Transcript (продължение) Каква е разликата между брутните и нетните

(Част четвърта)
Раздел В
ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ
ТЕМИ
Тема (16) 8. Теоретични основи на данъчните приходи
Тема (16) 9. Имуществени данъци
Тема (16) 10. Оборотни (косвени) данъци
Тема (16) 11. Подоходни (преки) данъци и други
държавни приходи
Тема (17) 12. Разходи на държавата
Тема (18) 13. Бюджет и бюджетна
система
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
C.V.Brown & P. M. Jackson, Икономика на публичния сектор, София, 1998.
Стиглиц, Дж., Икономика на държавния сектор (превод от английски), София,
1996.
Мъсгрейв,Р. и Мъсгрейв, П., Държавни финанси-теория и практика (превод от
английски), София, 2000.
Rosen, H. S. , Public Finance, Irvin/ McGraw Hill, 1999.
Минасян, Г., Външен дълг (теория, практика, управление), София, 2004.
Брусарски, Р., Теория на публичните финанси, София, 2007.
Коцев, Цв. и др., Публични финанси, Варна, 2008.
Адамов, В., Теория на финансите (държавни финанси), Велико Търново, 1998.
Тема (16) 8. Теоретични основи на данъчните приходи
16.1.1. Обща характеристика на
данъчните приходи
☺ Кога възникват данъците в парична форма?
→ след появата на държавната институция и
замяната на натуралната данъчна форма с
парична.
☺ Какво по своята същност представляват
данъците?
• форма за преразпределение на доходи;
• законно, задължително, безвъзмездно, а при
определени условия и принудително
плащане.
☺ Кои са устройствените елементи на
данъците? → това са преди всичко:
• обектът (предметът);
Данъчните приходи да държавата
са основен, доминиращ вид
входящ
паричен
поток
на
държавата.
16.1.1. Обща характеристика на
данъчните приходи
(продължение)
• субектите, т.е. платците и носителите;
• мащабът, т.е. белегът за облагане (стойност,
квадратура, кубатура и пр.);
• данъчната единица, т.е. стотната,
хилядната или друга част от обекта;
• данъчната основа, т.е. облагаемите
данъчни единици;
• данъчният размер, т.е. данъкът на
една данъчна единица;
• данъчното задължение, т.е.
произведението от данъчния
размер и данъчната основа.
☺ Допълнителни въпроси:
1. На какви принципи, според
Адам Смит, трябва да отговаря
данъчното облагане?
2. Кои са източниците на парични
средства за плащане на
данъчните задължения?
16.1.1. Обща характеристика на
данъчните приходи
(продължение)
________________________________________________________________
♦ На какви принципи, според Адам Смит, трябва да отговаря данъчното
облагане?
• според Адам Смит (Богатство на народите, София, 1983, с.801802) данъците трябва да отговарят на следните основни принципи:
- съразмерност;
- определеност;
- удобство;
- евтиност.
♦ Кои са източниците на парични средства за плащане на данъчните
задължения?
• като източници на парични средства за плащане на данъчните
задължения служат преди всичко:
- националният доход и националното богатство на
съответната държава;
- националният доход и националното богатство на
други държави.
16.1.2. Начини за облагане с данъци
☺ Какво представлява поголовното облагане?
→ облагане, при което данъчното задължение
се определя на глава от населението,
независимо от неговите платежни способности.
☺ Какво представлява пропорционалното
данъчно облагане? → облагане, при което е
налице еднакъв данъчен размер и не се променя
съотношението в доходите след неговото
осъществяване. Пример:
Начините за облагане с данъци
показват
как
се
определя
данъчното задължение.
16.1.2. Начини за облагане с данъци
(продължение)
Данъчна
основа
100
200
300
1:2:3
Данъчен
размер
(%)
10
10
10
← съотно
Данъчно
задължение
Оставащи
доходи
10
20
30
шение
90
180
270
→
1:2:3
☺ Какви разновидности има
пропорционалното облагане?→ то може да
бъде:
• единно, т.е. за всички субекти се
прилага еднакъв данъчен размер;
• диференцирано, т.е. всички субекти
се разделят на групи и в рамките на
всяка група се прилага еднакъв
данъчен размер, но различен от
другите групи.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какви са предимствата и
недостатъците на поголовното
облагане?
2. Какви са предимствата и
недостатъците на
пропорционалното облагане?
16.1.2. Начини за облагане с данъци
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Какви са предимствата и недостатъците на поголовното облагане?
• много трудно могат да бъдат изведени съществени предимства на
поголовното облагане освен фактът, че администрирането при
него е опростено;
• недостатъците на поголовното облагане са очевидни, но найсъществено значение има несъобразяването с платежните
възможности на данъкоплатците.
♦ Какви са предимствата и недостатъците на пропорционалното
облагане?
• предимствата на пропорционалното облагане трябва да се
свързват с възможностите, които то осигурява за съобразяване с
платежните възможности на данъкоплатците;
• недостатъците на това облагане трябва да се свързват с факта, че
то създава условия за дискриминация на данъкоплатците, т.е. за
по-голямо натоварване на по-бедните и по-малко – на по-богатите.
16.1.2. Начини за облагане с данъци
(продължение)
☺ Какво представлява прогресивното
данъчно облагане? → облагане, при което найчесто е налице нарастващ данъчен размер и се
променя съотношението в доходите след
неговото осъществяване.
☺ Какви основни видове прогресии за
облагане са известни?
• пряка прогресия
Данъчна
основа
Данъчен
Данъчно
Оставащи
размер (%) задължение
доходи
100
200
300
10
12
15
10
24
45
90
176
255
1:2:3
←
→
1: 1,96 : 2,83
• непряка прогресия
Към начините за облагане с данъци
спада и прогресивното облагане.
16.1.2. Начини за облагане с данъци
(продължение)
Данъчна
основа
Данъчен
размер
(%)
Данъчно
задължение
Оставащи
доходи
100-20= 80
10
8
92
200-20=180
10
18
182
300-20=280
10
28
272
1:2:3
←
→
20-те единици са необлагаеми
1 : 1,98 :
2,96
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какво представлява
комбинираната пряка
прогресия?
2. Какви са предимствата и
недостатъците на
прогресивното
облагане?
3. Възможно ли е единно и
диференцирано прогресивно
облагане?
16.1.2. Начини за облагане с данъци
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Какво представлява комбинираната пряка прогресия?
• най-често комбинираната пряка прогресия представлява
прогресия, при която данъчният размер е даден както в
абсолютна, така и в относителна форма (процент), има
необлагаеми и облагаеми единици и пр..
♦ Какви са предимствата и недостатъците на прогресивното облагане?
• предимствата на прогресивното облагане трябва да се свързват с
това, че то осигурява по-добри условия за постигане на социална
справедливост, т.е. за по-високо облагане на по-богатите и пониско облагане на по-бедните;
• недостатъците на прогресивното облагане трябва да се свързват
с това, че при него не се държи сметка за причините, поради които
едни са по-богати, а други – по-бедни.
♦ Възможно ли е единно и диференцирано прогресивно облагане?
• да, възможно е и разликата е аналогична с различието между
единното и диференцираното пропорционално облагане.
Данъчно облагане и ефективност
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
☺ Какво по своето съдържание представлява връзката (зависимостта) между
данъчното облагане и ефективността?
→ известно е, че връзките (зависимостите) дават представа за това какви
промени настъпват в предварително избраните зависими променливи
величини или съответните зависими динамични статистически редове, ако
настъпят изменения в други независими променливи величини или други
независими динамични статистически редове;
→ известно е още, че наличието на паралелност в изменението на два
предварително избрани динамични статистически редове (еднопосочна или
разнопосочна) не винаги означава, че между тях съществуват съответни
причинно-следствени връзки (зависимости);
→ наличието на връзки (зависимости) между данъчното облагане и
ефективността е очевидно, но се отличава с това, че:
• в по-голямата част от случаите се проявява по косвен
(опосредстван) начин;
• се показва преди всичко в дългосрочен план;
• много трудно се установява.
☺Еднопосочна или двупосочна е връзката между данъчното облагане и
ефективността?
→ тази връзка е двупосочна и може да се представи схематично по следния
начин:
Данъчно облагане и ефективност
(продължение)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
А
ЕФЕКТИВНОСТ
(макроикономически фактори)
ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
(приходи от данъци)
Б
☺ Какво показва връзката А между данъчното облагане и ефективността?
→ тя показва отражението на данъчното облагане върху ефективността.
☺ Какво показва връзката Б между данъчното облагане и ефективността?
→ тя показва отражението на ефективността върху данъчното облагане.
☺ Как може да се установи връзката (зависимостта) между данъчното облагане и
ефективността?
→ за тази цел трябва да се държи сметка за факта, че:
• формата на зависимост се установява чрез известния регресионен
анализ;
• степента на зависимост се установява чрез известния корелационен
анализ (корелационни коефициенти) или чрез анализ на
еластичността (коефициенти на еластичността).
Данъчно облагане и ефективност
(продължение)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
☺ Как се установяват коефициентите на еластичността?
→ установяват се като отношение на относителната зависима променлива,
приета за резултат (Y) към относителната независима променлива, приета за
фактор (Х) (Фишър, Ст., Дорнбуш, Р. и Шмалензи, Р., Икономика, София, 1997,
с.87 и Woll, Аrtur, Wirtschaftslexikon, Munchen, 2000, s.172), т.е. чрез следната
формула:
%∆Y
КЕ = ------------%∆Х
120%
КЕ = ------------ = 1,5
80%
→ това означава, че:
• ако се търси променливата резултат (%∆Y) може да се използва
следната формула:
%∆Y = %∆Х . КЕ
%∆Y = 80% . 1,5 = 120%
Данъчно облагане и ефективност
(продължение)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
• ако се търси променливата фактор (%∆Х) може да се използва
следната формула:
%∆Y
%∆Х = ------КЕ
120%
%∆Х = -------- = 80%
1,5
☺ Какви разновидности има еластичността?
→ ако КЕ = 1, връзката (зависимостта) се приема за нормално еластична;
→ ако КЕ > 1, връзката (зависимостта) се приема за еластична;
→ ако КЕ < 1, връзката (зависимостта) се приема за нееластична.
16.1.3. Видове данъци и начини за тяхното събиране
☺ Какви основни видове данъци са известни?
• натурални и парични;
• редовни и извънредни;
• централни и местни;
• откупни, обложни и безобложни;
• преки и косвени;
• прехвърляеми и непрехвърляеми;
• имуществени, оборотни и подоходни.
Както теорията, така и
практиката приемат различни
видове данъци и различни начини
за тяхното събиране.
☺ Допълнителни въпроси:
☺ Какви основни начини за събиране на
данъците са известни?
• чрез откупуване;
• чрез бирници;
• чрез гербови марки и гербова хартия;
• чрез облагане;
• без облагане.
1. По какво се различават
описаните основни видове
данъци?
2. Какво представлява
събирането на данъци чрез
откупуване?
3. По какво се различава
събирането на данъци чрез и
без облагане?
16.1.3. Видове данъци и начини за тяхното събиране
(продължение)
___________________________________________________________________
♦ По какво се различават описаните основни видове данъци?
• между описаните видове данъци няма различие по същество, т.е.
те имат една и съща икономическа и юридическа същност, но
приемат различни специфични характеристики;
• наименованията на описаните видове данъци подсказват техните
специфични характеристики (натурални и парични, редовни и
извънредни и пр.).
♦ Какво представлява събирането на данъци чрез откупуване?
• това е много стар начин за събиране на данъците, при който
държавата преотстъпва тази дейност на определени лица срещу
предварително заплащане.
♦ По какво се различава събирането на данъци чрез и без облагане?
• при събирането на данъците чрез облагане се извършват
предварителни, сложни изчислителни работи от данъчните
служби, а при безобложното събиране самите платци пресмятат
данъчните си задължения и внасят съответните данъци.
16.1.4. Данъчна политика, данъчна администрация
и данъчно производство
(продължение)
☺ Какви ръководни начала са в основата на
данъчната политика?
• законосъобразността;
• прозрачността;
• справедливостта.
☺ Какви решения са в обхвата на данъчната
политика?→ преди всичко решения, свързани
с:
• видовете данъци;
• организацията на отделните видове
данъци;
• данъчното натоварване;
• съотношението между различните видове
данъци;
• синхронизацията на данъчната система
на България със системата на ЕС.
Данъчната политика е свързана с
разработването на ръководни
начала и взимането на решения,
отнасящи се до данъчната
система, а данъчната
администрация отговаря за
функционирането на тази
система.
