Slide 1

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 2

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 3

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 4

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 5

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 6

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 7

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 8

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 9

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 10

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 11

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 12

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 13

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 14

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 15

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 16

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 17

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 18

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 19

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 20

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 21

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 22

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 23

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 24

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 25

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 26

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 27

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 28

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 29

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 30

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 31

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.


Slide 32

1837-1873

Васил Иванов Кунчев е роден на 18
юли 1837 г. в Карлово в семейство на
занаятчия. Учи в местното взаимно и
старозагорското класно училище. На 14
години остава без баща и започва да
работи, за да се изхранва. По настояване
на вуйчо си младежът приема
монашеството, но свободолюбивият му
дух го тласка да се посвети на
революцията. През1862 г. той заминава
за Сърбия и се записва в легията на
Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата
на Панайот Хитов и през есента на същата
година се включва в основаната в Белград
Втора българска легия, която скоро е
разпусната от сръбското правителство.
Горчивият опит от неуспехите на
движението постепенно избистря
собствените идеи на Левски: българите
трябва да се освободят сами и с всеобщо
въстание.

В началото на 1869г. той се
връща в България и тръгва сред
хората като апостол да проучи
условията за създаване на
вътрешна организация. При
втората си обиколка (май-август
1869г.) Апостола започва да
изгражда мрежа от тайни
комитети, в които влизат найсмелите и верни на делото хора.

Те се заклеват над Библията,
револвера и камата да отдадат
живота си за свободата на
отечеството. В Плевен, Ловеч,
Карлово, Калофер, Пловдив,
Габрово,Търново и други селища
Апостола изгражда опората на
бунта.

Участници във Втората българска легия в
Белград. На първия ред, третият от ляво на
дясно - Васил Левски.

Левски не е написал книги, в които
да обясни идеите си. За тях научаваме от
негови писма до съратници, от
документите на организацията, от
спомените на хора, които са го
познавали и са му се възхищавали.
Апостола настоява за самостоятелни
български действия, за революция,
подготвена добре от комитетската
организация, с добро въоръжение и
план за действие.

Той е убеден, че успехът ще
дойде само ако революцията се
осъществи ,,вътре в Българско".
Освободената държава Апостола
вижда като ,,свята и чиста
република", в която да
господстват справедливи закони
и равенство на различните
общности пред тях.

Идеите на Левски са
едновременно гениални и
прости.Те са разбираеми,
убедителни и дават на хората по
градове и села ясни цели и
надежди за бъдещето. Затова и
влиянието му е огромно. С
дейността и идеите си Васил
Левски застава на върха на
българското
националноосвободително
движение.

Левски в
униформа.
Фотография
правена в Букурещ
през 1868 година
след разпускането
на Втората
българска легия.

Левски основава комитет

Из ,,Левски“ - Иван Вазов

Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И с сърце порасло и за кръст готово,
И носи съзнанье, крепост, светлина
На робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
Пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
Кат за една ближна обща веселба,
Часът на която беше неизвестен;
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
Участник да стане във подвига свят;
Всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;
Всичките пътеки кракът му видяха,
Пустинята знайше неговия глас,
Хижата го знайше и на всеки час
Вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
Ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,
Одеве търговец, сега просяк дрипав,
Кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
Днес в селото глухо, утре в някой град
Говореше тайно за ближний преврат,
За бунт, за свобода, за смъртта, за
Гробът,
И че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
Народното знаме и пролее кръв,
И че трябва твърдост, кураж,
Постоянство,
Че страхът е подлост, гордостта пиянство,
Че равни сме всички в големия час Той внасяше бодрост в народната
свяст.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови
вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма,
а и неговото лично тефтерче. Тези документални
наследства са неоценими, те ни дават възможност да
надникнем във вътрешният свят на Апостола
неговите най-съкровени мисли и надежди, както и да
усетим обаянието и искреността на огненото му
слово. Какво ли го е накарало да напише

на страница 115 на своето тефтерче.

Автобиография в стихотворна форма
Писана е в края на 1867 г. или в
началото на 1868 г. Без да имат
качествата на художествена
творба, стиховете в
недовършената му
автобиография разкриват
участието на Левски в Първата
българска легия,
Байрактарството му в четата
на Панайот Хитов, докосват до
неговата богата душевност,
потвърждават безкрайната му
всеотдайност.

Джобният бележник на
Апостола е с доста
липсващи страници.
Наситен е с факти за
организаторската и
идейно-политическата му
работа. Документира не
само обиколките му из
страната между 1871 –
1872г., както и отчет до
стотинка за похарчените
народни пари, но разкрива
и скромните му
предпочитания за храна и
облекло, влечението му
към народните песни и
революционната поезия.

„Как си ми разбрал работите,
че ми се радваш тъй сляпо? И
как разбираш времето във
Влашко и Сърбия или в
Българско, загдето времето ни
носело сега погрешки? Ако е за
в Българско, то времето е в нас
и ний сме във времето, то нас
обръща и ний него обръщаме.„

„Ние сме
жадни да
видим
Отечеството
свободно, па
ако щат ма
нареди да паса
и патките, не е
ли така?“

“ Ония които
искат да умрат за
отечеството си,
предизвестете
ги да бъдат
готови, че като
бъде време да
ги повикаме, ще
им назначим и
мястото за де да
тръгнат.“

“ . . . какво аз
мисля да
правя и ще го
направя, ако
рече Бог, . . . , за
което ако
спечеля,
печеля за цял
народ, ако
изгубя – губя
само мене си.“
худ.Пламен Вълчев 1987г

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня. Плачи! Там близо край
град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Паметникът на
Васил
Левски в София,
издигнат на
мястото,
където е обесен
Апостола.