Transcript Регресивно данъчно облагане

Икономика
на
обществения сектор
ТЕМА № 9:
Теория на данъчното облагане
Лекция първа:
Въведение в теорията на данъчното облагане
Структура на ТЕМАТА
• Произход на данъка – еволюция, същност. Теории.
• Принципи на данъчното облагане
• “Анатомия” на данъка
• Данъци – класификационни критерии и видове
• Данъчно облагане
• Данъчна система
Произход на данъка
• От разпределение на плячката до въвеждането на налога.
• „Данък“: естествено за стопанството / икономиката явление?
– Критерий „доброволност на жертвата“:
• Пожертвование (доброволен акт);
• Налог (принудителен акт на разпределение/преразпределение):
–
Допълнителен критерий – посока на въздействие:
» Вътрешен акт;
» Външен акт.
• Изводи:
– Съображенията за полезност не са достатъчни за да обосноват
появата на данъчната институция – въвеждането на данъка е било
забавено от социалната среда и предимствата, открити при
икономическия анализ, са главната причина за създаването и
развитието на данъчната техника.
– Психологическите и социалните проблеми, поставени пред данъчната
институция са различни в зависимост от това дали той е породен от:
• външно въздействие;
• или е резултат от вътрешна еволюция.
Теории за същността на данъка
• Монтескьо (Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла
Бред и дьо Монтескьо 1689-1755):
– осигурителна теория.
• Класици политикономисти (Адам Смит 1723-1790,
„Изследване върху причината и природата на
богатството на нациите“, 1776):
– еквивалентна (разменна) теория.
• Класици и по-късни икономисти (Дж. Ст. Мил
1806-1873, «Основи на политическата икономия»
1848):
– Теория за жертвата.
Теории за същността на данъка:
осигурителна теория.
– Монтескьо (Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо
1689-1755): осигурителна теория:
• За духа на законите" е публикувана анонимно през 1748 г. и бързо извоюва голямо
влияние. Църквата забранява "За духа на законите“ и през 1751 г. я включва в Индекса на
Забранените Книги.
• творба на Монтескьо разделя френското общество на три класи (или тройната политика,
термин, който той създава): монархия, аристокрация и народ. Монтескьо вижда два вида
ръководни сили по това време: суверенът и администрацията. Административната сила
включва изпълнителна власт, законодателна власт и съдебна власт. Те трябва да са
отделно един от друг и зависими един от друг, така че влиянието на всяка една от тези
сили да не надвишава това на останалите две, както по отделно, така и заедно. Това е
радикално виждане, защото напълно елиминира трите държавни структури на френската
монархия: духовенството, аристокрацията и хората, представени главно от първото
съсловие, следователно заличавайки последната следа от феодалната структура. Също
така има три форми на управление, всяка от които подкрепяна от социалния „принцип“:
монархии (свободни управления, ръководени от наследствена фигура, т.е. крал, кралица,
император), които разчитат на принципа на честта; републики (свободни управления,
ръководени от избрани лидери), които разчитат на принципа на добродетелта; и деспоти
(поробени управления, ръководени от диктатори), които разчитат на страха. Свободните
правителства са зависими от крехките конституционни разпоредби.
• Данъчното бреме трябва да е в размер осигуряващ съществуването на администрацията
(която очевидно обслужва общесдтвените интереси, или поне би следвало....).
Теории за същността на данъка:
еквивалентна (разменна) теория.
Класици политикономисти (Адам Смит 1723-1790, „Изследване върху
причината и природата на богатството на нациите“, 1776):
еквивалентна (разменна) теория, която въвежда следните принципи:
• Справедливост – «Поданиците на всяка държава трябва да дават своя дял
за
издръжката правителството (т.е. «администрацията» – по Монтескьо), колкото е възможно
в по-близка степен със своите възможности, т.е. съобразно дохода, който те получават
под закрилата на държавата... В съблюдаването на този принцип се състои т.нар.