16.1.4. Данъчна политика, данъчна администрация
и данъчно производство
(продължение)
☺ Кои основни звена включва данъчната
администрация? → от 01.01.2006г. има нов
Данъчно – осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК), а данъчната администрация включва:
• Националната агенция за приходите
(НАП) и 28 Териториални дирекции по
приходите (ТДП) → за приходите
на републиканския бюджет и
задължителните осигурителни вноски;
• Дирекции “Приходи и администриране на
местните данъци и такси” → за приходите
на общините.
☺ Допълнителни въпроси:
☺ Какво представлява данъчното
производство? → това е дейност, свързана с
установяването на задължителните данъчните
и осигурителни вноски, както и с
обезпечаването на публичните вземания.
1. Каква трайност имат
решенията в областта на
данъчната политика?
2. От какво зависи броят на
ТДП и дирекциите “Приходи…
към общините?
16.1.4. Данъчна политика, данъчна администрация
и данъчно производство
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Каква трайност имат решенията в областта на данъчната политика?
• трайността на решенията в областта на данъчната политика се
намира в пряка и непосредствена зависимост от икономическата и
в частност – финансовата стабилност, на съответната държава;
• през годините на осъществяващия се преход в България
трайността на решенията в областта на данъчната политика не е
голяма, но показва тенденция за стабилизиране.
♦ От какво зависи броят на ТДП и дирекциите “Приходи,…” към
общините?
• въпросният брой зависи:
- при Териториалните дирекции по приходите (ТДП) от
обособените в България области и третирането на
гр.София като самостоятелна област;
- при дирекциите “Приходи…” от обособените в
България общини, които в момента са 264.
Тема (16) 9. Имуществени данъци
16.1.5. ИМУЩЕСТВЕНИ ДАНЪЦИ
16.1.5.1. Данък върху недвижими имоти
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка? → физическите
и юридическите лица, които са собственици на
недвижими имоти.
☺ Кой е мащабът на данъка? → стойността
(оценката) на недвижимите имоти.
☺ Каква е данъчната единица? → 1000 лв. от
стойността.
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни единици.
Това е данък, който има за свой
обект притежавани сгради, дворни
места,
парцели,
застроени
земеделски и горски земи.
16.1.5. ИМУЩЕСТВЕНИ ДАНЪЦИ
16.1.5.1. Данък върху недвижими имоти
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв начин за облагане се прилага?
→ диференцирано-пропорционален.
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → промил, който е различен за
основното жилище и другите имоти.
☺ Какво представлява данъчното задължение?
→ произведение от данъчната основа и
данъчния размер.
☺ Кога се събира данъкът? → еднократно с
намаление или на четири равни вноски.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Коя стойност (оценка) се взема
при определянето на данъчната
основа на този данък?
2. Защо се прилага диференцирано
пропорционален начин за
облагане при този данък?
16.1.5. ИМУЩЕСТВЕНИ ДАНЪЦИ
16.1.5.1. Данък върху недвижими имоти
(устройство)
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Коя стойност (оценка) се взима при определянето на данъчната основа
на този данък?
• за данъчна основа при този данък се взима данъчната оценка на
недвижимите имоти, т.е. оценката, която правят съответните
данъчни служби, съобразявайки се с изискванията на Закона за
местните данъци и такси;
• през последните години се наблюдава стремеж за плътно
доближаване на данъчните оценки до пазарната стойност на
съответните недвижими имоти, което значително повиши
дължимия за тях данък.
♦ Защо се прилага диференцирано-пропорционален начин за облагане
при този данък?
• този начин за облагане при този данък се прилага с цел да се
постигне по-висока социална справедливост, т.е. за недвижимите
имоти, които не се използват като основно жилище да се плаща
по-висок данък;
• тази цел се постига и чрез по-облекченото облагане на
инвалидите с този данък.
16.1.5.2. Данък върху наследствата
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка? → наследниците
на имоти, вещи и права.
☺ Кой е мащабът на данъка? → стойността
(оценката) на наследството.
☺ Каква е данъчната единица? → 100 лв. от
стойността (оценката).
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни единици.
Това е данък, който има за свой
обект наследени по закон или
завещание недвижими имоти,
движими вещи и права върху
имущества.
16.1.5.2. Данък върху наследствата
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв начин за облагане се прилага?
→ диференцирано-пропорционален.
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → процент, който е диференциран
според близостта на наследниците до
наследодателя.
☺ Какво представлява данъчното
задължение? → произведение от данъчната
основа и данъчния размер.
☺ Кога се събира данъкът? → в определен
срок от придобиване на наследството.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Как се оценяват наследените
имоти, вещи и права?
2. Има ли имоти, вещи и права,
които се освобождават от
облагане с този данък?
3. Защо е възприет
диференциранопропорционален начин за
облагане при този данък?
16.1.5.2. Данък върху наследствата
(устройство)
(продължение)
__________________________________________________________________
♦ Как се оценяват наследените имоти, вещи и права?
• за наследените имоти, вещи и права също се прави данъчна
оценка от съответните данъчни служби, които проявяват стремеж
за доближаване до техните пазарни стойности, съобразявайки се с
изискванията на Закона за местните данъци и такси.
♦ Има ли имоти, вещи и права, които се освобождават от облагане с този
данък?
• да, има и това подробно е представено в Закона за местните
данъци и такси (обикновена покъщнина, библиотеки, музикални
инструменти и пр.).
♦ Защо е възприет диференцирано-пропорционален начин за облагане
при този данък?
• този начин за облагане при данъка върху наследствата е
възприет с цел да се разграничат лицата, които стоят по-близо до
наследодателите от лицата, които имат по-далечна връзка с тях,
тъй като се предполага, че е налице различно участие на
въпросните лица в създаването и придобиването на наследени
имоти, вещи и права.
16.1.5.3. Данък при придобиване на имущества по дарение
и по възмезден начин
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка?
→ приобретателите на дарения, купувачите и
субектите при замяната, които са получили повисока стойност или пък солидарно и двата
субекта.
☺ Кой е мащабът на данъка? → стойността
(оценката) на дарението, на продажбата или на
замяната.
☺ Каква е данъчната единица? → 100 лв. от
стойността (оценката).
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни единици.
Това е данък, който има за свой
обект имущества, придобити по
дарение, както и недвижими
имоти, получени по възмезден
начин (продажба или замяна).
16.1.5.3. Данък при придобиване на имущества по дарение
и по възмезден начин
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв начин за облагане се прилага?
→диференцирано-пропорционален.
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → процент, който е диференциран
според близостта на надарения до дарителя и
еднакъв при продажбите и замяната.
☺ Допълнителни въпроси:
☺ Какво представлява данъчното задължение?
→ произведение от данъчната основа и
данъчния размер.
1. Защо е възприето облагане и на
имущества, които са придобити
при дарения?
☺ Кога се събира данъкът? → при
прехвърлянето на собствеността.
2. Защо е възприет
диференциранопропорционален начин за
облагане при този данък?
16.1.5.3. Данък при придобиване на имущества по дарение
и по възмезден начин
(устройство)
(продължение)
___________________________________________________________________
♦ Защо е възприето облагане и на имущества, които са придобити при
дарения?
• имуществата, които са придобити при дарения се облагат с данък
с цел да се:
- ограничи стремежът за използване на тази форма за
предоставяне на имущества като начин за намаляване
на данъчните задължения;
- натоварят известна част от надарените с данъчно
плащане поради това, че придобиват определена
собственост.
♦ Защо е възприет диференцирано-пропорционален начин за облагане
при този данък?
• това е направено с цел да се постигне по-висока социална
справедливост, т.е. да се натоварят по различен начин с данък
надарените според близостта им до дарителите, купувачите и
съответните продавачи.
16.1.5.4. Данък върху превозните средства
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка?
→ собствениците на превозните средства.
☺ Кой е мащабът на данъка? → конската сила,
кубическият сантиметър, броят на местата, тон
регистрите и др.
☺ Каква е данъчната единица? → една конска
сила, един кубически сантиметър, едно място,
един тон регистър и др.
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни единици.
Това е данък, който има за свой
обект регистрираните автомобили,
кораби, самолети и други превозни
средства.
16.1.5.4. Данък върху превозните средства
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв начин за облагане се прилага?
→ диференцирано-пропорционален.
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → абсолютен, т.е. в лева, който е много
силно диференциран.
☺ Какво представлява данъчното задължение?
→ произведение от данъчната основа и
данъчния размер.
☺ Кога се събира данъкът? → еднократно с
отстъпка или разсрочено.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Защо е възприето голямо
разнообразие на данъчните
размери при този данък?
2. Защо е допусната отстъпка
при еднократното заплащане на
този данък?
3. Възможно ли е прогресивно
облагане при този данък?
16.1.5.4. Данък върху превозните средства
(устройство)
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Защо е възприето голямо разнообразие на данъчните размери при този
данък?
• голямото разнообразие от данъчни размери при този данък е
възприето поради:
- разнообразието на притежаваните и използваните
превозни средства;
- различните възможности, които предоставят
съответните видове превозни средства за реализиране на
доходи.
♦ Защо е допусната отстъпка при еднократното заплащане на този
данък?
• това е направено с цел да се създаде заинтересованост в
данъкоплатците от предсрочно внасяне на дължимия данък.
♦ Възможно ли е прогресивно облагане при този данък?
• възможно е по принцип, но практически е трудно осъществимо,
тъй като липсва надеждна основа за изграждане на подходящи
прогресии, т.е. данъчните основи (облагаемите данъчни единици)
могат да се поставят в основата на прогресивното облагане, но
това би усложнило значително администрирането на този данък.
Тема (16) 10. Оборотни (косвени) данъци
16.1.6. Оборотни (косвени) данъци
16.1.6.1. Данък върху добавената стойност
16.1.6.1.1. Теоретични основи
☺ Коя беше теоретичната основа на данъка
върху оборота? → това беше данък, който
вземаше под внимание разделянето на
производството на две подразделения:
• І подразделение – производство на средства
за производство;
• ІІ подразделение – производство на
предмети за потребление.
☺ Какво се облагаше с данък върху оборота?
→ само оборотите (продажбите) от ІІ-то
подразделение, тъй като се приемаше, че чрез
този данък се създават условия за изравняване
на цените със стойността в двете
подразделения.
☺ Какво отличава данъкът върху добавената
стойност от данъка върху оборота? → преди
всичко това, че с ДДС по принцип се облагат
обороти и от двете подразделения т.е. както
продажби на средства за производство, така и
продажби на предмети за потребления.
Данъкът
върху
добавената
стойност (ДДС) е оборотен (косвен)
данък, който през 1994 г. у нас
замени данъка върху оборота.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Обективно ли е съществуването
на двете подразделения на
производството?
3. Как при двата данъка се
решава проблемът с плащането
на данък върху данък?
16.1.6. Оборотни (косвени) данъци
16.1.6.1. Данък върху добавената стойност
16.1.6.1.1. Теоретични основи
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Обективно ли е съществуването на двете подразделения на
производството?
• да, обективно е, тъй като една част от създаваните активи служат
за производство на други активи, а другата част – за задоволяване
на крайните потребности, т.е. - за потребление;
• не е оправдано подценяването на това разделяне на
производството, тъй като по този начин се ограничават
възможностите за по-всестранен икономически анализ.
♦ Как при двата данъка се решава проблемът с плащането на данък върху
данък?
• това става по различен начин, т.е.:
- при данъка върху оборота - чрез облагане на оборотите
(продажбите) само от второто подразделение;
- при данъка върху добавената стойност – преди всичко
чрез верижно прихващане или чрез облагане само на
добавената стойност, което практически е много трудно
осъществимо.
16.1.6.1.1. Теоретични основи
(продължение)
☺ Какво е съдържанието на верижното
прихващане като подход за преодоляване на
плащането на данък върху данък при данъка
върху добавената стойност? → то осигурява
формирането само на нетни задължения на
платците на ДДС. Пример:
А. Производител
на машини
продажба на В
за 150
→ 20% ДДС = 30
При облагането с данък върху
добавената стойност е
наложително да се намери
специален подход за избягване на
плащането на данък върху данък.
Б. Производител
на материали
продажба на В
за 100
→ 20% ДДС = 20
В. Производител на обувки
продажба = 500 х 20% ДДС = 100
Дължимо ДДС = 100 – 50 = 50
☺ Допълнителни въпроси:
☺ Как изглежда ДДС като част от добавената
стойност при този данък?
Продажби на В = 550
Пренесена
стойност = 250
Аморт.
М/ли
Добавена
стойност = 300
Запл.
Печ.
ДДС 20%
= 50
1. Какви проблеми създава
възможността за плащане на
данък върху данък при ДДС?
2. Възможно ли е ДДС да се
изчислява направо от
добавената стойност?
16.1.6.1.1. Теоретични основи
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Какви проблеми създава възможността за плащане на данък върху данък
при ДДС?
