Transcript Моят род Моето семейство Меню За мен Моето семейство Хоби Мои истории Мои произведения За мен Десислава Костадинова Пирева Родена съм в град Силистра на 16 ноември 1996 година. Уча в Основно училище “Черноризец.

Моят род
Моето семейство
Меню
За мен
Моето семейство
Хоби
Мои истории
Мои произведения
За мен
Десислава Костадинова Пирева
Родена съм
в град Силистра
на 16 ноември
1996 година.
Уча в Основно
училище
“Черноризец Храбър”
в село Кайнарджа,
област Силистра. Към меню
Моето семейство
Десислава
/аз/
Снежанка
/майка/
Тук
Тук
Костадин
/баща/
Моето семейство
Снежанка
/майка/
Тодорка
/баба/
Тодор
/дядо/
Назад
Моето семейство
Костадин
/баща/
Георги
/дядо/
Добра
/баба/
Към меню
Хоби
Моето хоби е да слушам
музика. Любимата ми песен е на
Rihanna – Rude boy.
Обичам още да сърфирам в
Интернет, да танцувам народни
танци, да се забавлявам с
приятелките си и да се любувам на
природата.
Към меню
Мои истории
Когато бях по-малка на около 5 – 6 годишна възраст
приятелите ми Гергана, Николета и Милен минаваха
покрай нашата къща с колелетата си. Те ме извикаха да
отида с тях до бензиностанцията, където работеше чичото
на Николета. Казах, че няма да дойда, защото мама не ми
дава. Но след миг ми хрумна идея. Помолих приятелите си
да ме изчакат. Видях, че мама има работа и без да й кажа
взех колелото, и излязох.
Ходихме къде ли не: на бензиностанцията, на магазина,
спускахме се по баира от единия до другия край на селото.
Започна да се стъмнява. Аз се страхувах от тъмното и казах
на другите, че си тръгвам. Те също не пожелаха да останат
и се прибраха. Като се прибрах мама се скара.
На другия ден всички бяхме наказани.
Към меню
Мои произведения
Човешко е да се греши
По-лесно е да се греши, отколкото да се прости.
Прошката изисква човек да притежава добро и
всеотдайно сърце. За да простиш трябва да загърбиш
своето самочувствие и егоизъм, но това е много трудно.
Човек вижда грешките на другите, а за своите си затваря
очите и не ги признава.
Често човек си мисли, че е простил грешка или обида
на близък. Съзнателно изрича думата „прощавам”, но
всъщност когато след време си спомни за обидата, той
продължава да таи огорчение в душата си. Затова се
казва “Лоша рана заздравява, лоша дума никога”.
Към меню