равенство (респ. – неравенство) на данъчното облагане» ;
• Ефективност – «Всеки данък трябва да бъде съставен така, че да взема и да държи
извън джоба на хората колкото е възможно по-малко над това, което той доставя в
публичното съкровище на държавата»;
• Яснота – «Данъкът, който всеки индивид е длъжен да плати, трябва да бъде известен, а
не произволен. Моментът на плащане, начинът на плащане, сумата за плащане, всичко
това трябва да бъде ясно и разбираема, както за данъкоплатеца, така и за всяко друго
лице»;
• Удобство – «Всеки данък трябва да бъде събиран по време и начин, за който се
предполага, че са най-удобни за данъкоплатеца»
Теории за същността на данъка:
Теория за жертвата.
• Класици и по-късни икономисти (Дж. Ст. Мил
1806-1873, «Основи на политическата икономия»
1848):
– Теория за жертвата – „...равномерността на данъчното облагане като
принцип в политиката означава равномерност на жертвите“, т.е. това е
вариант на принципа за справедливост по Смит. Разликата произтича от
трите алтернативи за постигането на това равенство (справеливо
разпределение):
• Равна АБСОЛЮТНА жертва;
• Равна ПРОПОРЦИОНАЛНА жертва;
• Минимална СЪВКУПНА жертва
Принципи на данъчното облагане
•
•
•
•
Справедливост
Ефективност
Яснота
Удобство
Принципи на данъчното облагане:
СПРАВЕДЛИВОСТ
(съгласно еквивалентната теория)
– Принцип за облагане според възможността за плащане (пр-п възм. за плащане):
• Бремето за финансиране на държавата трябва да се разпредели между
нейните данъкоплатци (при Смит – поданици) според тяхната възможност да
плащат данъци, т.е. данъчният платеж се третира независимо от количеството
на търсените и потребените публични блага.
– Вертикална справедливост – изисква хората с по-висок данъчен
капацитет да плащат по-високи данъци;
» как да се определи „данъчен капацитет“?
– Хоризонтална справедливост – хората с еднакъв данъчен капацитет да
плащат еднакви данъци.
» Какво означава „еднакви“ данъци – вид, размер, облагаема
дейност…
– Принцип за облагане според ползите от потреблението на публичните услуги
(принцип на ползата):
• Бремето за финансиране на държавата се разпределя между нейните
данъкоплатци (при Смит – поданици) , според ползите които те извличат от
потреблението на публичните блага, т.е. налице е връзка между данъчният
платеж и консумираните блага.
Принципи на данъчното облагане:
СПРАВЕДЛИВОСТ
(съгласно теорията за жертвата)
•
Справедливостта, съгласно теорията за жертвата....
– Според равната абсолютна жертва, данъчното облагане е справедливо
тогава, когато “ощетява” всички данъкоплатци с еднакво (равно)
“количество” загуба на полезност;
– Според равната пропорционална жертва, данъчната справедливост
изисква такова разпределение на бремето между данъкоплатците, че
всеки да даде еднакъв процент от своята съвкупна полезност, получена от
съответния им доход;
– Минималната съвкупна жертва, изисква се бремето да бъде възможно
най-малко, като пропорция към събрания приход (полза).
•
Графична интерпретация====
Графична интерпретация
Три концепции на данъчно облагане
съгласно теорията за жертвата
Според равна абсолютна жертва
• Според равната абсолютна жертва (данъчното облагане е
справедливо тогава, когато “ощетява” всички данъкоплатци с
еднакво (равно) “количество” загуба на полезност). Със
средствата на икономическия анализ се доказва, че критерият за
равна абсолютна жертва предполага:
» Пропорционално данъчно облагане, когато еластичността
на функцията на пределната полезност на дохода е равна
на единица (Е=1, единична еластичност);
» Прогресивно данъчно облагане, когато еластичността на
функцията на пределната полезност на дохода е поголяма от единица (Е>1, т.е. еластично);
» Регресивно данъчно облагане, еластичността на
функцията на пределната полезност на дохода е по-малка
от единица (Е<1, т.е. нееластично);
Три концепции на данъчно облагане –
съгласно теорията за жертвата
Според равна пропорционална жертва
•
Според равната пропорционална жертва (данъчната справедливост изисква
такова разпределение на бремето между данъкоплатците, че всеки да
даде еднакъв процент от своята съвкупна полезност, получена от
съответния им доход). Със средствата на икономическия анализ се доказва,
че критерият за равна пропорционална жертва предполага:
–
–
–
Когато пределната и средната полезност на дохода намаляват с една и съща норма,
принципът за равна пропорционална жертва изисква пропорционално данъчно облагане;
Когато пределната полезност на дохода намалява по-бързо от средната полезност, принципът
за равна пропорционална жертва изисква прогресивно данъчно облагане;
Когато пределната полезност на дохода намалява по-бавно от средната полезност, принципът
за равна пропорционална жертва изисква регресивно данъчно облагане.