• възможността да се плаща данък, който има за своя основа
предварително платен данък, създава предпоставки за отклонения
от данъчната основа, т.е. от действителните облагаеми данъчни
единици;
• причината за въпросното отклонение трябва да се търси във
факта, че предварително платеният данък не може да се третира
като истински обект на облагане с данък върху добавената
стойност.
♦ Възможно ли е ДДС да се изчислява направо от добавената стойност?
• не, не е възможно, тъй като елементите, от които се състои тази
стойност не могат да се установяват в рамките на възприетите
данъчни периоди;
• особено трудно се установява действителната печалба на
данъчно задължените лица по ДДС в рамките на въпросните
периоди, тъй като тя е производна величина, т.е. разлика между
паричните постъпления от продажби и направените разходи.
16.1.6.1.2. Данък върху добавената стойност
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка? → това са:
→ регистрираните продавачи на стоки и
услуги, в т.ч. вносителите, които са част от
данъчно задължените лица (има праг за
регистрация → оборот).
☺ Кой е мащабът на данъка? → стойността на
продадените стоки и услуги.
☺ Каква е данъчната единица? → 100 лв. от
стойността.
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни
единици.
☺ Какъв начин за облагане се прилага? →
диференцирано-пропорционален → 0% износът и др., 7% - при организирания туризъм
и 20% за останалите обороти. (има дискусия за
него).
Това е данък, който има за свой
обект оборотите от продажба на
стоки и услуги, както и вносът на
стоки от страни извън ЕС.
16.1.6.1.2. Данък върху добавената стойност
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → процент → 0% -износът и др.,
7% - при организирания туризъм и 20%
за останалите обороти. (има дискусия за
нивото).
☺ Какво представлява данъчното задължение?
→ произведение от данъчната основа и
данъчния размер.
☺ Кога се събира данъкът? → след изтичане на
съответните данъчни периоди.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какви положителни и
отрицателни страни има
диференциранопропорционално облагане с
ДДС?
2. Възможно ли е ДДС да се
изчислява с проценти под или
проценти над 100?
16.1.6.1.2. Данък върху добавената стойност
(устройство)
(продължение)
_______________________________________________________________
♦ Какви положителни и отрицателни страни има диференциранопропорционалното облагане с ДДС?
• диференцирано-пропорционалното облагане с ДДС има както
положителни, така и отрицателни страни, т.е.:
- положителна оценка заслужава фактът, че при този
начин за облагане се създават възможности за
провеждане на ефективна данъчна политика, тъй като
към съответните облагаеми обекти се подхожда
диференцирано;
- негативна оценка заслужава преди всичко усложнения
режим за администриране при него.
♦ Възможно ли е ДДС да се изчислява с проценти под или проценти над
100?
• да, възможно е:
1000 . 20
ДДС = ------------ = 200
100
800 . 20
ДДС = -------------- = 200
100 - 20
1200 . 20
ДДС = -------------- = 200
100 + 20
16.1.6.2. Акцизи
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка? → продавачите
на акцизни стоки и услуги.
☺ Кой е мащабът на данъка? → градусите,
късовете, тежината, киловатите, бройките и пр.
☺ Каква е данъчната единица? → 1 градус,
1 къс, 1 кг., 1 киловат, 1 брой и пр.
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни единици.
Това е данък, който има за свой
обект оборотите от продадени
особен вид стоки и услуги
(алкохол, цигари, кафе, бензин, и
автомобили ( хазартни игри – не,
този
данък
премина
към
алтернативните
данъци
на
корпоративното облагане).
16.1.6.2. Акцизи
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв начин за облагане се прилага?
→ диференцирано- пропорционален.
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → най-често абсолютен, т.е. в лева,
който е много силно диференциран.
☺ Какво представлява данъчното
задължение? → произведение от данъчната
основа и данъчния размер.
☺ Кога се събира данъкът? → периодично
(най-често месечно), след подаване на
специална декларация.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Защо през 1988г. акцизите се
отделят от състава на данъка
върху оборота?
2. Какво представляват
бандеролите, които са свързани
с акцизите?
3. По какви критерии се
определят акцизните стоки и
услуги?
16.1.6.2. Акцизи
(устройство)
(продължение)
__________________________________________________________________
♦ Защо през 1988г. акцизите се отделят от състава на данъка върху
оборота?
• причините за въпросното отделяне трябва да се търсят в:
- стремежа за обособяване на обороти (продажби), при
които данъчните размери са много високи;
- подготовката за замяна на данъка върху оборота с
данък върху добавената стойност с еднакъв данъчен
размер.
♦ Какво представляват бандеролите, които са свързани с акцизите?
• държавни ценни книжа (книжни ленти), която се поставя върху
акцизните стоки като знак за платен акциз.
♦ По какви критерии се определят акцизните стоки и услуги?
• основните критерии за обособяването на акцизните стоки и
услуги са:
- връзката им със здравословното състояние на
консуматорите;
- отношението им към лукса, т.е. третирането им като
стоки и услуги, които не са свързани с обичайните
потребности.
16.1.6.3. Мита
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка? → вносителите и
износителите на стоки, както и организаторите
на транзитно преминаващи стоки през
(държавата) Европейския съюз.
☺ Кой е мащабът на данъка? → стойността на
стоките (адвалорни мита) или количествата на
стоките (специфични мита).
☺ Каква е данъчната единица? → 100лв., 1 тон,
1 литър и пр.
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни единици.
Това е данък, който има за свой
обект оборотите от внос и износ на
стоки, както и от транзитно
преминаване на стоки през
(държавата) територията на ЕС.
16.1.6.3. Мита
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв начин за облагане се прилага?
→диференцирано-пропорционален.
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → най-често абсолютен, т.е. в лева,
който е много силно диференциран чрез
специална митническа тарифа.
☺ Допълнителни въпроси:
☺ Какво представлява данъчното задължение?
→ произведение от данъчната основа и
данъчния размер.
☺ Кога се събира данъкът? → след доброволно
или принудително обмитяване.
1. Защо е необходимо да се
събират мита за внос и износ на
стоки, както и за транзитно
преминаване на стоки през
(страната) ЕС?
2. Какво представляват
покровителствените мита?
16.1.6.3. Мита
(устройство)
(продължение)
___________________________________________________________________
♦ Защо е необходимо да се събират мита за внос и износ на стоки, както
и
за транзитно преминаване на стоки през (страната) ЕС?
• след влизането на България в Европейския съюз, от началото на
2007г., стана валидна за нея Интегрираната митническа тарифа на
Европейската общност, известна още като TARIC (от фр. език – Tarif
Integre de la Communaute);
• следва да се има предвид и обстоятелството, че митата като косвени
данъци са присъщи само за случаите когато има внос и износ извън
рамките на Европейския съюз и транзитно преминаване на стоки през
него, т.е., че в рамките на този съюз те отпаднаха;
• необходимостта от събиране на мита трябва да се свързва с:
- нуждата на приходи, които да осигуряват възможности за
изпълнение на присъщите функции на страните в рамките на
ЕС;
- използването на митата като инструмент на
икономическата политика на ЕС.
♦ Какво представляват покровителствените мита (протекционизмът)?
• това за ЕС са онези мита, които осигуряват по-благоприятни условия
на неговите производители на стоки, както и на неговите превозвачи
на транзитни стоки, т.е.:
- при вноса и при другите превозвачи на транзитни стоки към
тях спадат по-високите мита;
- при износа и при неговите превозвачи на транзитни стоки
към тях спадат по-ниските мита.
Тема (16) 11. Подоходни (преки) данъци и други
държавни приходи
16.1.7. Подоходни (преки) данъци
16.1.7.1 Корпоративен подоходен данък
(данък върху печалбата)
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка? → местните и
чуждестранните юридически лица, които
реализират облагаема печалба на територията
на България.
☺ Кой е мащабът на данъка? → левовият израз
на печалбата.
☺ Каква е данъчната единица? → 100лв.
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни
единици.
Това е данък, който има за свой
обект облагаемата печалба на
местните
и
чуждестранните
юридически лица (корпорации).
16.1.7. Подоходни (преки) данъци
16.1.7.1 Корпоративен подоходен данък
(данък върху печалбата)
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв начин за облагане се прилага?
→ единно-пропорционален.
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → процент 10%.
☺ Какво представлява данъчното задължение?
→ произведение от данъчната основа и
данъчния размер.
☺ Кога се събира данъкът? → авансово
(месечно) и окончателно през следващата
година.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Как се установява облагаемата
печалба?
2. Какви предимства и какви
недостатъци има единното
пропорционално облагане на
печалбата?
3. Как чрез този данък може да се
стимулира икономическият
растеж?
16.1.7. Подоходни (преки) данъци
16.1.7.1 Корпоративен подоходен данък
(данък върху печалбата)
(устройство)
(продължение)
________________________________________________________________
♦ Как се установява облагаемата печалба?
• облагаемата печалба на корпорациите е равна на счетоводната
им печалба, намалена и/или увеличена с постоянните и
временните данъчни разлики;
• данъчните постоянни разлики представляват приходи и разходи,
които не са признати за данъчни цели;
• данъчните временни разлики представляват приходи и разходи, които
са признати за данъчни цели, но се отнасят за друга отчетна година.
♦ Какви предимства и какви недостатъци има единното пропорционално
облагане на печалбата?
• предимствата на разглежданото облагане трябва да се свързват с
лесното му администриране;
• недостатъците на въпросното облагане трябва да се свързват с
еднаквия подход към всички корпорации, независимо от техните
възможности да реализират печалба.
♦ Как чрез този данък може да се стимулира икономическият растеж?
• преди всичко чрез:
- разширяване на необлагаемите данъчни единици;
- намаляване на данъчния размер.
Други корпоративни данъци
________________________________________________________________
☺Какви други корпоративни данъци се плащат?
→ корпорациите плащат още:
• данъци, удържани при източника на плащане;
• данъци върху определена част от разходите;
• алтернативни данъци.
☺С какво се характеризират данъчните елементи на данъците, които се
удържат при източника на плащане?
→ техните елементи имат следните характеристики:
• обекти → преди всичко дивиденти и ликвидационни дялове;
• субекти → платци са корпорациите, а носители – получателите на
дивиденти и ликвидационни дялове;
• мащаб (белег) → левовият израз на получените дивиденти и
ликвидационни дялове;
• данъчна единица → 100лв. от дивидентите и ликвидационните дялове;
• данъчна основа → сборът от облагаемите данъчни единици;
• данъчен размер – 5% за дивиденти и ликвидационни дялове и 10% за
изплатените доходи на чуждестранни юридически лица;
• начин на облагане → диференцирано – пропорционален;
• данъчно задължение → произведението от данъчната основа и
данъчния размер;
• срокове за плащане → месечно или тримесечно.
Други корпоративни данъци
(продължение)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
☺С какво се характеризират данъчните елементи на данъците върху
определена част от разходите?
→ техните елементи имат следните характеристики:
• обекти → преди всичко представителните разходи, известна част от
социалните разходи и разходите, свързани с експлоатация на превозни
средства;
• субекти → платци са корпорациите, които изплащат тези разходи;
• мащаб (белег) → левовият израз на въпросните разходи;
• данъчна единица → 100лв. от въпросните разходи;
• данъчна основа → сборът от облагаемите данъчни единици;
• данъчен размер – 10%;
• начин на облагане → единно – пропорционален;
• данъчно задължение → произведението от данъчната основа и
данъчния размер;
• срокове за плащане → до 15-то число на следващия месец.
Други корпоративни данъци
(продължение)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
☺С какво се характеризират данъчните елементи на алтернативните данъци?
→ техните елементи имат следните характеристики:
• обекти → преди всичко приходите:
- от хазартна дейност;
- на бюджетните предприятия от стопанска дейност;
- от опериране с кораби.
• субекти → корпорациите, които получават посочените приходи и не
плащат данък върху печалбата;
• мащаб (белег) → левовият израз на въпросните приходи;
• данъчна единица → 100лв. от въпросните приходи;
• данъчна основа → сборът от облагаемите данъчни единици;
• данъчен размер → силно диференциран, т.е.:
- за хазартната дейност - тото, лото и пр. - 10%, лотарии,
томболи и пр. -12%, хазартни съоръжения - от 300лв. до
18000лв.;
- за приходи на бюджетните предприятия – 3%, а за общините
– 2%;
- за приходи от опериране на кораби – 10%.
• начин на облагане → диференцирано – пропорционален;
• данъчно задължение → произведението от данъчната основа и
данъчния размер;
• срокове за плащане → до 15-то число на следващия месец.
16.1.7.2. Данък върху общия годишен доход на физическите лица
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка? → местните и
чуждестранните лица, които получават
облагаеми доходи в България.
