Transcript (Сравнителен анализ)

АГРАРНИЯТ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ, ГЪРЦИЯ, УНГАРИЯ И
ФРАНЦИЯ
(Сравнителен анализ)
София, 31 март 2013 г.
Цел и структура на доклада
 Целта на настоящия доклад е да се проследят тенденциите и различията
в развитието на аграрния сектор в България и в други три страни-членки
на ЕС – Гърция, Унгария и Франция.
 Изследването обхваща следните области:
 Основни сектори характеристики;
 Профил на земеделските стопанства;
 Заетост, доходи и производителност на труда;
 Заключение
Природно-демографски профил на изследваните
страни
България
Гърция
Унгария
Франция
110 994
128 900
90 530
547 660
7.3
11.3
9.9
65.0
-13.2
-0.7
--7.3
5.1
38
43
47
29
Дял на ИЗП в общата територия на страната в %
47.0
63.6
63.9
53.4
Размер на обработваемата земя на 1 човек в ха
0.4
0.2
0.5
0.3
Средноомесечна температура през м. юли
21
28
22
20
Средномесечна температура през м. януари
-2
9.5
-0.5
3.5
608.0
652.0
589.0
867.0
Общо територия в 1 000 км2
Население в млн.
Темп на изменение на населението в селските
райони
Процент от населението, живеещо в селските
райони
Средногодишни валежи в мм
Дял на някои земеделски продукти в общата стойност
на продукцията в земеделието през 2010 г. в %
продукт
България
Гърция
Унгария
Франция
ЕС
Пшеница
12.5
2.8
8.9
9.6
6.2
Ечемик
2.1
0.5
1.8
2.0
2.0
Царевица
6.7
4.3
15.9
4.1
2.8
Маслодайни семена
13.8
0.3
8.7
3.9
2.7
Плодове
4.0
15.7
5.2
4.8
6.5
Зеленчуци
5.4
18.2
7.7
5.0
8.7
Картофи
2.4
3.2
1.8
2.7
1.8
Вина
0.0
0.4
1.1
12.3
4.3
Мляко
11.4
12.3
7.2
12.1
13.8
ЕРД
3.8
2.7
2.2
11.3
8.2
Прасета
4.2
2.3
10.1
4.4
8.9
Овце и кози
4.2
7.1
0.8
1.2
1.4
Яйца
3.5
1.0
3.0
1.2
2.1
Птици
5.5
1.7
10.9
4.8
5.0
3 475
9 856
5 987
64 713
346 911
Стойност на продукцията в млн. евро
Стойност на продукцията в растениевъдството по
базови цени в млн. евро
2006
2007
2008
2009
2010
2010/2006
България
1 758
1 566
2 489
2 017
2 135
121
Гърция
6 792
7 393
6 915
6 423
6 682
98
Унгария
3 333
3 896
4 665
3 216
4 370
131
Франция
33 396
38 046
37 663
35 343
38 024
114
ЕС
168 013
192 046
200 737
173 644
189 189
113
Стойност на продукцията в животновъдството по
базови цени в млн. евро
2006
2007
2008
2009
2010
2010/2006
България
1 109
1 246
1 375
1 162
1 081
97
Гърция
2 789
2 665
2 711
2 800
2 809
101
Унгария
2 151
2 260
2 564
2 137
2 177
101
Франция
22 812
23 468
25 570
22 630
23 264
102
ЕС
135 545
142 301
151 629
136 980
142 348
105
Използвана земеделска площ в хил. ха
2003
2005
2007
2010
2010/2003
България
2 904
2 794
3 051
3 621
25%
Гърция
3 968
3 984
4 076
3 819
-4%
Унгария
4 352
4 267
4 229
4 611
6%
Франция
27 795
27 591
27 477
27 090
-3%
ЕС
172 794
171 996
172 485
159 875
-1%
Брой земеделски стопанства в хил.
2003
2005
2007
2010*
2010/2003
България
666
535
493
371
-44%
Гърция
824
834
860
706
-14%
Унгария
773
715
626
577
-25%
Франция
614
567
527
515
-16%
15 021
14 482
13 700
12 053
-20%
ЕС
Среден размер на 1 стопанство в ха
2003
2005
2007
2010
2010/2003 в %
България
4.3
5.2
6.1
9.8
128
Гърция
4.8
4.8
4.7
5.4
12
Унгария
5.6
6.0
6.7
8.0
43
Франция
45.2
48.7
52.1
52.6
16
ЕС
11.5
11.9
12.6
14.1
23
Структура на ИЗП* през 2007 г., в % от цялата ИЗП

Обработваема земя
Пасища
Трайни насаждения
България
87.3
9.2
2.9
Гърция
52.0
20.1
27.6
Унгария
84.0
11.9
3.7
Франция
66.6
29.5
3.9
ЕС
60.5
32.9
6.4
*В ИЗП се включват и домашните градини, поради което сборът от трите компонента в таблицата за някои страни не е
равен на 100. : Дял на площите със зърнени храни и зеленчуци в структура на обработваемата земя през 2007 г
Дял на площите със зърнени храни и зеленчуци в
структура на обработваемата земя през 2007 г.