Три концепции на данъчно облагане –
съгласно теорията за жертвата
Минимална съвкупна жертва
•
Минималната съвкупна жертва (изисква се бремето да бъде възможно наймалко, като пропорция към събрания приход (полза)). Със средствата на
икономическия анализ се доказва, че критерият за минимална съвкупна
жертва предполага, че:
–
При намаляваща пределна полезност на дохода се изисква максимална регресия в данъчното
облагане.
• Но какво представляват:
–
–
–
–
–
данъците и данъчната система;
прогесивно, регресивно, пропорционалното данъчно облагане;
пределната и средната данъчна ставки;
данъчно и свръхданъчно бреме;
Както и връзката на всичко това с другите принципи ...
• ..... В следващата част на лекцията....
Данъци: Обща характеристика и определения
– Определения:
• Принудителен трансфер на ресурси от стопанските субекти към публичната
власт;
• Парично, невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно
и по общ начин от публичните власти (държавата);
• Данъкът е средство за разпределение на бюджетните задължения между
индивидите според техните данъчни възможности.
– Характеристика – основен метод за алокация на ресурсите,
преразпределението на доходите и богатството. Инструмент на
макроикономическата политика.
– Цел – посредством принудителен трансфер (плащане на данък),
държавата разпределя бремето по финансирането на публичния сектор
между своите граждани.
– Основни функции на данъка:
• Фискална;
• Икономическа;
• Регулативна;
Разпределителна;
Контролна;
Социална.
“Анатомия” на данъка
– Данъчен субект (данъкоплатци):
• лицата, които по закон са длъжни да внесат данъка в приход на фиска:
– ЮЛ / ФЛ;
– Резиденти / НеРезиденти;
– Данъчен кредитор (искател):
• публичната власт в лицето на държавата, която има изключителното
право да налага данъци;
– Данъчна база:
• Определен стопански факт или дейност, които подлежат на данъчно
третиране;
– Данъчна ставка – съотношение (пропорция) на данъка към
съответната данъчна база:
• Средна – съотношението между данъчното задължение и данъчната
база;
• Пределна – прираста на данъчното задължение в резултат на
нарастване на данъчната база с единица.
Ефекти от данъка
• Данъчно бреме
– Определение
– Данъчни приходи (измерване)
– Крива на Лафер:
• Графична интерпретация
• Свръх данъчно бреме
– определение
Видове данъци
• Критерии и класификации:
– Прехвърлимост:
• Преки / косвени
• Прехвърляне напред / назад
• Деформиращи данъци
– Данъчна база
• Върху доходите / богатството
• Върху потреблението / производството
– Данъчен субект:
• ФЛ / ЮЛ
• Резиденти / нерезиденти
– Начина за изчисляване:
• Адвалорни / специфични
• Разновидности: мита, акцизи, такси, тарифи и т.н.
– Други
Данъчна система
• Определение:
– съвкупността от прилаганите данъци, тяхната
организация и акумулиране, както и съответните органи
от които се осъществяват тези дейности, формират
данъчната система.
• Класификации:
– Класифик.крит. Видове данъци:
• Преки / косвени;
• Върху дохода / богатството;
• Физ.единица ФЛ/ЮЛ или „Домакинство“
– Класифик.крит. Възникване
• Историческа Vs Рационална;
 Други:
– Главни Vs Второстепенни (локални);
– Субективна Vs Обективна., т.е. обект на облагане