☺ Кой е мащабът на данъка? → левовият израз
на облагаемите доходите.
☺ Каква е данъчната единица? → 100лв.
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ съвкупност от облагаемите данъчни единици.
☺ Какъв начин за облагане се прилага? → от
началото на 2008г. единно - пропорционален –
(плосък) данък, а преди това беше единнопрогресивен.
Това е данък, който има за
свой обект общия годишен
доход на отделните
физически лица, включващ
доходи от: трудови и
приравнени към тях
правоотношения, (дейност
като еднолични търговци –
не) , занаятчийска дейност и
свободни професии,
изобретения, наука и
култура, управление и
надзор, наеми, селско и
горско стопанство, продажба
на имущество и други.
16.1.7.2. Данък върху общия годишен доход на физическите лица
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → (отпадна таблицата за прогресивното
облагане) - процент = 10%.
☺ Какво представлява данъчното задължение?
→ произведение от данъчната основа и
данъчния размер.
☺ Кога се събира данъкът? → текущо и
авансово (месечно), а окончателно през
следващата година.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какви предимства и
недостатъци има
(диференцираното) единното
пропорционално облагане на
доходите на физическите
лица?
2. Какво представлява семейното
подоходно облагане на
физическите лица?
16.1.7.2. Данък върху общия годишен доход на физическите лица
(устройство)
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Какви предимства и недостатъци има (диференцираното) единното
пропорционално облагане на доходите на физическите лица?
• предимствата на това облагане трябва да се свързват преди всичко с
възможностите за по-лесно администриране на този данък, както и със
стремеж да бъдат оставени повече доходи в разпореждане на
физическите лица;
• недостатъците на въпросното подоходно облагане имат за своя
основа преди всичко факта, че
по този начин се създават
предпоставки за социална несправедливост, тъй като се облекчава
данъчното натоварване на физическите лица, получаващи повисоки доходи, а за най-ниско доходните лица се налага търсенето
на компенсации.
♦ Какво представлява семейното подоходно облагане на физическите
лица?
• семейно е облагането на доходите на физическите лица, при
което се държи сметка за разходите им за отглеждане на деца, за
грижи към възрасни членове на семействата и пр., чрез
редуциране на облагаемите доходи с предварително определени
размери;
• елементи на подобно облагане у нас имаше през 2007г. когато
облагаемите доходи се редуцираха с определени суми според броя
на непълнолетните деца, но с въвеждането на “плоския данък”
това отпадна, а за 2009г. се свърза само с ипотечните кредити.
16.1.7.3. Патентен данък
(устройство)
☺ Кои са субектите на данъка? → местните и
чуждестранните физически лица, в т.ч. и
едноличните търговци, които осъществяват
описаните дейности в България.
☺ Кой е мащабът (белегът) на данъка?
→ лицата, осъществяващи описаните дейности.
☺ Каква е данъчната единица? → отделното
лице.
☺ Какво представлява данъчната основа?
→ отделното лице, според групата или
категорията в която то попада.
☺ Какъв начин за облагане се прилага?
→ диференцирано-поголовен.
Това е данък, чийто обект са
физическите лица, които
извършват дейности, посочени
в (ЗОДФЛ) ЗМДТ от 01.01.2008г.
(дребно хотелиерство, дребно
ресторантьорство, търговия
на дребно, дребни
производители на стоки и
съответни услугитаксиметрови, шивашки,
дърводелски, обущарски,
металообработващи и пр. ). и
имащи определен размер
годишен оборот през
предходната година.
16.1.7.3. Патентен данък
(устройство)
(продължение)
☺ Какъв израз и какви нива има данъчният
размер? → абсолютен, т.е. в лева, който е
много силно диференциран.
☺ Какво представлява данъчното задължение?
→ произведение от данъчната основа и
данъчния размер.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Кои са причините, които
налагат патентното
облагане да бъде извън
рамките на общото подоходно
облагане?
☺ Кога се събира данъкът? → текущо, на
определен брой равни вноски (тримесечно).
2. Възможно ли е
пропорционално
или прогресивно облагане при
този данък?
16.1.7.3. Патентен данък
(устройство)
(продължение)
__________________________________________________________________
♦ Кои са причините, които налагат патентното облагане да бъде извън
рамките на общото подоходно облагане?
• към причините, които налагат патентното облагане да бъде извън
рамките на общото подоходно облагане могат да бъдат отнесени преди
всичко:
- трудностите при установяването на доходите от
посочените дейности;
- стремежът да се намалят на разходите по администрирането
на данъците, които са свързани с доходите на физическите
лица.
♦ Възможно ли е пропорционално или прогресивно облагане при този
данък?
• ако се запази този мащаб (белег) за облагане не е възможно нито
пропорционално, нито прогресивно облагане;
• възприемането на пропорционално или прогресивно облагане на
доходите от тези дейности е възможно само ако за мащаб (белег) се
вземат получаваните доходи.
16.1.8.1. Приходи от такси
(берии)
☺ Какво отличава таксите от данъците?
→ преди всичко техният пряк възмезден
характер.
☺ С каква цел се събират таксите? → за
покриване на разходи, свързани с
предоставените услуги или за ограничаване на
ненужното им използване.
☺ Какви видове такси са известни? → преди
всичко:
• държавни такси по Закона за държавните
такси;
• местни такси по Закона за местните данъци
и такси.
Приходите от такси (берии) са
свързани с плащания, които имат
за своя основа, оказани услуги от
централни или местни държавни
органи.
16.1.8.1. Приходи от такси
(берии)
(продължение)
☺ Кои са най-известните държавни такси?
• съдебните такси;
• паспортните такси;
• патентните такси;
• таксите за преводи на документи и др.
☺ Допълнителни въпроси:
☺ Кои са най-известните местни такси?
• таксите за битови отпадъци;
• таксите за ползване на пазари;
• таксите за детски ясли и градини;
• таксите за технически услуги;
• таксите да административни услуги
(удостоверения, дубликати и пр.) и др.
1. По какво се различават таксите
в абсолютен размер от
пропорционалните и
прогресивните такси?
2. Какви начини за плащане на
такси са възможни?
16.1.8.1. Приходи от такси
(берии)
(продължение)
________________________________________________________________
♦ По какво се различават таксите в абсолютен размер от пропорционалните и
прогресивните такси?
• за разлика от таксите в абсолютен размер, които приемат
съответна левова форма:
- пропорционалните такси нарастват пропорционално
на стойността на съответната услуга;
- прогресивните такси нарастват прогресивно на
стойността на съответната услуга.
♦ Какви начини за плащане на такси са възможни?
• плащането на съответните такси може да стане преди всичко:
- в брой;
- по банков път, т.е. чрез банков превод.
16.1.8.3. Приходи от стопанска дейност
☺ Какви видове приходи от стопанска дейност
са известни? → преди всичко:
• приходи, които само по форма имат данъчен
характер (данък върху добавената стойност
– ДДС, корпоративен подоходен данък –
КПД и др.);
• платени държавни и местни такси;
• други възможни приходи.
Приходите от стопанска дейност са
приходи от държавни
предприятия, които се занимават
със стопанска дейност.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Защо плащаните от държавните
предприятия данъци само по
форма имат данъчен характер?
2. Защо приходите от стопанска
дейност при пазарните условия
заемат незначително място?
☺ Какво място заемат приходите от стопанска
дейност при пазарните
условия и каква
тенденция на развитие показват те?
→ незначително място и подчертана тенденция
за намаление.
3. Защо приходите от стопанска
дейност при пазарните условия
показват тенденция на
намаление?
4. С какво при пазарните условия
се компенсират намалените и
намаляващите приходи от
стопанска дейност?
16.1.8.3. Приходи от стопанска дейност
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Защо плащаните от държавните предприятия данъци само по форма
имат данъчен характер?
• причините за това трябва да се свързват с факта, че чрез тези
“данъци” не се променя собствеността върху трансферираните
парични средства.
♦ Защо приходите от стопанска дейност при пазарните условия заемат
незначително място?
• защото при пазарните условия настъпиха коренни изменения в
собствеността на звената, занимаващи се със стопанска дейност и
доминиращо място заема вече частната собственост.
♦ Защо приходите от стопанска дейност при пазарните условия показват
тенденция на намаление?
• защото силно се ограничава стопанската дейност на държавата.
♦ С какво при пазарните условия се компенсират намалените и
намаляващите приходи от стопанска дейност?
• преди всичко с:
- косвени данъци;
- преки данъци.
16.1.8.4. Приходи от държавни заеми и други приходи
☺ С каква цел държавата сключва държавни
заеми, т.е. натрупва държавен дълг? → преди
всичко за покриване на възникнали бюджетни
дефицити или пък за компенсиране на
недостигащи приходи.
☺ Какви видове държавни заеми са известни?
• дългосрочни (срещу облигации);
• краткосрочни (срещу съкровищни бонове).
☺ Кои са най-известните други приходи на
държавата? → това са преди всичко:
• конфискациите → изземване на
собственост в полза на държавата по
силата на закон;
• глобите → събиране на суми при
нарушаване на действащи нормативни
актове;
• лихвите → допълнително заплащане за
забавено издължаване на приходи на
държавата.
Приходите от държавни заеми са
приходи на държавата, които се
получават срещу емисия на
държавни ценни книжа, а към
другите приходи се отнасят
всички
приходи, които не са
описани до тук.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Каква тенденция проявява
развитието на приходите на
държавата от държавни заеми и
защо?
2. С какво може да се мотивира
ориентацията към конфискации
в условията на пазарна
икономика?
3. Какви начини се прилагат за
събиране на дължимите глоби и
лихви?
16.1.8.4. Приходи от държавни заеми и други приходи
(продължение)
____________________________________________________________________
♦ Каква тенденция проявява развитието на приходите на държавата от
държавни заеми и защо?
• през последните години се наблюдава тенденция на намаляване
на приходите на държавата от държавни заеми, тъй като нейните
разходи макар и бавно се редуцират, а приходите им от данъци и
други неданъчни форми задоволяват нейните потребности.
♦ С какво може да се мотивира ориентацията към конфискации в
условията на пазарна икономика?
• различни могат да бъдат причините за ориентация към
конфискациите и към тях спадат преди всичко:
- отнемането на незаконно придобити парични средства
или имущества (законът Петканов);
- стремежът на държавата да стабилизира определени
дейности в икономиката (транспорт, съобщеният и пр.).
♦ Какви начини се прилагат за събиране на дължимите глоби и лихви?
• на практика се използват преди всичко:
- плащането в брой;
- банковите преводи.
Тема (17) 12. Разходи на държавата
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА РАЗХОДИТЕ НА ДЪРЖАВАТА
Блага, задоволяващи човешките потребности
__________________________________________________________________
☺Какво представляват човешките потребности?
→ по своята същност човешките потребности са израз на нуждите на хората,
свързани с тяхното съществуване.
☺ Какво представляват благата, задоволяващи човешките потребности?
→ това е всяко нещо, което служи за покриване на възникнали нужди на
човека, а тяхното разнообразие е много голямо.
☺Какви видове блага са известни?
→ формирането на видове блага, задоволяващи човешки потребности, може да
се осъществи с помощта на предварително избрани критерии, т.е.:
• според производителите, т.е. дали това са частни или обществени
(публични) субекти, те се подразделят на:
- блага, произведени от частни субекти;
- блага, произведени от обществени (публични) субекти;
- блага, произведени от смесени субекти.
• според конкурентността, т.е. според разходите за тяхното потребление
от всеки следващ потребител те се подразделят на:
- конкурентни блага, т.е. блага, при които успоредно с
нарастването на общите разходи за потребление (ОРП)
разходите на всеки следващ потребител (пределните разходи
за потребление – ПРП) са по-големи от нула. Пример:
Блага, задоволяващи човешките потребности
(продължение)
__________________________________________________________________
Потребители
на благо “Х”
ОРП
ПРП
1
2
3
4
5
10
20
30
40
50
10
10
10
10
Р/ди
50
40
30
20
10
ОРП
ПРП
1
2
3
4
5 потребители
- неконкурентни блага, т.е. блага, при които както общите разходи
за потребление (ОРП), така и разходите за потребление на всеки
следващ потребител (пределните разходи за потребление – ПРП)
са равни на нула. Пример:
Потребители
на благо “Х”
ОРП
ПРП
1
2
3
4
5
0
0
0
0
0
0
0
0
0
Р/ди
50
40
30
20
10
0
1 2
3
4
5
ОРП
ПРП
потребители
Блага, задоволяващи човешки потребности
(продължение)
____________________________________________________________________
• според делимостта, т.е. според възможностите за изключване на
субекти от тяхното потребление, те се подразделят на:
- делими блага, т.е. блага, при които е възможно
изключване на част от субектите при тяхното потребление;
- неделими блага, т.е. блага, при които не е възможно
изключване на част от субектите при тяхното потребление.
