Transcript File
Торнадата имат различна форма и
размер, но в най-честия случай имат вид
на кондензационна фуния, чийто тесен
край опира в земята и обикновено е
заобиколен от облак отломки и прах. При
повечето торнада скоростта на вятъра е
до 177 km/h, диаметърът им на
повърхността е около 80 m, а
разстоянието, на което се придвижват
преди да се разсеят е няколко километра.
Най-силните могат да достигнат скорости
на вятъра над 480 km/h, да обхванат
няколко километрова област и да
пропътуват повече от 100 km.
Сред различните видове торнада са
наземните, многовъзловите и
водните. Водните смерчове се
характеризират със спираловиден
фуниевиден стълб, свързващ голям
купест или купесто-дъждовен облак
с водна повърхност.Такива
спираловидни стълбове често се
образуват в областите, близки
до екватора и са по-редки в
умерените ширини.
Тропичните циклони са области с много ниско (до
950 hPa) атмосферно налягане в центъра ("окото")
- там няма облаци и цари затишие. Около него се
образуват огромни кълбесто-дъждовни облаци,
падат поройни валежи, бушуват силни ветрове. В
океаните се образуват огромни вълни, които
причиняват катастрофални щети по крайбрежията.
Тропичните циклони се прогнозират чрез
спътникови наблюдения.
Хоризонталните размери на циклона са 20003000 km, а скоростта на преместване - 35-50,
рядко до 100 km/h. В Южното полукълбо вятърът в
циклона е по посока на движението на
часовниковата стрелка, в Северното полукълбо обратно.
Ураганът
Денис през
2005г.
Бурята е метеорологично явление, свързано със силно
раздвижване на атмосферата, засягащо земната
повърхност. То може да включва
силен вятър, гръмотевици и светкавици (гръмотевична
буря), силни валежи или различни материали, носени
от вятъра (пясъчна буря, снежна буря и други).
Строгата метеорологична дефиниция на буря е вятър
от 10-та или по-висока степен поскалата на Бофорт.
което съответства на скорост на вятъра над 88 km/h
(24,5 m/s). Популярната употреба на термина включва
и по-слаби ветрове.
Бурите възникват, когато в система от високо
налягане се формира център на ниско налягане.
Противоположните сили създават ветрове и довеждат
до образуването наоблаци.
Земетересението (или земетръс) явление, породено от
внезапното и бързо разместване на част от земната
кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни,
пораждащи трептения в земните пластове и
повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на
напрежение и деформации в земната кора. Областта на
разрушенията се нарича огнище на земетресението.
Началната точка, намираща се под земята в огнището,
се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на
земната повърхност се нарича епицентър.
Земетресенията се изучават от сеизмологията.
По своя произход земетресенията се делят на
тектонски и вулканични. По дълбочина на хипоцентъра
се делят на плитки (до 100 км), междинни (100–300 км)
и дълбоки земетресения (300–700 км). Найразрушителни са плитките тектонски земетресения.
Най-общо вулканите се характеризират
като активни, спящи илизагаснали. Учудващо е, че
отсъства консенсус сред вулканолозите относно
дефиницията на "активен" вулкан. Животът на един
вулкан може да варира от няколко месеца до няколко
милиона години. Това прави до голяма степен
безсмислена дефиницията "активен" спрямо дължината
на човешкия живот и дори спрямо живота на
цивилизациите. Например, много от вулканите на Земята
са изригвали поне веднъж през последните няколко
хиляди години, но в момента не показват никакви
признаци на активност. Имайки предвид
продължителността на живот на такива вулкани, те са
активни, но спрямо продължителността на човешкия
живот те са спящи. Положението се усложнява и от
факта, че има вулкани, които се активизират, но не
изригват.
Наводнение се нарича временното заливане на дадена
земна местност или територия с огромно
количество вода вследствие на повишаването на нивото
на река, езеро, море или океан. Причините за
повишаването на нивото на тези водни басейни могат да
бъдат различни - проливнидъждове, топене на снегове,
скъсване на язовирна стена, или образуване
на цунами. Наводненията може да са следствие и от
различни селскостопански дейности като напояване,
еродиране на почвата,дренажи и други.
Наводненията могат да нанесат значителни щети на
сгради, коли,мостове, пътища и дори да отнемат
човешки животи, особено в по-бедните срани където
няма защити срещу тях. При наводнения е опасно
укриването в подлези и надлези.
Цунами е природно явление, представляващо
поредица необичайно високи и
разрушителни вълни, възникващи при масивно
разместване на водите на езеро, море или океан.
Повече от 80% от всички цунами се случват по
крайбрежията на Тихия океан, но те са възможни
и в други големи водни басейни, включително и в
езера. Тези вълни са обичайно явление за Япония.
Предвид огромната разрушителна сила и
големина на вълната и огромното количество
енергия, едно цунами може да нанесе огромни
поражения на крайбрежните райони. Причините
за възникването могат да бъдат земетресения,
земни свличания, вулканични изригвания или
сблъсък с космически обекти.
Продължителен сух
период през,който
дълго време не вали
дъжд. Сушата
унищожава всички
посеви.
Лавината е внезапно, бързо свличане на снежна маса надолу
по планински склон. Причина за появата ѝ могат да бъдат
както природни условия, така и човешка дейност. Обикновено
се формират в планински терени и смесват въздуха и водата с
падащия сняг. Мощните лавини притежават способността да
завлекат със себе си лед, отломки от скали, дървета и други
материали по склона. Лавините са съставени предимно от
„поток“ сняг и се различават от кални свлачища, каменни
свлачища или срив на леден връх на глетчер. За разлика от
други природни явления, които могат да причинят бедствия,
лавините не са редки или случайни събития и са характерни за
всяка планинска верига, на която се натрупва достатъчно
голяма вертикална снежна покривка. В планинските терени
лавините са сред най-сериозните опасности за живота и
имуществото на алпинисти и планинари, като се има предвид
тяхната разрушителна способност, произтичаща от техния
потенциал да пренасят огромна маса сняг бързо на големи
разстояния.
Лавина от
Еверест.
Глобално затопляне е повишаването на средната
температура наатмосферата и световния океан на Земята,
което се наблюдава от 1950-те години насам. Често като
синоним на глобалното затопляне се използваизменение на
климата.За периода 1906-2005 е установено повишаване на
средната глобална температура в близост до земната
повърхност средно с (0,74 ± 0,18)°C.
Официалното становище на Междуправителствената рамка
по измененията в климата към ООН (IPCC — Intergovernmental
Panel on Climate Change) е, че „основната част от
наблюдаваното от средата на 20 век увеличение на
глобалните средни температури много вероятно се дължи на
наблюдаваното нарастване на концентрациите на
антропогеннипарникови газове“. Макар редица
изследователи да изразяват несъгласие с някои заключения
на IPCC, според официалната информация от същата
организация голямото мнозинство от учените, работещи
върху промените на климата, са съгласни с основните
изводи.