Площи със зърнени и технически култури
Площи със зеленчуци
хил. ха
% от
обработваемата
земя
Хил. ха
% от
обработваемата
земя
България
2 380.5
93
25
0.8
Гърция
1 495.7
72
118
6
Унгария
2 930.0
86
91
3
Франция
11 350.4
62
251
1
ЕС
68 078.0
65
-
-
Значението на големите ферми, обхващащи 20% от
общата ИЗП през 2007 г.
Среден
размер на
ИЗП на 1
стопанство в
ха
Среден
размер на
ИЗП в
големите
ферми в ха
Брой
големи
ферми
Големите
ферми като
% от всички
ферми
Национален
праг за
голяма
ферма в ха
България
6
3 128
195
0.04
1 814
Гърция
5
64
12 690
1.48
37
Унгария
7
3 164
267
0.04
1 868
Франция
52
274
20 032
3.80
196
Стандартен брутен марж (СБМ) в големите и малките
ферми през 2007 г.
Среден СБМ на ферма
(1 000 евро)
СБМ/ха
Страна
Принос на
големите
ферми в
общия СБМ
в%
Принос на
големите
ферми в
общия
брой ГРЕ в
%
Малки
ферми
Големи
ферми
Малки
ферми
Големи
ферми
България
2.3
717.6
465
229
11
1.5
Гърция
8.0
51.6
2 068
803
9
4.2
Унгария
3.3
1 467.0
605
463
16
5.7
Франция
57.2
243.4
1 321
887
14
8.3
Среден размер на стадото ЕРД и разпределение на
животните в различните стопанства през 2007 г.
България
Гърция
Унгария
Франция
ЕС
4.5
62.6
46.3
35.5
26.8
Дял от животните
22.5
0.0
1.0
0.4
2.2
Дял от фермите
68.3
1.4
23.4
12.8
5.1
Дял от животните
23.8
1.0
6.3
2.6
4.5
Дял от фермите
24.5
10.8
42.4
22.4
11.1
Дял от животните
10.9
3.1
6.2
4.9
4.3
Дял от фермите
3.7
13.8
16.3
16.0
10.7
Дял от животните
6.3
4.3
3.6
5.5
4.3
Дял от фермите
1.2
11.1
5.4
10.6
8.3
Дял от животните
9.1
9.7
5.2
10.7
8.0
Дял от фермите
1.1
15.9
5.0
13.0
11.9
Дял от животните
11.4
31.6
6.7
20.7
18.7
Дял от фермите
0.8
28.3
3.5
13.9
18.6
Дял от животните
15.9
50.9
71.0
55.2
58.0
Дял от фермите
0.3
18.7
3.9
11.3
34.3
Среден размер на стадото ЕРД в 1 ферма
Брой животни ЕРД
1-2
3-9
10-19
20-29
30-49
50-99
≥ 100
БДС в селското стопанство по текущи базисни цени, в
млн. евро
2006
2007
2008
2009
2010
2010*
България
1 479
1 227
1 886
1 296
1 338
1 293
Гърция
5 960
6 034
5 357
5 483
5 509
6 888
Унгария
2 189
2 273
2 687
1 693
1 998
1 627
Франция
26 152
29 010
26 761
22 515
27 172
29 390
ЕС
143 819
156 404
153 715
130 615
144 948
145 996
Годишни работни единици, вложени в селското
стопанство в хил.
2006
2007
2008
2009
2010
България
560
494
441
400
411
Гърция
590
575
573
571
569
Унгария
504
459
430
442
438
Франция
911
896
880
864
871
12 384
11 855
11 629
11 313
11 028
ЕС
БДС на 1 ГРЕ в селското стопанство в евро
2006
2007
2008
2009
2010
България
2 641
2 484
4 277
3 240
3 255
Гърция
10 100
10 494
9 349
9 602
9 682
Унгария
4 343
4 952
6 249
3 830
4 562
Франция
28 707
32 377
30 410
26 059
31 196
ЕС
11 613
13 193
13 218
11 546
13 163
Динамика на доходите на 1 ГРЕ в периода 2005 –
2010 г. (2005 г. = 100% ) в реално изражение
2005
2006
2007
2008
2009
2010
България
100
97
99
168
121
123
Гърция
100
95
103
88
90
83
Унгария
100
107
115
152
104
123
Франция
100
113
121
105
84
116
ЕС
100
104
114
111
98
111
Доходи от селскостопанска дейност през 2007 г.
(в евро на 1 ГРЕ)
България
Гърция
Унгария
Франция
ЕС
3 427
12 391
14 021
32 951
16 651
Стойност на брутната продукция на 1 ха ИЗП през
2010 г. (в евро)
България
1 050
Гърция
Унгария
Франция
ЕС
2 732
1 326
2 460
2 106
Потребление на основен капитал в аграрния сектор в
млн. евро през 2008 г.