• според обхвата на благата, т.е. според това какво се включва в тях, те
се подразделят на:
- единични блага, т.е. благата, които от гледна точка на своя
обхват не могат да бъдат разчленявани, т.е. блага, които не
притежават като съставни части други блага (конкретен вид
храна, конкретен вид облекло и пр.);
- агрегирани блага, т.е. блага, които от гледна точка на
обхвата включват в себе си повече от един вид и
представляват множества от блага (храна, управление,
отбрана и сигурност, образование и пр.). Схема:
Благо Б
Благо А
АГРЕГИРАНО
БЛАГО Х
Благо Г
Благо В
Блага, задоволяващи човешки потребности
(продължение)
______________________________________________________________
☺Какви степени на агрегиране на благата, задоволяващи човешки потребности
са възможни?
→ при агрегирането на благата, задоволяващи човешки потребности, могат да
бъдат използвани различни степени. Графика:
← най-висока степен
← по-висока степен
← най- ниска степен
☺ Каква е целта на агрегирането?
→ агрегирането има за цел да създаде условия за тяхното по-окрупнено
представяне и по-лесно изучаване.
☺ На какви принципи трябва да бъде подчинено агрегирането?
→ при агрегирането на въпросните блага трябва да се спазват преди всичко
принципите:
• еднородност, т.е. включването на еднородни блага в оформените
агрегирани блага;
• показателност, т.е. оформянето на такива агрегирани блага,
които да осигуряват надеждност при тяхното анализиране.
ОСНОВНИ ВИДОВЕ АГРЕГИРАНИ БЛАГА
Чисти частни агрегирани блага
______________________________________________________________
☺Как могат да се обособят чистите частни агрегирани блага?
→ обособяването на такъв вид агрегирани блага може да стане по два начина:
• чрез съобразяване с разходите за тяхното потребление и делимостта
→ при този начин в състава на чистите частни агрегирани блага се
включват само конкурентни и делими блага, т.е. само благата, при
които разходите на всеки следващ потребител (пределните разходи за
потребление – ПРП) са по-големи от нула и е възможно изключване на
част от субектите при тяхното потребление, характерни с това, че:
- техните цени се формират в зависимост от търсенето и
предлагането на пазара;
- производството им се финансира с приходи от продажби.
• чрез съобразяване с техните производители
→ при този начин в състава на чистите частни агрегирани блага се
включват само благата, които са произведени от частни субекти.
☺ Как могат таблично да се представят чистите частни агрегирани блага?
Критерии →
Конкурентност
Делимост
Производители
Да
Частни
субекти
Видове блага ↓
Чисти частни блага (храни,
облекла и пр.)
Да
Чисти публични агрегирани блага
______________________________________________________________
☺ Как могат да се обособят чистите публични агрегирани блага?
→ обособяването на такъв вид агрегирани блага също може да стане по два
начина:
• чрез съобразяване с разходите за тяхното потребление и делимостта
→ при този начин в състава на чистите публични агрегирани блага се
включват само неконкурентните и неделимите блага, т.е. благата, при
които разходите за потребление на всеки следващ потребител
(пределните разходи за потребление – ПРП) са равни на нула и не е
възможно изключване на част от субектите при тяхното потребление,
характерни с това, че:
- техните “цени” не са зависими от търсенето и предлагането;
- тяхното производство се финансира с данъчни приходи.
• чрез съобразяване с техните производители
→ при този начин в състава на чистите публични агрегирани блага се
включват само благата, които са произведени от обществени
(публични) субекти.
☺ Как могат таблично да се представят чистите публични агрегирани блага?
Критерии →
Конкурентност
Делимост
Производители
Не
Обществени
(публични)
субекти
Видове блага ↓
Чисти публични блага
(държавно управление, отбрана
и сигурност и пр.)
Не
Смесени агрегирани блага
______________________________________________________________
☺Как могат да се обособят смесените агрегирани блага?
→ обособяването на такъв вид агрегирани блага става отново чрез посочените
вече критерии (конкурентност, делимост и производители);
→ в този случаи обаче става въпрос за онези агрегирани блага, които не могат да
бъдат отнесени безусловно нито към чистите частни агрегирани блага, нито към
чистите публични агрегирани блага;
→ това са едни и същи блага (образование, здравеопазване и пр.), които при
определени условия могат да бъдат отнесени към чистите частни агрегирани
блага, а при други условия – към чистите публични агрегирани блага и това е
основанието те да се третират като смесени блага, т.е.:
• когато въпросните блага са конкурентни, делими и произведени от
частни субекти те принадлежат към чистите частни агрегирани
блага, техните цени се определят от търсенето и предлагането, а
финансирането им става от приходите, които се получават от
продажби; ;
• когато въпросните блага не са конкурентни, не са делими и са
произведени от обществени (публични) субекти те принадлежат към
чистите публични агрегирани блага, техните цени не са зависими от
търсенето и предлагането, а финансирането им става от данъчни
приходи.
☺Как могат таблично да се представят смесените агрегирани блага?
Смесени агрегирани блага
(продължение)
_______________________________________________________________
Критерии →
Видове блага ↓
Смесени агрегирани
блага
(образование, здравеопазване
и пр.)
Чисти частни
агрегирани блага
Чисти публични
агрегирани блага
Конкурентност
Да
Не
Делимост
Производители
Да
Частни
субекти
Не
Обществени
(публични)
субекти
☺Какви изводи могат да се направят за основните видове агрегирани блага?
→ обстоятелството, че учебната дисциплина “Публични финанси” е свързана с
държавната намеса в икономиката дава основание вниманието по-нататък да
бъде насочено преди всичко към чистите публични агрегирани и онази част от
смесените агрегирани блага, която принадлежи към тях.
→ това не означава, че в състава на тези блага не се включват и чисти частни
блага.
Оптималност по Вилфредо Парето
(италиански икономист 1848 – 1923)
_________________________________________________________________
☺Каква е същността на оптималността по Вилфредо Парето?
→ за оптималността по В. Парето се твърди, че:
• разпределението на ресурсите (благата) в условията на съвършена
конкуренция е оптимално, когато никой не може да се
облагодетелства, без някой друг да е ощетен (Фишер, Ст. и др.,
Икономика. Основи на микро- и макроиономиката, София, 1997, .184);
• разпределението на ресурсите (благата) е оптимално, когато нито
един субект не може да подобри своето положение без да се влоши
положението на друг субект, т.е. когато всички извличат максимално
възможното благосъстояние с дадените ресурси (Браун, К. и Джаксон,
П. Икономика на публичния сектор, София,1998, с.597).
☺ Как може графично да се представи оптималността по Вилфредо Парето?
→ това може да стане чрез границата на възможната полезност, включваща
всички блага, което означава, че въпросната оптималност не може да стои над
тази линия (по Фишер,Ст. и др., цит.съч….., с.185), т.е. чрез следната графика:
Полезност на
Драган
• А - max за Драган
•
D
C
•
т.D и т. Е са компромисни
Случаи на ефективност
по Парето
(граница на възможната
полезност – 100 единици)
•E
Случаи на неефективност
по Парето
Полезност на Иван
• B - max за Иван
Оптималност по Вилфредо Парето
(продължение)
______________________________________________________________________
☺Какви условия са необходими за оптималността по Парето?
→ според К. Браун и П. Джаксон от цитираното съчинение (с.30) са
необходими следните условия:
• ефективност на производството, т.е. пълноценно използване на
съществуващите фактори на производство, вследствие на което
обществото се намира на границата на производствените си
възможности;
• ефективност на размяната, т.е. размяна, при която разпределението
на благата между индивидите оптимизира тяхното благосъстояние
(добруване);
• ефективност в производството и размяната, т.е. едновременно
наличие на двете първи условия, гарантиращо възможното
максимално благосъстояние (добруване) в обществото.
☺ Каква е валидността на оптималността по Парето?
→ възможно е да се твърди, че:
• оптималността по Парето може да се постигне най-вече при чистите
частни агрегирани блага и при онази част от смесените агрегирани
блага, която се приравнява към тях;
• е ограничена нейната приложимост при чистите публични
агрегирани блага и при онази част от смесените агрегирани блага,
която се приравнява към тях;
• всичко това показва, че въпросната валидност зависи преди всичко от
конкурентността на благата.
ПАЗАРЕН ИЗБОР НА БЛАГА
Пазарен избор чрез анализ “ПОЛЗИ – РАЗХОДИ”
____________________________________________________________________
☺През какви етапи преминава анализът “ПОЛЗИ – РАЗХОДИ”?
→ пазарният избор чрез този анализ преминава през следните етапи:
• прогнозиране на бъдещата номинална стойност на приходите от
съответните блага;
• установяване на дисконтовите фактори;
• дисконтиране на бъдещите номинални стойности на приходите и
намиране на техните настоящи стойности;
• установяване на нетните настоящи стойности на приходите и
избор на блага, които ще задоволяват човешките потребности.
☺Какви методи могат да се използват за прогнозиране на бъдещата
номинална стойност на приходите (Бнсп)?
→ това е възможно чрез:
• субективни (експертни) методи, т.е. методи, при които се използват
уменията на наложили се експерти ( “ДЕЛФИ” и “МОЗЪЧНА
АТАКА” и пр.).
Пазарен избор чрез анализ “ПОЛЗИ – РАЗХОДИ”
(продължение)
____________________________________________________________________
• екстраполационни методи, т.е. методи, при които се използват
възможностите на динамичните статистически редове за разкриване на
измененията в развитието на прогнозните величини, които могат да бъдат
трендови (Т), циклични (Ц) и пр. Графика:
Т1
стойности
Т2
Т3
Ц
Време (години и пр.)
• каузални (причинно – следствени) методи, т.е. методи, при които търсените
прогнозни величини се поставят в причинно – следствена зависимост от
факторите (еднофакторни, многофакторни, линейни, нелинейни и пр.).
Формула за еднофакторен линеен модел:
y = a + bx
• екстремални методи, т.е. методи, при които се търси максимална или
минимална стойност на прогнозните величини (“СИМПЛЕКС
МЕТОДА”, “ДИНАМИЧНИТЕ ИТЕРАЦИОННИ МЕТОДИ” и пр.).
Пазарен избор чрез анализ “ПОЛЗИ – РАЗХОДИ”
(продължение)
____________________________________________________________________
☺ Как се установяват дисконтовите фактори (Дф)?
→ най-често за тази цел се използва следната формула:
овп лп
Дф = 1 : (1 + --------);
100
където: овп е очаквана възвръщаемост за периода, а
лп – брой лихвени периоди.
☺ Как се извършва дисконтирането на бъдещите номинални стойности на
приходите (Бнсп) и установяването на техните настоящи номинални
стойности (Ннсп)?
→ за тази цел може да се използва следната формула:
Ннсп = Бнсп . Дф
☺ Как се установяват нетните настоящи номинални стойности на приходите
(ННнсп) и как се прави изборът на блага?
→ за тази цел може да се използва следната формула:
ННнсп = Ннсп – ИР
където: ИР е инвестиционни разходи
Пазарен избор чрез анализ “ПОЛЗИ – РАЗХОДИ”
(продължение)
____________________________________________________________________
☺Какви условия са необходими за представяне на пример за пазарен избор
чрез анализ “ПОЛЗИ – РАЗХОДИ”? → трябва да се осигурят:
• възможните алтернативни блага за задоволяване на човешки
потребности – три броя “а”, “б” и “в”;
• срок на осигуряване - 5 (пет) месеца;
• разчети за бъдещите номинални стойности на приходите (Бнсп) –
еднакви за трите блага – по 100 000лв.;
• разчети за месечната норма на възвръщаемост – 2,00%;
• разчети за инвестиционните разходи (ИР) – за благото “а” – 80 000лв.,
за благото “б” – 95 000лв. И за благото “в” – 91 000лв.
☺ При тези данни каква стойност ще има дисконтовия фактор (Дф)?
2 5
Дф = 1 : (1+ -----) = 1:1,10 ≈ 0,91
100
☺ При тези данни колко ще бъде настоящата номинална стойност на
приходите (Ннсп)?
Ннсп = 100 000 . 0,91 = 91 000
☺Какви ще бъдат нетните настоящи номинални стойности на приходите
(ННнсп) и кое ще бъде избраното благо?
блага ↓
ННнсп = 91 000 - 80 000 = 11 000 →”а”
ННнсп = 91 000 - 95 000 = - 4 000 →”б”
ННнсп = 91 000 - 91 000 =
0 →”в”
Пазарен избор чрез коефициент на приходите към разходите и показател
за период на възвръщаемост
________________________________________________________________
☺ Как може да се направи избор чрез използване на коефициент на приходите
към разходите (К)?
