Тема № 15

Характер и специфика на социалните науки

План на лекцията



1. Предметът на социалните науки. Духовните феномени и социалните науки



2. Методите на социалните науки



3. Резултатите на социалните науки

1. Предметът на социалните науки. Духовните феномени и социалните науки

     

Могат ли да се изучават духовните феномени?

Човешкото действие Социалното действие Езикът Социалните институции Ненаблюдаемите обекти и обяснението

1.2. Предметът на социалните науки. Духовните феномени и социалните науки

    Моделът на физиката и социалните науки Предметът на социалните науки: поведението на хората като съзнателни същества Основни задачи на социалните науки –

да се определи

социалното; техният предмет на изследване – да

класифицират

критерии – да са.

обяснят

социалните явления според различни защо социалните феномени са това, което Възгледът за социалното се основава на факта, че човешките същества са зависими едно от друго; взаимоотношения и взаимодействия

1.3. Предметът на социалните науки

    Социологическият емпиризъм - същност Два вида социологически емпиризъм – духовните явления са емпирично ненаблюдаеми; за да изградят собствените си форми на описание и класификация върху наистина научна (т.е. емпирична) основа, социалните науки трябва напълно да ги игнорират – емпиричната наука

може

да изучава духовните явления, защото те съответстват на външните феномени на поведението, които са достъпни за емпиричното наблюдение ударение върху наблюдението на външното поведение "бихейвиористи" На какво се дължи популярността на емпиризма? – Понятието за ума, което не е достъпно за проверка чрез методите на природните науки, изглежда окултно – Емоционална привързаност към единството на научния метод

1.4 Предметът на социалните науки

   Човешкото действие – емпирично наблюдаеми белези трябва да бъда

интерпретирани

на езика на душевните категории – единството на дадено действие се конституира от неговата

цел

Възражение срещу това разбиране: – целта на поведението е разбираема чрез емпиричното наблюдение –

целта

на поведението е самият

краен резултат

Отговор на възражението: – Така се отрича съществената разлика между човешкото поведение и това на не-човешките обекти – Целта

не може

– да бъде отъждествена с резултата

Целенасочеността целеустременост

на поведението не съвпада с неговата –

Целенасочеността

предполага

желания

и

убеждения

1.5. Предметът на социалните науки.

     Социалното действие – Дефиниция на Макс Вебер:

Действието е социално доколкото, по силата на субективния смисъл, който му е придаден от действащия индивид (или индивиди), отчита поведението на другите."

Социалното

отношение:

определен брой хора .

реципрочното социално съзнание на Всички човешки действия са в някаква степен социален продукт.

Действащият притежава определена

концепция

, описана на определен език Езикът е

социална

институция. Той е мрежа от споразумения, споделяни от членовете на дадена социална група, благодарение на която смислите се свързват със звуците и знаците (думите).

1.6. Предметът на социалните науки

         Езикът – Опознаването на дадено общество, зависи от разбирането на неговия език.

Езикът е най-чистият, най-типичният социален феномен. Човешкият социален живот е неразбираем без него. Сам по себе си той е социална институция. Емпирици приемат, че езикът е емпиричен факт, който трябва да бъде изучаван, както всеки друг факт.

Физическите явления стават език благодарение на определени социални групи, на духовните характеристики на хората от дадена езикова общност .

конвенциите

на Как се научава чужд език?

Чрез интерпретирането

през призмата на

менталните категории

на наблюдаваното Благодарение на езика природо-изследователят е в определена степен социален учен Социалния учен има предмет на изследване, в който езикът е съществен елемент и който не може да бъде разбран без езикът да бъде разбран.

Езикът сам по себе си е директен

обект

на социологически интерес. Социалните феномени, конструирани от абстрактните идеи, са достъпни за възприемане единствено чрез езика, на който са изразени.

1.7. Предметът на социалните науки

  Социалните институции – комплекс от

правила

, отнасящи се до определена сфера на социалните отношения. Могат да бъдат

разрешаващи

или

задължаващи

, или и двете. Самият езикът е комплекс от смислови и граматични правила  Всяко действие може става социално значимо чрез институционалните конвенции.

 Емпирично еднакви действия могат да представляват различни

социални

действия вследствие на съответни институционални правила. И обратно.

 Основни институции

- бракът, собствеността, пазарът, традицията, обичаят, властта, религията.

 Социалният феномен институциите

. “организация”

съществува единствено чрез

      

1.8. Предметът на социалните науки

Ненаблюдаемите обекти и обяснението – Моделът на физиката е неприложим в социалните науки, защото съществуването на социалните факти включва в себе си съществуването на душевните състояния. Ненаблюдаемите теоретични обекти на физиката трябва да бъдат разглеждани като реални обекти, способни да причиняват физически явления.

Какъв е статусът на менталните състояния в социалните науки?

Социалните науки се интересуват от описанията и обясненията на (социалните)

действия

, които не могат да бъдат описани чрез чисти физически термини.

Значението на менталните състояния за социалните науки се състои в изграждането на рамката от понятия, чрез които движенията могат да бъдат разбрани като действия

.

Намеренията, целите и т.н. са въвлечени в обяснението на действията.

Дали обяснителната сила на душевните състояния по отношение на действията се извлича от каузални закони, свързващи определени видове душевни състояния със съответни видове действия?

2. Методологиите на социалните науки

          

Значението на методологията скептически рационализъм историцизъм конструктивистки рационализъм Сциентизъм холизъм Методологически атомизъм Методологически индивидуализъм

Социализъм

Подходът на всеобхватното планиране Подходът на поетапното или частичното планиране

2.2. Методите на социалните науки Традиции в обществознанието

   

Скептически рационализъм Конструктивистки рационализъм

–

Позитивизъм

– –

Рационализъм Емпиризъм

–

“Дейностната" разновидност на утилитаризма Пространствено разположение на двете традиции Основни различия между двете традиции

– –

Относно цивилизацията Относно институциите

– – –

Относно абстрактността Относно индивидуалната човешка природа Относно ролята на традициите, морала и правото

3. Резултатите на социалните науки

Възможно ли е в социалните науки да се постигне:  ограничаване на разумното до рационалното, разбирано като формално логическо и математическо   достоверност сигурност     ясност точност, отчетливост и подреденост номологична и доказателствена форма на мисленето, науката и философията предпочитание на универсалното, общото, абстрактното и извънвремевото за сметка на частното, локалното, конкретното и временното

Литература

Въвеждаща: 

Философия (Работа върху фундаменталната култура), с. 149-162, 173-181, 212-214.

Основна: – Философия и методология на социалните науки,

с. 59-73; 109-129;

– Систематична философия, с. 239-255;  Допълнителна: – Върбанов, И. Хайек за епистемологията и методологията на социалните науки. Сп. "Народностопански архив", кн.1. Свищов, 1996. – Върбанов, И. За отношението между

методологическите и теоретичните подходи на

Макс Вебер и Фридрих Хайек. Сп. "Народностопански архив", кн.1. Свищов, 1999.

Основни термини и автори



природни науки



социални науки



Фридрих Хайек



Карл Попър