Transcript ТРГ 7 - презентация
ГОДИШНА РАБОТНА СРЕЩА С МИГ “Обмен на опит за интегрираното развитие на регионите” Доклад
ТРГ 7: „ ЧИТАЛИЩАТА КАТО СРЕДИЩА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩНОСТИТЕ В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ”
София, Интерпред 28 ноември,2014г.
Създаване и работа на ТРГ 7
• • • • • Темата на ТРГ 7 е определена в процес на проучване интереса сред членовете на мрежата, през 2013г.
Групата е сформирана от експерти на базата покана и заявен интерес от членове на мрежата, в периода 25 април -12 май, 2014 г.
Участват 22- ма експерти, членове на НСМ, представители на: читалища; общини; НПО; академични среди; консултантски организации; УО на ПРСР; ДФЗ-РА; регионални координатори на ЗУ на НСМ; експерти на ЗУ на НСМ.
Проведени са две работни срещи, през месеците май и октомври 2014г.
Съдържанието на доклада на ТРГ 7 представя мнението на членовете на ТРГ или постигнат консенсус сред тях.
Цели и задачи на ТРГ 7 при подготовката на доклада
• • • Целта на ТРГ 7 е да отговори на интереса и активността на многобройна група от членове на НСМ – читалищата. Читалищата участват активно в живота на местните общности и помагат за укрепване и развитие на местните културни, социални и икономически партньорства.
Тематичната работна група си постави задача да: Събере и анализира разнообразието от дейности, посоките за развитие на читалищната дейност, според вижданията, потребностите и активността на местните общности в селските райони; Изведе проблеми, да очертае възможности и перспективи за укрепване и популяризиране дейността на читалищата и местните общности; Посрещне приоритетите на страната за развитие на селските райони, за периода 2014-2020г. с потребностите и активностите на читалищата, като традиционни средища за активиране и развитие на местните общности в селските райони през годините.
Съдържание на доклада
Встъпителни пояснения
I. Въведение – дефиниции; ролята на читалищата от периода на възникването
им до сега и информация за брой на читалищата в страната и селските райони
II . Правна рамка и основни дейности на читалищата III.
Източници за финансиране на дейностите, поддържане и развитие на капацитета на читалищата - субсидиране от държавата и от мерките но
ос 3 и 4 на ПРСР 2007-2013 г.
IV. Анализ на ролята на читалищата за развитие на общностите в големите градове, в населените места около големите градове, в малките и средни градове и селата от селските райони: 4.1. Силни страни на читалищата за развитие на общностите в селските райони -
материални ресурси и институционална устойчивост; човешки ресурси; форма на управление; средище на общността; многофункционалност, богатството и многообразието на читалищната дейност.
Съдържание на доклада
4.2. Слабости и предизвикателства на читалищата в контекста на политиката за развитие на селските райони – двойственост; „затворените” общности;
организационни дефицити; продукти и услуги
4.3. Заплахи 4.4. Читалищата като възможност и потенциал за общностно развитие в селските райони - изграждане на социалния капитал в селската общност; повишаване на
капацитета на човешкия ресурс; услуги за населението и икономиката в селските райони; туристическите дейности ; подхода ЛИДЕР и мястото на читалищата за развитие на местните общности.
V. Възможности и роли на читалищата, свързани с развитие на местните общности и политиката за развитие на селските райони за периода 2014 2020г.- изводи и предложения
Приложения
Дефиниции за целите на доклада
• • • Читалищата са традиционна и характерна българска културна институция, която се заражда през Възраждането, преминава през всички промени на обществото ни, съхранена e и се развива според потребностите на различните времеви периоди и общности в страната.
Читалищата са обществена институция, която е отворена за всички членове на общността и се характеризира с общодостъпността на дейностите си.
Общността е особен тип социална система от човешки отношения, която във всеки момент е различна и търпи постоянни промени.
Селските
райони обхващат територията на административно териториална единица община, в която най-голямото населено място е до 30 000 души. От всички 261 общини в България на критериите за определяне на селски райони отговарят 231 общини.
Кратка история на възникване на читалищната дейност в България
• 30 януари 1856г. в Свищов в дома на търговеца Димитър Начович е създадено първото читалище от 45 общностни • • • • • дейци. Същата година се създават и читалищата в Лом и Шумен.
60 те години на 19 век се създават много читалища, но всички в развитите градски центрове и нито едно в селата.
12 - 14 април 1911 г. - в София се провежда учредителен конгрес, на който са представени 158 организации, и се поставя началото на Съюза на читалищата в България. За пръв председател на Читалищния съюз е избран проф. Иван Шишманов. 1927 г. - приет е Закона за народните читалища.
До 1939 г. - броят на съюзените читалища се увеличава от 506 до 2 600.
През 1941 г. - приет е нов читалищен закон, който превръща читалищата в юридически лица, т.е. сдружения с идеална цел за държавно-градско и народностно възпитание, чрез културно-просветна дейност
Кратка история на възникване на читалищната дейност в България
• • • • До 1944 г. - броят на читалищата нараства до 3 691.
Лятото на 1945 г. - издадена е „Наредба-закон" за народните читалища, съгласно която тe се поставят под надзора на новосъздаденото Министерство на пропагандата.