→ този коефициент се установява като се раздели дисконтираната прогнозна
величина на приходите (Дпвп) на дисконтираната прогнозна величина на
разходите (Дпвр), а изборът е показан в дадения пример, т.е.:
Пример:
Дпвп
К =----------Дпвр
→
Ка = 2,0;
Кб = 0,5;
Кв = 1,0 .
☺Как може да се направи избор чрез използване на показател за период на
възвръщаемост (ПВ)?
→ този показател се установява като отношение на инвестиционните разходи
(ИР) към средногодишната нетна величина на приходите (СГнвп), а изборът е
показан в дадения пример, т.е.:
Пример:
ИР
ПВ = ---------СГнвп
→
ПВа = 1г.;
ПВб = 2г.;
ПВв = 3г.
Обобщаващ поглед върху пазарния избор на блага
___________________________________________________________________
☺Как матрично и графично може да се представи пазарния избор на блага?
→ основание за обобщаващ поглед върху пазарния избор на блага чрез матрично
и графично представяне дава твърдението на Самуелсон, П. и Нордхаус, В., че
теорията на пазарния избор се базира на “... максимална печалба” ( Экономика.
Москва,2000, с.789), а самото представяне следва:
• матрично представяне
• графично представяне
Приходи
10
20
30
40
→
Разходи
Печалба
Разходи ↓
10
10
0
+10
+20
І кв.
20
-10
+10
• +30 max
+30
ІІ кв.
0
•0
•0
20
+20
30
30
-20
-10
ІІІ кв.
40
-30
-20
0
+10
40
• -30min
•0
ІVкв.
-10
Приходи
0
10
20
30
40
ПУБЛИЧЕН ИЗБОР НА БЛАГА
Обща характеристика на публичния избор
_____________________________________________________________________
☺Каква е същността на публичния избор на блага?
→ по този въпрос има различни мнения, т.е. твърди се, че публичният избор
е:
• процес на вземане на решение на държавно ниво, който се отличава
от пазарния избор по това, че се базира на максимален брой гласове, а
не на максимална печалба (Самуелсон, Пол и Нордхаус, В.,
Экономика. Москва,2000, с.789);
• механизъм за адекватно обобщаване на индивидуалните
предпочитания и построяване на едно (единствено) колективно
(публично) предпочитание (Брусарски, Р. Публични финанси, София,
2005, с.93);
• система за разкриване на предпочитанията на отделните граждани
към потреблението на съответните блага чрез директно или
представително гласуване (Браун, К. и П. Джаксон, Икономика на
публичния сектор, София, с.600).
☺ Каква е зависимостта на публичен избор от общественото благосъстояние
и справедливостта?
→ при публичния избор трябва да се проявява стремеж за намиране на
оптимален компромис между общественото благосъстояние (заможност,
богатство), разглеждано като съвкупност от благосъстоянието на всички
членове на обществото и обществената справедливост, третирана преди
всичко като равенство или равнопоставеност.
☺ Кои са основните подходи за осъществяване на публичния избор?
→ това са:
• пряката (директната) демокрация, при която изборът се прави чрез
пряко (директно) участие на потребителите на съответните блага;
• представителната (непряката) демокрация, при която изборът се
прави от предварително избрани представители на потребителите.
Публичен избор чрез пряка демокрация
_____________________________________________________________________
☺ Как се прави изборът чрез пряка демокрация?
→ това се прави чрез референдум, т.е. чрез допитване до всички потенциални
потребители (гласоподаватели).
☺ Защо се налага трансформиране на индивидуалните предпочитания в
публични (обществени) предпочитания?
→ това се налага поради факта, че отношението на потребителите към благата е
различно и зависи преди всичко от техните преценки за ползите, които ще
получат и разходите, които ще направят за тях.
☺Какви са възможностите за преценки на ползите от благата и разходите за
тях?
→ тези възможности имат различен характер, т.е.:
• при чистите частни блага, въпросните възможности имат пряк
характер, тъй като съответните потребители преди да ги заплатят
могат да преценят наличието на еквивалентност;
• при чистите публични блага, характерът на тези възможности е
косвен, тъй като потребителите им ги ползват безплатно, но
участват по косвен път в тяхното финансиране чрез плащане на
данъци, такси и пр.
☺Какви основни правила за публичен избор чрез пряка демокрация са
известни?
→ известни са:
• правилото на мнозинството;
• правилото на консенсуса.
Публичен избор чрез пряка демокрация
(продължение)
_____________________________________________________________________
☺Как става изборът на блага ако всеки участник има право да гласува само за
едно от възможните блага?
→ в този случаи за избрано се приема благото, което е получило най-много
гласове.
☺Как става изборът на блага ако всеки участник има право да гласува за
неограничен брой блага, които степенува според своите предпочитания?
→ това става отново чрез преценки за най-многото гласове по начин, който е
представен в следващата таблица за три блага (“а”,”б” и “в”):
Участници →
1
2
3
4
5
Класиране
(%)
І
а
а
б
в
а
а=60; б=20; в=20
ІІ
в
б
в
а
б
а=20; б=40; в=40
ІІІ
б
в
а
б
в
а=20; б=40; в=40
Място ↓
☺Как става изборът на блага чрез съобразяване с предпочитанията по двойки
блага? → това става по начин, който е представен в следващата таблица:
Двойки блага
Резултати
Класиране
(%)
а→б
а; а; б; а; а
а = 80; б = 20
а→в
а; а; в; в; а
а = 60; в = 40
б→в
в; б; б; в; б
б = 60; в = 40
Публичен избор чрез пряка демокрация
(продължение)
_____________________________________________________________________
☺Как става изборът на блага чрез съобразяване с предпочитанията по двойки
места?
→ това става по начин, който е представен в следващата таблица:
Блага →
Двойки места ↓
а
(%)
б
(%)
в
(%)
І → ІІ
80
60
60
а
І → ІІІ
80
60
60
а
ІІ → ІІІ
40
80
80
б;в
Класиране
☺Как става изборът на блага чрез точковата система?
→ това става по начин, който е представен в следващата таблица:
Участници →
Блага ↓
1
2
3
4
5
Общ брой
точки
а
50
30
50
30
20
180
б
20
50
30
20
50
170
в
30
20
20
50
30
150
Общо
100
100
100
100
100
500
Публичен избор чрез пряка демокрация
(продължение)
_____________________________________________________________________
☺ Каква оценка може да се даде за изброените варианти на правилото на
мнозинството?
→ от представените подходи за избор на блага чрез правилото на
мнозинството при пряката демокрация се вижда, че не винаги е възможно да
се достигне до действителен избор;
→ причините за това трябва да се търсят в две главни направления, т.е. в
това че:
- при правилото на мнозинството най-често участват голям брой
потребители на блага (гласоподаватели);
- предпочитанията на участниците са много различни.
☺ Възможна ли е манипулация на гласове при гласуването?
→ манипулация на гласове е възможна и тя действително най-често приема
формата на:
- покупко-продажба на гласове, което според нашето законодателство е
свързано с наказателна отговорност, но при наличието на съответни
доказателства, които както показва практиката много трудно се
събират;
- неискрено гласуване, т.е. гласуване не по убеждение, а под
въздействието на други причини, към които могат да бъдат отнесени
случаите на взаимна договореност между участниците в гласуването.
Публичен избор чрез пряка демокрация
(продължение)
_____________________________________________________________________
☺ Какво представлява правилото на консенсуса?
→ това е правило, при което в рамките на възможността за избиране от
много блага всички гласоподаватели предпочитат само едно единствено
благо;
→ в този случаи за съответното благо се подават 100% от гласовете;
→ в по-голямата част от случаите това правило е само теоретически възможно.
☺ Какво съдържание има теорема за невъзможността на Кенет Ероу?
→ според тази теорема не съществува правило за вземане на колективни
(публични) решения чрез пряка демокрация, което да отговарят на всички
условия, към които спадат:
• наличието на демократичен режим;
• участието на всички избиратели;
• удовлетворяването на ефективността по Парето;
• независимостта от странични алтернативи.
☺ Какво е приложното поле на пряката демокрация?
→ тя е приложима, преди всичко, на по-ниските нива и по изключение на
национално равнище, тъй като това е скъпо струваща практика.
Публичен избор чрез представителна демокрация
_____________________________________________________________________
☺ Какво представлява представителната демокрация?
→ тя представлява форма на политическа организация на обществото, при
която правото на всички да участват в управлението се упражнява от
предварително избрани представители;
→ изборът на въпросните представители става в пълно съответствие с
изискванията на Конституцията, която е основен закон на държавата.
☺ Кои са участниците (актьорите) в публичния избор на блага при
представителната демокрация?
→ това са преди всичко:
• избирателите, т.е. лицата, които имат право да участват в избори за
политици (президент и вице президент, депутати и лица,участващи в
местните органи на власт);
• политическите партии;
• избраните политици;
• държавните служители, т.е. лицата, които по силата на
административен акт за назначаване заемат платена щатна
длъжност в държавната администрация и подпомагат
органите на държавната власт при осъществяване на техните
правомощия, известни още като бюрократи;
• другите “актьори”, т.е. групите със специални интереси (синдикати,
екозащитници и пр.), звената на съдебната власт, журналистите,
експертите (учени, консултанти, анализатори и пр.) и др.
Публичен избор чрез представителна демокрация
(продължение)
_____________________________________________________________________
☺ Как могат участниците в представителната демокрация, при избор на блага
в България, да се представят схематично?→ това е възможно по следния
начин:
ИЗБИРАТЕЛИ
ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ
Президент и вице президент
______________________
(администрация)
Депутати в НС и
членове на
Правителството
___________________
(администрация)
Лица в местните органи
на власт
_____________________
(администрация)
БЛАГА
Други “актьори”
____________________
(администрация)
Обобщаващ поглед върху публичния избор на блага
___________________________________________________________________
☺Как матрично и графично може да се представи публичния избор на блага?
→ основание за обобщаващ поглед върху публичния избор на блага чрез матрично
и графично представяне дава твърдението на Самуелсон, П. и Нордхаус, В., че
теорията на публичния избор се базира на “... максимален брой гласове”
(Экономика. Москва,2000, с.789), а самото представяне следва:
• матрично представяне
Гласове
ДА”→
Разлика
в гласовете
Гласове НЕ”↓
10
10
0
20
30
30
10
+10
+20
-10
-20
-30
+30
•0
•0
20
ІІ кв.
0
-10
ІІІ кв.
40
40
Гласове “НЕ”
І кв.
20
• графично представяне
-20
+10
0
+20
+10
ІV кв.
-10
30
40
•0
10
0
20
30
40
Гласове “ДА”
17.2. ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ РАЗХОДИ
12.5.1. Обща характеристика
☺ Какви видове държавни разходи са известни
според влиянието им върху брутния
вътрешен продукт, националния доход и
националното богатство? → производителни и
непроизводителни (консумативни).
Видовете държавни разходи се
обособяват
на
базата
на
предварително
избрани
и
обективно съществуващи
критерии.
☺ Какви видове държавни разходи са известни
според мястото за предоставяне?→
централизирани и децентрализирани.
☺ Какви видове държавни разходи са известни
според отражението им в бюджета? → редовни
и извънредни.
☺ Какви видове държавни разходи са известни
според вида на задоволяваните потребности?
→ лични и веществени.
☺ Какви видове държавни разходи са известни
според функционалното им предназначение?
→ разходи за държавно управление, военни
разходи, разходи за социални и културни
потребности, разходи за обслужване на
държавeн дълг, стопански и други разходи.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Кои са производителните
държавни разходи и какви
разновидности имат те?
2. Кои са централизираните
държавни разходи?
3. Кои са редовните държавни
разходи?
17.2. ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ РАЗХОДИ
17.2.1. Обща характеристика
(продължение)
__________________________________________________________________
♦ Кои са производителните държавни разходи и какви разновидности
имат те?
• това са разходите, които предизвикват нарастване на брутния
вътрешен продукт, националния доход и националното богатство
и биват:
- пряко производителни (разходите за
микроикономическите фактори на производство);
- косвено производителни (разходите за образование,
здравеопазване и пр.).
♦ Кои са централизираните държавни разходи?
• това са разходите, които се осъществяват чрез държавния
бюджет, осигурителните бюджети и част от извънбюджетните
фондове.
♦ Кои са редовните държавни разходи?
• редовни са разходите на държавата, които предварително се
включват в съответните звена на бюджетната система.
17.2.2. Разходи за държавно управление
☺ Кои са най-важните органи на държавна
власт?→ това са преди всичко: Народното
събрание, Президентството, Министерският
съвет и съответните министерства към него,
Сметната палата и други подобни независими
органи, органите на съдебната власт и органите
на местната власт.