България
Гърция
Унгария
Франция
ЕС
211
2 518
796
12 069
63 755
Поливни площи в ха
2003
Брой на
стопанства
та с
поливни
площи
2005
2007
Дял на
стопанства
та с
поливни
площи в %
Брой на
стопанства
та с
поливни
площи
Дял на
стопанства
та с
поливни
площи в %
Брой на
стопанства
та с
поливни
площи
Дял на
стопанства
та с
поливни
площи в %
Поливни
площи
/ИЗП в %
през
2007 г.
България
124 480
21
111 600
14
104 580
15
3
Гърция
1 521 600
64
1 593 780
65
1 555 310
63
38
Унгария
242 170
4
152 750
3
140 940
0.2
3
Франция
2 723 700
17
2 706 480
18
2 670 340
18
10
ЕС
16 340 000
-
-
-
15 000 000
-
10
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
 Независимо от сходните природо-климатични условия и предпоставки за
развитието на земеделието производствените структури на изследваните страни
значително се различават. В България и Унгария се наблюдава пренасочване на
производствените фактори (земя, капитали и труд) към производството
на зърнени и технически култури. Въпреки благоприятните почвеноклиматични условия делът на производството на плодове, зеленчуци и вина в
България е най-нисък в сравнение с останалите страни и по-нисък от средните
стойности в ЕС. Това показва, че производствената структура на земеделието у нас
през последните години се определя предимно от стимулите и субсидиите,
реализирани по линия на Общата селскостопанска политика.;
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
 Макар и с най-високи темпове на растеж абсолютните стойности на
растениевъдното производство в България са в пъти по-ниски от тези в
Унгария и в Гърция. Причините за това са различната производствена структура (в
случая с Гърция) и различията в добивите (в случая с Унгария). Положението в
животновъдството е още по-неблагоприятно: България е единствената страна,
която регистрира спад в обема на животинската продукция в края на
анализирания период. Причините за това са както намаляването на броя на
животните, така и ниската им продуктивност;
 За екстензивния характер на българския аграрен сектор допринасят и такива
фактори като ниското потребление на основен капитал, малкият брой трактори на
единица площ, ограниченият дял на поливните площи в използваните
земеделски площи. По всички тези показатели България има по-ниски стойности
както в сравнение със средните в ЕС, така и с останалите три страни.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
 Българското земеделие е с най-силно изразен дуалистичен характер на
производството в сравнение с останалите три страни. Най-дребните ферми
(под 1 СИЕ) в България имат обаче много голямо значение за заетостта – в тях са
ангажирани над половината от заетите в сектора. Особено голяма е ролята на
дребните стопанства в някои сектори на животновъдството като например
говедовъдството, където в тях са съсредоточени почти половината от животните.
В същото време средният размер на големите ферми в България и Унгария е
няколко десетки пъти по-голям в сравнение с този в Гърция и Франция.
Специализирани главно в производството на зърнени и технически култури,
големите ферми в България имат най-скромен принос за заетостта в
сравнение с останалите три страни.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
 България отбелязва най-висок темп на нарастване на производителността
на труда в земеделието. За разлика от Франция и Гърция обаче този процес
се дължи единствено на намаляването на броя на заетите, но не и на
увеличаването на брутната добавена стойност.
 Въпреки сравнително високите темпове на нарастване производителността на
труда България остава на много по-ниско равнище както в сравнение с
изследваните страни, така и със средните стойности в ЕС. Особено
обезпокоително е положението в хранително-вкусовата промишленост, където
производителността на труда е едва една десета от средните стойности за ЕС и е
най-ниска в сравнение с останалите три страни;
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
 България и Унгария отбелязват по-висок темп на растеж на доходите на един зает
в земеделското производство в сравнение с останалите две страни. Независимо
от високите темпове на растеж, които са сред най-високите в ЕС, доходите на
българските производители остават няколко пъти по-ниски в сравнение с тези
на фермерите в Унгария и Гърция и няколко десетки пъти по-ниски от тези във
Франция.
 Причините за големите разлики в доходите на фермерите в четирите
изследвани страни са различията в производителността на труда, в размера
на директните плащания и общия обем на публичната помощ, както и в
динамиката в съотношението на цените на суровините и на готовата
продукция.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
 Обобщаващият извод от анализа е, че българското земеделие придобива черти
на монокултурност; екстензивният характер на производството не създава
условия за високи добиви и продуктивност на животните; производителността на
труда е ниска и независимо от високите темпове на нейното нарастване не
създава предпоставки за задоволителни доходи на заетите в отрасъла;
намаляването на ролята на производството на зеленчуци, плодове и на някои
видове животинска продукция ограничава възможностите за по-голяма заетост в
селските райони; възрастовият състав на производителите е твърде
неблагоприятен и продължава да се влошава