Български композитори класици

Download Report

Transcript Български композитори класици

Български
Композитори
класици
втора
генерация!
Ивайло, Петър, Веселин, Георги В и Евгени
Меню
М. Големинов
Л. Пипков
П. Стайнов
В. Стоянов
П. Владигеров
Ф. Кутев
Марин Големинов
Роден e в Кюстендил.Баща му, Петър Големинов
е юрист. Когато е на 7 години, семейството се
премества в Горна Джумая (днешен
Благоевград) Взема уроци по теория на музиката
при проф. Н. Атанасов. През 1927 г. постъпва в
Държавната музикална академия в София,
където учи цигулка при Т. Торчанов, камерна
музика при А. Стоянов и теоретични музикални
дисциплини при Д. Христов, Н. Атанасов и др.
През 1931-34 г. следва композиция в Париж
(„Скола канторум"), при известния френски
композитор и педагог Венсан д'Енди, и
диригентство при Марсел Лабе. Взима уроци от
именития композитор Пол Дюка в „Екол
Нормал“. Завършва „Скола Канторум“ със
златен медал
Известно произведение: „Нестинарка“ – балет
Петко Стайнов
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в
г. Казанлък. На 11-годишна възраст загубва
напълно зрението си, вследствие нараняване на
едното око, довело до влошение и на другото.
Завършва Института за слепи в София (1915),
където музикалната му дарба се проявява за
първи път. Тогава прави първите си
композиционни опити.
През 1920 г. заминава за Германия и в
продължение на една година посещава частен
музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г.
завършва Дрезденската консерватория с две
специалности: композиция и пиано. Завръща се
в Казанлък през 1924 г. и създава първата си
значителна творба симфоничнатасюита Тракийски танци.
Известно произведение: „Тракийски танци“ – сюита
Веселин Стоянов
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в
семейството на Анастас Стоянов, бъдещият
композитор израства в среда с прогресивни
възгледи. Родствени връзки сближават
семейството с Добри Войников. Музиката заема
важно място в живота на Веселин Стоянов още в
детските му години. Той
учи пиано първоначално при баща си, а след
това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов
в Държавната музикална академия. Там той
проявява качествата си и таланта на пианист с
големи възможности. Завършва Музикалната
академия като пианист през 1926 година.
Известно произведение: „Бай Ганьо“ – сюита
Любомир Пипков
Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в
семейството на Панайот Пипков. Прави първите
си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в
Музикалното училище в София в класа
по пиано при професор Хенрих Визнер и Иван
Торчанов.
Любомир Пипков написва първият химн
на ПФК Левски през 1921 г. когато е само на 16
години. През 1923 г. написва „22 вариации за
пиано“. Заминава заПариж през 1926 г., където
учи в Ecole normale de musique: композиция при
Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша
лекциите по история на музиката на Надя
Буланже. През тези години написва „Клавирно
трио“, " баладата„Конници“ (1929) и „Първи
квартет„“ (1928). Завършва образованито си с
отличие и награда (1932)
Известно произведение: „Обичам те родино“ – песен
Панчо Владигеров
Панчо Владигеров е
композитор, музикант, диригент, педагог и
общественик от българско-еврейски произход, роден
в Швейцария, но прекарал по-голямата част от
живота си в България. Той е изтъкнат музикален
педагог — сред неговите възпитаници са много
български композитори и световноизвестни пианисти
като Алекси Вайсенберг и Милчо Левиев. По време
на берлинския си период (1912 — 1932) Владигеров
печели като композитор два пъти Менделсоновата
награда. Първия път тя е за „Концерт за пиано и
оркестър Nr. 1“ (с това произведение по-късно се
дипломира световно известният диригент Херберт
фон Караян), a втория път Владигеров взима
наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“
и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“
(1920).
Известно произведение: „Вардар“ – рапсодия
Филип Кутев
Филип Кутев Тенев е български композитор и
диригент, създател на най-големия
български фолклорен ансамбъл, който днес носи
неговото име.
Роден е в град Айтос. Учи цигулка при
проф. Ханс Кох (1922). Завършва музикално
училище (1926) и Педагогическия факултет
на Консерваторията (1930). Работи
като капелмайстор на военния духов оркестър
на 24-ти пехотен полк в Бургас,
наследявайки Георги Шагунов, а след това и на
6-ти пехотен полк в София. През 1935 година
пише "Българска рапсодия"
Известно произведение: „Димянинка“ – преработка