Това са разходи, които са свързани
с издръжката на всички органи на
държавна власт.
☺ Към кои видове разходи спадат разходите
за държавно управление? → към
непроизводителните, централизираните и
децентрализираните, редовните, личните и
веществените разходи.
☺ Кои са факторите от които зависят
разходите за държавно управление? → преди
всичко:
управленската
структура
на
държавата, функциите на структурните звена и
признатите блага за тяхното изпълнение.
☺ Какво представлява квотата на разходите за
държавно управление? → процентно отношение
на разходите за държавно управление към
брутния вътрешен продукт или общата сума на
бюджетните разходи.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Каква е тенденцията в
развитието на разходите за
държавно управление?
2. Могат ли разходите за държавно
управление да бъдат
извънредни разходи?
17.2.2. Разходи за държавно управление
(продължение)
__________________________________________________________________
♦ Каква е тенденцията в развитието на разходите за държавно управление?
• през последните години, разходите за държавно управление
показват тенденция на нарастване, дължаща се преди всичко на:
- инфлационни фактори;
- технологични фактори и пр.
• нарастването на въпросните разходи е бавно.
♦ Могат ли разходите за държавно управление да бъдат извънредни
разходи?
• само по изключение тези разходи могат да бъдат извънредни, тъй
като много рядко се налага тяхната обща величина да се променя
през периодите на изпълнение на съответните бюджети;
• промените в тези разходи през периодите на изпълнение на
съответните бюджети, ако не променят общата им величина, не
могат да се третират като извънредни разходи;
• през последните години не са регистрирани случаи на разходи за
държавно управление, които да имат характер на извънредни
разходи.
17.2.3. Разходи за отбрана (военни разходи)
☺ Към кои видове разходи спадат разходите
за отбрана (военните разходи)? → към
непроизводителните (само в определен смисъл
са производителни), централизираните
(възможно е да бъдат и скрито
децентрализирани), редовните (само по
изключение могат да бъдат извънредни),
личните и веществените разходи.
☺ Кои са факторите, от които зависят
разходите за отбрана (военните разходи)? →
преди всичко:
• икономическите взаимоотношения между
държавите;
• политическите взаимоотношения между
държавите;
• отношенията между съществуващите
военни блокове ( Пример: преди 1989г.
отношенията между НАТО и
ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР);
• международният тероризъм;
• издръжката на отбранителните
(военните) структури;
• поддържането на международни
стандарти, т.е. стандартите на НАТО.
Това са
разходи, които са
свързани с осигуряването на
необходимата
отбранителна
способност на държавата и
участието им в мисиите на НАТО.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какво представлява квотата на
разходите за отбрана (военните
разходи)?
2. В какъв смисъл разходите за
отбрана (военните разходи)
имат производителен характер?
17.2.3. Разходи за отбрана (военни разходи)
(продължение)
__________________________________________________________________
♦ Какво представлява квотата на разходите за отбрана (военните разходи)?
• въпросната квота представлява процентно отношение на разходите за
отбрана (военните разходи) към:
- брутния вътрешен продукт;
- общата сума на бюджетните разходи.
♦ В какъв смисъл разходите за отбрана (военните разходи) имат
производителен характер?
• те са производителни разходи дотолкова, доколкото чрез тях се
създават определени материални активи (танкове, ракети и пр.),
които могат да се третират като съставна част на националното
богатство;
• не трябва да се подценява обаче фактът, че въпросните активи са
предназначени за унищожаване на много повече съставни части
на национално богатство и от тази гледна точка разходите на
държавата за тях, само условно, могат да се приемат за
производителни.
17.2.4. Разходи за социално-културни потребности
☺ Кои потребности на членовете на обществото
спадат към техните социално-културни
потребности? → преди всичко потребностите,
свързани с образование, култура, наука,
здравеопазване, социално-осигуряване и
подпомагане, спорт и други подобни.
☺ Към кои видове разходи спадат разходите за
социално-културни потребности? → към
косвено производителните или
непроизводителните, централизираните и
децентрализираните, редовните (само по
изключение могат да бъдат извънредни),
личните и веществените разходи.
☺ Кои са факторите, от които зависят
разходите за социално-културни
потребности? → преди всичко тяхното
признаване от обществото и разнообразието от
конкретни параметри.
Това са разходи, които са свързани
със задоволяването на социалнокултурните
потребности
на
членовете на обществото.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какво представлява квотата на
разходите за социално-културни
потребности?
2. Кога разходите за социалнокултурни потребности имат
косвено производителен
характер?
3. Каква е тенденцията в
развитието на разходите за
социално-културни
потребности?
17.2.4. Разходи за социално-културни потребности
(продължение)
__________________________________________________________________
♦ Какво представлява квотата на разходите за социално-културни
потребности?
• въпросната квота представлява процентно отношение на
разходите за социално-културни потребности към:
- брутния вътрешен продукт;
- общата сума на бюджетните разходи.
♦ Кога разходите за социално- културни потребности имат косвено
производителен характер?
• тези разходи имат косвено производителен характер тогава,
когато са свързани с блага, които имат положително отношение
към работната сила като микроикономически фактор на
производство.
♦ Каква е тенденцията в развитието на разходите за социално-културни
потребности?
• през последните години, разходите за социално-културни
потребности показват бавна тенденция на нарастване, дължаща се
преди всичко на инфлационни, технологични е други фактори.
17.2.5. РАЗХОДИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯП ДЪЛГ
17.2.5.1. Обща характеристика
☺ Какво включва натрупаният държавен дълг?
• вътрешните дългове, които най-често
са свързани с нестабилно икономическо
развитие;
• външните дългове, които най-често са
свързани с недостиг на вътрешни ресурси и
наложени международни санкции на
държавата.
☺ Към кои видове разходи спадат разходите
за обслужване на държавния дълг? → към
непроизводителните (само в определен смисъл
те
имат
производителен
характер),
централизираните (само по изключение могат
да бъдат децентрализирани), редовните (само
по изключение могат да бъдат извънредни).
☺ Кои са факторите, от които зависят
разходите за обслужване на държавния дълг?
→ преди всичко неговият първоначален размер
и свързаните с него допълнителни плащания
(лихви, неустойки и пр.).
Това са разходи, които са свързани
със задължението на държавата да
обслужва натрупания държавен
дълг.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какво представлява квотата на
разходите за обслужване на
държавния дълг?
2. Кога разходите за обслужване
на държавния дълг могат да се
третират като производителни
разходи?
17.2.5. РАЗХОДИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯП ДЪЛГ
17.2.5.1. Обща характеристика
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Какво представлява квотата на разходите за обслужване на държавния
дълг?
• въпросната квота представлява процентно отношение на
разходите за обслужване на държавния дълг към:
- брутния вътрешен продукт;
- общата сума на бюджетните разходи.
♦ Кога разходите за обслужване на държавния дълг могат да се третират
като производителни разходи?
• въпросните разходи могат да се третират като производителни
само в случаите, при които привлечените по този начин парични
средства от държавата се използват за разходи, които
предизвикват нарастване на:
- брутния вътрешен продукт;
- националния доход;
- националното богатство.
17.2.5.2. Разходи за обслужване на вътрешния
държавен дълг
☺ Какво представляват облигациите, които са
свързани с вътрешния държавен дълга?
→ наличен или безналичен дългов инструмент,
който удостоверява дългосрочен дълг на
държавата към техните притежатели.
☺ Какво представляват съкровищните бонове,
които са свързани с вътрешния държавен
дълг? → наличен или безналичен дългов
инструмент, който удостоверява краткосрочен
дълг на държавата към техните притежатели.
☺ Какво представляват ЗУНК-овете, които
също са свързани с вътрешния дълг на
държавата?
• безналични, прехвърляеми облигации,
свързани със Закона за уреждане на
необслужвани кредити от 1993г.,
включващи кредитите до 30 юни 1993г.
(левови облигации за 32 мил.лв. и
валутни облигации за 1808 млн.$);
• срок за погасяване 25 години с 5 години
гратисен период и лихва, свързана с
основния лихвен процент и Libor (London
Interbank Offered Rate).
Разходите за обслужване на
вътрешния държавен дълг са
свързани със задълженията на
държавата
към
вътрешни
икономически субекти, оформени
в облигации и съкровищни
бонове.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Кога възниква потребност от
натрупване на вътрешен
държавен дълг?
2. Какви тенденции показва
развитието на вътрешния
държавен дълг?
17.2.5.2. Разходи за обслужване на вътрешния
държавен дълг
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Кога възниква потребност от натрупване на вътрешен държавен дълг?
• потребност от натрупване на вътрешен държавен дълг възниква
тогава когато:
- другите форми на държавни приходи не могат да
осигурят необходимите парични средства на държавата
за изпълнение на присъщите им функции;
- се установи, че другите икономически субекти имат
потенциални възможности да предоставят заемообразно
парични средства на държавата.
♦ Какви тенденции показва развитието на вътрешния държавен дълг?
• през последните години се наблюдава подчертана тенденция за
намаляване на потребности от натрупване на вътрешен държавен
дълг, което предизвиква и редуциране на неговите размери.
17.2.5.3. Разходи за обслужване на външния
държавен дълг
☺ Какъв беше размерът на външния държавен
дълг на България към 1989г. и към кого?
→ около 10 милиарда $ към частни финансови
институции (Лондонски клуб) и държави
(Парижки клуб).
☺ С какво беше свързан външният държавен
дълг на България към 1989г. и как беше
обезпечен той? → преди всичко с
инвестиционната дейност на държавата, която
осигуряваше и активи за неговото обезпечение.
☺ Какво представляват БРЕЙДИ
облигациите, емитирани през 1994г. и какви
разновидности имат те? → оформяне на
преструктуриран външен държавен дълг в
размер на 5,137 милиарда $;
• с отстъпка 50% (DISC) за 1,865милиарда $;
• с просрочени лихви (IAB) за 1,615милиарда $;
• с намалена лихва(FLIRB) за 1,657милиарда $.
Разходите за обслужване на
външния държавен дълг са
свързани със задълженията на
държавата
към
външни
икономически субекти, оформени
преди всичко в облигации.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какъв израз прие новото
преструктуриране на външния
държавен дълг след 2002г.?
2. Какво представляват
СТЕНДБАЙ КРЕДИТИТЕ?
3. Какви тенденции показва
развитието на външния
държавен дълг?
17.2.5.3. Разходи за обслужване на външния
държавен дълг
(продължение)
_________________________________________________________________
♦ Какъв израз прие новото преструктуриране на външния държавен дълг
след 2002г.?
• новото преструктуриране на външния държавен дълг след 2002г.
прие формата на:
- замяна на брейди облигации с евродоларови
облигации;
- изкупуване на брейди облигации.
♦ Какво представляват СТЕНДБАЙ КРЕДИТИТЕ?
• това са непреки кредити, т.е. обещания за получаване на кредити
от международните финансови институции, осигурени чрез
подписването на специални споразумения;
• оформянето на такива кредити е свързано преди всичко със
създаването на сигурност по отношение на обслужването на
външния дълг.
♦ Какви тенденции показва развитието на външния държавен дълг?
• през последните години развитието на външния държавен дълг
показва тенденция на намаление както спрямо брутния вътрешен
продукт, така и спрямо разходите на държавния бюджет;
• наблюдава се тенденция обаче на нарастването на външния
корпоративен дълг.
17.2.6. Стопански и други разходи на държавата
☺ Какви видове стопански разходи на
държавата са известни? → известни са:
• разходи за ново строителство;
• разходи за разширение;
• разходи за реконструкция;
• разходи за модернизация;
• субвенции и дотации.
☺ Кои по-съществени разходи спадат към
другите разходи на държавата?
• разходи за членство в международни
организации (ООН, ЮНЕСКО, НАТО, ЕС
и др.);
• разходи за организиране на национални и
международни мероприятия (конференции,
конгреси и др.).
Стопанските
разходи
на
държавата са свързани с нейната
стопанска дейност, а другите
разходи – с други потребности,
които тя задоволява.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Каква тенденция на развитие са
имали стопанските разходи на
България преди 1989г. и защо?
2. Каква тенденция на развитие
имат стопанските разходи на
България след 1989г. и защо?
3. Каква тенденция на развитие
имат разходите на България за
членство в международни
организации след 1989г. и защо?
4. Каква тенденция на развитие
имат разходите на България за
организиране на национални и
международни мероприятия
след 1989г. и защо?
17.2.6. Стопански и други разходи на държавата
(продължение)
_________________________________________________________________
1. Каква тенденция на развитие са имали стопанските разходи на България
преди 1989г. и защо?
