Transcript 2. Решение на общото събрание на ЕС за разпределение и

Какви са предпоставките за тяхната
дължимост в установителен иск по чл.
422 ГПК ?
1. Качеството на собственик, ползвател, обитател в имот
на сградата в режим на Етажната собственост.
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Една от основните предпоставки за възникване на задължението за заплащане на
сумите, дължими като разноски за управлението и поддържането на общите части в
сградата в режим на етажна собственост е качеството на собственик, ползвател или
обитател на имот в сградата. Чл. 51. ЗУЕС (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост
се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите.
Ако лицето е придобило, ползва или владее или обитава имота на
някакво правно основание то неминуемо попада в тази категория и ако са налице
всички останали предпоставки, то е налице качеството му на длъжник, ако не е
заплатило дължимите към ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТмесечни суми за поддържане
на имота. Това качество е лесно доказуемо в едно съдебно производство – най –
лесният способ това е така наречената книга на собствениците, която Етажните
собственици са длъжни да поддържат. В Книгата на собствениците се вписва пълната
информация за обитателите на имота в определения период, както и тяхното качество
: чл. Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Книга на етажната собственост се създава,
съхранява и поддържа във всяка сграда или вход в режим на етажна собственост.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) В книгата се вписват:
1. самостоятелният обект - предназначение и застроена площ;
2. идеалните части на обекта от общите части на сградата (в проценти);
3. собственото, бащиното и фамилното име на собственика или ползвателя - за
физически лица, а в случаите, при които собственик или ползвател е юридическо лице
или едноличен търговец - наименованието, БУЛСТАТ или единен идентификационен
код (ЕИК);
4. собственото, бащиното и фамилното име на членовете на домакинството, които
живеят заедно със собственика и/или ползвателя;
5. времето, през което лицата по т. 3 и 4 не ползват самостоятелния обект;
6. собственото, бащиното и фамилното име на обитателите, временно пребиваващи в
обекта на самостоятелно правно основание повече от 30 дни, датата на вписване и
датата на отписване;
7. уговорените между собственика и ползвателя права и задължения относно
управлението на общите части на сградата.
Друг способ е да бъде представено доказателство за придобиване, ползване или
обитаване на имота на някакво правно основание – нотариален акт, договор за наем на
недвижим имот, свидетели, когато следва да се докаже обитаване на имота.
2. Решение на общото събрание на ЕС за разпределение
и размера на месечните вноски за разноските

Втората необходима предпоставка е ОС на ЕС да е взело решение, с което да е
определило начина на разпределение на разноските и техния размер. Спецификата на
тези вноски, е че те са АВАНСОВО ДЪЛЖИМИ . При установяването на тяхната
дължимост не е необходимо ЕС да доказва какви разноски са направени за
определения период, нито какво е тяхното основание, нито какъв е техния размер и
дали действително те са направени. Счита се, че дължимостта им не възниква
постфактум и това произтича от тяхната функция. Тези разноски са необходими за
покриване на текущите разходи като разноски за електроенергия, В и К, асансьор,
вноски към фирма, която предоставя услугата “професионален домоуправител”,
дребни текущи ремонти на общите части на сградата и др. С Решение на ОС на ЕС
може да се вземе и решение за събиране на суми, които са необходими за извършване
на необходим и неотложен ремонт на сградата, който превъзхожда като важност и
приоритет обикновените текущи ремонти. Независимо от това какво е основанието и
размера на тези разноски
за тяхната дължимост е важно да има едно
законосъобразно решение на ОС на ЕС . Едно Решение на ОС на ЕС е
законосъобразно, ако е взето при необходимите предпоставки за свикване и
провеждане на събранието, както и ако е пропусната възможността да бъде
поискана отмяна на решението в 30 дневния
срок от неговата разгласа.
Недопустимо е обаче в едно производство по чл. 422 ГПК – установителен иск за
установяване на дължимостта на тези разноски от длъжник към Етажната
собственост
да бъде предявен
инцидентен
иск за установяване и на
незаконосъобразността на решението на ОС на ЕС, ако е пропусната възможността да
бъде поискана неговата отмяна съгласно чл. 40 ЗУЕС в 30 дневен срок от разгласата
на решението на ОС на ЕС. Счита се, че ако не е поискана тази отмяна, решението на
ОС на ЕС се валидира и стабилизира и неговото изпълнение е задължително за
адресатите на рението на ОС на ЕС. Недопустимо е и в един такъв процес да се иска
и прихващане на суми, които са направени като разноски от длъжника в полза на
ЕС, например поел е самостоятелно инициатива за извършване на ремонт в сградата.
За извършване на това прихващане е необходимо да има решение на ОС на ЕС или
ако не е взето такова решение, то длъжника в качеството му вече на кредитор към ЕС
може да предяви отделен иск към ЕС, с който да иска осъждането й да му заплати тези
суми.