След 50-те години на 20-ти век - комунистическата власт полага целенасочени усилия за териториалното разширяване и материално осигуряване на читалищата, като отчита тяхната близост до хората и възможността им да се използват за идеологически цели. Читалищата са обявени за органи на народните съвети и комитетите на Отечествения фронт.
В края на 1996 г. - приет е Закон за народните читалища, действащ и понастоящем, според който българските народни читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно просветни задачи.
Брой на читалищата в страната и селските райони
• На територията на страната функционира добре изградена мрежа от читалища; • В Регистъра на народните читалища към Министерство на културата, към края на месец септември, 2014 г. е вписана информация за 3 589
читалища в страната, като 2 459 (68.9%) от тях са на територията на селските райони;
Правна рамка и основни дейности на читалищата
• • От края на 1996 г. е приетия Закон за народните читалища, според който българските народни читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Те се регистрират по закона за народните читалища, като юридически лица с нестопанска цел, за да задоволяват потребностите на гражданите, свързани със: развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си; запазване на обичаите и традициите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; осигуряване на достъп до информация .
Правна рамка и основни дейности на читалищата
• Основните дейности на читалищата са заложени в Закона за народните читалища ( чл. 3, ал. 2) и включват: уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи; развиване и подпомагане на любителското художествено творчество; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видео-показ, празненства, концерти, чествания и младежки дейности; събиране и разпространяване на знания за родния край; създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно Закона за културното наследство; предоставяне на компютърни и интернет услуги; извършване и на допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използването на читалищните сгради за хазартни игри и нощни заведения, клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и други дейности, противоречащи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции.
Източници за финансиране
• • • Субсидиране от държавата - разработен стандарт за субсидия за делегирана дейност от държавата към общините.
Стандартът включва: средства за заплати, осигурителни вноски, веществени разходи и за културно-просветна дейност, полагащи се на един читалищен служител (субсидирана бройка) Министерство на културата изпълнява дейности по програма „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство”, като целево подпомагане дейността на народните читалища по различни направления;
Източници за финансиране
• • • • • Читалищата са един от възможните бенефициенти на мерките 321 „Основни услуги за населението и бизнеса в селските райони” и 322 "Обновяване и развитие на населените места" на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
По данни на ДФЗ към края на месец октомври 2014г. по двете мерки са разработени и внесени за разглеждане 334 проекта от читалища в селските райони.
Одобрени са и се изпълняват 125 проекта или 37 % от заявените проекти, на обща стойност 50 857 000 лева.
В над 50% от проектите, инвестициите са не само за реконструкция на системите и сградите на читалищата, а и за подобряване на оборудването, обзавеждането и нематериалните читалището и за развитие на дейностите им.
активи на Средната стойност на проектите е около 400 000 лева.
Източници за финансиране
• • • • • Данните от ДФЗ, за одобрените 35 Местни инициативни групи (МИГ) по ос 4 - подхода ЛИДЕР на ПРСР, показват, че в Стратегиите за местно развитие (СМР) на 20 от МИГ има различни мерки и дейности, по които и читалищата са възможни бенефициенти.
Мерките на СМР са свързани с поддържане на дейността на читалищата, подобряване на техническите и художествени активи, извършване на обучения, дейности за активиране на местните общности и съхраняване на културното наследство.
Към месец октомври 2014г. към МИГ са подадени общо 82 проекта и са одобрени 66 проекта на читалища, по различни мерки на СМР на 20-те МИГ.
Проектите са на обща стойност 1 541 200 лева. Средната стойност на проектите на читалищата одобрени по мерките на СМР на 20-те МИГ е около 24 000 лева.
Най-голям брой (44) или 66.6 % от проектите са по мярка 323 „Опазване на културното наследство”, следвани от 18 проекта по мерки 321 и 322 за подобряване материалната база и активите на читалищата и 4 проекта за обучение на земеделци и местните общности.
• • • • •
Анализ на ролята на читалищата за развитие на местните общности
Силни страни
Материални устойчивост; ресурси и институционална Най-устойчивият
човешкият;
ресурс на читалищата е В полза на демократичния и отворен характер на читалището е неговото самоуправление; Средище на общността; Многофункционалност, богатството многообразието на читалищната дейност; и
Анализ на ролята на читалищата за развитие на местните общности
Слабости и предизвикателства
• • • •
Двойственост; „Затворените” общности; Организационни дефицити - читалищните
сгради, съвременно технологично оборудване, човешки ресурс и управление;
Продукти и услуги;
Читалищата като възможност и потенциал за общностно развитие в селските райони
• • • • • Изграждане на социалния капитал в селската общност; Повишаване на капацитета на човешкия ресурс; Услуги за населението и икономиката в селските райони; Туристическите дейности; Подхода ЛИДЕР и мястото на читалищата за развитие на местните общности.
•
Читалищата като възможност и потенциал за общностно развитие в селските райони
Основните ресурси, които следва да се поддържат и обновяват, за да се съхрани и развива дейността на читалището, свързана с посрещане на потребностите на населението и общността в селските райони са:
поддържане и развитие на човешкия потенциал на читалищните дейци и капацитета на местните потребители на услугата на читалищата;
поддържане, развитие и разширяване на продуктите и услугите на читалищата според потребностите на общностите;
поддържане и обновяване на оборудване, обзавеждане, реквизити и обогатяване на средствата и средата за развитие на дейностите;
поддържане и модернизиране на материалната база и среда за извършване на дейностите и услугите за населението.