• подчертана тенденция на нарастване, дължаща се на широката
стопанска дейност на държавата.
2. Каква тенденция на развитие имат стопанските разходи на България след
1989г. и защо?
• подчертана тенденция на намаляване, дължаща се на
ограничената стопанска дейност на държавата.
3. Каква тенденция на развитие имат разходите на България за членство в
международни организации след 1989г. и защо?
• подчертана тенденция на нарастване, дължаща се на
разширеното участие на България в международни организации.
4. Каква тенденция на развитие имат разходите на България за
организиране на национални и международни мероприятия след 1989г. и
защо?
• подчертана тенденция на нарастване, дължаща се на
разширеното организиране на такива мероприятия.
Тема (18) 13. Бюджет и бюджетна система на България
18.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЮДЖЕТНАТА
СИСТЕМА
☺ Каква е същността на включените в
бюджетната система бюджети? → те, като
закони, са:
• годишни планове (сметки) за приходите и
разходите;
• финансово-политически инструменти.
☺ Върху какви принципи се изграждат
съответните бюджети? → преди всичко върху
принципите:
• пълнота;
• уравновесеност;
• реалност.
☺ Какви видове бюджети са известни?
• прогнозни и планови;
• редовни и извънредни;
• краткосрочни и дългосрочни;
• брутни и нетни.
Бюджетната система на България
включва
преди
всичко:
държавния бюджет, общинските
(местните) бюджети,
осигурителните бюджети
(бюджета на ДОО и бюджета на
НЗОК)
и
извънбюджетните
фондове.
18.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЮДЖЕТНАТА
СИСТЕМА
(продължение)
☺ Какво включва държавният бюджет на
България? → той включва:
І. Републикански бюджет
• централен бюджет;
• бюджет на държавните органи
(Народно събрание, Президентство,
Министерски съвет, министерства).
☺ Допълнителни въпроси:
1. Каква е разликата между
брутните и нетните бюджети?
ІІ. Бюджет на съдебната власт
• бюджет на Висшия съдебен съвет;
• бюджет на органите на съдебната
власт.
2. От какво зависят съставните
части на републиканския
бюджет?
3. От какво зависят съставните
части на местните бюджети?
18.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЮДЖЕТНАТА
СИСТЕМА
(продължение)
________________________________________________________________
♦ Каква е разликата между брутните и нетните бюджети?
• разликата между брутните и нетните бюджети е съществена, т.е.:
- при брутните бюджети всички приходи и разходи се
представят в пълната им величина;
- при нетните бюджети се търси връзка между приходите
и разходите и там където се установи такава в тях се
представят само салдата, т.е. - нетните величини;
- липсата на връзка между приходите и разходите налага
използването само на брутни бюджети.
♦ От какво зависят съставните части на републиканския бюджет?
• преди всичко от възприетия състав на държавните органи.
♦ От какво зависят съставните части на местните бюджети?
• преди всичко от възприетото териториално разделение на
държавата.
18.2. БЮДЖЕТНО ПРОГНОЗИРАНЕ, ПЛАНИРАНЕ
И РЕГУЛИРАНЕ
☺ Какво представлява бюджетното
прогнозиране?
• дейност, която е свързана с
разработването на варианти за
съответните бюджети;
• използват се експертни (субективни),
екстраполационни, каузални и
екстремални методи.
☺ Какво представлява бюджетното
планиране?
• дейност, която е свързана с избор на
вариант, който ще бъде приет със закон
за финансов план;
• използват се методите за прогнозиране,
автоматичното планиране, прякото
планиране и нормативното планиране.
Бюджетното прогнозиране,
планиране и регулиране са
дейности, които са свързани преди
всичко
със
съставянето
на
съответните бюджети.
18.2. БЮДЖЕТНО ПРОГНОЗИРАНЕ, ПЛАНИРАНЕ
И РЕГУЛИРАНЕ
(продължение)
☺ Какво представлява бюджетното
регулиране?
• дейност, която е свързана с
преразпределение на бюджетни средства в
рамките на съществуващата система от
бюджети и техните звена;
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какво представляват
субсидиите?
• осъществява се с цел да се постигне
балансираност между приходите и разходите
при всяко едно от звената на тази система.
2. Какво представляват
процентните отчисления?
3. Какво представляват вноските
в рамките на съществуващата
система от бюджети и техните
звена?
18.2. БЮДЖЕТНО ПРОГНОЗИРАНЕ, ПЛАНИРАНЕ
И РЕГУЛИРАНЕ
(продължение)
__________________________________________________________________
♦ Какво представляват субсидиите?
• субсидиите за даващите звена представляват трансферни
разходи, а за получаващите звена – трансферни приходи;
• те са помощ, която се предоставя под формата на абсолютни
суми;
• най-често субсидии се предоставят от държавния бюджет на
местните (общинските) бюджети.
♦ Какво представляват процентните отчисления?
• процентните отчисления представляват форма за преотстъпване
на приходи, т.е. за отделяне на част от държавните приходи, които
се събират в рамките на отделните общини (ДДС, ДП и др.) за
нуждите на местните бюджети;
• те също са помощ за местните (общинските) бюджети, която
приема относителна форма и създава по-голяма заинтересованост.
♦ Какво представляват вноските в рамките на съществуващата система от
бюджети и техните звена?
• въпросните вноски са форма за обратно движение на пари от
местните (общинските) бюджети към държавния бюджет, която
загуби своето значение за настоящата практика.
18.3. СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
☺ Какво включва разработването на
“макрорамка” за съответния бюджетен период?
→ уточняването на основните
макроикономически показатели (БВП,
инфлация, минимална работна заплата,
валутни курсове, бюджетен дефицит и пр.).
Съставянето на държавния бюджет
преминава през предварително
утвърдени етапи.
☺ Какво включва разработването и
предоставянето на указания (директиви) до
съответните бюджетни звена?
→ систематизирането и предоставянето на
основните параметри на бюджета за съответния
бюджетен период.
☺ Как протича разработването на проекта за
държавния бюджет след това? → успоредно се
разработват проекти от МФ и отделните
бюджетни звена по основни показатели на
бюджетната класификация.
☺ Кой оформя окончателния вариант за
проект на държавния бюджет?
→ Министерство на финансите.
☺ Кой приема разработения проект за
държавния бюджет? → най-напред
Министерския съвет, а окончателно –
Народното събрание.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Как се съставят местните
бюджети?
2. Как се съставя бюджетът на
Сметната палата?
18.3. СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
(продължение)
_________________________________________________________________
1. Как се съставят местните бюджети?
• местните бюджети, като самостоятелно звено в рамките на
бюджетната система, се съставят по аналогичен начин на
съставянето на държавния бюджет, но тяхното окончателно
приемане става не от Народното събрание, а от Общинските
съвети;
• Общинските съвети в този случаи изпълняват ролята на местни
законодателни органи (парламенти).
2. Как се съставя бюджетът на Сметната палата?
• бюджетът на Сметната палата, като съставна част на държавния
бюджет, се съставя от нейната администрация;
• за основа на този бюджет служат функциите, които изпълнява
Сметната палата;
• този бюджет се приема окончателно от Народното събрание и се
включва в закона за държавния бюджет.
18.4. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
☺ Кой събира приходите на държавния
бюджет? → преди всичко Националната
агенция по приходите (НАП) и нейната
администрация.
☺ Кой осъществява разходите на държавния
бюджет? → разпоредителите с бюджетни
кредити, които биват първостепенни (определят
се от МС) и второстепенни (определят се от
министъра на финансите), както и свързаната с
тях администрация.
☺ Какви системи за изпълнение на държавния
бюджет са известни? → известни са:
• ковчежническа (самостоятелна) система;
• банкова система.
☺ Какво представляват касовите разриви?
→ временно несъответствие между приходите и
разходите на бюджетните звена, което се
покрива с временни безлихвени заеми.
Изпълнението
на
държавния
бюджет включва дейности, които
са свързани със събирането на
утвърдените
приходи
и
осъществяването на предвидените
разходи.
☺ Допълнителни въпроси:
1. Кои лица могат да бъдат
разпоредители с бюджетни
кредити?
2. Възможни ли са промени в
приходите и разходите на
държавния бюджет през
периода на неговото
изпълнение?
3. Как се изпълняват местните
бюджети и бюджета на
Сметната палата?
18.4. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
(продължение)
___________________________________________________________________
♦ Кои лица могат да бъдат разпоредители с бюджетни кредити?
• разпоредители с бюджетни кредити могат да бъдат физическите
лица, които:
- имат необходимата компетентност в областта на
публичните финанси;
- заемат съответните административни длъжности по
решение на компетентните органи.
♦ Възможни ли са промени в приходите и разходите на държавния бюджет
през периода на неговото изпълнение?
• да, възможни са, но в рамките на съответните компетенции, т.е.:
- по решение на разпоредителите с кредити ако не
нарушават гласувания от законодателните органи
баланс;
- от законодателните органи (Народното събрание и
Общинските съвети) при положение, че се нарушава
въпросния баланс.
♦ Как се изпълняват местните бюджети и бюджета на Сметната палата?
• приходите и разходите на местните бюджети се изпълняват под
непосредствения контрол на местната администрация, а тези на
Сметната палата – под контрола на нейното ръководство.
18.5. ПРИКЛЮЧВАНЕ И ОТЧИНАТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ
БЮДЖЕТ
☺ Какви разновидности на приключване на
държавния бюджет са известни, според
връзката на този процес с бюджетния период?
• бюджетна жестия → в края на бюджетния
период ( на 31 декември);
• бюджетен екзерсис → след изтичане на
бюджетния период, т.е. в рамките на 1 до 3
месеца по-късно.
Приключването на държавния
бюджет става след изтичане на
бюджетния период, а неговото
отчитане – периодично и годишно.
☺ Как може да приключи държавният бюджет
според съотношението между неговите приходи
и разходи?
• с равенство между приходите и разходите;
• с бюджетен дефицит → разходите са повече
от приходите;
• с бюджетен излишък → приходите са повече
от разходите.
☺ На какви интервали от време се прави
периодичното отчитане на държавния
бюджета?
→
месечно,
тримесечно
шестмесечно.
и
☺ Допълнителни въпроси:
1. Какви са предимствата и
недостатъците на бюджетната
жестия?
2. Какви са предимствата и
недостатъците на бюджетния
екзерсис?
3. Как приключват и пред кого се
отчитат местните бюджети и
бюджетът на Сметната палата?
18.5. ПРИКЛЮЧВАНЕ И ОТЧИНАТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ
БЮДЖЕТ
(продължение)
___________________________________________________________________
♦ Какви са предимствата и недостатъците на бюджетната жестия?
• предимствата на бюджетната жестия трябва да се свързват с
точното разграничаване на действията по отношение на
бюджетите, валидни за два съседни бюджетни периода;
• недостатъците на бюджетната жестия трябва да се свързват с
разкъсването на бюджетното финансиране, отнасящо се до едни и
същи обекти, но продължаващо по-дълго от един бюджетен
период.
♦ Какви са предимствата и недостатъците на бюджетния екзерсис?
• предимствата на бюджетния екзерсис трябва да се свързват с
възможностите, които той създава за непрекъснато бюджетно
финансиране, отнасящо се до едни и същи обекти, но
продължаващо по-дълго от един бюджетен период;
• недостатъците на бюджетния екзерсис трябва да се свързват със
затрудненията, които той създава по отношение на контрола
върху бюджетните средства, тъй като е налице успоредно
финансиране от два бюджета.
♦ Как приключват и пред кого се отчитат местните бюджети и бюджетът на
Сметната палата?
• въпросните бюджети приключват по аналогичен начин с
приключването на държавния бюджет, а отчитането им става пред
органите, които са ги приели (Общинските съвети и Народното
събрание).
ОБЩИНСКИ (МЕСТНИ) БЮДЖЕТИ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
☺Кой съставя и приема общинските (местните) бюджети?
→ тези бюджети се съставят от администрацията на съответните общини под
непосредственото ръководство на избраните кметове;
→ общинските (местните) бюджети се приемат от Общинските съвети, които
по същество представляват местни парламенти.
☺Кой изпълнява общинските (местните) бюджети?
→ приходната част на тези бюджети се изпълнява от съответните длъжници
на приходи по контрола да функциониращите към общините дирекции
“Местни финанси и бюджет”.
→ разходната част на общинските (местните) бюджети се изпълнява от
административните звена на общините, които са ангажирани с тази дейност,
под непосредственото ръководство на съответните разпоредители с бюджетни
средства (кредити).
☺Кога и пред кого се отчита изпълнението на общинските (местните)
бюджети?
→ тези бюджети се отчитат периодично и годишно, преди всичко, пред
Общинските съвети, които са ги приели.