се сравняват със стоящото в основата им общо отношение към света, което зависи от нашата основна жизнена позиция.
Допускането е вярване или (пред)убеждение. Не съществува начин да се докаже окончателно универсалната валидност на всички икономически допускания.
Следователно споровете във философията и методологията на икономикса са битки между възгледи и вярвания, които всеки изследовател приема като свои собствени, които приема за даденост.
Не съществува обективно валидна икономическа теория
като такава
.
Действителният въпрос е
върху какво се основава научният анализ
.
Това изследване се опита да разкрие самозаблудата на "свободния от презумпции" икономист, който подхожда несъзнателно към своя предмет на изследване.
5. "Валидност" на икономическото знание
В икономическата наука съществува един безусловно валиден тип знание мисловното подреждане на емпиричната икономическа реалност
.
Емпиричната реалност е концептуално конструирана върху основата на вярванията, идеите, допусканията, значенията и смислите, които ученият приписва на изучаваните от него обекти.
Валидността на емпиричното знание се основава върху обхващането на реалността чрез категории, които са предварително приети.
Мисловното конструиране на реалността идеи, които мотивират изследователя.
е възможно единствено благодарение на субективно приетите ценности и Те са емпирично установими и анализируеми като част от пълнокръвното човешко поведение. Но тяхната
валидност
не може да бъде изведена от емпиричните факти като такива.
5.2. "Валидност" на икономическото знание
Обективността на мисловното подреждане се основава по скоро върху адекватността на отношението между икономическите категории и реалността.
Но такова знание е значимо и смислено единствено за онези, които споделят тези категории.
Следователно обективната истинност на икономическото знание е въпрос на увереност или убеждение.
Затова всички фундаментални научни предпоставки, принципи, допускания, презумпции или предразсъдъци в теоретичната икономика са постулати,
априорни
по своя характер.
През призмата на постоянните изменения в икономическата наука (и във всички социални науки), въпросът за съществуването на обективно валидни истини, не може да бъде избегнат.
6. Икономическата наука - свободна от ценностни съждения
Икономическият анализ се стреми да бъде обективен и свободен от ценностни съждения.
Това е
допускане за интелектуална честност на изследователите
.
Като следват Хюм, икономистите са убедени, че трябва да се прави логическо разграничение между позитивното екзистенциално знание, т.е.
знание за това, което
е
, и нормативно прескриптивно знание, т.е. знание за това, което
трябва
да бъде.
Но свободната от ценности наука е непостижим идеал.
Емпиричното знание само по себе си не може да ни даде критерия за разграничаване на ценностните от ценностно неутралните съждения.
Смисълът на икономическата действителност не може да бъде изведен от резултатите на емпиричното изследване.
Непрекъснато сменящите се възгледи за живота и света не могат никога да бъдат резултат от емпирично познание.
Ценностните съждения са по-скоро изява на действащия икономически агент.
6.2. Икономическата наука - свободна от ценностни съждения
Основните критерии за ценностните съждения би трябвало да бъдат въпрос на съвест и вяра, а не на емпирично изследване.
Решението дали една личност, изказваща ценностни съждения, трябва да се придържа към тях в своите лични дела, изисква воля и съвест, а не емпирично знание.
Емпиричната икономическа наука не може да каже на никого какво трябва да прави.
Ценностните съждения не са проблем на мисленето и емпиричното познание на отделния икономист.
Изискването за свободно от ценностни съждения научно изследване не изключва ценностите и ценностните отношения от икономическия анализ.
Значението на една икономическа теория ценностни отношения.
произлиза
от нейните специфични Смисленото подреждане на емпиричната реалност е възможно единствено
върху основата
на нейните ценностни идеи.
Детайлното описание на емпиричните факти, без свързването му със значимите ценностни идеи, е безсмислено.
6.3. Икономическата наука - свободна от ценностни съждения
За да се подреди емпиричната икономическа реалност, е необходимо да се подберат значими факти и свързаните с тях ценностни идеи.
Смисленото знание и принципът на избора на предмета на изследване
произтичат
от ценностните идеи на изследователя.
Изборът на икономическите факти е
оформените ориентиран
ценностни идеи на изследователя.
от
предварително
Допускането на емпириците за съществуване на икономически факти
като такива,
е самоизмама на икономиста, който не е наясно, че самото това допускане се дължи на собствените му ценностни идеи.
Следователно извън индивидуалното съзнание на икономиста, в икономикса
не съществуват независими-обективно-научни-икономически факти
като такива.
Всеки отделен икономист изхожда от определени априорно приети допускания - независимо дали осъзнава и декларира, осъзнава, но не декларира или не осъзнава и не декларира това.
6.4. Икономическата наука - свободна от ценностни съждения
Тогава, когато допусканията се осъзнават, но не се декларират, или когато не се осъзнават и не се декларират, ученият смята, че следва и декларира други, но също така априорни по своята същност предпоставки.
Действителните априорни предпоставки на икономистите, реализирани в тяхната действителна практика (теоретична или емпирична), обикновено се различават от декларираните.
Всичко това не означава, че ученият трябва да се откаже от стремежа към обективно познание.
Една от гаранциите за постигане поне на частичен успех е
критичната рефлексия върху собствените му
(и на другите икономисти)
априорни основания
.
Философските предпоставки са сред основните априорни допускания на икономистите.